Откъс от "Под различни небеса" на Норман Дейвис
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Под разнообразни висини ", с създател Норман Дейвис , възложен от Издателство " Сиела ".
Норман Дейвис – един от най-уважаваните историци от Стария континент и създател на монументалните проучвания " Европа. История " (1966), " Европа – Изток и Запад " и " Европа във война 1939 – 1945 " – се впуска в световно странствуване " Под разнообразни висини "!
Неговото премеждие из предишното, въодушевено от всички пътешественици в историята, изследва другите лица на актуалния свят и комплицираните процеси, довели до неговото образуване и смайващо многообразие.
Дейвис съумява да обиколи света от Франкфурт до Франкфурт през първата половина на 2012 година, като минава през Индия, Югоизточна Азия, Полинезия, Съединените щати и назад в Европа. Желанието му е освен да обогати личните си енциклопедични знания за европейската история, изследвайки по какъв начин тя е повлияла на целия свят през колониалния интервал, само че и да огледа на международното минало от дръг ъгъл – като на общо минало на цялата човешка цивилизация.
Защото през хилядолетията хората постоянно са търсили по-добри земи за живот, постоянно са пътували, воювали, само че и в последна сметка са оставали едно цяло.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Под разнообразни висини " от Норман Дейвис
Кърно
Кралството на Куонимор
Според една британска сентенция " Благотворителността стартира вкъщи ". Така е и с множеството пътешествия – множеството откриватели и околосветски пътешественици първо прекрачват прага си.
Първото от многото ми визити в прелестния Корнуол в " Западната страна ", както я назовават англичаните, беше като момче по време на фамилна отмора. Английската позиция към този регион се постанова от безчет пътеводители, туристически брошури и пътеписи, чиято цел е да увековечи допустимото лице на сегашното.
Като сполучлив имперски народ англичаните са учени да обичат света си подобен, какъвто е, с цел да не им се случат нещата, които те в миналото са предизвикали на другите. С помощта на организацията " Английско завещание " Труъроу, Пензанс, Нюкий и Сейнт Айвс се борят да привлекат тълпи екскурзианти, сърфисти, търсачи на ръчно направени предмети, празнуващи младежи и плажуващи, които се стичат там, с цел да се любуват на морето, да изпълнят хотелите и да подсилят стопанската система, само че не и да нарушат статуквото.
" Английско завещание " е учредена в сходство със Закона за националното завещание на Обединеното кралство от 1983 година Организацията работи във всички страни на Англия, ръководи исторически обекти, поддържа монументи и показва културни събития.
(Съответни организации има и в другите елементи на Обединеното кралство – в Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.) В Корнуол обаче " Английско завещание " се замеси в неприятности, защото законът не указва тъкмо чие национално благосъстояние има власт да поддържа. През 1999 година група протестиращи накъсаха голям брой знаци на " Английско завещание " с обяснението, че обектите, за които се отнасят знаците, принадлежат на наследството на Корнуол, а не на Англия.
Кампанията беше наречена " Операция Червеноклюна врана ", а за протестиращите се твърдеше, че работят от името на организацията " Корнуолски калаен парламент ". Действията им най-после доведоха до правосъдно дело на 18 януари 2002 година в Кралския съд на Труъроу, където трима души – Хю Роу, Родни Нют и Найджъл Хикс – бяха изправени пред правораздаването за " присъединяване в скрит план за незаконно действие ". Полицията ги заловила, до момента в който карали огромна табела от замъка " Пенденис " на тавана на колата им, а тримата били застрашени от ефикасни присъди.
Съдията определил претекстовете на обвинените като " политически " и изразил желанието си да им откаже " гласност ". Наложил солидна санкция от общо 4500 паунда и ги задължил да съблюдават етническия мир. Прокуратурата, която изискала опазване на доказателствата в загадка и блокиране на информацията за необявени покупко-продажби за благосъстоятелност сред " Английско завещание " и херцогство Корнуол, се отказала от по-сериозните обвинявания. Като опрощение за акцията си арестуваните излезли с отворено писмо, изразяващо мнението им ясно и изрично. В него написа: " Знаците бяха иззети и арестувани като доказателство за британската културна експанзия. Подобни знаци с расистка мотивация са надълбоко обидни и огорчават мнозина корнуолци " 2.
Марк Куонимор е римско-бритски крал, прочут също като Марг или Марк, живял през V–VI век. Името му е непокътнато върху античен крайпътен надгробен камък в Менабили покрай Фой, на който евентуално е указано, че той е бил бащата на " Дръстанс ", което съвсем несъмнено е Тристан от средновековните митове за Тристан и Изолда3. Експертите поддържат нежно единодушие, че много ерозиралият надпис върху надгробния камък гласи: DRUSTANS HIC IAGET CUNOMORI FILIUS (Тук лежи Тристан, наследник на Куонимор).
Археологът от XVI в. Джон Лиланд твърди, че в истинския текст е имало още един ред: CUM DOM OUSILLA. Съвсем разумно е тази " Дом(ина) Усила " да се отъждестви с кралица Исулт, която в легендите е непроменяемо до крал Марк. В по-късните версии на историята Тристан е по-скоро чичо на крал Марк, а не негов наследник, само че това късче от пъзела не изключва опцията единият да е кръстен на другия. Всички моменти са противоречиви. Въпреки това съпоставянето на три основни имена дава съществени учредения да заключим, че надписът на камъка от Менабили касае историческа действителност, от която след това са се разклонили украсените митове.
Историческата меродавност на Марк Куонимор наподобява по-солидно обоснована от тази на хипотетичния му съвременник " крал Артур ", само че въпреки всичко не е напълно изяснена и това развързва ръцете на историческите педанти. Но в случай че е имало крал, е изцяло резонно да допуснем, че е имало и кралство, даже и да не знаем точното му име или граници. Сведение от Уелс от това време загатва крал на Думнония, наименуван " Кинмор ", което значи " Морска хрътка ". Преминаването към Кунимор или Куонимор е явно.
Франкският хроникьор Григорий Турски загатва бретонски държател от същото време и с доста сходно име – крал Куномор, умрял в борба с франките към 550 година, описван още и като франкски васал – " Cunomorus tyrannus, praefectus Francorum regis ". Думата " tyrannus " поражда отзив, който съответствува с теориите, че злият монарх може би е първоизточникът на страшните истории за " Синята брада " 5. На посетителите в замъка " Камор " в Морбиан се предлага обиколка из " Замъка на Синята брада ", като прякорът се приписва на локален държател от Тъмните епохи на Средновековието, именуван с разновидности на името Кономор или Комор на френски.
Куномор също се среща в един епизод, разказан от Григорий Турски в ранния живот на Сен Мало (520–621): " Канао (Конан), граф на бретонците, умъртвил трима от братята си и желал да убие и (четвъртия си брат) Маклиав (Мало)... който държал в затвор, окован във вериги. Но (Мало) бил избавен от гибел от Феликс, свещеник на Нант. След това той се заклел да бъде правилен на брат си, само че по някаква причина... бил податлив да наруши клетвата си.
Канао още веднъж почнал да атакува Маклиав, (принудил го да избяга) при различен граф от същата област, на име Кономор... (който) го скрил в сандък подземен... като оставил единствено дребна дупчица, с цел да може да диша. Когато преследвачите пристигнали, (той им казал) " Ето тук лежи Маклиав, мъртъв и заровен. "... И брат му превзел цялото кралство. Понеже от гибелта на Кловис бретонците постоянно са били под властта на франките, техните владетели се наричали графове, а не крале. Маклиав се надигнал отдолу под земята и отишъл в град Ван, там се подстригал за духовник и бил ръкоположен за свещеник. "
Един бретонски духовник от VIII в. с превъзходното име Врмонок, създател на житие на Сен Пол-де-Леон, умрял през 564 година, пръв изяснява, че " Другото име на крал Марк е Куонимор. "
Разбира се, никой не трябва да приема, че името на краля е било употребявано единствено от един човек или че става дума единствено за една страна. Марк, брачният партньор на лейди Усила и татко или племенник на Тристан, може да е бил крал на Корновия (латинската акомодация на келтското Кърно, т.е. Корнуол) или на Думнония (Девън), като границите им тогава са били разнообразни от днешните. Възможно е да е управлявал федеративна Корно-Думнония или даже още по-голяма територия. Френският историк Леон Фльорио прокарва изцяло евентуалната догадка, че Марк Куонимор е властвал над обединено бретанско-бритско кралство, ситуирано от двете страни на " Келтско море ".
Марк Куонимор едва ли е бил крал в познатия актуален смисъл. Гробницата му няма кралски знаци, а високият му статут се дължи на зародилите по-късно митове. Също като ирландските или уелските " крале " от това време, бретонските графове и първите англо-саксонски монарси, той евентуално е бил малко над локален или районен водач.
Латинското rex значи просто " оня, който владее ". Но отвън тези напъл-но смислени подозрения, значимото е, че Марк е бил човек от кръв и плът. Той и кралството му не са като митичната или именитата " действителност " на Атлантида, Лайонес, Камелот или Авалон. Заедно със свети Патрик и свети Дейвид Марк принадлежи към света на същинските владетели след римската ера и на келтските светци. Имат същото право да блестят в " Историята на острова " като някои от по-добре документираните англо-саксонски негови съвременници.
Камъкът от Менабили обаче не е неповторим, а е един от по-добре познатите мостри от дълъг лист сходни корнуолски остатъци от предишното, като доста от тях са с надписи на латински и на ирландската писменост огам. На Камъка на Сел да вземем за пример, който през днешния ден се намира в енорийската черква " Сейнт Джъст " в Пенуит, е записана гибелта на хипотетичен корнуолски крал, прочут като Селеван, Леван, " Саломон " или на уелски " Селиф ". Надписът е SELUS IC IAC-T (Тук лежи Сел), а на камъка има и християнски кръст хризма. Надписът на камъка от Сейнт Кю в църковния двор на селото със същото име е просто IUSTU, което значи " (гробът на) Юст ".
Информацията на Камък 1 от Луаник е също толкоз нищожна, надписът е IGENAFIMEMOR или " В памет на Игенав ". Така нареченият Камък 1 от Слотърбридж край Кемълфорд е изключително значим, частично тъй като е добре непокътнат и частично тъй като е необятно прокламиран като " Камъкът на крал Артур ", въпреки че надписът му LATINI (H)IC IACIT FILIUS MAGARI или " (Гробът на) Латин: Тук лежи синът на Магар " да няма някаква известна връзка с крал Артур.
Измислиците на артурианската промишленост са съществено затруднение пред пресяването на историческите свидетелства от следримския интервал. Подобни истории са изключително публикувани в Корнуол, определен от Томас Малори за място на действието в сборника Morte d’Arthur от 1485 година, а през викторианската ера Алфред, лорд Тенисън, разполага там героите от поемата си в 12 елементи " Идилии на краля " (1859–1888). От чист възторг корнуолците са засенчили всички останали обещаващи места във Англия, примерно Гластънбъри, Клайдсайд или даже шотландските граници, с безкрайното " търсене на Артур ".
В Слотърбридж в Северен Корнуол беше построен един мини тематичен парк, наименуван " Артуров център ". Той предлага извънреден достъп до камъните в Уъртивейл, като събира такса за тази привилегия: " Посетителите могат да се разходят из полята, където крал Артур и Мордред се срещнали в последната си борба... Да отделят обстоятелствата от измислиците. Какво свързва крал Артур с Междузвездни войни, Властелина на пръстените, Хари Потър и Шрек?... (Да посетят) мястото (на битката), поставила завършек на задругата на Кръглата маса през 537 година "
Целият бизнес, който съставлява корнуолско сходство на " Замъка на Синята брада " в Бретан, е учреден на най-бегли догатки. Сред тях е и че актуалният Кемълфорд може да бъде разпознат или като античния Камлан, или като Камелот, а името Слотърбридж идва от мястото на борбата на Артур. Старата британска дума " slaughter " обаче не значи " кланица " като актуалния є омофон, а " тресавище или тресавище ", колкото и да е ненадейно. Археологическите находки сочат, че там в действителност се е водила борба, само че връзката с крал Артур като че ли е напълно фикция, а не действителност.
Любителите на старини се пробват да сформират лист на корнуолските крале, само че по горните аргументи се сблъскват с неразрешими проблеми. Обикновено ги разделят на искрено именити – като Кориней (ок. 1100 година пр.н.е.) – и такива, за които има данни в документални източници. Сред вторите има единствено петима – Марк, Саломон, Дунгарт, Рикат и " Хуал от Западен Уелс ", който се загатва в " Англосаксонска хроника " през 927 година Артур не се среща в тези описи, няма го при Гилдас, единствения хроникьор, който е съвсем съвременник на събитията, нито пък при Беда, а името му се загатва чак в " De Excidio Britanniae " на Нений, написана през последното десетилетие на VIII в.
Важно е да се означи, че страната на Куонимор е от " морските кралства ", а не от териториалните страни на сушата, развили се с нахлуването на англосаксонците14. Днешните общоприети атласи натъртват на контурите на земята, на пътищата, на реките и на мрежата от селища, а най-поразителният обект е дългият и стабилен сухопътен мост, свързващ Корнуол и Девън.
Човек елементарно може да се подлъже да си намерения, че Корнуол е просто нос на Англия. Ако обаче човек прегледа деликатно картата на бреговата линия, скоро ще забележи, че античното кралство Кърно се е намирало във значима точка на " Келтско море ". Келтските светци и търговци са пътували точно по море. Затова най-важната характерност е мрежата от морски направления, свързващи Кърно с Уелс, Ирландия, Бретан и даже с далечна Галисия.
Благодарение на тези от дълго време открити морски направления забележителна като бройка група британци от постримския интервал е имала опция да мигрира от Кърно и Думнония към галска Арморика и по този начин да основе земите на " Бретан ". Тази миграция е била известна на византийския историк Прокопий Кесарийски, умрял ок. 560 година Прокопий е работел по труда си " Готските войни ", когато в Константинопол пристигнала франкска делегация и му разказала за събитията в далечния Северозапад на Европа: " Три многочислени народа обитават острова (Британия), всеки един воден от собствен крал. Имената на тези нации са англи, фризи и брити, чието име е същото като на острова. Тези нации очевидно са толкоз многочислени, че всяка година мигрират на огромни групи с дамите и децата им и отиват при франките.
Там се настаняват из по-пустата част на земята и по този начин (я) получават. "
Прокопий написа в настоящо време, което сочи, че миграционните процеси към момента са работили. Не е бил информиран за враждебните настроения сред брити и англи или за обстоятелството, че към континента са мигрирали единствено брити. Но като цяло картината е ясна. Кораби с имигранти от Британия поемат по море при започване на всеки сезон и изтръгват земите на Арморика от предходните є жители. Една област в Югозападен Бретан през днешния ден носи името Корнуай, което на бретонски се произнася като " Керне ". Друго място по северния бряг е наречено Домноне и в миналото там е властвал крал Кономор, упоменат от Григорий Турски. Някои историци допускат, че " Кономор Прокълнати " от Думноне и Марк Куонимор са еднакъв човек.
Въпреки че годините на ръководство на Куонимор не могат да бъдат избрани с акуратност, е ясно, че той е властвал някъде при започване на продължителната епоха сред краха на римското владичество и установяването на англосаксонска надмощие. Тогава е нямало Англия и Шотландия, а " Уелс " – в смисъла си на земята на келтските брити – към момента се е простирал над по-голямата част от Англия. Келтският народ на Кърно, прочут на англосаксонците като " западните уелсци ", бил тясно обвързван с бритите по другите елементи на острова, сред тях към момента е нямало обрисувано разделяне.
Хората там евентуално са се възприемали като брити, само че от клона от Кърно, и са били горди, че като език, просвета и история са изцяло разнообразни от немските пришълци. Напълно е допустимо Марк Куонимор да е властвал в десетилетията преди Битката при Дирхам покрай Акве Сулис (Бат) през 577 година, когато англосаксонците напредват на югозапад и отрязват западните уелсци от сънародниците им северно от река Севърн.
Това е и ерата на християнизацията, реализирана първо от Келтската черква, а след 597 година и от задачата на св. Августин Кентърбърийски от Рим. Сред " западните уелсци " това е златната епоха на келтските светци, които кръстосвали океана с коракли и кураги и разнасяли Христовото евангелие из едно най-вече езическо общество. Малцина от тези светци са проповядвали и са умряли в родните им земи и огромна част от легендите за тях и агиографските жития са изпъстрени с завършения по море.
Св. Перин или Пиран, по-късно станал светец-патрон на корнуолските миньори на калаена руда, е бил ирландец, прочут в родината си като Киаран или Киеран. Той отплавал от Ирландия, основал корнуолското абатство Ланпиран и дал името си както на " Църквата на св. Пиран в пясъците " в близкия Перанзабулоу, по този начин и на черно-белия флаг17 на Кърно. Св. Петрок или Педрог (починал 564 г.), наследник на уелски принц, учил в Ирландия и работил в Бретан, преди да основе монашеска общественост в Бодмин.
(Оригиналната форма на името Бодмин е " Бос Менег ", което значи " Къщата на монасите ".) Св. Самсон Долски (починал през 564 г.) е различен уелсец от Гламорган, основал абатството в Дол и съгласно легендите отлъчил от църквата крал Кономор от Думноне. На св. Брендан " Пътешественика " (починал 572 г.) се приписва едно от най-великите откривателски пътувания, което в продължение на седем години го отвело от Ирландия до Исландия, Гренландия и може би до Северна Америка. Той бил придружен от британеца св. Аарон, който по-късно се отдръпнал на остров Сезембър в Бретан, който по-късно бил наименуван Мало по името на негов уелски възпитаник.
Нито един келтски светец не може да има почтено място в пантеона, в случай че не е направил чудеса. Св. Петрок прекосил Келтско море окован за врата с воденичен камък. Св. Будок плавал с буре, а св. Иа, ирландска принцеса и основателка на Сейнт Айвс, се показала още по-впечатляващо, като се носела по вълните върху листо. Списъкът е надали не безконечен – св. Остел, св. Блейзи, св. Кай, св. Горан, св. Юст, св. Кю, св. Лауд, св. Леван, св. Мабин, св. Пол и св. Нест20. Те живеят в панкелтски свят, чийто център, а не най-отдалечена точка, е в " Пен ан Улас " или " Краят на земята ". От келтска позиция това не е западната външна страна, а самата среда.
Мнозина от тези, които пишат за първите години на Кърно, не си вършат труда да разплетат кълбото от митология и история. Никой не е съумял да се оправи изцяло с тази задача, само че някои хора радостно смесват нежните обстоятелства с изкушаващи измислици, до момента в който двете станат съвсем неотличими: " Историята на Артур е причудливо преплетена с тази на различен корнуолски крал, който би могъл да бъде съвременник или правоприемник на Артур. Марк е бил крал на Корнуол през VI в. или по-рано, крепостта му е била замъкът " Дор ", в миналото барикада на вожда Горлаис.
В легендата за Артур Горлаис е погубен, а брачната половинка му Ингрейн е прелъстена от Утер Пендрагон и става майка на Артур. По-късно, когато Артур е водач или крал, брачната половинка му Гуиневиър също е прелъстена от Ланселот, крал в двора на Артур... Тази тематика на обезчестяване и изменничество се среща и при крал Марк, който праща племенника си Тристан да му докара ирландска младоженка, принцеса Исулт. Историята за любовната запарка, дадена на двамата от Бронуин, прислужницата на Исулт... за тяхната обречена пристрастеност и ревността на крал Марк, е известна по целия свят, по-прочута е даже от любовта на Артур към Гуиневиър. "
Или по-поетично:
For he that always bare in bitter grudge
The slights of Arthur and his Table, Mark,
The Cornish King, had heard a wandering voice
A minstrel of Caerleon by strong storm
Blown into shelter at Tintagil, say
That out of naked, knightlike purity
Sir Lancelot worshipt no unmarried girl
But the great Queen herself...22
Онзи, що постоянно таи горчива засегнатост
от пренебрежението на Артур и Кръглата маса, Марк,
корнуолският крал, дочу измършавял глас,
менестрел от Карлеон от мощна стихия
потърсил леговище в Тинтагил, споделя,
че от чиста рицарска непоквареност
сър Ланселот боготворял не неомъжено момиче,
а самата велика Кралица....
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1181)
Норман Дейвис – един от най-уважаваните историци от Стария континент и създател на монументалните проучвания " Европа. История " (1966), " Европа – Изток и Запад " и " Европа във война 1939 – 1945 " – се впуска в световно странствуване " Под разнообразни висини "!
Неговото премеждие из предишното, въодушевено от всички пътешественици в историята, изследва другите лица на актуалния свят и комплицираните процеси, довели до неговото образуване и смайващо многообразие.
Дейвис съумява да обиколи света от Франкфурт до Франкфурт през първата половина на 2012 година, като минава през Индия, Югоизточна Азия, Полинезия, Съединените щати и назад в Европа. Желанието му е освен да обогати личните си енциклопедични знания за европейската история, изследвайки по какъв начин тя е повлияла на целия свят през колониалния интервал, само че и да огледа на международното минало от дръг ъгъл – като на общо минало на цялата човешка цивилизация.
Защото през хилядолетията хората постоянно са търсили по-добри земи за живот, постоянно са пътували, воювали, само че и в последна сметка са оставали едно цяло.
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Из " Под разнообразни висини " от Норман Дейвис
Кърно
Кралството на Куонимор
Според една британска сентенция " Благотворителността стартира вкъщи ". Така е и с множеството пътешествия – множеството откриватели и околосветски пътешественици първо прекрачват прага си.
Първото от многото ми визити в прелестния Корнуол в " Западната страна ", както я назовават англичаните, беше като момче по време на фамилна отмора. Английската позиция към този регион се постанова от безчет пътеводители, туристически брошури и пътеписи, чиято цел е да увековечи допустимото лице на сегашното.
Като сполучлив имперски народ англичаните са учени да обичат света си подобен, какъвто е, с цел да не им се случат нещата, които те в миналото са предизвикали на другите. С помощта на организацията " Английско завещание " Труъроу, Пензанс, Нюкий и Сейнт Айвс се борят да привлекат тълпи екскурзианти, сърфисти, търсачи на ръчно направени предмети, празнуващи младежи и плажуващи, които се стичат там, с цел да се любуват на морето, да изпълнят хотелите и да подсилят стопанската система, само че не и да нарушат статуквото.
" Английско завещание " е учредена в сходство със Закона за националното завещание на Обединеното кралство от 1983 година Организацията работи във всички страни на Англия, ръководи исторически обекти, поддържа монументи и показва културни събития.
(Съответни организации има и в другите елементи на Обединеното кралство – в Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.) В Корнуол обаче " Английско завещание " се замеси в неприятности, защото законът не указва тъкмо чие национално благосъстояние има власт да поддържа. През 1999 година група протестиращи накъсаха голям брой знаци на " Английско завещание " с обяснението, че обектите, за които се отнасят знаците, принадлежат на наследството на Корнуол, а не на Англия.
Кампанията беше наречена " Операция Червеноклюна врана ", а за протестиращите се твърдеше, че работят от името на организацията " Корнуолски калаен парламент ". Действията им най-после доведоха до правосъдно дело на 18 януари 2002 година в Кралския съд на Труъроу, където трима души – Хю Роу, Родни Нют и Найджъл Хикс – бяха изправени пред правораздаването за " присъединяване в скрит план за незаконно действие ". Полицията ги заловила, до момента в който карали огромна табела от замъка " Пенденис " на тавана на колата им, а тримата били застрашени от ефикасни присъди.
Съдията определил претекстовете на обвинените като " политически " и изразил желанието си да им откаже " гласност ". Наложил солидна санкция от общо 4500 паунда и ги задължил да съблюдават етническия мир. Прокуратурата, която изискала опазване на доказателствата в загадка и блокиране на информацията за необявени покупко-продажби за благосъстоятелност сред " Английско завещание " и херцогство Корнуол, се отказала от по-сериозните обвинявания. Като опрощение за акцията си арестуваните излезли с отворено писмо, изразяващо мнението им ясно и изрично. В него написа: " Знаците бяха иззети и арестувани като доказателство за британската културна експанзия. Подобни знаци с расистка мотивация са надълбоко обидни и огорчават мнозина корнуолци " 2.
Марк Куонимор е римско-бритски крал, прочут също като Марг или Марк, живял през V–VI век. Името му е непокътнато върху античен крайпътен надгробен камък в Менабили покрай Фой, на който евентуално е указано, че той е бил бащата на " Дръстанс ", което съвсем несъмнено е Тристан от средновековните митове за Тристан и Изолда3. Експертите поддържат нежно единодушие, че много ерозиралият надпис върху надгробния камък гласи: DRUSTANS HIC IAGET CUNOMORI FILIUS (Тук лежи Тристан, наследник на Куонимор).
Археологът от XVI в. Джон Лиланд твърди, че в истинския текст е имало още един ред: CUM DOM OUSILLA. Съвсем разумно е тази " Дом(ина) Усила " да се отъждестви с кралица Исулт, която в легендите е непроменяемо до крал Марк. В по-късните версии на историята Тристан е по-скоро чичо на крал Марк, а не негов наследник, само че това късче от пъзела не изключва опцията единият да е кръстен на другия. Всички моменти са противоречиви. Въпреки това съпоставянето на три основни имена дава съществени учредения да заключим, че надписът на камъка от Менабили касае историческа действителност, от която след това са се разклонили украсените митове.
Историческата меродавност на Марк Куонимор наподобява по-солидно обоснована от тази на хипотетичния му съвременник " крал Артур ", само че въпреки всичко не е напълно изяснена и това развързва ръцете на историческите педанти. Но в случай че е имало крал, е изцяло резонно да допуснем, че е имало и кралство, даже и да не знаем точното му име или граници. Сведение от Уелс от това време загатва крал на Думнония, наименуван " Кинмор ", което значи " Морска хрътка ". Преминаването към Кунимор или Куонимор е явно.
Франкският хроникьор Григорий Турски загатва бретонски държател от същото време и с доста сходно име – крал Куномор, умрял в борба с франките към 550 година, описван още и като франкски васал – " Cunomorus tyrannus, praefectus Francorum regis ". Думата " tyrannus " поражда отзив, който съответствува с теориите, че злият монарх може би е първоизточникът на страшните истории за " Синята брада " 5. На посетителите в замъка " Камор " в Морбиан се предлага обиколка из " Замъка на Синята брада ", като прякорът се приписва на локален държател от Тъмните епохи на Средновековието, именуван с разновидности на името Кономор или Комор на френски.
Куномор също се среща в един епизод, разказан от Григорий Турски в ранния живот на Сен Мало (520–621): " Канао (Конан), граф на бретонците, умъртвил трима от братята си и желал да убие и (четвъртия си брат) Маклиав (Мало)... който държал в затвор, окован във вериги. Но (Мало) бил избавен от гибел от Феликс, свещеник на Нант. След това той се заклел да бъде правилен на брат си, само че по някаква причина... бил податлив да наруши клетвата си.
Канао още веднъж почнал да атакува Маклиав, (принудил го да избяга) при различен граф от същата област, на име Кономор... (който) го скрил в сандък подземен... като оставил единствено дребна дупчица, с цел да може да диша. Когато преследвачите пристигнали, (той им казал) " Ето тук лежи Маклиав, мъртъв и заровен. "... И брат му превзел цялото кралство. Понеже от гибелта на Кловис бретонците постоянно са били под властта на франките, техните владетели се наричали графове, а не крале. Маклиав се надигнал отдолу под земята и отишъл в град Ван, там се подстригал за духовник и бил ръкоположен за свещеник. "
Един бретонски духовник от VIII в. с превъзходното име Врмонок, създател на житие на Сен Пол-де-Леон, умрял през 564 година, пръв изяснява, че " Другото име на крал Марк е Куонимор. "
Разбира се, никой не трябва да приема, че името на краля е било употребявано единствено от един човек или че става дума единствено за една страна. Марк, брачният партньор на лейди Усила и татко или племенник на Тристан, може да е бил крал на Корновия (латинската акомодация на келтското Кърно, т.е. Корнуол) или на Думнония (Девън), като границите им тогава са били разнообразни от днешните. Възможно е да е управлявал федеративна Корно-Думнония или даже още по-голяма територия. Френският историк Леон Фльорио прокарва изцяло евентуалната догадка, че Марк Куонимор е властвал над обединено бретанско-бритско кралство, ситуирано от двете страни на " Келтско море ".
Марк Куонимор едва ли е бил крал в познатия актуален смисъл. Гробницата му няма кралски знаци, а високият му статут се дължи на зародилите по-късно митове. Също като ирландските или уелските " крале " от това време, бретонските графове и първите англо-саксонски монарси, той евентуално е бил малко над локален или районен водач.
Латинското rex значи просто " оня, който владее ". Но отвън тези напъл-но смислени подозрения, значимото е, че Марк е бил човек от кръв и плът. Той и кралството му не са като митичната или именитата " действителност " на Атлантида, Лайонес, Камелот или Авалон. Заедно със свети Патрик и свети Дейвид Марк принадлежи към света на същинските владетели след римската ера и на келтските светци. Имат същото право да блестят в " Историята на острова " като някои от по-добре документираните англо-саксонски негови съвременници.
Камъкът от Менабили обаче не е неповторим, а е един от по-добре познатите мостри от дълъг лист сходни корнуолски остатъци от предишното, като доста от тях са с надписи на латински и на ирландската писменост огам. На Камъка на Сел да вземем за пример, който през днешния ден се намира в енорийската черква " Сейнт Джъст " в Пенуит, е записана гибелта на хипотетичен корнуолски крал, прочут като Селеван, Леван, " Саломон " или на уелски " Селиф ". Надписът е SELUS IC IAC-T (Тук лежи Сел), а на камъка има и християнски кръст хризма. Надписът на камъка от Сейнт Кю в църковния двор на селото със същото име е просто IUSTU, което значи " (гробът на) Юст ".
Информацията на Камък 1 от Луаник е също толкоз нищожна, надписът е IGENAFIMEMOR или " В памет на Игенав ". Така нареченият Камък 1 от Слотърбридж край Кемълфорд е изключително значим, частично тъй като е добре непокътнат и частично тъй като е необятно прокламиран като " Камъкът на крал Артур ", въпреки че надписът му LATINI (H)IC IACIT FILIUS MAGARI или " (Гробът на) Латин: Тук лежи синът на Магар " да няма някаква известна връзка с крал Артур.
Измислиците на артурианската промишленост са съществено затруднение пред пресяването на историческите свидетелства от следримския интервал. Подобни истории са изключително публикувани в Корнуол, определен от Томас Малори за място на действието в сборника Morte d’Arthur от 1485 година, а през викторианската ера Алфред, лорд Тенисън, разполага там героите от поемата си в 12 елементи " Идилии на краля " (1859–1888). От чист възторг корнуолците са засенчили всички останали обещаващи места във Англия, примерно Гластънбъри, Клайдсайд или даже шотландските граници, с безкрайното " търсене на Артур ".
В Слотърбридж в Северен Корнуол беше построен един мини тематичен парк, наименуван " Артуров център ". Той предлага извънреден достъп до камъните в Уъртивейл, като събира такса за тази привилегия: " Посетителите могат да се разходят из полята, където крал Артур и Мордред се срещнали в последната си борба... Да отделят обстоятелствата от измислиците. Какво свързва крал Артур с Междузвездни войни, Властелина на пръстените, Хари Потър и Шрек?... (Да посетят) мястото (на битката), поставила завършек на задругата на Кръглата маса през 537 година "
Целият бизнес, който съставлява корнуолско сходство на " Замъка на Синята брада " в Бретан, е учреден на най-бегли догатки. Сред тях е и че актуалният Кемълфорд може да бъде разпознат или като античния Камлан, или като Камелот, а името Слотърбридж идва от мястото на борбата на Артур. Старата британска дума " slaughter " обаче не значи " кланица " като актуалния є омофон, а " тресавище или тресавище ", колкото и да е ненадейно. Археологическите находки сочат, че там в действителност се е водила борба, само че връзката с крал Артур като че ли е напълно фикция, а не действителност.
Любителите на старини се пробват да сформират лист на корнуолските крале, само че по горните аргументи се сблъскват с неразрешими проблеми. Обикновено ги разделят на искрено именити – като Кориней (ок. 1100 година пр.н.е.) – и такива, за които има данни в документални източници. Сред вторите има единствено петима – Марк, Саломон, Дунгарт, Рикат и " Хуал от Западен Уелс ", който се загатва в " Англосаксонска хроника " през 927 година Артур не се среща в тези описи, няма го при Гилдас, единствения хроникьор, който е съвсем съвременник на събитията, нито пък при Беда, а името му се загатва чак в " De Excidio Britanniae " на Нений, написана през последното десетилетие на VIII в.
Важно е да се означи, че страната на Куонимор е от " морските кралства ", а не от териториалните страни на сушата, развили се с нахлуването на англосаксонците14. Днешните общоприети атласи натъртват на контурите на земята, на пътищата, на реките и на мрежата от селища, а най-поразителният обект е дългият и стабилен сухопътен мост, свързващ Корнуол и Девън.
Човек елементарно може да се подлъже да си намерения, че Корнуол е просто нос на Англия. Ако обаче човек прегледа деликатно картата на бреговата линия, скоро ще забележи, че античното кралство Кърно се е намирало във значима точка на " Келтско море ". Келтските светци и търговци са пътували точно по море. Затова най-важната характерност е мрежата от морски направления, свързващи Кърно с Уелс, Ирландия, Бретан и даже с далечна Галисия.
Благодарение на тези от дълго време открити морски направления забележителна като бройка група британци от постримския интервал е имала опция да мигрира от Кърно и Думнония към галска Арморика и по този начин да основе земите на " Бретан ". Тази миграция е била известна на византийския историк Прокопий Кесарийски, умрял ок. 560 година Прокопий е работел по труда си " Готските войни ", когато в Константинопол пристигнала франкска делегация и му разказала за събитията в далечния Северозапад на Европа: " Три многочислени народа обитават острова (Британия), всеки един воден от собствен крал. Имената на тези нации са англи, фризи и брити, чието име е същото като на острова. Тези нации очевидно са толкоз многочислени, че всяка година мигрират на огромни групи с дамите и децата им и отиват при франките.
Там се настаняват из по-пустата част на земята и по този начин (я) получават. "
Прокопий написа в настоящо време, което сочи, че миграционните процеси към момента са работили. Не е бил информиран за враждебните настроения сред брити и англи или за обстоятелството, че към континента са мигрирали единствено брити. Но като цяло картината е ясна. Кораби с имигранти от Британия поемат по море при започване на всеки сезон и изтръгват земите на Арморика от предходните є жители. Една област в Югозападен Бретан през днешния ден носи името Корнуай, което на бретонски се произнася като " Керне ". Друго място по северния бряг е наречено Домноне и в миналото там е властвал крал Кономор, упоменат от Григорий Турски. Някои историци допускат, че " Кономор Прокълнати " от Думноне и Марк Куонимор са еднакъв човек.
Въпреки че годините на ръководство на Куонимор не могат да бъдат избрани с акуратност, е ясно, че той е властвал някъде при започване на продължителната епоха сред краха на римското владичество и установяването на англосаксонска надмощие. Тогава е нямало Англия и Шотландия, а " Уелс " – в смисъла си на земята на келтските брити – към момента се е простирал над по-голямата част от Англия. Келтският народ на Кърно, прочут на англосаксонците като " западните уелсци ", бил тясно обвързван с бритите по другите елементи на острова, сред тях към момента е нямало обрисувано разделяне.
Хората там евентуално са се възприемали като брити, само че от клона от Кърно, и са били горди, че като език, просвета и история са изцяло разнообразни от немските пришълци. Напълно е допустимо Марк Куонимор да е властвал в десетилетията преди Битката при Дирхам покрай Акве Сулис (Бат) през 577 година, когато англосаксонците напредват на югозапад и отрязват западните уелсци от сънародниците им северно от река Севърн.
Това е и ерата на християнизацията, реализирана първо от Келтската черква, а след 597 година и от задачата на св. Августин Кентърбърийски от Рим. Сред " западните уелсци " това е златната епоха на келтските светци, които кръстосвали океана с коракли и кураги и разнасяли Христовото евангелие из едно най-вече езическо общество. Малцина от тези светци са проповядвали и са умряли в родните им земи и огромна част от легендите за тях и агиографските жития са изпъстрени с завършения по море.
Св. Перин или Пиран, по-късно станал светец-патрон на корнуолските миньори на калаена руда, е бил ирландец, прочут в родината си като Киаран или Киеран. Той отплавал от Ирландия, основал корнуолското абатство Ланпиран и дал името си както на " Църквата на св. Пиран в пясъците " в близкия Перанзабулоу, по този начин и на черно-белия флаг17 на Кърно. Св. Петрок или Педрог (починал 564 г.), наследник на уелски принц, учил в Ирландия и работил в Бретан, преди да основе монашеска общественост в Бодмин.
(Оригиналната форма на името Бодмин е " Бос Менег ", което значи " Къщата на монасите ".) Св. Самсон Долски (починал през 564 г.) е различен уелсец от Гламорган, основал абатството в Дол и съгласно легендите отлъчил от църквата крал Кономор от Думноне. На св. Брендан " Пътешественика " (починал 572 г.) се приписва едно от най-великите откривателски пътувания, което в продължение на седем години го отвело от Ирландия до Исландия, Гренландия и може би до Северна Америка. Той бил придружен от британеца св. Аарон, който по-късно се отдръпнал на остров Сезембър в Бретан, който по-късно бил наименуван Мало по името на негов уелски възпитаник.
Нито един келтски светец не може да има почтено място в пантеона, в случай че не е направил чудеса. Св. Петрок прекосил Келтско море окован за врата с воденичен камък. Св. Будок плавал с буре, а св. Иа, ирландска принцеса и основателка на Сейнт Айвс, се показала още по-впечатляващо, като се носела по вълните върху листо. Списъкът е надали не безконечен – св. Остел, св. Блейзи, св. Кай, св. Горан, св. Юст, св. Кю, св. Лауд, св. Леван, св. Мабин, св. Пол и св. Нест20. Те живеят в панкелтски свят, чийто център, а не най-отдалечена точка, е в " Пен ан Улас " или " Краят на земята ". От келтска позиция това не е западната външна страна, а самата среда.
Мнозина от тези, които пишат за първите години на Кърно, не си вършат труда да разплетат кълбото от митология и история. Никой не е съумял да се оправи изцяло с тази задача, само че някои хора радостно смесват нежните обстоятелства с изкушаващи измислици, до момента в който двете станат съвсем неотличими: " Историята на Артур е причудливо преплетена с тази на различен корнуолски крал, който би могъл да бъде съвременник или правоприемник на Артур. Марк е бил крал на Корнуол през VI в. или по-рано, крепостта му е била замъкът " Дор ", в миналото барикада на вожда Горлаис.
В легендата за Артур Горлаис е погубен, а брачната половинка му Ингрейн е прелъстена от Утер Пендрагон и става майка на Артур. По-късно, когато Артур е водач или крал, брачната половинка му Гуиневиър също е прелъстена от Ланселот, крал в двора на Артур... Тази тематика на обезчестяване и изменничество се среща и при крал Марк, който праща племенника си Тристан да му докара ирландска младоженка, принцеса Исулт. Историята за любовната запарка, дадена на двамата от Бронуин, прислужницата на Исулт... за тяхната обречена пристрастеност и ревността на крал Марк, е известна по целия свят, по-прочута е даже от любовта на Артур към Гуиневиър. "
Или по-поетично:
For he that always bare in bitter grudge
The slights of Arthur and his Table, Mark,
The Cornish King, had heard a wandering voice
A minstrel of Caerleon by strong storm
Blown into shelter at Tintagil, say
That out of naked, knightlike purity
Sir Lancelot worshipt no unmarried girl
But the great Queen herself...22
Онзи, що постоянно таи горчива засегнатост
от пренебрежението на Артур и Кръглата маса, Марк,
корнуолският крал, дочу измършавял глас,
менестрел от Карлеон от мощна стихия
потърсил леговище в Тинтагил, споделя,
че от чиста рицарска непоквареност
сър Ланселот боготворял не неомъжено момиче,
а самата велика Кралица....
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1181)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ