"Пийт Сампрас - Една велика кариера" на Стив Флинк
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Пийт Сампрас - Една велика кариера " с създател Стив Флинк, възложен от издателство " Премиум букс ".
Пийт Сампрас е централна фигура в историята на тениса, преобладаваща мощ в играта през деветдесетте години на предишния век, най-великият американски тенисист за всички времена. След фантастичния завършек на кариерата му, когато през 2002-ра победи на Откритото състезание на Съединени американски щати, Сампрас последователно бива пропуснат от почитателите, които се впечатляват от подвизите на Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович.
В актуалната кариерна биография на вдъхващия боязън у съперниците си Сампрас създателят и състезателен историк Стив Флинк от Залата на славата пресъздава магията на един мъж, който е бил преобладаваща мощ в своята ера, и връща спомените за този извънредно талантлив състезател. Флинк разказва Сампрас като незабравим първенец, който в доста връзки надвишава границите на тениса.
" Стив Флинк е тенис пурист. Той наблюдава кариерата ми извънредно детайлно. В тази проникновена биография споделя дълбокото си знание за тениса и неизмеримо ясно разказва мен и метода ми към моето предопределение. Разбирането на Стив за играта ми, личността ми и целите ми е впечатляващо. "
Пийт Сампрас
Стив Флинк е тенис публицист, член на Международната зала на славата на тениса. Коментира спорта безспирно още от 1974-та и е отразил повече от 100 и двайсет огромни тенис шампионата по време на кариерата си. Пише за Tennis Channel и Tennis.com, създател е на " Най-великите тенис мачове на всички времена ". Бивш редактор е на списание " Уърлд тенис " и някогашен основен колумнист на " Тенис уик ". Живее в Катона, Ню Йорк.
Пийт Сампрас - Една велика кариера (твърди корици)С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Пийт Сампрас - Една велика кариера " на Стив Флинк
След успеха си над Макенроу Сампрас няма визия какво е напът да реализира. Достигането до край на US Open е оттатък и най-смелите му фантазии, само че той го приема умерено и не прибързва. През 2018-а споделя: " До този миг нямах визия какво значи да спечелиш Откритото състезание на Съединени американски щати, нито пък какъв е залогът. Така че, откакто победих Макенроу, може би се успокоих. Ако бях на трийсет и това ми беше последният Оупън, може би щях да бъда малко по-напрегнат и по-чувствителен (към ситуацията), само че в оня миг бях свободен, забавлявах се, отбелязвах ас след ас и пращах бекхенд ретур уинъри. Сякаш всичко вървеше на занимателен каданс. Ето по този начин се усещах ".
Противникът му на финала на 9 септември 1990 е не различен, а Андре Агаси, стилният му харизматичен противник. През 2018-а Трейси Остин си спомня за невероятния дуел сред двамата американци. " Като фенове бяхме късметлии да гледаме един от най-хубавите в ретура против един от най-хубавите в стила сервис-мрежа, тъй че контрастът в стиловете им беше доста занимателен. Това ни липсва в актуалната ера. И характерите на Пийт и Андре бяха напълно разнообразни - спокойствието на Пийт против необуздания авантюризъм на Андре. Нямаше по какъв начин да има двама по-различни индивида. "
Сампрас не оспорва това изказване. През 2019-а споделя: " На Откритото състезание на Съединени американски щати през 1990-а беше нашият първи в действителност огромен мач. Винаги сме се разбирали добре. Спомням си, когато го видях за пръв път в юношеските дни - той носеше обици и имаше дълга руса коса. Тогава си споделих, че такова нещо не се вижда всеки ден. Той беше от Вегас, идваше с татко си в огромната лимузина. Трябваше да играя против него на един от юношеските шампионати, а той не се появи. През 1988-а стана №3 в света, а аз тогава бях някъде към деветдесета позиция. Виждали сме се в тези години, само че не сме си говорили доста. Уважавахме се взаимно, само че характерите ни бяха напълно разнообразни. "
Агаси е изиграл един от най-хубавите си мачове, в които отстранява борещия се за купата си първенец Бекер на полуфинал в четири сета. Макар това да е първият му край на Оупън, в предходните две години е играл на полуфиналите и в двата случая е губил от Лендъл. По-рано през 1990-а взе участие на първия си край на огромен шампионат на Откритото състезание на Франция, където е считан за любимец против Андрес Гомес, еквадореца левичар, който е с 10 години по-възрастен от него. Но Гомес побеждава американеца в четири сета на аления корт.
На твърдите кортове в Ню Йорк тенисистът от Лас Вегас, прочут с несравнимите си удари и със силата и прецизността си от главната линия, с впечатляващите си ретури и с майсторския надзор на страстите си, е явният любимец във финалния конфликт със Сампрас за купата. Сампрас няма срещу, като надълбоко в себе си знае, че ще изненада с играта си Агаси, в случай че всичко мине по проект. Но си остава факт, че Сампрас е считан за новобранец. Неоспоримо.
" Нямаше подозрение - споделя той в края на четирийсетте си години. -Знаех, че на US Open`90 Андре е огромният любимец. Ако съпоставяме играта си в оня миг, той беше доста по-добър, достигнал до №3 в света. Отдавна беше в тениса, доста по-доказан от мен. Аз в общи линии идвах от нищото - млад американец, който се пробва да завоюва някой и различен $ и да види до каква степен може да стигне.
Струва ми се, че неналичието на почивен ден сред полуфинала и финала в действителност ми оказа помощ, тъй като вечерта просто си легнах, разсъниха се и по-късно изиграх още един тенис мач. Ако бях имал свободен ден да мисля за това, да давам конференции или изявленията, или да подписвам подписи, всичко щеше да спре, щях да стартира да обмислям за мача. Кой знае какво щеше да стане тогава. "
Вместо това Сампрас не губи темп. " Придържах се към открития си режим, върших извършения за разгряване, отидох и започнах мача против Андре в четири следобяд. Все едно просто прекосих от Джон на Андре и ми се стори съвсем същото. Те явно бяха разнообразни играчи, само че усещах, че бих могъл да играя против Андре.
Нямаше да ме размаже на корта. Мисля, че беше сюрпризиран колкото и мен, че съм стигнал до финалния мач. Щом започнах твърдо, устойчиво и постанових играта си, ми се коства, че се настърви. Все едно си споделяше: " Боже, допуска се аз да печеля Оупън. Голяма опция е да надиграя Пийт. Той към момента не е толкоз добър ". Мисля си, че не се усещаше комфортно. Възползвах се от това, изпълнявах добре ударите от главната линия, движех се добре и правех всичко, каквото си желая. Щом видя какво върша, Андре като че ли се паникьоса. "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Пийт Сампрас е централна фигура в историята на тениса, преобладаваща мощ в играта през деветдесетте години на предишния век, най-великият американски тенисист за всички времена. След фантастичния завършек на кариерата му, когато през 2002-ра победи на Откритото състезание на Съединени американски щати, Сампрас последователно бива пропуснат от почитателите, които се впечатляват от подвизите на Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович.
В актуалната кариерна биография на вдъхващия боязън у съперниците си Сампрас създателят и състезателен историк Стив Флинк от Залата на славата пресъздава магията на един мъж, който е бил преобладаваща мощ в своята ера, и връща спомените за този извънредно талантлив състезател. Флинк разказва Сампрас като незабравим първенец, който в доста връзки надвишава границите на тениса.
" Стив Флинк е тенис пурист. Той наблюдава кариерата ми извънредно детайлно. В тази проникновена биография споделя дълбокото си знание за тениса и неизмеримо ясно разказва мен и метода ми към моето предопределение. Разбирането на Стив за играта ми, личността ми и целите ми е впечатляващо. "
Пийт Сампрас
Стив Флинк е тенис публицист, член на Международната зала на славата на тениса. Коментира спорта безспирно още от 1974-та и е отразил повече от 100 и двайсет огромни тенис шампионата по време на кариерата си. Пише за Tennis Channel и Tennis.com, създател е на " Най-великите тенис мачове на всички времена ". Бивш редактор е на списание " Уърлд тенис " и някогашен основен колумнист на " Тенис уик ". Живее в Катона, Ню Йорк.
Откъс от " Пийт Сампрас - Една велика кариера " на Стив Флинк
След успеха си над Макенроу Сампрас няма визия какво е напът да реализира. Достигането до край на US Open е оттатък и най-смелите му фантазии, само че той го приема умерено и не прибързва. През 2018-а споделя: " До този миг нямах визия какво значи да спечелиш Откритото състезание на Съединени американски щати, нито пък какъв е залогът. Така че, откакто победих Макенроу, може би се успокоих. Ако бях на трийсет и това ми беше последният Оупън, може би щях да бъда малко по-напрегнат и по-чувствителен (към ситуацията), само че в оня миг бях свободен, забавлявах се, отбелязвах ас след ас и пращах бекхенд ретур уинъри. Сякаш всичко вървеше на занимателен каданс. Ето по този начин се усещах ".
Противникът му на финала на 9 септември 1990 е не различен, а Андре Агаси, стилният му харизматичен противник. През 2018-а Трейси Остин си спомня за невероятния дуел сред двамата американци. " Като фенове бяхме късметлии да гледаме един от най-хубавите в ретура против един от най-хубавите в стила сервис-мрежа, тъй че контрастът в стиловете им беше доста занимателен. Това ни липсва в актуалната ера. И характерите на Пийт и Андре бяха напълно разнообразни - спокойствието на Пийт против необуздания авантюризъм на Андре. Нямаше по какъв начин да има двама по-различни индивида. "
Сампрас не оспорва това изказване. През 2019-а споделя: " На Откритото състезание на Съединени американски щати през 1990-а беше нашият първи в действителност огромен мач. Винаги сме се разбирали добре. Спомням си, когато го видях за пръв път в юношеските дни - той носеше обици и имаше дълга руса коса. Тогава си споделих, че такова нещо не се вижда всеки ден. Той беше от Вегас, идваше с татко си в огромната лимузина. Трябваше да играя против него на един от юношеските шампионати, а той не се появи. През 1988-а стана №3 в света, а аз тогава бях някъде към деветдесета позиция. Виждали сме се в тези години, само че не сме си говорили доста. Уважавахме се взаимно, само че характерите ни бяха напълно разнообразни. "
Агаси е изиграл един от най-хубавите си мачове, в които отстранява борещия се за купата си първенец Бекер на полуфинал в четири сета. Макар това да е първият му край на Оупън, в предходните две години е играл на полуфиналите и в двата случая е губил от Лендъл. По-рано през 1990-а взе участие на първия си край на огромен шампионат на Откритото състезание на Франция, където е считан за любимец против Андрес Гомес, еквадореца левичар, който е с 10 години по-възрастен от него. Но Гомес побеждава американеца в четири сета на аления корт.
На твърдите кортове в Ню Йорк тенисистът от Лас Вегас, прочут с несравнимите си удари и със силата и прецизността си от главната линия, с впечатляващите си ретури и с майсторския надзор на страстите си, е явният любимец във финалния конфликт със Сампрас за купата. Сампрас няма срещу, като надълбоко в себе си знае, че ще изненада с играта си Агаси, в случай че всичко мине по проект. Но си остава факт, че Сампрас е считан за новобранец. Неоспоримо.
" Нямаше подозрение - споделя той в края на четирийсетте си години. -Знаех, че на US Open`90 Андре е огромният любимец. Ако съпоставяме играта си в оня миг, той беше доста по-добър, достигнал до №3 в света. Отдавна беше в тениса, доста по-доказан от мен. Аз в общи линии идвах от нищото - млад американец, който се пробва да завоюва някой и различен $ и да види до каква степен може да стигне.
Струва ми се, че неналичието на почивен ден сред полуфинала и финала в действителност ми оказа помощ, тъй като вечерта просто си легнах, разсъниха се и по-късно изиграх още един тенис мач. Ако бях имал свободен ден да мисля за това, да давам конференции или изявленията, или да подписвам подписи, всичко щеше да спре, щях да стартира да обмислям за мача. Кой знае какво щеше да стане тогава. "
Вместо това Сампрас не губи темп. " Придържах се към открития си режим, върших извършения за разгряване, отидох и започнах мача против Андре в четири следобяд. Все едно просто прекосих от Джон на Андре и ми се стори съвсем същото. Те явно бяха разнообразни играчи, само че усещах, че бих могъл да играя против Андре.
Нямаше да ме размаже на корта. Мисля, че беше сюрпризиран колкото и мен, че съм стигнал до финалния мач. Щом започнах твърдо, устойчиво и постанових играта си, ми се коства, че се настърви. Все едно си споделяше: " Боже, допуска се аз да печеля Оупън. Голяма опция е да надиграя Пийт. Той към момента не е толкоз добър ". Мисля си, че не се усещаше комфортно. Възползвах се от това, изпълнявах добре ударите от главната линия, движех се добре и правех всичко, каквото си желая. Щом видя какво върша, Андре като че ли се паникьоса. "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ