Нашият дом е България отбеляза 153 г. от гибелта на Левски с рецитал на стихове от Ботев и Вазов
Днес се навършват 153 години от гибелта на Васил Левски – Апостола на свободата, останал вечно знак на всеотдайност, чест и безгранична обич към България.
Това написаха от фондация " Нашият дом е България " с идеолог арх. Пламен Пламенов Мирянов в формалната си страница.
На 18 февруари свеждаме глава в символ на благодарност пред делото му и си припомняме завета му за чиста и свята република. Неговата религия в свободата и силата на народа продължава да ни въодушевява и през днешния ден, прибавят от организацията.
Родолюбивата фондация отбелязва годишнината с две стихотворения, отдадени на Апостола.
„ Обесването на Васил Левски “ от Христо Ботев в осъществяване на ученикът - Борис Димчев.
О, майко моя, родино блага,
за какво така жално, така милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там така грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят заветен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един наследник, Българийо,
виси на него със страшна мощ.
Гарванът грачи грозно, злокобно,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
дамите плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла ария,
вихрове гонят тръни в полето,
и мраз, и студ, и рев без вяра
навяват на теб тъга на сърцето.
„ Левски “ от Иван Вазов в осъществяване на Янко Лозанов от концерт-спектакъла „ БЪЛГАРИЙО, АЗ ВСИЧКО ТЕБЕ ДАДОХ “.
Окован и кървясъл, във тюрма ръгнат,
Апостолът беше на страдания подвъргнат
ужасни. Напразно! Те нямаха власт
над таз душа яка. Ни стон, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенанье
не издаде в мрака туй гордо страданье!
Смъртта беше близко, само че страхът надалеч.
И той не пошушна предателска тирада.
И на вси въпроси — грозно изпитанье —
един отговор даде и едно мълчанье
и споделяше: „ Аз съм Левски! Ей ме на! “
И никое име той не загатна.
Но тиранът люти да убий духът
една утрин Левски осъди на гибел!
Царете, тълпата, мръсните тирани
да могат задуши гордото съзнанье,
гласът, който вика, мисълта, що грей,
истината безконечна, що постоянно живей,
измислиха всякой по една брадва
да уморят всичко, дето не умира:
зарад Прометея стръмната канара,
ядът за Сократа с клеветата зла,
синджир за Коломба, кладата за Хуса,
кръста на Голгота за кроткий Исуса —
и по тоя метод най-грозний конец
в бъдещето става най-сяен венец.
Той биде обесен.
От " Нашият дом е България " напомнят и думите на Апостола на свободата: " Ако печеля, печели цялостен народ — в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си “ и прибавят: " Да пазим завета му жив! "
