"Психология на забогатяването" на Моргън Хаузел
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Психология на замогването " с създател Моргън Хаузел, възложен от издателство " Ера ".
Парите са на всички места. Те са неизменима част от всекидневието ни. За някои са метод за оцеляване, за други - цел в живота. Независимо от самостоятелното ни отношение към тях, никой не остава апатичен. Тази тематика вълнува и постоянно обърква всеки от нас.
Богатството не се подчинява на строго избрани закони - то зависи напълно от нашето държание. Като употребява дългогодишния си опит, създателят ни дава универсални уроци, които други са пропуснали да споделят.
С тяхна помощ преобразуваме визиите си за смисъла на триумфа, парите и благополучието:
• Най-важното е да предвидим, че не всичко върви по проект.
• В устрема си да имаме още и още в действителност губим повече, в сравнение с получаваме.
• С по-малко, само че непрекъснати старания можем да реализираме по-високи и трайни резултати.
• Не се доверявай сляпо на непознатия опит, хората са разнообразни.
• Подхождай мъдро към рисковете и неуспехите.
• Не харчи пари единствено с цел да покажеш, че ги имаш.
• Свободата да избираме какво да вършим с времето си е най-високият дял, който ни носят парите.
Моргън Хаузел е финансов съветник и повторен финалист за премията Gerald Loeb. " Психология на замогването " е първата му книга. Много скоро след издаването ѝ тя стремително набира известност на международния пазар.
Психология на забогатяванетоС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Психология на замогването " на Моргън Хаузел
Богатството е просто насъбраният излишък, откакто похарчиш това, което си вложил. А защото можеш да създадеш благосъстояние без високи приходи, само че нямаш късмет да създадеш благосъстояние без висока норма на икономисване, ясно е кое е по-важно.
По-важното е, че полезността на благосъстоянието
зависи от това от какво се нуждаеш
Да кажем, че ние с вас имаме една и съща чиста стойност.
И да кажем, че вие сте по-добър вложител от мен. Аз мога да реализира 8% годишна рентабилност, а вие можете да постигнете 12% годишна рентабилност.
Но аз се заповядвам по-ефективно с парите си. Да приемем, че нуждая се от на половина по-малко пари, с цел да бъда благополучен, до момента в който разноските при вашия метод на живот нарастват толкоз бързо, колкото и вашите активи.
По-добре съм от вас, макар че съм по-лош вложител. Получавам по-голяма изгода от вложенията си макар по-ниската възвръщаемост.
Същото важи и за приходите. Да се научиш да бъдеш благополучен с по-малко пари, основава празен ход сред това, което имаш, и това, което искаш - сходно на разликата, която се получава при повишаването на заплатата ти, само че по-лесно и по-контролирано от самия теб.
Високата норма на икономисване значи да имаш по-ниски разноски, в сравнение с би могъл другояче, а по-ниските разноски значат, че спестяванията ти нарастват в по-голяма степен, в сравнение с в случай че харчиш повече.
Обмислете го в подтекста на това какъв брой време и старания са нужни за постигането на 0,1% повишение на годишната успеваемост на вложенията - милиони часове проучвания, десетки милиарди долари старания от експерти - и е елементарно да видите какво е евентуално по-важно или си коства да се преследва.
Има професионални вложители, които работят по 80 часа на седмица, с цел да прибавят една десета от % към възвръщаемостта си, до момента в който във финансите им има два или три цялостни %, зависещи от метода им на живот, които могат да бъдат употребявани с по-малко старания.
Голямата възвръщаемост на вложенията и тлъстите заплати са превъзходни, когато могат да бъдат реализирани, а някои могат да ги реализират. Но фактът, че от едната страна на финансовото уравнение се влагат толкоз доста старания, а от другата - толкоз малко, е добра опция за множеството хора.
След несъмнено ниво на приходи се нуждаеш единствено
от това, което не е предопределено да задоволи егото ти
Всеки има съществени потребности. След като бъдат задоволени, има друго ниво на потребности от улеснение, а по-късно идват потребности, които са по едно и също време за улеснение, развлечение и прояснение.
Но разноските оттатък много ниското ниво на материалното са най-много отражение на приближаващите се до егото приходи, блян да харчиш пари, с цел да покажеш на хората, че имаш (или си имал) пари.
Приеми го по този начин и ще установиш, че един от най-действените способи да умножиш спестяванията си, не е да повишиш приходите си, а да увеличиш скромността си.
Когато дефинираш спестяванията като разлика сред его и приходи, осъзнаваш за какво доста хора с прилични приходи икономисват толкоз малко. Това е всекидневна битка с инстинкта да разпериш пауновата си опашка до краен лимит и да не изоставаш от другите, които вършат същото.
На хората с резистентен персонален финансов триумф - не безусловно тези с високите приходи - нормално не им пука какво мислят другите за тях.
Така че способността на хората да икономисват
е в по-голяма степен под техен надзор,
в сравнение с може би си мислят
Можеш да спестяваш, като харчиш по-малко.
Можеш да харчиш по-малко, в случай че желаеш по-малко.
А ще желаеш по-малко, в случай че по-малко те интересува какво мислят другите за теб.
Както постоянно настоявам в тази книга, при парите става дума повече за логика на психиката, в сравнение с за финанси.
И не ти е нужна съответна причина,
с цел да спестяваш
Някои хора икономисват пари за първична вноска за къща, за нова кола или за пенсия.
Това е ужасно, несъмнено.
Но с цел да спестяваш, не е нужно да имаш за цел да купиш нещо съответно.
Можеш да спестяваш поради самото икономисване. И в действителност би трябвало. Всеки би трябвало да го прави.
Да спестяваш единствено с съответна цел, има смисъл в един предсказуем свят. Но нашият не е подобен.
Спестяването е отбрана против неизбежната дарба на живота пъклен да те изненада във допустимо най-лошия миг. Друга изгода от спестяванията, които не са свързани с някаква цел за разноски, е това, което обсъдихме в глава 7 - опцията да се разпореждаш с времето си.
Всеки знае какви осезаеми неща могат да се купят с пари. Нематериалните неща по-трудно се побират в главата, по тази причина нормално остават незабелязани. Но нематериалните изгоди от парите могат да бъдат доста по-ценни, да умножават твоето благополучие повече, в сравнение с материалните неща, очевидните цели на спестяването.
Спестяванията без цел за харчене дават разновидности и еластичност, опция да изчакаш и опция да настъпиш. Дават време да помислиш. Позволяват ти да промениш курса съгласно изискванията.
Всяка парченце от спестяванията е като да спечелиш в бъдещето точка, която би била присъдена на някой различен, и да си я върнеш.
Тази еластичност и контролът върху времето
са невидимата възвръщаемост на благосъстоянието
Каква е доходността на парите в банката, които ти дават опция да промениш кариерата си, да се пенсионираш по-рано или да се освободиш от терзанията?
Бих споделил, че е неизчислима.
Неизчислима е по два метода. Толкова е огромна и значима, че не можем да ѝ определим цена. Но също по този начин е безусловно неизчислима - не можем да я измерим, както измерваме лихвените проценти, - а сме склонни да подценяваме това, което не можем да измерим.
Когато нямаш надзор над времето си, ти си заставен да приемеш всичко, което неприятният шанс стоварва на пътя ти. Но в случай че притежаваш еластичност, ти имаш и време да изчакаш, до момента в който безпроблемните благоприятни условия паднат в скута ти. Това е скритата рентабилност на спестяванията ти.
Спестяванията в банката, даже и да носят 0% рента, в действителност могат да генерират изключителна рентабилност, в случай че ти дадат гъвкавостта да се заемеш с работа с по-ниска заплата, само че с по-висока цел, или да изчакаш благоприятни условия за вложения, които ще се появят, когато тези, на които им липсва еластичност, към този момент са се отчаяли.
И тази скрита рентабилност става все по-важна
Преди светът беше свръхлокален.
Само преди 100 години 75% от американците нямаха нито телефони, нито постоянни пощенски услуги, съгласно историка Робърт Гордън. Това правеше конкуренцията извънредно локална. Само приблизително образован служащ можеше да е най-хубавият в своя град и към него да се отнасят като към най-хубавите, защото не бе нужно да се състезава с по-умния служащ в различен град.
Това към този момент е променено.
Свръхсвързан свят значи, че съвкупността от гении, с които се състезаваш, към този момент обгръща не стотици или хиляди от твоя град, а милиони или милиарди по целия свят. Това важи изключително за работните места, на които се разчита на работата с главата, а не с мускули: в преподаването, маркетинга, разбора, консултациите, счетоводството, програмирането, публицистиката и даже медицината от ден на ден се конкурират международните съвкупности от гении. Все повече области ще попадат в тази категория, защото цифровизацията заличава световните граници - защото " софтуерът изяжда света ", както се показва рисковият капиталист Марк Андрийсън.
Въпросът, който би трябвало да си зададеш с разширението на обсега на конкуренцията, е: " Как да се откроя? " " Аз съм интелигентен " става все по-лош отговор на този въпрос, тъй като по света има доста умни хора. Почти 600 души получават оптималната оценка на SAT всяка година. Още 7000 ги следват на няколко точки. В глобализирания свят, в който спечелилият печели всичко, хора като тези се трансформират от ден на ден в твои директни съперници.
Интелигентността не е надеждно преимущество в толкоз взаимосвързан свят, какъвто е нашият.
Но гъвкавостта е.
В свят, в който интелигентността е свръхконкурентна, а доста предходни механически умения са автоматизирани, конкурентните преимущества се отместват към нюансираните и меки умения като връзката, съпричастността и може би най-много гъвкавостта.
Ако притежаваш еластичност, можеш да изчакаш положителните благоприятни условия както в кариерата, по този начин и за вложенията си. Ще имаш по-голям късмет да усвоиш ново умеене, когато е належащо.
Няма да се чувстваш толкоз притиснат да догонваш съперници, умеещи да вършат неща, които ти не можеш, и ще разполагаш с повече независимост да откриеш своята пристрастеност и своята ниша със свое лично движение. Можеш да намериш нова рутина, по-бавно движение и да възприемаш живота с друг набор от подходи.
Умението да правиш неща, които множеството от останалите не умеят, ще те откроява в свят, в който интелигентността към този момент не е стабилно преимущество.
Да имаш повече надзор върху времето и разновидностите пред теб, се трансформира в една от най-ценните валути в света.
Ето за какво повече хора могат и повече хора би трябвало да икономисват пари.
Знаете ли какво още би трябвало да създадат? Да престанат да се пробват да бъдат толкоз рационални. Позволете ми да ви кажа за какво.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Парите са на всички места. Те са неизменима част от всекидневието ни. За някои са метод за оцеляване, за други - цел в живота. Независимо от самостоятелното ни отношение към тях, никой не остава апатичен. Тази тематика вълнува и постоянно обърква всеки от нас.
Богатството не се подчинява на строго избрани закони - то зависи напълно от нашето държание. Като употребява дългогодишния си опит, създателят ни дава универсални уроци, които други са пропуснали да споделят.
С тяхна помощ преобразуваме визиите си за смисъла на триумфа, парите и благополучието:
• Най-важното е да предвидим, че не всичко върви по проект.
• В устрема си да имаме още и още в действителност губим повече, в сравнение с получаваме.
• С по-малко, само че непрекъснати старания можем да реализираме по-високи и трайни резултати.
• Не се доверявай сляпо на непознатия опит, хората са разнообразни.
• Подхождай мъдро към рисковете и неуспехите.
• Не харчи пари единствено с цел да покажеш, че ги имаш.
• Свободата да избираме какво да вършим с времето си е най-високият дял, който ни носят парите.
Моргън Хаузел е финансов съветник и повторен финалист за премията Gerald Loeb. " Психология на замогването " е първата му книга. Много скоро след издаването ѝ тя стремително набира известност на международния пазар.
Откъс от " Психология на замогването " на Моргън Хаузел
Богатството е просто насъбраният излишък, откакто похарчиш това, което си вложил. А защото можеш да създадеш благосъстояние без високи приходи, само че нямаш късмет да създадеш благосъстояние без висока норма на икономисване, ясно е кое е по-важно.
По-важното е, че полезността на благосъстоянието
зависи от това от какво се нуждаеш
Да кажем, че ние с вас имаме една и съща чиста стойност.
И да кажем, че вие сте по-добър вложител от мен. Аз мога да реализира 8% годишна рентабилност, а вие можете да постигнете 12% годишна рентабилност.
Но аз се заповядвам по-ефективно с парите си. Да приемем, че нуждая се от на половина по-малко пари, с цел да бъда благополучен, до момента в който разноските при вашия метод на живот нарастват толкоз бързо, колкото и вашите активи.
По-добре съм от вас, макар че съм по-лош вложител. Получавам по-голяма изгода от вложенията си макар по-ниската възвръщаемост.
Същото важи и за приходите. Да се научиш да бъдеш благополучен с по-малко пари, основава празен ход сред това, което имаш, и това, което искаш - сходно на разликата, която се получава при повишаването на заплатата ти, само че по-лесно и по-контролирано от самия теб.
Високата норма на икономисване значи да имаш по-ниски разноски, в сравнение с би могъл другояче, а по-ниските разноски значат, че спестяванията ти нарастват в по-голяма степен, в сравнение с в случай че харчиш повече.
Обмислете го в подтекста на това какъв брой време и старания са нужни за постигането на 0,1% повишение на годишната успеваемост на вложенията - милиони часове проучвания, десетки милиарди долари старания от експерти - и е елементарно да видите какво е евентуално по-важно или си коства да се преследва.
Има професионални вложители, които работят по 80 часа на седмица, с цел да прибавят една десета от % към възвръщаемостта си, до момента в който във финансите им има два или три цялостни %, зависещи от метода им на живот, които могат да бъдат употребявани с по-малко старания.
Голямата възвръщаемост на вложенията и тлъстите заплати са превъзходни, когато могат да бъдат реализирани, а някои могат да ги реализират. Но фактът, че от едната страна на финансовото уравнение се влагат толкоз доста старания, а от другата - толкоз малко, е добра опция за множеството хора.
След несъмнено ниво на приходи се нуждаеш единствено
от това, което не е предопределено да задоволи егото ти
Всеки има съществени потребности. След като бъдат задоволени, има друго ниво на потребности от улеснение, а по-късно идват потребности, които са по едно и също време за улеснение, развлечение и прояснение.
Но разноските оттатък много ниското ниво на материалното са най-много отражение на приближаващите се до егото приходи, блян да харчиш пари, с цел да покажеш на хората, че имаш (или си имал) пари.
Приеми го по този начин и ще установиш, че един от най-действените способи да умножиш спестяванията си, не е да повишиш приходите си, а да увеличиш скромността си.
Когато дефинираш спестяванията като разлика сред его и приходи, осъзнаваш за какво доста хора с прилични приходи икономисват толкоз малко. Това е всекидневна битка с инстинкта да разпериш пауновата си опашка до краен лимит и да не изоставаш от другите, които вършат същото.
На хората с резистентен персонален финансов триумф - не безусловно тези с високите приходи - нормално не им пука какво мислят другите за тях.
Така че способността на хората да икономисват
е в по-голяма степен под техен надзор,
в сравнение с може би си мислят
Можеш да спестяваш, като харчиш по-малко.
Можеш да харчиш по-малко, в случай че желаеш по-малко.
А ще желаеш по-малко, в случай че по-малко те интересува какво мислят другите за теб.
Както постоянно настоявам в тази книга, при парите става дума повече за логика на психиката, в сравнение с за финанси.
И не ти е нужна съответна причина,
с цел да спестяваш
Някои хора икономисват пари за първична вноска за къща, за нова кола или за пенсия.
Това е ужасно, несъмнено.
Но с цел да спестяваш, не е нужно да имаш за цел да купиш нещо съответно.
Можеш да спестяваш поради самото икономисване. И в действителност би трябвало. Всеки би трябвало да го прави.
Да спестяваш единствено с съответна цел, има смисъл в един предсказуем свят. Но нашият не е подобен.
Спестяването е отбрана против неизбежната дарба на живота пъклен да те изненада във допустимо най-лошия миг. Друга изгода от спестяванията, които не са свързани с някаква цел за разноски, е това, което обсъдихме в глава 7 - опцията да се разпореждаш с времето си.
Всеки знае какви осезаеми неща могат да се купят с пари. Нематериалните неща по-трудно се побират в главата, по тази причина нормално остават незабелязани. Но нематериалните изгоди от парите могат да бъдат доста по-ценни, да умножават твоето благополучие повече, в сравнение с материалните неща, очевидните цели на спестяването.
Спестяванията без цел за харчене дават разновидности и еластичност, опция да изчакаш и опция да настъпиш. Дават време да помислиш. Позволяват ти да промениш курса съгласно изискванията.
Всяка парченце от спестяванията е като да спечелиш в бъдещето точка, която би била присъдена на някой различен, и да си я върнеш.
Тази еластичност и контролът върху времето
са невидимата възвръщаемост на благосъстоянието
Каква е доходността на парите в банката, които ти дават опция да промениш кариерата си, да се пенсионираш по-рано или да се освободиш от терзанията?
Бих споделил, че е неизчислима.
Неизчислима е по два метода. Толкова е огромна и значима, че не можем да ѝ определим цена. Но също по този начин е безусловно неизчислима - не можем да я измерим, както измерваме лихвените проценти, - а сме склонни да подценяваме това, което не можем да измерим.
Когато нямаш надзор над времето си, ти си заставен да приемеш всичко, което неприятният шанс стоварва на пътя ти. Но в случай че притежаваш еластичност, ти имаш и време да изчакаш, до момента в който безпроблемните благоприятни условия паднат в скута ти. Това е скритата рентабилност на спестяванията ти.
Спестяванията в банката, даже и да носят 0% рента, в действителност могат да генерират изключителна рентабилност, в случай че ти дадат гъвкавостта да се заемеш с работа с по-ниска заплата, само че с по-висока цел, или да изчакаш благоприятни условия за вложения, които ще се появят, когато тези, на които им липсва еластичност, към този момент са се отчаяли.
И тази скрита рентабилност става все по-важна
Преди светът беше свръхлокален.
Само преди 100 години 75% от американците нямаха нито телефони, нито постоянни пощенски услуги, съгласно историка Робърт Гордън. Това правеше конкуренцията извънредно локална. Само приблизително образован служащ можеше да е най-хубавият в своя град и към него да се отнасят като към най-хубавите, защото не бе нужно да се състезава с по-умния служащ в различен град.
Това към този момент е променено.
Свръхсвързан свят значи, че съвкупността от гении, с които се състезаваш, към този момент обгръща не стотици или хиляди от твоя град, а милиони или милиарди по целия свят. Това важи изключително за работните места, на които се разчита на работата с главата, а не с мускули: в преподаването, маркетинга, разбора, консултациите, счетоводството, програмирането, публицистиката и даже медицината от ден на ден се конкурират международните съвкупности от гении. Все повече области ще попадат в тази категория, защото цифровизацията заличава световните граници - защото " софтуерът изяжда света ", както се показва рисковият капиталист Марк Андрийсън.
Въпросът, който би трябвало да си зададеш с разширението на обсега на конкуренцията, е: " Как да се откроя? " " Аз съм интелигентен " става все по-лош отговор на този въпрос, тъй като по света има доста умни хора. Почти 600 души получават оптималната оценка на SAT всяка година. Още 7000 ги следват на няколко точки. В глобализирания свят, в който спечелилият печели всичко, хора като тези се трансформират от ден на ден в твои директни съперници.
Интелигентността не е надеждно преимущество в толкоз взаимосвързан свят, какъвто е нашият.
Но гъвкавостта е.
В свят, в който интелигентността е свръхконкурентна, а доста предходни механически умения са автоматизирани, конкурентните преимущества се отместват към нюансираните и меки умения като връзката, съпричастността и може би най-много гъвкавостта.
Ако притежаваш еластичност, можеш да изчакаш положителните благоприятни условия както в кариерата, по този начин и за вложенията си. Ще имаш по-голям късмет да усвоиш ново умеене, когато е належащо.
Няма да се чувстваш толкоз притиснат да догонваш съперници, умеещи да вършат неща, които ти не можеш, и ще разполагаш с повече независимост да откриеш своята пристрастеност и своята ниша със свое лично движение. Можеш да намериш нова рутина, по-бавно движение и да възприемаш живота с друг набор от подходи.
Умението да правиш неща, които множеството от останалите не умеят, ще те откроява в свят, в който интелигентността към този момент не е стабилно преимущество.
Да имаш повече надзор върху времето и разновидностите пред теб, се трансформира в една от най-ценните валути в света.
Ето за какво повече хора могат и повече хора би трябвало да икономисват пари.
Знаете ли какво още би трябвало да създадат? Да престанат да се пробват да бъдат толкоз рационални. Позволете ми да ви кажа за какво.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ