"Сватби в къщата" на Бохумил Храбал
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Сватби в къщата " с създател Бохумил Храбал, възложен от Издателство " Колибри "
Четем новелата " Сватби в къщата " от Бохумил Храбал - исполин на чешката литература и един от най-великите писатели на XX век.
" Сватби в къщата " е първата книга от автобиографичната трилогия на Храбал, включваща още " Vita Nuova " и " Пролуки ". Авторът споделя историята на запознанството и женитбата си със своята обичана брачна половинка Елишка Плевова, наричана Пипси - щерка на богат немски индустриалец, заставен след установяването на комунистическата власт да емигрира със брачната половинка си на Запад, оставяйки двете си деца в Чехословакия.
Нестандартното скимване на Храбал е да разкрие самия себе си, своите вътрешни исблъсъци, страхове и чудатости през погледа на младата и влюбена Пипси. Но и тук той е във висша степен автентичен - в описа се сдвояват гледните точки на Пипси и неговата лична, мъжкото и женското разбиране и показване на света. Отново откриваме " запазената марка " на Храбаловото писане: вълшебното опоетизиране на делничното, даже и на грозното; " пресягането " от частната, на пръв взор банална история към огромната гледка на комплицираната и неведнъж безпощадна историческа ера.
Бохумил Храбал (1914-1997) е виртуозен повествовател, чиито творби блестят със лична светлина в прозата на двайсети век. Завършва право в родината си, само че в никакъв случай не практикува по специалността - писането се оказва негова щастлива орис. Храбал стилизира делника и плете фабули с елементарни герои - бойци, политически анархисти, антигерои и чудаци, чиито драми и възторзи са пресъздадени с неповторимо възприятие за комизъм и подигравка. У нас са издадени комичният шедьовър " Обслужвал съм британския крал ", пробната новела " Уроци по танци за възрастни и напреднали ", сборникът " Моритати и митове " и " Прекалено шумна самотност " - разтърсващо пояснение в обич към книгите и замайващ калейдоскоп на комплицираните премеждия на ХХ век.
превод Васил Самоковлиев
Сватби в къщатаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Сватби в къщата " на Бохумил Храбал
Къщата, която търсех, се оказа от малко малко приятна, пред входната ѝ врата имаше газов фенер, тротоарът, в миналото декориран с декоративни павенца, преди доста време очевидно е бил разкопан и е бил подравнен още веднъж едвам неотдавна. Фенерът към този момент светеше, тъй че елементарно съумях да плана номера - двайсет и четири. Като влязох, ме лъхна студенина и миризма на разлято вино. Стените се лющеха от влагата като кори за баница.
По коридора излязох на дребен двор, в същия момент инстинктивно отскочих обратно. Блондинка по сутиен и пембени гащи лискаше по двора кофи вода чак до под прозорците, сетне я замиташе с метла в отводния канал. Погълната напълно от работата си, намръщена, плувнала в пот и зачервена. После сграбчи цялостната кофа, в която шуртеше вода от отворената чешма, друга, празна, закачи на месинговия кран и още веднъж заля с вода циментовото дворче. Госпожа Лиза у дома ли си е? рекох.
Няма я, но попитайте доктора, и той в този момент си мие пода, нали разбирате, тук се постанова да мием постоянно, цялата къща ми върви под прозорците, а аз съм чистофайница! Каза русата сатурналка и вероятно с цел да ме убеди в думите си, ме блъсна в рамото, напирайки да влезе в коридора, възпламени лампа в стаята си и в действителност, доколкото видях, всичко там бе необикновено чисто, готварска печка, светеща от непорочност, светеха и скриновете с наслагани по тях разтворени паунови пера, под прозореца канапе с плюшена кувертюра и копринени възглавнички по него, маса с завивка, а в средата на масата ваза, в която грееха изкуствени цветя, полски макове.
Свих плещи, прецапах дългата локва, с цел да стигна до стълбите, изкачих шест стъпала и се озовах в друго дворче, вдясно се видя издължен навес, засипан в миналото с пръст чак до прозорците, с цел да се образува това второ дворче. Тръгнах около слепите прозорци на сайванта към двуетажната къща с необятен чардак на втория етаж, разкрасен с парапет от лято желязо, над сайванта се издигаше чак до небето стената на прилежащата постройка, най-обикновена стена на три етажа, стена с лющеща се мазилка, голям калкан, толкоз дълъг, че чак възсядаше къщата с чардака и светещите прозорци.
Вдясно имаше шир за туптене на килими, малко по-нататък перално помещение с необятно отворена врата, от която лъхаше миризма на сапун и мръсни води. Продължих нататък, теглеше ме светлината в приземния етаж, студената светлина на преносима лампа. И до момента в който в дворчето бе някак прелестно, от отворения прозорец в приземния етаж лъхаше мраз, от който чак потръпнах.
За момент се стопирах, да вляза ли, да не вляза ли? Да попитам ли, или напряко да си ходя? Чувах по какъв начин долу, на първото дворче, русокоската още веднъж лиска вода по цимента, чувах все по-шумното бликване на водата в кофата от завъртения до дъно кран на чешмата, стоях до купчината пръст под покрития с телена мрежа прозорец на дългия навес, над който чак до небето се издигаше високата стена, от купчината пръст бяха изникнали два корена кучешко грозде, които пълзяха по тел, опъната над цялото дворче, от увитите по нея филизи на дивото грозде висяха или се виеха нагоре лозови мустаци, които леко ме допираха, набрах кураж и пристъпих към прозореца.
Вътре на пода бе коленичил мъж и с четка за дъски жулеше дюшемето, не, не беше коленичил, напряко се бе пльоснал на четири крайници и търкаше ли, търкаше най-усърдно, захласнат и смълчан, по едно време се надигна и с наяве удивление се загледа в идната изжулена повърхност от дюшемения си под, в единия ъгъл имаше чугунена готварска печка, в която лумтеше огън, а в огромна тенджера върху нея вреше вода.
Стоях до прозореца, от свещник, очевидно демонтиран от пианото, висяха четири верижки, зачукани към ъгълчетата на дъска, от тези, на които се поставят теглилките на кантара децимал, а върху дъската се виждаше голям аспарагус, чиито клончета се огъваха и висяха чак до долу, където допираха огледалата на стеничките сред двете крила на двойния прозорец. В другия ъгъл на стаята имаше сецесионно месингово легло на месингови колелца. Всичко останало от мебелировката бе изнесено на открито, масата и столовете, дребна кръгла масичка, върху която имаше раздвоен пън с хралупа, в която диви пчели са си били спретнали гнездо, кошер.
Мъжът още веднъж намокри четката и концентрирано продължи да жули пода, четката скрибуцаше, преносимата лампа осветяваше пътя ѝ. А от долу, от първото дворче, още веднъж чувах мощния плясък на водата, която се разливаше по циментовата замазка, сетне някой на първия етаж отвори врата, дворът блестна осветлен за момент и още веднъж потъна в мрак, защото този там горе затвори вратата след себе си, чух стъпки надолу по витите стълби, шмугнах се бързо зад отворената врата на клозета, тормозих се дали пък този, който слиза по стълбите, не е тръгнал таман към него, тъй като в тази постройка всичко бе допустимо, отдъхнах си едвам откакто слизащият стъпи на дворчето и продължи пътя си към първото дворче, излязох от клозета и чух по какъв начин русокоската още веднъж лисва кофа вода, очевидно под краката на оня, който доскоро слезе от първия етаж и който в този момент страховито се разкрещя, последваха хули, една от друга по-цветисти, русокоската като че ли цяла вечер бе чакала таман това, и тя да се наругае на воля, та по този начин, за сметка на този, под чиито крайници лисна водата, да ѝ олекне на душата.
Аз съм чистофайница, и то каква! Аз държа на чистотата! Отвратителна, гадна къща, проклети да са всичките ѝ наематели, че и гостите им! Проклети да са всички сватби в тая съборетина! Попържаше дамата с пембените гащи и с пембения сутиен. А аз набирах кураж, притеснявах се, че слезлият доскоро от първия етаж ще вземе отново да тръгне нагоре, чувах по какъв начин съвсем под мен, под дворчето, някъде в дълбините на мазето някой загребва с лопата въглища, които момент по-късно с тъп удар падат в железна кофа.
Господин докторе, прокашлях се, чувате ли ме? Господин докторе, инцидентно да знаете по кое време ще се приберат госпожа Лиза и мъжът ѝ?
Този, към който се бях обърнала, не пусна четката за дъски, само че не щеш ли я хвърли в кофата с вода, разстла изстискания парцал и взе да обира с него мръсната вода от пода.
Бях се подпряла с двете си ръце на огледалата сред прозорците, забелязах, че мъжът има сини очи, видях по какъв начин с опакото на ръката избърса потта си, след което със смях ми отвърна, че госпожа Лиза е на разходка оттатък реката, че щяла да се върне скоро, че в случай че желая, можело да я изчакам при него, щял да ме постави да седна до печката.
После тежко се надигна, главата му лъсна на светлината на крушката и аз видях, че косата му е много нищожна, разстла по пода отворени вестници, та да стигне по тях до вратата, без да оставя следи по измитото, видя ми се като футболист, престанал от дълго време да спортува.
Сетне ми подаде ръка и ме поведе към печката, там се плесна по челото и по вестниците отново излезе на открито, с цел да се върне със стол в ръцете. Седнах и ми беше прелестно, бях почнала леко да зъзна, а печката по този начин прелестно топлеше, докторът подвигна с лекост кофата и я изнесе на двора, чувах по какъв начин изсипва мръсната вода в канала, само че той май беше запушен, бълбукаше, давеше се, водата се оттичаше прекомерно постепенно, до момента в който в един миг дупката внезапно всмука всичко, изсипано от кофата.
Сякаш си пое надълбоко въздух. А мъжът, към който се обръщах с " докторе " и който не възразяваше против обръщението ми, наля в кофата вряла вода, след това излезе с нея в коридора и я добави със студена от чешмата. Сетне някой затопурка с крайници по двора, чух по какъв начин се спря, почувствах, че надникна в стаята, чух по какъв начин някаква кофа издрънча по плочките на дворчето, по какъв начин след това някой я подвигна и продължи пътя си нагоре по стълбите към първия етаж, където този някой нададе заплашителен писък, по този начин злополучно си пое мирис, както каналът долу, който се колеба, колеба и внезапно с ужасяващ тон засмука едновременно цялата кофа мръсна вода.
Като ви чувам, би трябвало да сте от Моравия, нали, допусна докторът и още веднъж коленичи на пода, зае позата си на четири крайници, с цел да продължи жуленето с четката за дъски, след това да обира мръсната вода с парцал и да я изцежда в кофата. Да, клатя глава с глава.
От мен да знаете, че всичко, поради което си заслужава да се живее в Прага, е от Моравия, оттова съм и аз Обаче! Всичко прелестно в мен се дължи на едно малко чешко градче засмя се той и с наяве удовлетворение огледа пода си, след това продължи само че се наложи да напусна моето малко градче, щото към този момент не ме свърташе вкъщи. Един ден се огледах и си споделих, абе ти какво правиш още тук?, подвигнах си чукалата и да ме няма.
Дори не бях забелязал, че прекомерно дълго съм бил изтънчен млад господин, че прекомерно дълго съм ходел облечен в елегантни костюми, шити в Прага, че прекомерно дълго нося обувки от " Полди " на Гутман, че прекомерно дълго си предпочитам красиви вратовръзки за още по-красивите си ризи от първокласните магазини по " На Пршикопех ", че прекомерно дълго нося бомбета, купувани от магазин " Чекан ", а и ръкавици от еленова кожа.
Вдигнах си чукалата, тъй като си дадох сметка, че пребивавам с родителите си и с брат си Бржетя в четири стаи, че аз самият имам прелестна своя библиотека в мъжкия салон, с други думи, че към момента с нищо не съм заслужил каквото и да е, а си пребивавам като френски крал, по тази причина, компрометиран, хукнах да тичам надалеч от прелестния апартамент в пивоварната и се стопирах едвам тук, в тази стая, тогавашна ковачница, стая, в която нямаше нищо, трябваше самичък да си я боядисам, да си я спретна, самичък да си намеря мебели, тъй че всичко, което виждате тук, е мое, купувано с мои си пари, които съм си проработил в Кладно, в машиностроителните фабрики " Полди ", при фамозната Полдинка с прелестната главица и опърлените от звезди къдрици Така че аз съм мъж, коронован от звездите
И по тази причина ли си миете самичък пода? засмях се аз.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Четем новелата " Сватби в къщата " от Бохумил Храбал - исполин на чешката литература и един от най-великите писатели на XX век.
" Сватби в къщата " е първата книга от автобиографичната трилогия на Храбал, включваща още " Vita Nuova " и " Пролуки ". Авторът споделя историята на запознанството и женитбата си със своята обичана брачна половинка Елишка Плевова, наричана Пипси - щерка на богат немски индустриалец, заставен след установяването на комунистическата власт да емигрира със брачната половинка си на Запад, оставяйки двете си деца в Чехословакия.
Нестандартното скимване на Храбал е да разкрие самия себе си, своите вътрешни исблъсъци, страхове и чудатости през погледа на младата и влюбена Пипси. Но и тук той е във висша степен автентичен - в описа се сдвояват гледните точки на Пипси и неговата лична, мъжкото и женското разбиране и показване на света. Отново откриваме " запазената марка " на Храбаловото писане: вълшебното опоетизиране на делничното, даже и на грозното; " пресягането " от частната, на пръв взор банална история към огромната гледка на комплицираната и неведнъж безпощадна историческа ера.
Бохумил Храбал (1914-1997) е виртуозен повествовател, чиито творби блестят със лична светлина в прозата на двайсети век. Завършва право в родината си, само че в никакъв случай не практикува по специалността - писането се оказва негова щастлива орис. Храбал стилизира делника и плете фабули с елементарни герои - бойци, политически анархисти, антигерои и чудаци, чиито драми и възторзи са пресъздадени с неповторимо възприятие за комизъм и подигравка. У нас са издадени комичният шедьовър " Обслужвал съм британския крал ", пробната новела " Уроци по танци за възрастни и напреднали ", сборникът " Моритати и митове " и " Прекалено шумна самотност " - разтърсващо пояснение в обич към книгите и замайващ калейдоскоп на комплицираните премеждия на ХХ век.
превод Васил Самоковлиев
Откъс от " Сватби в къщата " на Бохумил Храбал
Къщата, която търсех, се оказа от малко малко приятна, пред входната ѝ врата имаше газов фенер, тротоарът, в миналото декориран с декоративни павенца, преди доста време очевидно е бил разкопан и е бил подравнен още веднъж едвам неотдавна. Фенерът към този момент светеше, тъй че елементарно съумях да плана номера - двайсет и четири. Като влязох, ме лъхна студенина и миризма на разлято вино. Стените се лющеха от влагата като кори за баница.
По коридора излязох на дребен двор, в същия момент инстинктивно отскочих обратно. Блондинка по сутиен и пембени гащи лискаше по двора кофи вода чак до под прозорците, сетне я замиташе с метла в отводния канал. Погълната напълно от работата си, намръщена, плувнала в пот и зачервена. После сграбчи цялостната кофа, в която шуртеше вода от отворената чешма, друга, празна, закачи на месинговия кран и още веднъж заля с вода циментовото дворче. Госпожа Лиза у дома ли си е? рекох.
Няма я, но попитайте доктора, и той в този момент си мие пода, нали разбирате, тук се постанова да мием постоянно, цялата къща ми върви под прозорците, а аз съм чистофайница! Каза русата сатурналка и вероятно с цел да ме убеди в думите си, ме блъсна в рамото, напирайки да влезе в коридора, възпламени лампа в стаята си и в действителност, доколкото видях, всичко там бе необикновено чисто, готварска печка, светеща от непорочност, светеха и скриновете с наслагани по тях разтворени паунови пера, под прозореца канапе с плюшена кувертюра и копринени възглавнички по него, маса с завивка, а в средата на масата ваза, в която грееха изкуствени цветя, полски макове.
Свих плещи, прецапах дългата локва, с цел да стигна до стълбите, изкачих шест стъпала и се озовах в друго дворче, вдясно се видя издължен навес, засипан в миналото с пръст чак до прозорците, с цел да се образува това второ дворче. Тръгнах около слепите прозорци на сайванта към двуетажната къща с необятен чардак на втория етаж, разкрасен с парапет от лято желязо, над сайванта се издигаше чак до небето стената на прилежащата постройка, най-обикновена стена на три етажа, стена с лющеща се мазилка, голям калкан, толкоз дълъг, че чак възсядаше къщата с чардака и светещите прозорци.
Вдясно имаше шир за туптене на килими, малко по-нататък перално помещение с необятно отворена врата, от която лъхаше миризма на сапун и мръсни води. Продължих нататък, теглеше ме светлината в приземния етаж, студената светлина на преносима лампа. И до момента в който в дворчето бе някак прелестно, от отворения прозорец в приземния етаж лъхаше мраз, от който чак потръпнах.
За момент се стопирах, да вляза ли, да не вляза ли? Да попитам ли, или напряко да си ходя? Чувах по какъв начин долу, на първото дворче, русокоската още веднъж лиска вода по цимента, чувах все по-шумното бликване на водата в кофата от завъртения до дъно кран на чешмата, стоях до купчината пръст под покрития с телена мрежа прозорец на дългия навес, над който чак до небето се издигаше високата стена, от купчината пръст бяха изникнали два корена кучешко грозде, които пълзяха по тел, опъната над цялото дворче, от увитите по нея филизи на дивото грозде висяха или се виеха нагоре лозови мустаци, които леко ме допираха, набрах кураж и пристъпих към прозореца.
Вътре на пода бе коленичил мъж и с четка за дъски жулеше дюшемето, не, не беше коленичил, напряко се бе пльоснал на четири крайници и търкаше ли, търкаше най-усърдно, захласнат и смълчан, по едно време се надигна и с наяве удивление се загледа в идната изжулена повърхност от дюшемения си под, в единия ъгъл имаше чугунена готварска печка, в която лумтеше огън, а в огромна тенджера върху нея вреше вода.
Стоях до прозореца, от свещник, очевидно демонтиран от пианото, висяха четири верижки, зачукани към ъгълчетата на дъска, от тези, на които се поставят теглилките на кантара децимал, а върху дъската се виждаше голям аспарагус, чиито клончета се огъваха и висяха чак до долу, където допираха огледалата на стеничките сред двете крила на двойния прозорец. В другия ъгъл на стаята имаше сецесионно месингово легло на месингови колелца. Всичко останало от мебелировката бе изнесено на открито, масата и столовете, дребна кръгла масичка, върху която имаше раздвоен пън с хралупа, в която диви пчели са си били спретнали гнездо, кошер.
Мъжът още веднъж намокри четката и концентрирано продължи да жули пода, четката скрибуцаше, преносимата лампа осветяваше пътя ѝ. А от долу, от първото дворче, още веднъж чувах мощния плясък на водата, която се разливаше по циментовата замазка, сетне някой на първия етаж отвори врата, дворът блестна осветлен за момент и още веднъж потъна в мрак, защото този там горе затвори вратата след себе си, чух стъпки надолу по витите стълби, шмугнах се бързо зад отворената врата на клозета, тормозих се дали пък този, който слиза по стълбите, не е тръгнал таман към него, тъй като в тази постройка всичко бе допустимо, отдъхнах си едвам откакто слизащият стъпи на дворчето и продължи пътя си към първото дворче, излязох от клозета и чух по какъв начин русокоската още веднъж лисва кофа вода, очевидно под краката на оня, който доскоро слезе от първия етаж и който в този момент страховито се разкрещя, последваха хули, една от друга по-цветисти, русокоската като че ли цяла вечер бе чакала таман това, и тя да се наругае на воля, та по този начин, за сметка на този, под чиито крайници лисна водата, да ѝ олекне на душата.
Аз съм чистофайница, и то каква! Аз държа на чистотата! Отвратителна, гадна къща, проклети да са всичките ѝ наематели, че и гостите им! Проклети да са всички сватби в тая съборетина! Попържаше дамата с пембените гащи и с пембения сутиен. А аз набирах кураж, притеснявах се, че слезлият доскоро от първия етаж ще вземе отново да тръгне нагоре, чувах по какъв начин съвсем под мен, под дворчето, някъде в дълбините на мазето някой загребва с лопата въглища, които момент по-късно с тъп удар падат в железна кофа.
Господин докторе, прокашлях се, чувате ли ме? Господин докторе, инцидентно да знаете по кое време ще се приберат госпожа Лиза и мъжът ѝ?
Този, към който се бях обърнала, не пусна четката за дъски, само че не щеш ли я хвърли в кофата с вода, разстла изстискания парцал и взе да обира с него мръсната вода от пода.
Бях се подпряла с двете си ръце на огледалата сред прозорците, забелязах, че мъжът има сини очи, видях по какъв начин с опакото на ръката избърса потта си, след което със смях ми отвърна, че госпожа Лиза е на разходка оттатък реката, че щяла да се върне скоро, че в случай че желая, можело да я изчакам при него, щял да ме постави да седна до печката.
После тежко се надигна, главата му лъсна на светлината на крушката и аз видях, че косата му е много нищожна, разстла по пода отворени вестници, та да стигне по тях до вратата, без да оставя следи по измитото, видя ми се като футболист, престанал от дълго време да спортува.
Сетне ми подаде ръка и ме поведе към печката, там се плесна по челото и по вестниците отново излезе на открито, с цел да се върне със стол в ръцете. Седнах и ми беше прелестно, бях почнала леко да зъзна, а печката по този начин прелестно топлеше, докторът подвигна с лекост кофата и я изнесе на двора, чувах по какъв начин изсипва мръсната вода в канала, само че той май беше запушен, бълбукаше, давеше се, водата се оттичаше прекомерно постепенно, до момента в който в един миг дупката внезапно всмука всичко, изсипано от кофата.
Сякаш си пое надълбоко въздух. А мъжът, към който се обръщах с " докторе " и който не възразяваше против обръщението ми, наля в кофата вряла вода, след това излезе с нея в коридора и я добави със студена от чешмата. Сетне някой затопурка с крайници по двора, чух по какъв начин се спря, почувствах, че надникна в стаята, чух по какъв начин някаква кофа издрънча по плочките на дворчето, по какъв начин след това някой я подвигна и продължи пътя си нагоре по стълбите към първия етаж, където този някой нададе заплашителен писък, по този начин злополучно си пое мирис, както каналът долу, който се колеба, колеба и внезапно с ужасяващ тон засмука едновременно цялата кофа мръсна вода.
Като ви чувам, би трябвало да сте от Моравия, нали, допусна докторът и още веднъж коленичи на пода, зае позата си на четири крайници, с цел да продължи жуленето с четката за дъски, след това да обира мръсната вода с парцал и да я изцежда в кофата. Да, клатя глава с глава.
От мен да знаете, че всичко, поради което си заслужава да се живее в Прага, е от Моравия, оттова съм и аз Обаче! Всичко прелестно в мен се дължи на едно малко чешко градче засмя се той и с наяве удовлетворение огледа пода си, след това продължи само че се наложи да напусна моето малко градче, щото към този момент не ме свърташе вкъщи. Един ден се огледах и си споделих, абе ти какво правиш още тук?, подвигнах си чукалата и да ме няма.
Дори не бях забелязал, че прекомерно дълго съм бил изтънчен млад господин, че прекомерно дълго съм ходел облечен в елегантни костюми, шити в Прага, че прекомерно дълго нося обувки от " Полди " на Гутман, че прекомерно дълго си предпочитам красиви вратовръзки за още по-красивите си ризи от първокласните магазини по " На Пршикопех ", че прекомерно дълго нося бомбета, купувани от магазин " Чекан ", а и ръкавици от еленова кожа.
Вдигнах си чукалата, тъй като си дадох сметка, че пребивавам с родителите си и с брат си Бржетя в четири стаи, че аз самият имам прелестна своя библиотека в мъжкия салон, с други думи, че към момента с нищо не съм заслужил каквото и да е, а си пребивавам като френски крал, по тази причина, компрометиран, хукнах да тичам надалеч от прелестния апартамент в пивоварната и се стопирах едвам тук, в тази стая, тогавашна ковачница, стая, в която нямаше нищо, трябваше самичък да си я боядисам, да си я спретна, самичък да си намеря мебели, тъй че всичко, което виждате тук, е мое, купувано с мои си пари, които съм си проработил в Кладно, в машиностроителните фабрики " Полди ", при фамозната Полдинка с прелестната главица и опърлените от звезди къдрици Така че аз съм мъж, коронован от звездите
И по тази причина ли си миете самичък пода? засмях се аз.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ