В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Произход на всичко,

...
В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Произход на всичко,
Коментари Харесай

Откъс от "Произход на всичко" на Дейвид Крисчън

В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Произход на всичко ", с създател Дейвид Крисчън, възложен от Издателство " Сиела "

" Произход на всичко " от Дейвид Крисчън – цялата история на Вселената като роман. Известният академик споделя най-величествената история, която можете да си визиите.

Търсенето на разкази за произхода, които да свържат обособените по¬знания, е остаряло колкото и човечеството. Повечето историци изследват детайлите – точните дати, личностите, документите. Но какво би трябвало да се направи, с цел да се изследва цялата история – от Големия гърмеж до наши дни, че и какво ни чака в бъдеще?

Американският историк Дейвид Крисчън се стреми да отговори навръх този въпрос, създавайки плана " Голямата история ". Луксозното издание на " Произход на всичко " е другата история, която не признава националните граници и раздрания метод, по който се преподава науката за предишното. Той повежда на странствуване през всичките 13,8 милиарда години и основните събития в тях – и след тях, от които в последна сметка произлиза Земята такава, каквато я познаваме.

" Произход на всичко " е актуален и непостижим роман, основан на проучванията върху световна общественост от повече от се¬дем милиарда души и който сплотява познания от всички краища на света. Това е роман за произхода на актуалните хора и се основава на сплотяващата всички ни модерна просвета.

Дейвид Крисчън наблюдава хронологично всички " прагове " на развиване на Вселената ни: от Големия гърмеж и появяването на първите звезди, през образуването на Слънчевата система, появяването на първия живот на Земята, развиването на цивилизациите до техния иден провал и изгубването на Вселената.

" Произход на всичко " е история, в която предишното, сегашното и бъдещето образуват съразмерен роман, в който в последна сметка виждаме своето отражение – на тип, който може да и да гледа с схващане обратно, и да мечтае за това, което го чака отсега нататък.

" Написах тази книга с оптимистичното разбиране, че ние, съвремен¬ните хора, не сме обречени на хронично положение на фрагментарност и безсмислие. От креативния вихър на съвремието ни се появява един нов, международен роман за произхода, изпълнен с толкоз смисъл, страхопочитание и загадки, колкото и всеки един обичаен роман за произхода, само че ос¬новаващ се на актуалните научни достижения на редица дисциплини. "
Дейвид Крисчън

" Отдавна се удивлявам на Дейвид Крисчън. В " Произход на всичко " той елегантно сервира доказателства и прозрения от разнообразни области на науката в един наличен исторически роман. "
Бил Гейтс

Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук

Из " Произход на всичко " от Дейвид Крисчън

Въведение

Формите, които идват и си отиват – и твоето тяло е една от тях – са проблясъци от танците на моите ръце и крайници. Опознай ме във всичко и от какво тогава би се страхувал?
Думи, които Камбъл си показва, че споделя господ Шива,
" Героят с хиляди лица ", Джоузеф Камбъл

Колкото извънредно невъзможни да са всички тези събития, те вероятно са дотолкоз като тези, които са могли да се случат, доколкото и всички други, които в никакъв случай не са се случвали, въобще е евентуално в миналото да бъдат.
Джеймс Джойс, " Бдение над Финеган "

Появата ни в тази Вселена не е наш избор, не избираме сами нито времето, нито мястото. За няколко мига – като че ли галактически светулки, ние ще пътуваме с други хора, с нашите родители, сестри и братя, с децата ни, с другари и врагове. Ще пътуваме и с други форми на живот – от бактерии до павиани, със скали и океани и полярни сияния, с луни и метеори, планети и звезди, с кварки и фотони и свръхнови и черни дупки, с охлюви и клетъчни телефони и с доста, доста празно пространство.

Шествието е богато, пъстро, какофонично и мистериозно и въпреки че ние, индивидите, най-после ще го напуснем, то ще продължи. В далечното бъдеще към него ще се причислят и ще го изоставен и други пасажери. Накрая обаче шествието ще изтънее. След безброй години ще се стопи като фантом при изгрев, разтваряйки се в океана на сила, от която се е появило в началото.

Каква е тази странна навалица, с която пъуваме? Какво е нашето място в това шествие? Откъде е тръгнало, накъде отива и по какъв начин ще изчезне най-после?

Днес ние, хората, можем да разкажем описа за това шествие по-добре от всеки път. Можем да определим с изключителна акуратност какво се мержелее там, на милиарди светлинни години от Земята, както и какво е станало милиарди години обратно. Можем да създадем това, тъй като имаме доста части от пъзела на познанието и по този начин ни е по-лесно да си представим цялата картина. Това е едно изумително и напълно ново достижение. Много от частите пъзел от нашия роман за произхода се появиха по време на моя личен живот.

Можем да изградим тези обширни карти на нашата Вселена и нейното минало частично тъй като имаме огромни мозъци и както всички организми с мозъци, ги използваме, с цел да създадем мисловни карти на света. Тези карти ни дават нещо като виртуална действителност, която ни оказва помощ да намерим нашия път. Ние не можем да забележим света непосредствено с всичките му подробности; това би изисквало мозък с размера на Вселената.

Но можем да създадем елементарни карти на фантастично комплицираната действителност, като знаем, че тези карти отразяват значими детайли от същинския свят. Схемата на лондонското метро подценява по-голямата част от криволиците и завоите, само че все пак оказва помощ на милиони пасажери да се ориентират из града. Тази книга предлага нещо като картата на лондонското метро за Вселената.

Това, което отличава хората от всички други биологични типове с мозък, е езикът – средството за другарство, което е извънредно мощно, тъй като ни дава опция да споделяме обособените си карти за света и по този метод да сформираме доста по-големи и по-подробни карти, в сравнение с основаните от един обособен мозък. Споделянето ни дава опция да изпитаме детайлите на нашите карти, сравнявайки ги с милиони други карти.

Така всяка група хора построява знание за света, съчетаващо прозренията, концепциите и мислите на доста хора в течение на хиляди години и доста генерации. Пиксел по пиксел посредством този развой на групово учене хората създавали все по-богати карти на Вселената през двеста хилядите години на съществуването ни като тип. А това значи, че една дребна част от Вселената е почнала да следи себе си.

Сякаш Вселената постепенно отваря очи след дълъг сън. Днес тези очи виждат от ден на ден и повече с помощта на международния продан на хрумвания и информация; точността и стриктността на актуалната наука; новите проучвателен средства – от ускорителите на частици до основаните в Космоса телескопи; и компютърните мрежи с колосална изчислителна мощност.

Историята, който ни разкриват тези карти, е най-величествената история, която можете да си визиите.

Като дете не можех да схвана нищо, до момента в който не го наместех в някакъв тип карта. Също като доста други хора аз се мъчех да направя връзки сред обособените дисциплини, които изучавах. Литературата нямаше нищо общо с физиката; не виждах никаква връзка сред философията и биологията или сред религията и математиката, или стопанската система и етиката.

Продължавах да диря някаква рамка, нещо като карта на континентите и островите на човешкото познание; желаех да видя по какъв начин се разполагат те едни по отношение на други. Традиционните религиозни разкази не ми помагаха, тъй като, прекарвайки детството си в Нигерия, бях научил от рано, че другите религии оферират разнообразни и постоянно спорни рамки на познанието по какъв начин светът е станал това, което е.

Днес в нашия глобализиран свят се появява нова рамка за познанието. Тя се строи, развива и популяризира групово от хиляди хора от голям брой научни области и в редица страни. Свързването на обособените прозрения може да ни помогне да забележим неща, които не виждаме, стоешком в очертанията на обособените дисциплини; то ни оказва помощ да забележим света от върха на планината, а не от ниското.

Можем да забележим връзките, свързващи другите научни пейзажи, тъй че можем да навлезем по-дълбоко в тематики като естеството на сложността, естеството на живота, даже естеството на нашия личен тип! Та нали понастоящем ние учим хората, гледайки през обектива на многочислени разнообразни науки (антропология, биология, физиология, приматология, логика на психиката, филология, история, социология), само че тясната специализация затруднява експерта да отстъпи задоволително обратно, с цел да види човечеството като цяло.

Търсенето на разкази за произхода, които да свържат обособените знания, е остаряло колкото и човечеството. Обичам да си представям група хора, седнали към огъня на залез-слънце преди четирийсет хиляди години. Представям си ги на южния бряг на езерото Мънго, в региона на езерата Уиландра в Нови Южен Уелс, където са открити най-старите човешки остатъци в Австралия. Днес това е домът на племената паакантджи, нгиампама и мути мути, само че ние знаем, че техните предшественици са живели по тези земи минимум от четиридесет и пет хиляди години.

През 1992 година останките на един от предшествениците (наречен Мънго 1), открити от археолозите през 1968 година, най-сетне бяха върнати на локалната аборигенска общественост. Това беше млада жена, отчасти кремирана.1 На половин километър от нея бяха открити остатъци на различен човек (Мънго 3), евентуално мъж, починал на към петдесетгодишна възраст. Той е страдал от артрит и тежка дентална ерозия, която евентуално е получил от дъвчене на нишки, с цел да си прави мрежи или въжета. Тялото му било заровено деликатно и благоговейно и поръсено с прахуляк от алена охра, донесена от двеста километра. Мъжът Мънго бе върнат при езерото Мънго през ноември 2017 година

И двамата са умрели преди към четиридесет хиляди години, когато езерата Уиландра, през днешния ден сухи, били цялостни с вода, риба, миди и ракообразни и привличали голям брой птици и животни, които можели да бъдат ловувани или хващани с клопки.2 По това време животът край езерото Мънго бил много добър.

В моите мислени диалози край огъня вземат участие девойки и момчета, по-възрастни мъже и дами, родители, баби и дядовци, някои са загърнати в скотски кожи и люлеят бебета.

Децата се гонят по брега на езерото, до момента в който възрастните си дояждат мидите, преди малко уловената риба, сладководните австралийски раци и пържолата от валаби. Постепенно диалогът става сериозен, думата взима един от старците. През дългите летни дни и студените зимни вечери старците преразказват това, което са научили от своите предшественици и учители. Те разискват подобен вид въпроси, които постоянно са ме вълнували. Как се е получил пейзажът с неговите хълмове и езера, с неговите долини и дерета? Откъде са пристигнали звездите?

Кога са живели първите хора и от кое място са пристигнали? Дали пък постоянно не сме били тук? Имаме ли връзка с варана, с валабито и емуто? (Отговорът на хората от езерото Мънго и на актуалната просвета на последния въпрос е изрично " Да! ".) Разказвачите преподавали история. Те разказвали по какъв начин нашият свят бил основан от могъщи сили и същества в далечното минало.

Редени в течение на дълги дни и нощи, техните разкази разказват огромните основополагащи хрумвания на хората от езерото Мънго. Това са хрумвания, които битуват отдавна; хрумвания, които се резервират непроменени. Те се напасват, с цел да образуват голяма мозайка от информация за света. На някои от децата елементи от тези разкази може да са им се коствали прекомерно комплицирани, с цел да ги схванат от първото чуване. Но те слушали тези разкази доста пъти, разказани по разнообразни способи, и свиквали да си служат с тях и с дълбоките хрумвания в тях. Когато децата пораснели, историите към този момент били в кръвта им. Те ги познавали добре и оценявали тяхната хубост и по-фините елементи и смисли.

Когато приказват за звездите, пейзажа, вомбатите и валабитата и за света на своите прародители, учителите построяват обща карта на познанието, която демонстрира на членовете на общността тяхното място в един богат, хубав, а от време на време и плашещ свят: Това сте вие; отсам сте дошли; това го е имало, преди да се родите; това е цялата картина, от която вие сте една дребна част; това са отговорностите и провокациите да живеете в общественост от себеподобни. Разказите имат огромна мощ, тъй като хората им имат вяра.

Създават чувство за правота, тъй като се основават на най-хубавото знание, излъчено от предците от потомство на потомство. Тяхната акуратност, меродавност и координация са били изпитвани не един и два пъти посредством богатите знания за хората, звездите, пейзажите, растенията и животните, налични за общността от Мънго и нейните предшественици и съседи.

Всички ние можем да се възползваме от картите, основани от нашите предшественици. Великият френски социолог Емил Дюркем твърди, че картите, криещи се в разказите за произхода и религиите, са фундаментални за нашето самоосъзнаване. Без тях, споделя той, хората могат да изпаднат в толкоз надълбоко обезсърчение и възприятие за безсмислие, че може да стигнат до самоубийство. Нищо чудно, че съвсем всички общества, които познаваме, са поставили описа за произхода в сърцето на образованието. В палеолитните общества учениците учели описа за произхода от старейшините тъкмо както по-късно книжовниците учели съкровените разкази за християнството, исляма и будизма в университетите в Париж, Оксфорд, Багдад и Наланда.

Любопитното е обаче, че модерното светско обучение няма безапелационен роман за произхода, който да свързва всички области на познанието. И това ненапълно изяснява за какво възприятието на дезориентация, разделяне и обърканост, разказано от Дюркем, е навсякъде осезаемо в днешния свят – в Делхи или Лима, както и в Лагос или Лондон. Проблемът е, че в един световно обвързван свят има толкоз доста местни разкази за произхода, които се конкурират за вниманието и вярата на хората по един или различен метод.

Така че множеството модерни просветители се концентрират върху елементи от описа и учениците учат за своя свят предмет по предмет. Хората през днешния ден учат за неща, за които нашите предшественици на езерото Мънго не са и чували – от математически разбор до модерна история и по какъв начин се написа компютърен код. За разлика от хората от езерото Мънго обаче нас рядко ни предизвикват да съберем тези познания в един обвързван роман по този начин, както глобусите в старомодните класни стаи събираха хиляди местни карти в една обща карта на света. И това ни оставя с фрагментирано знание и за действителността, и за човешката общественост, към която всички ние принадлежим.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1149)
Източник: dnevnik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР