"Съучастници" на Стив Кавана
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Съучастници ", с създател Стив Кавана, възложен от Издателство " Обсидиан "
Най-мразената жена в Америка
Убийствата на Пясъчния човек са разкрити. Даниъл Милър е лишил живота на четиринайсет души, преди да изчезне. Съпругата му Кари е задържана. ФБР, нюйоркската полиция, регионалната прокуратура, медиите и цяла Америка считат, че тя е знаела за закононарушенията му и го е прикривала.
Адвокатът
Еди Флин не поема случай, в случай че не е уверен в невинността на клиента си. Сега той би трябвало да потвърди пред правосъдните заседатели и пред света, че Кари Милър е просто следващата жертва на Пясъчния човек. Но Еди и неговият екип са единствените, които ѝ имат вяра.
Убиецът
Пясъчния човек е заставен да излезе от скривалището си, с цел да отърве обичаната си жена от доживотна присъда. Готов е да убива още веднъж и още веднъж, с цел да я отбрани. Всички, свързани по някакъв метод с процеса против нея, са евентуални жертви. Дори Еди Флин.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
СъучастнициС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Съучастници " на Стив Кавана
Пролог
ПЕЙДЖ ДИЛЕЙНИ
Тя чу в ухото си гласа на командващия спецотряда.
Десет секунди.
На нула трябваше да пресекат бегом стотината метра добре поддържана морава, които ги деляха от задната врата. Пейдж Дилейни се надигна от мократа трева и отмести тънкото елхово стръкче пред лицето си, с цел да има по-добра видимост. Под тебеширенобялата кръгла луна се обрисуваше силуетът на старинна къща в колониален жанр, която се намираше в Олд Уестбъри, щата Ню Йорк.
Дилейни си пое въздух и издиша постепенно, заслушана в противоположното преброяване по радиостанцията.
Десет...
Тя обичаше числата. От работата си като специфичен сътрудник в Отдела за поведенчески разбори на ФБР се бе научила да разчита на числата повече, в сравнение с хората. А в този случай те посочваха нещо изключително забавно.
Девет...
Четиринайсет месеца и дванайсет дни Пейдж търсеше мъжа, който вестниците изначало назоваха Убиеца от Кони Айланд. Разбира се, това не беше прякорът, който той си бе измислил. Беше обяснил всичко за него в едно от писмата си до ФБР, копие от което бе изпратил и до " Уошингтън Поуст ". Наричаше себе си Пясъчния човек.
Осем...
Работният ден на Дилейни продължаваше приблизително по петнайсет часа. Оперативната група, която тя ръководеше дружно със специфичен сътрудник Бил Сунг, се състоеше от двеста служители на реда и федерални сътрудници. До момента те бяха разпитали над хиляда евентуални очевидци. Плюс седемдесет и един обвинени. Документите по случая се съдържаха в шейсет и три кашона, разпределени сред две складове в нюйоркския офис на ФБР.
Седем...
Но значимите цифри - тези, които стигаха до първите страници на вестниците - бяха други.
Четиринайсет жертви. Мъже и дами.
Първите бяха открити полузаровени в пясъка на плажа в Кони Айланд. Бяха простреляни, след това наръгани с нож и обезобразени. Засиленото полицейско наличие към плажа бе предиздвикало килъра да промени метода си на деяние. Останалите жертви бяха убити в домовете им. Най-често поединично. Но от време на време и по повече в едно и също жилище.
Шест...
Профилът, който Дилейни бе направила на Пясъчния човек, сочеше две непроменяемо проявяващи се във всяко ликвидиране особености. За едната знаеха всички. А и медиите с приятност разгласиха кървавите детайлности. След гибелта на жертвите раните по телата им, устите и празните им очни орбити бяха запълнени с пясък. Убиецът отнасяше очите със себе си. Вечер цялостен Ню Йорк затаяваше мирис в очакване на следващото нахлуване.
Пет...
Само Дилейни и няколко подбрани сътрудници от командването на оперативната група знаеха за втората специфичност в профила на причинителя. Нещо, което не се разкриваше пред медиите. От всяка жертва килърът прибираше по една персонална движимост. Най-често някакво украшение. Това беше ревностно защитавана загадка, която би могла един ден да докара до залавянето и осъждането му.
Четири...
В последна сметка числата започваха да работят във щета на Пясъчния човек. Никой не може всякога да прави идеалното закононарушение. Рано или късно би трябвало някъде да сгреши. Дилейни беше уверена в това и се оказа права. Преди три дни бяха разкрили най-новите му жертви. Семейство Нилсен. Мъж и жена, децата упоени по време на убийството. Впоследствие и двете споделиха, че усетили нечий мирис по врата си, след това мъчително ужилване, след което заспали.
Върху тялото на брачната половинка, тъкмо под дясната мишница, бе открит кървясъл пръстов отпечатък.
Три...
След два дни съумяха да разпознават пръстовия отпечатък, само че не посредством полицейските бази данни. На някой си Даниъл Милър, четиресет и пет годишен, му бяха взети отпечатъци, с цел да му се издаде лиценз за комерсиална активност по смисъла на Закона за банковото дело. Следващите петнайсет часа бяха минали незабелязано, до момента в който Дилейни си съставяше цялостна картина за живота на Милър, инвеститорската му компания, произхода и досегашната му кариера и, най-важното, настоящето му местоположение. Той не фигурираше в листата на обвинените, редуциран до няколко десетки от няколко хиляди евентуални.
Две...
Наближаваше 10 часът. На долния етаж в къщата на Милър светеха няколко лампи. В кухнята, хола и вестибюла.
Дилейни извади револвера си - " Глок 19 ". Наведе се напред, стегнала мускули. Дланите ѝ бяха хлъзгави от потта. Беше подготвена да се освободи от миризмата на борова смола и гнили листа. Да се изстреля от сянката на дърветата. Работната доктрина беше, че в къщата има двама души - Даниъл Милър и брачната половинка му Кари.
Едно...
Тя не дочака нулата.
Някъде в далечината изрева мотор на форд краун виктория. Звукът подейства като стартов изстрел. Още преди командирът на спецотряда да подаде команда за офанзива, всички бяха на крайници, ботушите им газеха през ливадата към точката на навлизане. Пред себе си Дилейни към този момент виждаше десетина сътрудници от ФБР и ченгета от Нюйоркското полицейско ръководство, които се носеха устремно макар тежкото снаряжение, каските и бронежилетките. Тази вечер тя нямаше да завоюва надпреварата по експедитивност, само че това нямаше значение. Други щяха да влязат в къщата преди нея. Полицаи и сътрудници, подготвени да разрушават вратите на негостоприемни здания.
Когато стъпи на верандата, заобикаляйки плувния басейн, спецотрядът към този момент беше вътре, а задната врата висеше на пантите си. Чу се вик. Женски.
Дилейни застана до задната врата с револвер в ръка. С нея имаше още петима сътрудници на ФБР - екипът за претършуване. На гърдите им до служебните им карти висяха ламинирани фотоси на търсените предмети - бижута, за които се знаеше, че са отмъкнати от труповете на жертвите. Някои от тях бяха елементарно различими заради огромната си необичайност. Като огърлицата от таитянски черни перли, взета от Стейси Нилсен преди два дни.
По радиостанцията се чу глас: " Няма го тук. Къщата, дворът и гаражът са чисти. Съпругата е в кухнята. Охраняваме парцела отвред ".
Дилейни изруга мислено и влезе в къщата през задния вход. Широк кулоар водеше към голяма кухня. В сводестия таван, висок близо четири метра, имаше великански оберлихт, през който през деня несъмнено нахлуваше ярка светлина. Но с него в този момент пространството изглеждаше още по-тъмно. Върху мраморния барплот се търкаляше съборена винена чаша. Тънка струйка алено вино се стичаше от ръба на плота по белите плочи на пода.
На канапе в ъгъла седеше жена с късо подстригана тъмна коса. Кари Милър клатеше невярващо глава и гледаше с разплакани очи двамата униформени от спецотряда, които ѝ задаваха въпроси, надвесени над нея с оръжие в ръка. Беше облечена с бяла тениска, сиво долнище на спортен екип и кремави памучни чорапи.
Когато Дилейни се приближи, видя идеалния овал на лицето ѝ, светлата кожа и зелените очи, замъглени от сълзи.
- Не знам къде е. От няколко дни не се е прибирал. Каза, че отива някъде по работа... само че какво става, апелирам ви, кажете ми, нямам...
- Госпожо Милър, аз съм специфичен сътрудник Пейдж Дилейни. Съжалявам за безпокойството. Имаме заповед да претърсим парцела ви и да арестуваме вашия брачен партньор Даниъл Милър.
Трудно е да се реши реакцията на една жена при такава вест. В този миг Дилейни не беше сигурна, че Кари Милър изцяло осъзнава протичащото се.
- Госпожо Милър, това, което ще ви кажа, ще ви разстрои съществено, само че за вашата сигурност е значимо да знаете истината.
Преди да сервира ужасната истина на Кари Милър, Дилейни изчака няколко секунди, взряна в очите ѝ. Кари към този момент изглеждаше унищожена и травмирана. Сълзите отмиваха грима от лицето ѝ. Тя подсмъркна и избърса устата си с длан, размазвайки червилото по белите си зъби. Страданието беше всесилен изравнител. През кариерата си Дилейни бе седяла на доста канапета с доста дами, съобщавайки им неприятни вести.
Кари приличаше на всяка от тях.
Бракът ѝ я бе направил богата. Дилейни знаеше, че Кари е израснала в оскъдно семейство някъде в Средния запад, пристигнала е в Ню Йорк, с цел да стане актриса, и някъде по пътя е срещнала Даниъл Милър. Имаше ли някакво значение дали дамите, които бе прегръщала и утешавала на всички тези канапета, поправяха размазаното червило по устните си с " Мейбълин " за 10 $ или с " Кристиан Лубутен " за деветдесет? Чантата на Кари лежеше отворена върху стъклената салонна масичка и Дилейни с наслада видя евтиното червило вътре. Парите като че ли не я бяха трансформирали. Което издаваше мощ на характера. Тя си сподели, че на Кари ще ѝ е необходим всеки грам от тази мощ, с цел да премине през идната глава от живота си.
Не беше извънредно събитие серийните убийци да правят закононарушенията си, водейки видимо естествен живот. Денис Връзвача, Джон Гейси, Гари Риджуей - Убиеца от Зелената река, и доста други серийни нарушители бяха фамилни мъже. След като шокът и неверието отминеха и съпругите приемеха обстоятелството за мъжа до себе си, започваше различен тип вътрешна битка. С времето Кари също като всички останали дами в нейната обстановка щеше да си задава още веднъж и още веднъж еднакъв въпрос: Защо не съм схванала, че съм омъжена за страшилище?
После щеше да я връхлети възприятието за виновност. Незаслужена виновност, само че това не я правеше по-малко мъчителна. Всички тези дами не просто внезапно осъзнаваха, че за тях няма повече живот, само че и споменът за щастието, което бяха изпитвали в миналото, се изтриваше от съзнанието им. Всяка целувка, всяка прегръдка, всеки споделен миг се превръщаше в отрова. И тогава идваше същинската болежка - когато стигнеха до въпроса: с какво привлякох този изверг? Ако тази болежка не разкъсаше Кари през идващите две-три години, имаше късмет тя да оцелее. Дилейни искрено се надяваше да е по този начин. При типа на десетдоларовото червило в дамската ѝ чанта тя си сподели, че тази жена може би има повече късмет от доста други.
- Може ли да ви назовавам Кари? - попита тя.
Кари кимна, устните ѝ се поразтвориха, като че ли с цел да позволен страхът и ужасът да нахлуят в нея, и тя потръпна.
- Смятаме, че вашият брачен партньор е килърът, прочут като Пясъчния човек.
Какво да отговориш на това? Как да реагираш? Дилейни си намерения, че всякаква реакция би била за предпочитане пред никаква. Това не беше нещо, което мозъкът можеше елементарно да смели. Но тя знаеше, че смилането е развой, в който първата стъпка е отказване: Сбъркали сте индивида. Аз познавам брачна половинка си, не ставайте смешни - той не е нечовечен човек, подобен добър татко, грижи се за нас, обезпечава ни всичко, от което имаме потребност. Съжалявам, само че позитивно грешите...
Разтворените устни на Кари Милър потрепериха, до момента в който се взираше изпитателно в лицето на Дилейни. Но не сподели нищо. Не запротестира, не съобщи, че брачният партньор ѝ е почтен. Това подсети на Дилейни за десетия ѝ рожден ден. Същия ден татко ѝ умря. Месец преди този момент бе признат в болница с мозъчен израстък в напреднал етап, неподлежащ на интервенция. Сутринта тя се бе отбила да го види, беше в кома. Следобед беше поканила трите си най-близки приятелки на празненство с торта.
След като те си потеглиха, майка ѝ си облече палтото, с цел да отиде още веднъж в болничното заведение, и тогава телефонът иззвъня. Дилейни по този начин и не не помни лицето на майка си в този миг. Сякаш сълзите я бяха лишили от изражение. Сега лицето на Кари беше сходно на нейното. Приличаше на жена, от дълго време предчувствала, че ще се случи нещо извънредно, само че болката беше доста по-силна, в сравнение с бе очаквала.
- Може ли да ѝ дадете чаша вода? - обърна се Дилейни към един мъж от спецотряда.
Той пристъпи към шкафа, откри чашите, изпълни една от крана на мивката и я подаде на Кари. Стискайки я с треперещи ръце, тя я сервира към устата си.
- Ако знаете къде е, би трябвало да ми съобщите местонахождението му - сподели Дилейни.
- Не знам - отвърна Кари. - И не ме интересува. Не искам да го виждам повече.
Дилейни натисна комутатора на радиостанцията, прикрепена към бронежилетката ѝ, и попита:
- Открихте ли нещо, Бил?
В отговор незабавно чу гласа на Бил Сунг, виновния специфичен сътрудник:
- Качи се горе. В фамилната спалня.
Тя се затича по стълбището, вземайки по две стъпала едновременно. Семейната спалня беше пространно помещение в края на коридора. Вътре имаше две кресла, тоалетка с огледало, огромно легло в средата и тв приемник с плосък екран, инсталиран на стената.
- Тук съм, в дрешника - обади се Бил.
Спалнята имаше още две порти. Едната водеше към банята, а другата - към гардероб с размерите на жилището ѝ в Манхатън.
Страничните стени бяха покрити от пода до тавана с вградени махагонови лавици, порти на дрешници и чекмеджета. Неговите и нейните. Бил освети с фенерчето си един рафт със сгънати бели ризи, подредени една върху друга.
- Виж маншета на тази - уточни той най-горната.
Върху маншета имаше леке. Сякаш беше опръскан с някаква тъмна течност. Ризата беше прана, само че петното с цвят на наслойка си беше останало. Дилейни бе виждала задоволително петна от кръв през годините, с цел да знае, че това тук изглеждаше съмнително.
- Прибери я - сподели тя.
Той щракна с пръсти на криминалиста зад тила си, който стартира да разтваря торбичка за предпазване на доказателства.
- Това не е всичко. - Бил насочи фенерчето си към едно отворено чекмедже.
Дилейни надникна вътре и видя бижута, подредени върху черно кадифе. Някои ѝ се сториха познати. Конкретно едно от тях.
Черната перлена огърлица на Стейси Нилсен.
- Уцелихме десетката - сподели Бил необятно ухилен.
- Тази ли е ризата? - попита криминалистът.
Дилейни се обърна. Да, тази. Бяла, с ръждиво леке на...
И едвам тогава си даде сметка, че това не е мъжка риза.
А дамска блуза.
Погледна още веднъж към чекмеджето с бижутата. То беше в дамската част на дрешника.
Бил натисна комутатора на радиостанцията и попита:
- Открихте ли вана?
- Няма го в гаража - чу се отговорът.
- По дяволите - изруга Бил.
- Имаме бижутата, имаме и ДНК - сподели Дилейни. - Ванът в действителност не ни би трябвало.
- Искам всичко - отвърна Бил.
Някои от очевидците, случили се наоколо до предходните местопрестъпления, бяха загатнали за мрачен ван без прозорци на товарния отсек, който забелязали в квартала. От ФБР бяха разпознали притежателите на единайсет хиляди тъмни вана без прозорци с нюйоркска регистрация. Добре въпреки всичко, че ванът не беше бял - такива имаше петдесет и пет хиляди в придвижване. С помощта на локалната полиция бяха обходили един по един притежателите на тъмни ванове, елиминирайки имената от базата данни като неотговарящи на заложените критерии.
Ванът не беше открит към офиса на Даниъл Милър. Нямаше го и в дома му.
Телефонът на Бил иззвъня. Той видя името на екрана и подаде апарата на Дилейни, която излезе в коридора да отговори.
- Телефонът на Бил Сунг - сподели тя.
- Къде е Бил? - попита Дрю Уайт, заместител регионалният прокурор, водещ следствието против Пясъчния човек.
- Зает е. Провеждаме претършуване, Дрю.
- Кажи ми, че сте разкрили вана.
- Открихме нещо по-добро. Бижутата - сподели Дилейни.
- Е, това е добра вест. Боя се обаче, че аз имам неприятна. Искаш ли да знаеш за какво Даниъл Милър не е в листата на притежателите на ванове?
Дилейни запуши с пръст другото си ухо, с цел да чува единствено Уайт.
- Купил го е на остаряло и не го е записал? - попита тя.
- Не. Бил е в регистъра, по дяволите. Могли сме да го хванем още преди два месеца.
- Господи, а за какво е отстранен?
Навсякъде из къщата се разнасяше звук от отваряне на шкафове и дрешници, издърпване на чекмеджета и изсипването им на пода, тътен на ботуши, мъжки гласове, само че тя чуваше единствено гласа на Уайт.
Когато той спря да приказва и прекъсна връзката, Дилейни усети, че ѝ прилошава.
Тръгна към долния етаж и Бил я последва.
- Какво искаше Уайт?
Дилейни не отговори и той повтори въпроса си. Тя слезе по стълбите, прекоси вестибюла, влезе в кухнята и застана до треперещата Кари.
- Кари Милър - сподели Дилейни, - задържам ви по съмнение в голям брой убийства...
ИЗВЪНРЕДНА НОВИНА
Имаме вест от последния час по случая с Пясъчния човек в Ню Йорк. Оперативната група под управлението на ФБР удостовери, че е идентифицирала отвън подозрение серийния палач, който тероризира града повече от година. Ръководителят на групата, специфичен сътрудник Уилям Сунг, съобщи на конференция, че хората му разполагат с материални доказателства, уличаващи Даниъл Милър, четиресет и пет годишен управител на хеджфонд в Ню Йорк, като Пясъчния човек. Всички автобусни и железопътни гари, летища и фериботни терминали в страната са сложени в цялостна подготвеност за залавянето му. Призоваваме към зоркост при среща с Милър, който сътрудник Сунг разказва като въоръжен и извънредно рисков. За повече детайлности по случая се обръщаме към нашия съдебно-криминален сътрудник Шимон Прокупец, който се намира на Федерал Плаза.
Новините на кръговиден час по Си Ен Ен
ОБВИНИТЕЛЕН АКТ Пожарна охрана ДЕЛОТО НА ПЯСЪЧНИЯ ЧОВЕК
От прокуратурата на Южната правосъдна област на щата Ню Йорк потвърдиха, че шест месеца след арестуването на Кари Милър, брачна половинка на обвинения сериен палач Даниъл Милър, са ѝ повдигнати шест обвинявания в ликвидиране от огромно жури. Заместник регионалният прокурор Дрю Уайт сподели пред кореспонденти, че съгласно следствието Кари Милър освен е знаела, че брачният партньор ѝ е Пясъчния човек, а е била и негова съучастничка в най-малко шест от убийствата. Господин Уайт акцентира, че обвиняванията са въз основа на доказателствения материал, сочещ директна връзка сред Кари Милър и убийствата на тези шест жертви. Ако бъде приета за отговорна по която и да било от точките на обвинителния акт, тя може да получи доживотна присъда.
" Ню Йорк Таймс "
НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗЛОДЕЙКА В АМЕРИКА
Съпругът ѝ е най-издирваният човек в Америка. Тя е омъжена за хипотетичния сериен палач Даниъл Милър, по-известен като Пясъчния човек, и идващия месец ще бъде изправена пред съда по шест обвинявания в ликвидиране. От прокуратурата на Южната правосъдна област на щата Ню Йорк настояват, че е била негова съучастничка, знаела е, че брачният партньор ѝ е сериен палач, и интензивно му е съдействала в осъществяването на закононарушенията, като освен това му е помогнала да избяга и да се укрие от правораздаването. Тя отхвърля всички обвинявания, само че това не стопира догадките какво е знаела и какво не по отношение на вълната от гнет, с която брачният партньор ѝ є заливаше града. Разговаряхме с някогашни сътрудници на Кари Милър. Те описаха жена, студена като гроб.
" Нашънъл Инкуайърър "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Най-мразената жена в Америка
Убийствата на Пясъчния човек са разкрити. Даниъл Милър е лишил живота на четиринайсет души, преди да изчезне. Съпругата му Кари е задържана. ФБР, нюйоркската полиция, регионалната прокуратура, медиите и цяла Америка считат, че тя е знаела за закононарушенията му и го е прикривала.
Адвокатът
Еди Флин не поема случай, в случай че не е уверен в невинността на клиента си. Сега той би трябвало да потвърди пред правосъдните заседатели и пред света, че Кари Милър е просто следващата жертва на Пясъчния човек. Но Еди и неговият екип са единствените, които ѝ имат вяра.
Убиецът
Пясъчния човек е заставен да излезе от скривалището си, с цел да отърве обичаната си жена от доживотна присъда. Готов е да убива още веднъж и още веднъж, с цел да я отбрани. Всички, свързани по някакъв метод с процеса против нея, са евентуални жертви. Дори Еди Флин.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Съучастници " на Стив Кавана
Пролог
ПЕЙДЖ ДИЛЕЙНИ
Тя чу в ухото си гласа на командващия спецотряда.
Десет секунди.
На нула трябваше да пресекат бегом стотината метра добре поддържана морава, които ги деляха от задната врата. Пейдж Дилейни се надигна от мократа трева и отмести тънкото елхово стръкче пред лицето си, с цел да има по-добра видимост. Под тебеширенобялата кръгла луна се обрисуваше силуетът на старинна къща в колониален жанр, която се намираше в Олд Уестбъри, щата Ню Йорк.
Дилейни си пое въздух и издиша постепенно, заслушана в противоположното преброяване по радиостанцията.
Десет...
Тя обичаше числата. От работата си като специфичен сътрудник в Отдела за поведенчески разбори на ФБР се бе научила да разчита на числата повече, в сравнение с хората. А в този случай те посочваха нещо изключително забавно.
Девет...
Четиринайсет месеца и дванайсет дни Пейдж търсеше мъжа, който вестниците изначало назоваха Убиеца от Кони Айланд. Разбира се, това не беше прякорът, който той си бе измислил. Беше обяснил всичко за него в едно от писмата си до ФБР, копие от което бе изпратил и до " Уошингтън Поуст ". Наричаше себе си Пясъчния човек.
Осем...
Работният ден на Дилейни продължаваше приблизително по петнайсет часа. Оперативната група, която тя ръководеше дружно със специфичен сътрудник Бил Сунг, се състоеше от двеста служители на реда и федерални сътрудници. До момента те бяха разпитали над хиляда евентуални очевидци. Плюс седемдесет и един обвинени. Документите по случая се съдържаха в шейсет и три кашона, разпределени сред две складове в нюйоркския офис на ФБР.
Седем...
Но значимите цифри - тези, които стигаха до първите страници на вестниците - бяха други.
Четиринайсет жертви. Мъже и дами.
Първите бяха открити полузаровени в пясъка на плажа в Кони Айланд. Бяха простреляни, след това наръгани с нож и обезобразени. Засиленото полицейско наличие към плажа бе предиздвикало килъра да промени метода си на деяние. Останалите жертви бяха убити в домовете им. Най-често поединично. Но от време на време и по повече в едно и също жилище.
Шест...
Профилът, който Дилейни бе направила на Пясъчния човек, сочеше две непроменяемо проявяващи се във всяко ликвидиране особености. За едната знаеха всички. А и медиите с приятност разгласиха кървавите детайлности. След гибелта на жертвите раните по телата им, устите и празните им очни орбити бяха запълнени с пясък. Убиецът отнасяше очите със себе си. Вечер цялостен Ню Йорк затаяваше мирис в очакване на следващото нахлуване.
Пет...
Само Дилейни и няколко подбрани сътрудници от командването на оперативната група знаеха за втората специфичност в профила на причинителя. Нещо, което не се разкриваше пред медиите. От всяка жертва килърът прибираше по една персонална движимост. Най-често някакво украшение. Това беше ревностно защитавана загадка, която би могла един ден да докара до залавянето и осъждането му.
Четири...
В последна сметка числата започваха да работят във щета на Пясъчния човек. Никой не може всякога да прави идеалното закононарушение. Рано или късно би трябвало някъде да сгреши. Дилейни беше уверена в това и се оказа права. Преди три дни бяха разкрили най-новите му жертви. Семейство Нилсен. Мъж и жена, децата упоени по време на убийството. Впоследствие и двете споделиха, че усетили нечий мирис по врата си, след това мъчително ужилване, след което заспали.
Върху тялото на брачната половинка, тъкмо под дясната мишница, бе открит кървясъл пръстов отпечатък.
Три...
След два дни съумяха да разпознават пръстовия отпечатък, само че не посредством полицейските бази данни. На някой си Даниъл Милър, четиресет и пет годишен, му бяха взети отпечатъци, с цел да му се издаде лиценз за комерсиална активност по смисъла на Закона за банковото дело. Следващите петнайсет часа бяха минали незабелязано, до момента в който Дилейни си съставяше цялостна картина за живота на Милър, инвеститорската му компания, произхода и досегашната му кариера и, най-важното, настоящето му местоположение. Той не фигурираше в листата на обвинените, редуциран до няколко десетки от няколко хиляди евентуални.
Две...
Наближаваше 10 часът. На долния етаж в къщата на Милър светеха няколко лампи. В кухнята, хола и вестибюла.
Дилейни извади револвера си - " Глок 19 ". Наведе се напред, стегнала мускули. Дланите ѝ бяха хлъзгави от потта. Беше подготвена да се освободи от миризмата на борова смола и гнили листа. Да се изстреля от сянката на дърветата. Работната доктрина беше, че в къщата има двама души - Даниъл Милър и брачната половинка му Кари.
Едно...
Тя не дочака нулата.
Някъде в далечината изрева мотор на форд краун виктория. Звукът подейства като стартов изстрел. Още преди командирът на спецотряда да подаде команда за офанзива, всички бяха на крайници, ботушите им газеха през ливадата към точката на навлизане. Пред себе си Дилейни към този момент виждаше десетина сътрудници от ФБР и ченгета от Нюйоркското полицейско ръководство, които се носеха устремно макар тежкото снаряжение, каските и бронежилетките. Тази вечер тя нямаше да завоюва надпреварата по експедитивност, само че това нямаше значение. Други щяха да влязат в къщата преди нея. Полицаи и сътрудници, подготвени да разрушават вратите на негостоприемни здания.
Когато стъпи на верандата, заобикаляйки плувния басейн, спецотрядът към този момент беше вътре, а задната врата висеше на пантите си. Чу се вик. Женски.
Дилейни застана до задната врата с револвер в ръка. С нея имаше още петима сътрудници на ФБР - екипът за претършуване. На гърдите им до служебните им карти висяха ламинирани фотоси на търсените предмети - бижута, за които се знаеше, че са отмъкнати от труповете на жертвите. Някои от тях бяха елементарно различими заради огромната си необичайност. Като огърлицата от таитянски черни перли, взета от Стейси Нилсен преди два дни.
По радиостанцията се чу глас: " Няма го тук. Къщата, дворът и гаражът са чисти. Съпругата е в кухнята. Охраняваме парцела отвред ".
Дилейни изруга мислено и влезе в къщата през задния вход. Широк кулоар водеше към голяма кухня. В сводестия таван, висок близо четири метра, имаше великански оберлихт, през който през деня несъмнено нахлуваше ярка светлина. Но с него в този момент пространството изглеждаше още по-тъмно. Върху мраморния барплот се търкаляше съборена винена чаша. Тънка струйка алено вино се стичаше от ръба на плота по белите плочи на пода.
На канапе в ъгъла седеше жена с късо подстригана тъмна коса. Кари Милър клатеше невярващо глава и гледаше с разплакани очи двамата униформени от спецотряда, които ѝ задаваха въпроси, надвесени над нея с оръжие в ръка. Беше облечена с бяла тениска, сиво долнище на спортен екип и кремави памучни чорапи.
Когато Дилейни се приближи, видя идеалния овал на лицето ѝ, светлата кожа и зелените очи, замъглени от сълзи.
- Не знам къде е. От няколко дни не се е прибирал. Каза, че отива някъде по работа... само че какво става, апелирам ви, кажете ми, нямам...
- Госпожо Милър, аз съм специфичен сътрудник Пейдж Дилейни. Съжалявам за безпокойството. Имаме заповед да претърсим парцела ви и да арестуваме вашия брачен партньор Даниъл Милър.
Трудно е да се реши реакцията на една жена при такава вест. В този миг Дилейни не беше сигурна, че Кари Милър изцяло осъзнава протичащото се.
- Госпожо Милър, това, което ще ви кажа, ще ви разстрои съществено, само че за вашата сигурност е значимо да знаете истината.
Преди да сервира ужасната истина на Кари Милър, Дилейни изчака няколко секунди, взряна в очите ѝ. Кари към този момент изглеждаше унищожена и травмирана. Сълзите отмиваха грима от лицето ѝ. Тя подсмъркна и избърса устата си с длан, размазвайки червилото по белите си зъби. Страданието беше всесилен изравнител. През кариерата си Дилейни бе седяла на доста канапета с доста дами, съобщавайки им неприятни вести.
Кари приличаше на всяка от тях.
Бракът ѝ я бе направил богата. Дилейни знаеше, че Кари е израснала в оскъдно семейство някъде в Средния запад, пристигнала е в Ню Йорк, с цел да стане актриса, и някъде по пътя е срещнала Даниъл Милър. Имаше ли някакво значение дали дамите, които бе прегръщала и утешавала на всички тези канапета, поправяха размазаното червило по устните си с " Мейбълин " за 10 $ или с " Кристиан Лубутен " за деветдесет? Чантата на Кари лежеше отворена върху стъклената салонна масичка и Дилейни с наслада видя евтиното червило вътре. Парите като че ли не я бяха трансформирали. Което издаваше мощ на характера. Тя си сподели, че на Кари ще ѝ е необходим всеки грам от тази мощ, с цел да премине през идната глава от живота си.
Не беше извънредно събитие серийните убийци да правят закононарушенията си, водейки видимо естествен живот. Денис Връзвача, Джон Гейси, Гари Риджуей - Убиеца от Зелената река, и доста други серийни нарушители бяха фамилни мъже. След като шокът и неверието отминеха и съпругите приемеха обстоятелството за мъжа до себе си, започваше различен тип вътрешна битка. С времето Кари също като всички останали дами в нейната обстановка щеше да си задава още веднъж и още веднъж еднакъв въпрос: Защо не съм схванала, че съм омъжена за страшилище?
После щеше да я връхлети възприятието за виновност. Незаслужена виновност, само че това не я правеше по-малко мъчителна. Всички тези дами не просто внезапно осъзнаваха, че за тях няма повече живот, само че и споменът за щастието, което бяха изпитвали в миналото, се изтриваше от съзнанието им. Всяка целувка, всяка прегръдка, всеки споделен миг се превръщаше в отрова. И тогава идваше същинската болежка - когато стигнеха до въпроса: с какво привлякох този изверг? Ако тази болежка не разкъсаше Кари през идващите две-три години, имаше късмет тя да оцелее. Дилейни искрено се надяваше да е по този начин. При типа на десетдоларовото червило в дамската ѝ чанта тя си сподели, че тази жена може би има повече късмет от доста други.
- Може ли да ви назовавам Кари? - попита тя.
Кари кимна, устните ѝ се поразтвориха, като че ли с цел да позволен страхът и ужасът да нахлуят в нея, и тя потръпна.
- Смятаме, че вашият брачен партньор е килърът, прочут като Пясъчния човек.
Какво да отговориш на това? Как да реагираш? Дилейни си намерения, че всякаква реакция би била за предпочитане пред никаква. Това не беше нещо, което мозъкът можеше елементарно да смели. Но тя знаеше, че смилането е развой, в който първата стъпка е отказване: Сбъркали сте индивида. Аз познавам брачна половинка си, не ставайте смешни - той не е нечовечен човек, подобен добър татко, грижи се за нас, обезпечава ни всичко, от което имаме потребност. Съжалявам, само че позитивно грешите...
Разтворените устни на Кари Милър потрепериха, до момента в който се взираше изпитателно в лицето на Дилейни. Но не сподели нищо. Не запротестира, не съобщи, че брачният партньор ѝ е почтен. Това подсети на Дилейни за десетия ѝ рожден ден. Същия ден татко ѝ умря. Месец преди този момент бе признат в болница с мозъчен израстък в напреднал етап, неподлежащ на интервенция. Сутринта тя се бе отбила да го види, беше в кома. Следобед беше поканила трите си най-близки приятелки на празненство с торта.
След като те си потеглиха, майка ѝ си облече палтото, с цел да отиде още веднъж в болничното заведение, и тогава телефонът иззвъня. Дилейни по този начин и не не помни лицето на майка си в този миг. Сякаш сълзите я бяха лишили от изражение. Сега лицето на Кари беше сходно на нейното. Приличаше на жена, от дълго време предчувствала, че ще се случи нещо извънредно, само че болката беше доста по-силна, в сравнение с бе очаквала.
- Може ли да ѝ дадете чаша вода? - обърна се Дилейни към един мъж от спецотряда.
Той пристъпи към шкафа, откри чашите, изпълни една от крана на мивката и я подаде на Кари. Стискайки я с треперещи ръце, тя я сервира към устата си.
- Ако знаете къде е, би трябвало да ми съобщите местонахождението му - сподели Дилейни.
- Не знам - отвърна Кари. - И не ме интересува. Не искам да го виждам повече.
Дилейни натисна комутатора на радиостанцията, прикрепена към бронежилетката ѝ, и попита:
- Открихте ли нещо, Бил?
В отговор незабавно чу гласа на Бил Сунг, виновния специфичен сътрудник:
- Качи се горе. В фамилната спалня.
Тя се затича по стълбището, вземайки по две стъпала едновременно. Семейната спалня беше пространно помещение в края на коридора. Вътре имаше две кресла, тоалетка с огледало, огромно легло в средата и тв приемник с плосък екран, инсталиран на стената.
- Тук съм, в дрешника - обади се Бил.
Спалнята имаше още две порти. Едната водеше към банята, а другата - към гардероб с размерите на жилището ѝ в Манхатън.
Страничните стени бяха покрити от пода до тавана с вградени махагонови лавици, порти на дрешници и чекмеджета. Неговите и нейните. Бил освети с фенерчето си един рафт със сгънати бели ризи, подредени една върху друга.
- Виж маншета на тази - уточни той най-горната.
Върху маншета имаше леке. Сякаш беше опръскан с някаква тъмна течност. Ризата беше прана, само че петното с цвят на наслойка си беше останало. Дилейни бе виждала задоволително петна от кръв през годините, с цел да знае, че това тук изглеждаше съмнително.
- Прибери я - сподели тя.
Той щракна с пръсти на криминалиста зад тила си, който стартира да разтваря торбичка за предпазване на доказателства.
- Това не е всичко. - Бил насочи фенерчето си към едно отворено чекмедже.
Дилейни надникна вътре и видя бижута, подредени върху черно кадифе. Някои ѝ се сториха познати. Конкретно едно от тях.
Черната перлена огърлица на Стейси Нилсен.
- Уцелихме десетката - сподели Бил необятно ухилен.
- Тази ли е ризата? - попита криминалистът.
Дилейни се обърна. Да, тази. Бяла, с ръждиво леке на...
И едвам тогава си даде сметка, че това не е мъжка риза.
А дамска блуза.
Погледна още веднъж към чекмеджето с бижутата. То беше в дамската част на дрешника.
Бил натисна комутатора на радиостанцията и попита:
- Открихте ли вана?
- Няма го в гаража - чу се отговорът.
- По дяволите - изруга Бил.
- Имаме бижутата, имаме и ДНК - сподели Дилейни. - Ванът в действителност не ни би трябвало.
- Искам всичко - отвърна Бил.
Някои от очевидците, случили се наоколо до предходните местопрестъпления, бяха загатнали за мрачен ван без прозорци на товарния отсек, който забелязали в квартала. От ФБР бяха разпознали притежателите на единайсет хиляди тъмни вана без прозорци с нюйоркска регистрация. Добре въпреки всичко, че ванът не беше бял - такива имаше петдесет и пет хиляди в придвижване. С помощта на локалната полиция бяха обходили един по един притежателите на тъмни ванове, елиминирайки имената от базата данни като неотговарящи на заложените критерии.
Ванът не беше открит към офиса на Даниъл Милър. Нямаше го и в дома му.
Телефонът на Бил иззвъня. Той видя името на екрана и подаде апарата на Дилейни, която излезе в коридора да отговори.
- Телефонът на Бил Сунг - сподели тя.
- Къде е Бил? - попита Дрю Уайт, заместител регионалният прокурор, водещ следствието против Пясъчния човек.
- Зает е. Провеждаме претършуване, Дрю.
- Кажи ми, че сте разкрили вана.
- Открихме нещо по-добро. Бижутата - сподели Дилейни.
- Е, това е добра вест. Боя се обаче, че аз имам неприятна. Искаш ли да знаеш за какво Даниъл Милър не е в листата на притежателите на ванове?
Дилейни запуши с пръст другото си ухо, с цел да чува единствено Уайт.
- Купил го е на остаряло и не го е записал? - попита тя.
- Не. Бил е в регистъра, по дяволите. Могли сме да го хванем още преди два месеца.
- Господи, а за какво е отстранен?
Навсякъде из къщата се разнасяше звук от отваряне на шкафове и дрешници, издърпване на чекмеджета и изсипването им на пода, тътен на ботуши, мъжки гласове, само че тя чуваше единствено гласа на Уайт.
Когато той спря да приказва и прекъсна връзката, Дилейни усети, че ѝ прилошава.
Тръгна към долния етаж и Бил я последва.
- Какво искаше Уайт?
Дилейни не отговори и той повтори въпроса си. Тя слезе по стълбите, прекоси вестибюла, влезе в кухнята и застана до треперещата Кари.
- Кари Милър - сподели Дилейни, - задържам ви по съмнение в голям брой убийства...
ИЗВЪНРЕДНА НОВИНА
Имаме вест от последния час по случая с Пясъчния човек в Ню Йорк. Оперативната група под управлението на ФБР удостовери, че е идентифицирала отвън подозрение серийния палач, който тероризира града повече от година. Ръководителят на групата, специфичен сътрудник Уилям Сунг, съобщи на конференция, че хората му разполагат с материални доказателства, уличаващи Даниъл Милър, четиресет и пет годишен управител на хеджфонд в Ню Йорк, като Пясъчния човек. Всички автобусни и железопътни гари, летища и фериботни терминали в страната са сложени в цялостна подготвеност за залавянето му. Призоваваме към зоркост при среща с Милър, който сътрудник Сунг разказва като въоръжен и извънредно рисков. За повече детайлности по случая се обръщаме към нашия съдебно-криминален сътрудник Шимон Прокупец, който се намира на Федерал Плаза.
Новините на кръговиден час по Си Ен Ен
ОБВИНИТЕЛЕН АКТ Пожарна охрана ДЕЛОТО НА ПЯСЪЧНИЯ ЧОВЕК
От прокуратурата на Южната правосъдна област на щата Ню Йорк потвърдиха, че шест месеца след арестуването на Кари Милър, брачна половинка на обвинения сериен палач Даниъл Милър, са ѝ повдигнати шест обвинявания в ликвидиране от огромно жури. Заместник регионалният прокурор Дрю Уайт сподели пред кореспонденти, че съгласно следствието Кари Милър освен е знаела, че брачният партньор ѝ е Пясъчния човек, а е била и негова съучастничка в най-малко шест от убийствата. Господин Уайт акцентира, че обвиняванията са въз основа на доказателствения материал, сочещ директна връзка сред Кари Милър и убийствата на тези шест жертви. Ако бъде приета за отговорна по която и да било от точките на обвинителния акт, тя може да получи доживотна присъда.
" Ню Йорк Таймс "
НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗЛОДЕЙКА В АМЕРИКА
Съпругът ѝ е най-издирваният човек в Америка. Тя е омъжена за хипотетичния сериен палач Даниъл Милър, по-известен като Пясъчния човек, и идващия месец ще бъде изправена пред съда по шест обвинявания в ликвидиране. От прокуратурата на Южната правосъдна област на щата Ню Йорк настояват, че е била негова съучастничка, знаела е, че брачният партньор ѝ е сериен палач, и интензивно му е съдействала в осъществяването на закононарушенията, като освен това му е помогнала да избяга и да се укрие от правораздаването. Тя отхвърля всички обвинявания, само че това не стопира догадките какво е знаела и какво не по отношение на вълната от гнет, с която брачният партньор ѝ є заливаше града. Разговаряхме с някогашни сътрудници на Кари Милър. Те описаха жена, студена като гроб.
" Нашънъл Инкуайърър "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ