"Ужас" на Дан Симънс
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Ужас " с създател Дан Симънс, възложен от издателство " Изток Запад "
Тази страховита и мрачна сага се развива измежду ледените простори на Арктика, където неизразим смут дебне експедицията, предвождана от сър Джон Франклин. Исторически правилно е, че той и подчинените му смелчаци през 1845 година търсят през Полярния кръг морски път, който да свързва Европа и Азия - именития Северозападен проход, само че нито един от 128-те души не се завръща: до един изчезват безследно...
През 2018 година по книгата е основан и едноименния сериал, който е високо оценен и се радва на огромна известност измежду почитателите на жанра.
Дан Симънс (р. 1948) е американски създател на бестселъри, добил международна известност с романите си от цикъла " Хиперион ". Той е написал близо 30 книги в жанровете научна фантастика, фентъзи, трилър и хорър, отличени с десетки влиятелни награди като " Хюго ", " Локус ", " Небюла ", " Уърлд фентъзи ", " Бритиш фентъзи ", " Бритиш сайънс фикшън ", " Артър Кларк ", " Брам Стокър " и " Шърли Джаксън ".
Един от най-известните му романи - " Ужас " - е трансфорат в сполучлив тв сериал, а Sony Pictures готвят екранизация и по " Лятото на страха ".
Ужас (второ издание) - твърди корициС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Ужас " на Дан Симънс
Капитан Крозиър се качва на палубата и заварва кораба си атакуван от небесни привидения. Над него - над " Ужас " - се стрелкат трепкащи дипли от светлина, които в идващия миг се отдръпват като цветните ръце на нападателни, само че неуверени в себе си призраци. Ектоплазмените кокалести пръсти протягат ръка към кораба, разперват се, понечват да го сграбчат и се отдръпват.
Температурата е минус петдесет градуса по Фаренхайт и бързо спада. Заради мъглата, образувала се по-рано, през единствения час на бледен полумрак, до който се е свил в този момент денят им, скъсените мачти - трите стенги, брамстенгите, горният такелаж и най-горните елементи от рангоута са свалени и прибрани, с цел да понижат заплахата от рухване на ледени части върху палубата и от наклоняване на кораба поради тежестта на отсрочения върху тях лед - в този момент стърчат като вледенени, жестоко окастрени, прекършени дървета, отразяващи полярното зарево, което танцува по небето, от единия мъждив небосвод до другия.
Докато Крозиър гледа, назъбените ледени полета към кораба посиняват, след това се обагрят във виолетово, а най-после стават зелени като хълмовете от детските му години в северна Ирландия. Намиращата се съвсем на миля начело и вдясно на борда гигантска планина от лед, която закрива гледката към другия транспортен съд на експедицията, " Еребус ", като че ли за къс миг излъчва цветно зарево и пламва със своя лична студена светлина.
Крозиър подвига яката си и накланя глава обратно, с цел да ревизира, по силата на четирийсетгодишния си табиет, положението на мачтите и такелажа, и вижда, че звездите над него пламтят със студена и непрекъсната светлина, само че тези покрай хоризонта освен че потрепват, а и вършат бързи придвижвания нагоре-надолу и наляво-надясно.
Крозиър беше виждал сходно нещо и преди - както в предходните си минавания през тези води, по този начин и при пътуването си до далечния юг с Рос - и един от учените от експедицията до южния полярен кръг, човек, който беше прекарал първата зима в ледовете, полирайки и шлифовайки лещите на телескопа си, му бе споделил, че пертурбациите на звездите евентуално се дължат на бързата смяна на посоката на изкривяване на светлинните лъчи в студения въздух, щръкнал тежко, само че неустойчиво над ледовете, покриващи моретата и невидимите замръзнали земи. С други думи, над новите континенти, невиждани по-рано от човешки очи. " Или най-малко - мисли си Крозиър - тук, в Арктика - от очите на белите хора. "
Крозиър и неговият другар и тогавашен пълководец Джеймс Рос бяха разкрили тъкмо подобен невъобразим по-рано континент - Антарктида - преди по-малко от пет години. Те бяха кръстили морето, протоците и сушата на името на Рос. Нарекли бяха планините с имената на своите настойници и другари, а двата вулкана, които се виждаха на хоризонта, с имената на двата им кораба - същите тези два кораба - и по този начин димящите планини бяха станали Еребус и Ужас. На Крозиър му е чудно по какъв начин не бяха кръстили някой важен географски обект на името на корабната котка.
Не бяха кръстили нищо на негово име. И в този момент, в тази мрачна вечер през октомври 1847 година, няма нито един арктически или антарктически континент, остров, залив, пролив, планинска верига, мразовит масив, вулкан или прокълнат айсберг, който да носи името Франсис Роудън Мойра Крозиър.
На Крозиър въобще не му пука за това. Докато през главата му минава тази мисъл, той осъзнава, че е леко пийнал. " Е - мисли си, машинално пробвайки да резервира равновесие върху заледената палуба, която сега е наклонена двайсет градуса към десния ръб и осем градуса към носа, - през последните три години съм по-често пийнал, в сравнение с изтрезнял, нали? Но и пийнал съм по-добър моряк и капитан от този презрян злощастник Франклин в трезво положение. Или от неговия розовобузест фъфлещ пудел Фицджеймс, почтено казано. "
Вечно пийнал, откогато София...
Крозиър тръсва глава и потегля надолу по заледената палуба към носа и към единствения вахтен, който може да разграничи под мъждукащата светлина на полярното зарево.
Това е ниският, наподобяващ на плъх в лицето Корнилиъс Хики, помощник-калафатникът. Тук, извън, по време на вахта, в мрака всички мъже наподобяват еднообразно, защото носят едно и също моряшко зимно облекло: бархетни и вълнени облекла, покрити с тежък, непромокаем шинел; издути пухкави ръкавици, подаващи се от необятните ръкави; по този начин наречените " уелски перуки " - солидни шапки с капаци за ушите, крепко закрепени и постоянно съчетани с дълги вълнени шалове, увити към главата по този начин, че да се подава единствено върхът на измръзналия нос.
Но всеки от мъжете има в облеклото си нещо малко по-различно - шал от у дома, или втора уелска перука, нахлузена върху първата, или шарени ръкавици, изплетени с обич от майката, брачната половинка или обичаната, и подаващи се отдолу под униформените ръкавици на Кралския флот - и Крозиър се е научил да разпознава всеки от своите петдесет и девет оживели досега офицери и моряци, даже и от разстояние, на открито, в мрака.
Хики се е вторачил неподвижно някъде оттатък обраслия с ледени висулки бушприт, предните 10 фута от който в този момент са затънали в мразовит било, тъй като кърмата на КНВ " Ужас " се е повдигнала от налягането на леда и носът се е спуснал надолу. Хики е толкоз замислен в мислите си или пък премръзнал, че не вижда появяването на капитана, до момента в който Крозиър не застава до него край релинга, който се е трансформирал в ледено-снежен олтар. Пушката на вахтения е облегната на този олтар. На никого не му се желае да допира метал тук, в студа - дори и през ръкавиците.
Хики леко потрепва, когато Крозиър се обляга на релинга покрай него. Капитанът на " Ужас " не вижда лицето на по-дребния двайсет и шест годишен юноша, само че вижда кълбата пара от дишането му, които изскачат иззад компактно омотаните вълнени шалове и уелската перука, и мигновено се трансформират се в облачета от ледени кристали, отразяващи полярното зарево.
По традиция мъжете не отдават чест през зимата в ледовете, даже не допират повърхностно с пръсти челото си, както е признато да се приветстват офицерите в моретата, само че дебело облеченият Хики леко провлачва крайник, свива плещи и навежда глава, както нормално се прави при среща с капитана на палубата.
Заради студа вахтите са понижени от четири на два часа - съгласно Крозиър на претъпкания транспортен съд има задоволително хора, с цел да се удвои броят на дежурните - и от бавните придвижвания на Хики си проличава, че той е полуизмръзнал. Колкото и пъти капитанът да повтаря на вахтените, че би трябвало непрестанно да се движат по палубата, да вървят, да тичат на място, даже в случай че би трябвало да скачат, и да не отвличат вниманието си от наблюдаването на леда, те въпреки всичко избират да стоят неподвижно през по-голямата част от дежурството си, като че ли са в южните морета, облечени с тропически ризи, и се оглеждат за морски сирени.
- Капитане.
- Господин Хики. Има ли нещо?
- Нищо след тези изстрели... след оня изстрел... преди съвсем два часа, сър. А единствено доскоро чух, стори ми се, че чух... може би зов или нещо сходно, капитане... оттова, иззад айсберга. Докладвах на лейтенант Ървинг, само че той сподели, че евентуално е било просто пропукване на леда.
Два часа по-рано бяха съобщили на Крозиър за тон от изстрел откъм посоката на " Еребус " и той бързо се бе качил на палубата, само че защото звукът не се повтори, той не беше изпратил човек до другия транспортен съд, нито пък някого на следствие в ледовете. Да се излезе в замръзналото море в този мрак, при съществуването на тази... гад, дебнеща измежду лабиринта от тороси и високи заструги, би означавало сигурна гибел. Сега известията сред двата кораба се предаваха единствено през тези намаляващи с всеки минал ден минути на сумрак по пладне. След по-малко от седмица нямаше да остане нищо от деня, единствено арктическа нощ. Двайсет и четири часа в денонощието. Стодневна нощ.
- Сигурно е бил ледът - споделя Крозиър, чудейки се за какво Ървинг не му е докладвал за хипотетичния зов. - Изстрелът - също. Само ледът.
- Да, капитане. Ледът е, сър.
Никой от двамата не го има вяра - изстрелът с мускет или пушка не може да се сбърка с нищо, даже от миля разстояние, а тук, в далечния север, звуците се разнасят свръхестествено надалеч и отчетливо - въпреки че ледените блокове, притискащи все по-плътно " Ужас ", в действителност непрекъснато тътнат, стенат, пукат, тракат, реват и крещят.
Това, което тревожи най-вече Крозиър, са виковете, будещи го всяка нощ, когато изпадне за час-два в бездънен сън. Крясъците на леда прекалено много му припомнят за мъчителните писъци на майка му в последните дни от живота ѝ... и за приказките на остарялата му вуйна за баншита, виещи в нощта и предсказващи смъртта на някого в къщата. И двете неща го бяха лишавали от сън в детството му.
Крозиър постепенно се извръща. Миглите му към този момент са заскрежени, а горната му джука е покрита с коричка от заледен мирис и сополи. Мъжете са се научили да държат брадите си добре увити под вълнените шалове и яките на пуловерите, само че все пак постоянно им се постанова да прибягват до ножовете си, с цел да режат замръзнали кичури коса, залепнали за облеклата. Както множеството офицери, и Крозиър продължава да се бръсне всеки ден, въпреки че, поради устрема да се икономисват въглища, " топлата вода ", която му носи неговият стюард, припомня по-скоро за едвам разтопен лед и бръсненето се трансформира в една много мъчителна процедура.
- Безмълвната дама още ли е на палубата? - пита Крозиър.
- О, да, капитане, тя съвсем постоянно е тук - дава отговор Хики, в този момент към този момент шепнешком, сякаш има някаква разлика. Дори и Безмълвната да ги чува, тя не схваща техния британски. Но хората имат вяра - от ден на ден и повече с всеки минал ден, откогато тварта от ледовете беше почнала да ги преследва - че младата ескимоска е магьосница със загадъчни качества. - На левия ръб е с лейтенант Ървинг - прибавя Хики.
- Лейтенант Ървинг? Неговата вахта би трябвало да е завършила преди час.
- Тъй правилно, сър. Но през последните дни където е Безмълвната дама, там е и лейтенантът, в случай че разрешите да отбележа. Тя не слиза долу, той също не слиза долу. Тоест до момента в който не стане неотложно... никой от нас не може да остане тук, извън, толкоз дълго, колкото тази ве... тази жена.
- Наблюдавайте леда и не си отвличайте мислите от работата си, господин Хики.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Тази страховита и мрачна сага се развива измежду ледените простори на Арктика, където неизразим смут дебне експедицията, предвождана от сър Джон Франклин. Исторически правилно е, че той и подчинените му смелчаци през 1845 година търсят през Полярния кръг морски път, който да свързва Европа и Азия - именития Северозападен проход, само че нито един от 128-те души не се завръща: до един изчезват безследно...
През 2018 година по книгата е основан и едноименния сериал, който е високо оценен и се радва на огромна известност измежду почитателите на жанра.
Дан Симънс (р. 1948) е американски създател на бестселъри, добил международна известност с романите си от цикъла " Хиперион ". Той е написал близо 30 книги в жанровете научна фантастика, фентъзи, трилър и хорър, отличени с десетки влиятелни награди като " Хюго ", " Локус ", " Небюла ", " Уърлд фентъзи ", " Бритиш фентъзи ", " Бритиш сайънс фикшън ", " Артър Кларк ", " Брам Стокър " и " Шърли Джаксън ".
Един от най-известните му романи - " Ужас " - е трансфорат в сполучлив тв сериал, а Sony Pictures готвят екранизация и по " Лятото на страха ".
Откъс от " Ужас " на Дан Симънс
Капитан Крозиър се качва на палубата и заварва кораба си атакуван от небесни привидения. Над него - над " Ужас " - се стрелкат трепкащи дипли от светлина, които в идващия миг се отдръпват като цветните ръце на нападателни, само че неуверени в себе си призраци. Ектоплазмените кокалести пръсти протягат ръка към кораба, разперват се, понечват да го сграбчат и се отдръпват.
Температурата е минус петдесет градуса по Фаренхайт и бързо спада. Заради мъглата, образувала се по-рано, през единствения час на бледен полумрак, до който се е свил в този момент денят им, скъсените мачти - трите стенги, брамстенгите, горният такелаж и най-горните елементи от рангоута са свалени и прибрани, с цел да понижат заплахата от рухване на ледени части върху палубата и от наклоняване на кораба поради тежестта на отсрочения върху тях лед - в този момент стърчат като вледенени, жестоко окастрени, прекършени дървета, отразяващи полярното зарево, което танцува по небето, от единия мъждив небосвод до другия.
Докато Крозиър гледа, назъбените ледени полета към кораба посиняват, след това се обагрят във виолетово, а най-после стават зелени като хълмовете от детските му години в северна Ирландия. Намиращата се съвсем на миля начело и вдясно на борда гигантска планина от лед, която закрива гледката към другия транспортен съд на експедицията, " Еребус ", като че ли за къс миг излъчва цветно зарево и пламва със своя лична студена светлина.
Крозиър подвига яката си и накланя глава обратно, с цел да ревизира, по силата на четирийсетгодишния си табиет, положението на мачтите и такелажа, и вижда, че звездите над него пламтят със студена и непрекъсната светлина, само че тези покрай хоризонта освен че потрепват, а и вършат бързи придвижвания нагоре-надолу и наляво-надясно.
Крозиър беше виждал сходно нещо и преди - както в предходните си минавания през тези води, по този начин и при пътуването си до далечния юг с Рос - и един от учените от експедицията до южния полярен кръг, човек, който беше прекарал първата зима в ледовете, полирайки и шлифовайки лещите на телескопа си, му бе споделил, че пертурбациите на звездите евентуално се дължат на бързата смяна на посоката на изкривяване на светлинните лъчи в студения въздух, щръкнал тежко, само че неустойчиво над ледовете, покриващи моретата и невидимите замръзнали земи. С други думи, над новите континенти, невиждани по-рано от човешки очи. " Или най-малко - мисли си Крозиър - тук, в Арктика - от очите на белите хора. "
Крозиър и неговият другар и тогавашен пълководец Джеймс Рос бяха разкрили тъкмо подобен невъобразим по-рано континент - Антарктида - преди по-малко от пет години. Те бяха кръстили морето, протоците и сушата на името на Рос. Нарекли бяха планините с имената на своите настойници и другари, а двата вулкана, които се виждаха на хоризонта, с имената на двата им кораба - същите тези два кораба - и по този начин димящите планини бяха станали Еребус и Ужас. На Крозиър му е чудно по какъв начин не бяха кръстили някой важен географски обект на името на корабната котка.
Не бяха кръстили нищо на негово име. И в този момент, в тази мрачна вечер през октомври 1847 година, няма нито един арктически или антарктически континент, остров, залив, пролив, планинска верига, мразовит масив, вулкан или прокълнат айсберг, който да носи името Франсис Роудън Мойра Крозиър.
На Крозиър въобще не му пука за това. Докато през главата му минава тази мисъл, той осъзнава, че е леко пийнал. " Е - мисли си, машинално пробвайки да резервира равновесие върху заледената палуба, която сега е наклонена двайсет градуса към десния ръб и осем градуса към носа, - през последните три години съм по-често пийнал, в сравнение с изтрезнял, нали? Но и пийнал съм по-добър моряк и капитан от този презрян злощастник Франклин в трезво положение. Или от неговия розовобузест фъфлещ пудел Фицджеймс, почтено казано. "
Вечно пийнал, откогато София...
Крозиър тръсва глава и потегля надолу по заледената палуба към носа и към единствения вахтен, който може да разграничи под мъждукащата светлина на полярното зарево.
Това е ниският, наподобяващ на плъх в лицето Корнилиъс Хики, помощник-калафатникът. Тук, извън, по време на вахта, в мрака всички мъже наподобяват еднообразно, защото носят едно и също моряшко зимно облекло: бархетни и вълнени облекла, покрити с тежък, непромокаем шинел; издути пухкави ръкавици, подаващи се от необятните ръкави; по този начин наречените " уелски перуки " - солидни шапки с капаци за ушите, крепко закрепени и постоянно съчетани с дълги вълнени шалове, увити към главата по този начин, че да се подава единствено върхът на измръзналия нос.
Но всеки от мъжете има в облеклото си нещо малко по-различно - шал от у дома, или втора уелска перука, нахлузена върху първата, или шарени ръкавици, изплетени с обич от майката, брачната половинка или обичаната, и подаващи се отдолу под униформените ръкавици на Кралския флот - и Крозиър се е научил да разпознава всеки от своите петдесет и девет оживели досега офицери и моряци, даже и от разстояние, на открито, в мрака.
Хики се е вторачил неподвижно някъде оттатък обраслия с ледени висулки бушприт, предните 10 фута от който в този момент са затънали в мразовит било, тъй като кърмата на КНВ " Ужас " се е повдигнала от налягането на леда и носът се е спуснал надолу. Хики е толкоз замислен в мислите си или пък премръзнал, че не вижда появяването на капитана, до момента в който Крозиър не застава до него край релинга, който се е трансформирал в ледено-снежен олтар. Пушката на вахтения е облегната на този олтар. На никого не му се желае да допира метал тук, в студа - дори и през ръкавиците.
Хики леко потрепва, когато Крозиър се обляга на релинга покрай него. Капитанът на " Ужас " не вижда лицето на по-дребния двайсет и шест годишен юноша, само че вижда кълбата пара от дишането му, които изскачат иззад компактно омотаните вълнени шалове и уелската перука, и мигновено се трансформират се в облачета от ледени кристали, отразяващи полярното зарево.
По традиция мъжете не отдават чест през зимата в ледовете, даже не допират повърхностно с пръсти челото си, както е признато да се приветстват офицерите в моретата, само че дебело облеченият Хики леко провлачва крайник, свива плещи и навежда глава, както нормално се прави при среща с капитана на палубата.
Заради студа вахтите са понижени от четири на два часа - съгласно Крозиър на претъпкания транспортен съд има задоволително хора, с цел да се удвои броят на дежурните - и от бавните придвижвания на Хики си проличава, че той е полуизмръзнал. Колкото и пъти капитанът да повтаря на вахтените, че би трябвало непрестанно да се движат по палубата, да вървят, да тичат на място, даже в случай че би трябвало да скачат, и да не отвличат вниманието си от наблюдаването на леда, те въпреки всичко избират да стоят неподвижно през по-голямата част от дежурството си, като че ли са в южните морета, облечени с тропически ризи, и се оглеждат за морски сирени.
- Капитане.
- Господин Хики. Има ли нещо?
- Нищо след тези изстрели... след оня изстрел... преди съвсем два часа, сър. А единствено доскоро чух, стори ми се, че чух... може би зов или нещо сходно, капитане... оттова, иззад айсберга. Докладвах на лейтенант Ървинг, само че той сподели, че евентуално е било просто пропукване на леда.
Два часа по-рано бяха съобщили на Крозиър за тон от изстрел откъм посоката на " Еребус " и той бързо се бе качил на палубата, само че защото звукът не се повтори, той не беше изпратил човек до другия транспортен съд, нито пък някого на следствие в ледовете. Да се излезе в замръзналото море в този мрак, при съществуването на тази... гад, дебнеща измежду лабиринта от тороси и високи заструги, би означавало сигурна гибел. Сега известията сред двата кораба се предаваха единствено през тези намаляващи с всеки минал ден минути на сумрак по пладне. След по-малко от седмица нямаше да остане нищо от деня, единствено арктическа нощ. Двайсет и четири часа в денонощието. Стодневна нощ.
- Сигурно е бил ледът - споделя Крозиър, чудейки се за какво Ървинг не му е докладвал за хипотетичния зов. - Изстрелът - също. Само ледът.
- Да, капитане. Ледът е, сър.
Никой от двамата не го има вяра - изстрелът с мускет или пушка не може да се сбърка с нищо, даже от миля разстояние, а тук, в далечния север, звуците се разнасят свръхестествено надалеч и отчетливо - въпреки че ледените блокове, притискащи все по-плътно " Ужас ", в действителност непрекъснато тътнат, стенат, пукат, тракат, реват и крещят.
Това, което тревожи най-вече Крозиър, са виковете, будещи го всяка нощ, когато изпадне за час-два в бездънен сън. Крясъците на леда прекалено много му припомнят за мъчителните писъци на майка му в последните дни от живота ѝ... и за приказките на остарялата му вуйна за баншита, виещи в нощта и предсказващи смъртта на някого в къщата. И двете неща го бяха лишавали от сън в детството му.
Крозиър постепенно се извръща. Миглите му към този момент са заскрежени, а горната му джука е покрита с коричка от заледен мирис и сополи. Мъжете са се научили да държат брадите си добре увити под вълнените шалове и яките на пуловерите, само че все пак постоянно им се постанова да прибягват до ножовете си, с цел да режат замръзнали кичури коса, залепнали за облеклата. Както множеството офицери, и Крозиър продължава да се бръсне всеки ден, въпреки че, поради устрема да се икономисват въглища, " топлата вода ", която му носи неговият стюард, припомня по-скоро за едвам разтопен лед и бръсненето се трансформира в една много мъчителна процедура.
- Безмълвната дама още ли е на палубата? - пита Крозиър.
- О, да, капитане, тя съвсем постоянно е тук - дава отговор Хики, в този момент към този момент шепнешком, сякаш има някаква разлика. Дори и Безмълвната да ги чува, тя не схваща техния британски. Но хората имат вяра - от ден на ден и повече с всеки минал ден, откогато тварта от ледовете беше почнала да ги преследва - че младата ескимоска е магьосница със загадъчни качества. - На левия ръб е с лейтенант Ървинг - прибавя Хики.
- Лейтенант Ървинг? Неговата вахта би трябвало да е завършила преди час.
- Тъй правилно, сър. Но през последните дни където е Безмълвната дама, там е и лейтенантът, в случай че разрешите да отбележа. Тя не слиза долу, той също не слиза долу. Тоест до момента в който не стане неотложно... никой от нас не може да остане тук, извън, толкоз дълго, колкото тази ве... тази жена.
- Наблюдавайте леда и не си отвличайте мислите от работата си, господин Хики.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ