Случаят Петрохан: Как е възможно някой да се гръмне два пъти в главата?
Случаят с нещастието край хижа „ Петрохан “ продължава да провокира мощни подозрения и въпроси, макар формалната версия на проверяващите, че става дума за самоубийства. Според данните от аутопсията, изнесени обществено, съдържателят на хижата Ивайло Иванов е създал два поредни изстрела в главата си. Първият – под брадичката, не се оказал съдбовен. След това, въпреки и тежко ранен, той съумял да вдигне оръжието още веднъж и да създаде втори изстрел в региона на слепоочието.
Разследващите акцентират няколко аргумента в поддръжка на тази версия – съществуване на присъща контузия по пръста, сочеща погрешен захват на оръжие, както и кръв в стомаха, което допуска, че раненият е бил жив известно време и е преглъщал. Оттам следва изводът, че е имало времеви прозорец, в който вторият изстрел е бил вероятен.
В общественото пространство обаче продължава да се въртят и други теории по заплетения проблем, най-масовата от които е ликвидиране и инсценировка на самоубийство. Скептицизъм пораждат условия към местоположението на телата, съществуването на гилзи, подозренията за подправени видеозаписи и други Това основава чувство, че макар формалната позиция, следствието ще би трябвало да отговори на още доста въпроси, с цел да убеди обществото.
В същото време медицината и криминалистиката фактически познават сходни проблеми. Описани са случаи, при които първият изстрел в лицевата част на главата не води до незабавна гибел. Причината е, че патронът може да се отклони, да засегне меките тъкани или челюстта и да аргументи тежки, само че не съдбовни контузии. В такова положение човек може да остане в схващане за секунди или даже минути. Именно това изяснява за какво правосъдните медици регистрират по-висока неуспеваемост на сходни опити, когато изстрелът е под брадичката или в устата, в сравнение с когато е в слепоочието.
Един от постоянно цитираните образци е казусът на американката Кристен Макгинес, която през 2010 година се прострелва под брадичката с револвер и оцелява, въпреки с тежки увреждания и десетки интервенции. В медицинските архиви има и други документирани истории – в това число мъж, който се прострелва в устата, оцелява, съумява да се прибере вкъщи и по-късно създава втори изстрел, като умира дни по-късно от затруднения. Подобни случаи се разискват точно тъй като са извънредно редки и граничат с рамките на човешката устойчивост.
Точно тук е и ключът към дебата към „ Петрохан “. Да, сходен сюжет е вероятен от здравна позиция. Но статистически остава изключение. Когато едно пояснение е допустимо, само че малко евентуално, то неизбежно поражда спомагателни въпроси и потребност от още доказателства. Затова окончателните заключения в сходни случаи нормално се базират не на единични елементи, а на цялостната картина – експертизи, логика на психиката, конюнктура и претекстове.
Разследващите акцентират няколко аргумента в поддръжка на тази версия – съществуване на присъща контузия по пръста, сочеща погрешен захват на оръжие, както и кръв в стомаха, което допуска, че раненият е бил жив известно време и е преглъщал. Оттам следва изводът, че е имало времеви прозорец, в който вторият изстрел е бил вероятен.
В общественото пространство обаче продължава да се въртят и други теории по заплетения проблем, най-масовата от които е ликвидиране и инсценировка на самоубийство. Скептицизъм пораждат условия към местоположението на телата, съществуването на гилзи, подозренията за подправени видеозаписи и други Това основава чувство, че макар формалната позиция, следствието ще би трябвало да отговори на още доста въпроси, с цел да убеди обществото.
В същото време медицината и криминалистиката фактически познават сходни проблеми. Описани са случаи, при които първият изстрел в лицевата част на главата не води до незабавна гибел. Причината е, че патронът може да се отклони, да засегне меките тъкани или челюстта и да аргументи тежки, само че не съдбовни контузии. В такова положение човек може да остане в схващане за секунди или даже минути. Именно това изяснява за какво правосъдните медици регистрират по-висока неуспеваемост на сходни опити, когато изстрелът е под брадичката или в устата, в сравнение с когато е в слепоочието.
Един от постоянно цитираните образци е казусът на американката Кристен Макгинес, която през 2010 година се прострелва под брадичката с револвер и оцелява, въпреки с тежки увреждания и десетки интервенции. В медицинските архиви има и други документирани истории – в това число мъж, който се прострелва в устата, оцелява, съумява да се прибере вкъщи и по-късно създава втори изстрел, като умира дни по-късно от затруднения. Подобни случаи се разискват точно тъй като са извънредно редки и граничат с рамките на човешката устойчивост.
Точно тук е и ключът към дебата към „ Петрохан “. Да, сходен сюжет е вероятен от здравна позиция. Но статистически остава изключение. Когато едно пояснение е допустимо, само че малко евентуално, то неизбежно поражда спомагателни въпроси и потребност от още доказателства. Затова окончателните заключения в сходни случаи нормално се базират не на единични елементи, а на цялостната картина – експертизи, логика на психиката, конюнктура и претекстове.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ