В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Пепел в снега,

В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Пепел в снега ", с създател Рута Сепетис, възложен от Издателство " Сиела "

История за страховити закононарушения и силата на човешкия дух в " Пепел в снега " от Рута Сепетис
Авторката на " Фонтани на мълчанието " и " Сол при солта " възкресява загатна за ориста на Литва под ботуша на Сталин.

Историята и литературата постоянно ни карат да си задаваме сложни въпроси - каква е цената на човешкия живот? Как любовта към родината се трансформира в закононарушение?

След като американската писателка от литовски генезис Рута Сепетис завладя сърцата на българските читатели с романите " Сол при солта " и " Фонтани на мълчанието ", писателката, номинирана за медала " Карнеги ", ще разкрие и своята персонална фамилна история в романа " Пепел в снега ". Роман за едно трудно странствуване, проточило се над 10 години и на хиляди километри.

През 1940 година Съветският съюз окупира Литва, Латвия и Естония. Малко по-късно Кремъл изготвя описи на хората, за които се счита, че са настроени против руската страна, с цел да бъдат екзекутирани, хвърлени в пандиза или пратени на изгнание в Сибир. Първите депортации стартират на 14 юни 1941 година.

Лина е нормално петнайсетгодишно момиче - рисува, заяжда се с брат си, влюбва се мощно. Докато една съдбовна нощ офицерите на чудовищната руска военна полиция - Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), нахлуват в дома ѝ и разрушават на части фамилията ѝ и живота, който познава.

Баща ѝ, уважаваният ректор на университета в столицата Вилнюс, изчезва безследно, а Лина, майка ѝ и по-малкият ѝ брат са натъпкани във вагон за добитък дружно с други жертви, измежду които юристи, учители и лекари. По заповед на Сталин безкрайният трен поема на север, към Сибир. Пътешествието е постепенно и трудно, мнозина умират - убити от апетит, безсилие или премахнати от безмилостните руснаци.
Лина намира разтуха единствено в рисуването. С риск за живота си и въоръжена с късчета въглен, тя документира злокобните събития към себе си.

" Този исторически интервал ме визира персонално, защото татко ми е наследник на офицер от литовската войска. Както Йоана, той съумява да избяга със фамилията си през Германия. След като напуща Литва, прекарва девет години в бежански лагери. Както Лина, някои от членовете на фамилията му са депортирани или хвърлени в затвор ", споделя Сепетис, която подхваща две дълги пътувания до Литва, до момента в който написа романа. По време на престоя в бащината си татковина, авторката се среща със фамилии, оживели от депортациите, от ГУЛАГ, психолози, историци и държавни представители. Много от обстановките и събитията, разказани в книгата, са разказани от очевидци или техните фамилии.

Вдъхновена от фамилията на Сепетис и техния конфликт със сталинисткия режим, " Пепел в снега " споделя за страховити закононарушения и силата на човешкия дух, за вярата и за избавителната мощност на изкуството. История, която смразява дъха и разтопява сърцето.

Пепел в снегаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Из " Пепел в снега " от Рута Сепетис

1

ОТВЕДОХА МЕ САМО Пожарна охрана НОЩНИЦА.
Щом се върна обратно, виждам, че знаците бяха там - фамилните фотоси, изгорени в камината, мама, която заши фамилните бижута в хастара на палтото си; измежду нощ, и баща, който не се върна от работа. По-малкият ми брат Йонас задаваше въпроси. Аз също задавах въпроси, само че може би отказвах да разпозная знаците. По-късно разбрах, че мама и баща са планували да избягаме. Не избягахме.
Отведоха ни.

14 юни 1941 година. Бях по нощница и пишех на бюрото писмо до братовчедка си Йоана. Отворих новата си поставка за писане от слонова кост и кутията с моливи и писалки, подарък от вуйна ми за петнадесетия ми рожден ден. Вечерният бриз повяваше през отворения прозорец над бюрото ми и танцуваше със завесите. Във въздуха се усещаше момината сълза, която с мама бяхме засадили преди две години.

Скъпа Йоана.

Не беше тракане. Беше настоятелно боричкане, което ме накара да скоча от стола. Юмруци заудряха по вратата ни. Никой в къщата не помръдна. Станах от бюрото и надзърнах в коридора. Майка ми стоеше облегната на стената против рамкираната ни карта на Литва, очите ѝ бяха затворени, а по лицето ѝ пълзеше такава паника, каквато в никакъв случай до тогава не бях виждала. Молеше се.

- Мамо - сподели Йонас. Само едното му око се виждаше през процепа на вратата. - Ще отвориш ли? Май желаят да разбият вратата.
Майка ни се обърна към нас, а ние се взирахме в нея зад вратите на стаите си. Насили се да се усмихне.
- Да, дребничък. Ще отворя. Няма да разреша на никого да я разбие.

Токчетата ѝ отекнаха по дървения под на коридора и дългата ѝ, тънка пола се изви около глезените ѝ. Мама беше елегантна и красива, в действителност бе прелестна с извънредно необятната си усмивка, която озаряваше всичко към нея. За мой шанс бях наследила медената ѝ коса и ярките ѝ сини очи. Йонас имаше нейната усмивка. От фоайето прокънтяха гласове.

- Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР)! - прошепна Йонас, който ставаше все поблед. - Тадас сподели, че откарали съседите му в камион. Арестуват хората.
- Не. Не и тук - възразих аз.

Тайната полиция на Съветския съюз нямаше работа в нашата къща. Тръгнах по коридора, с цел да чуя какво си приказват и да надзърна зад ъгъла. Йонас беше прав. Трима мъже от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) бяха обкръжили мама. Носеха сини шапки с червени кантове и златни звезди над периферията. Висок боец държеше паспортите ни.

- Трябва ни още време. Утре сутринта ще сме подготвени - сподели мама.
- Двадесет минути... или няма да доживеете до сутринта - сподели мъжът.
- Моля ви, по-тихо. Имам деца - прошепна мама.
- Двадесет минути - излая мъжът. Хвърли цигарата си върху чистия ни под в хола и я стъпка върху дървото с ботуша си.

Бяхме напът да се превърнем в цигари.

Всичко, което би трябвало да знаете за: