"От сила в сила" на Артър Брукс
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " От мощ в действие ", с създател Артър Брукс, възложен от Издателство " Изток Запад "
Мнозина от нас считат, че колкото сме по-успешни, толкоз по-малка е вероятността да се поддадем на чувството за професионална и обществена малоценност, което постоянно се появява с възрастта. Но истината е, че колкото по-големи са достиженията ни, толкоз по-ясно виждаме упадъка си и толкоз повече страдаме, когато настъпи. Какво да създадем, започвайки занапред, с цел да превърнем старините си във време на благополучие, смисъл и да - триумф?
На върха на кариерата си петдесетгодишният професор от " Харвард " Артър Брукс поема на седемгодишно странствуване, с цел да разбере по какъв начин да трансформира разочарованието от намаляващите си качества във опция за напредък. " От мощ в действие " е резултатът от това пътешестване - една практична пътна карта, която да ви направлява до края на живота.
Позовавайки се на обществените науки и философията, на теологията и източната мъдрост, както и на биографии на известни персони и изявленията с най-обикновени хора, Брукс ни демонстрира, че същинският триумф не зависи от възрастта. Премествайки фокуса си върху избрани цели и привички, които всеки може да усвои, като: дълбока мъдрост, загърбване на външната показност, акцент върху връзките и духовното развитие- можем да се настроим по този начин, че с напредването на възрастта да се усещаме все по-удовлетворени и сполучливи. Достатъчно е да осъзнаем, че в другите стадии от живота си владеем разнообразни сили.
Открийте вашите.
" С тази книга Артър Брукс оказва помощ на хората да откриват повече благополучие, до момента в който остаряват и се трансформират. " "
Далай Лама
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
От мощ в действие (твърди корици)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " От мощ в действие " на Артър Брукс
Въведение
Мъжът в самолета, който промени живота ми
" Не е ВЯРНО, че към този момент никой няма потребност от теб. "
Тези гневни думи идваха от една стара жена, седяща зад мен на късния полет от Лос Анджелес към столицата Вашингтон. В самолета беше мрачно и безшумно и множеството хора или спяха, или гледаха филми. Аз работех на преносимия компютър си и трескаво се пробвах да приключа нещо, за което въобще нямам спомен сега, само че тогава ми се е коствало сериозно значимо за живота, щастието и бъдещето ми.
Мъж, за който допуснах, че ѝ е брачен партньор, промърмори в отговор съвсем недоловимо.
Жена му продължи:
- О, стой да повтаряш, че е по-добре да си мъртъв!
Сега към този момент приковаха вниманието ми. Нямах желание да ги слухтя, само че не можех да не се заслушам. Направих го ненапълно от човешка емпатия, ненапълно от професионалното любознание на академик хуманитарист. Оформих в мозъка си облика на брачна половинка. Представях си някой, който е работил крепко цялостен живот и е водил относително непретенциозен живот; някой, който е отчаян от това, че не е осъществил фантазиите си - може би кариерата, в която в никакъв случай не се е впуснал, образованието, което в никакъв случай не е почнал, компанията, която в никакъв случай не е основал. Представях си, че е бил заставен да се пенсионира, че е изхвърлен като вчерашен вестник.
Щом възпламениха осветлението след приземяването, най-накрая съумях да видя злочестия човек. Бях изумен: разпознах го - той беше добре позната, даже известна персона. Тогава - в средата на осемдесетте му години, всички го обичаха поради куража, патриотизма и достиженията му преди толкоз десетилетия. Възхищавах му се, откогато бях млад.
Докато минаваше по пътеката сред седалките зад мен, пасажерите го разпознаваха и си шушукаха с страхопочитание. Пилотът, който стоеше на вратата на пилотската кабина, го разпозна и сподели, повтаряйки моите мисли:
- Господине, удивлявам ви се, откогато бях малко момче.
Възрастният мъж, който единствено преди няколко минути си мечтаеше за гибелта, засия от оценката за славното му минало.
Зачудих се: Кой по-точно е индивидът пред мен - този в този момент, изпълнен с наслада и горделивост, или оня отпреди двайсет минути, който споделяше на жена си, че е по-добре да не е жив?
През идващите седмици когнитивният дисонанс на тази сцена не можеше да ми излезе от мозъка.
Беше лятото на 2012 година, малко след четирийсет и осмия ми рожден ден. Не бях знаменит като мъжа от самолета, само че се справях сносно в професионален проект - бях президент на проспериращ бележит мозъчен концерн в столицата Вашингтон. Бях написал няколко бестселъра. Хората посещаваха речите ми. Списание " Ню Йорк Таймс " публикуваше публикациите ми.
Бях намерил лист, който си бях съставил на четирийсетия си рожден ден, осем години по-рано, с професионалните ми цели - тези, които, в случай че реализира, щях (бях убеден) да бъда задоволен. Бях постигнал или надхвърлил всички тях. Само че... не бях изключително удовлетворен или благополучен. Бях получил това, което желая, или най-малко което си мислех, че желая, само че това не ми донесе насладата, която си представях.
Но даже и да бях получил задоволство, щях ли да мога да го подкрепям? Ако се посветях на това седем дни в седмицата, по дванайсет часа дневно - което и правех с моите осемдесетчасови работни седмици, - в някакъв миг напредъкът ми щеше да стартира да се забавя и щеше да спре. Много дни подред си мислех, че този отлив към този момент е почнал. Ами в този момент? Щях ли да се окажа в обстановка да погледна обратно и да кажа на страдащата ми от доста време жена Естер, че е по-добре да съм мъртъв? Имаше ли метод да сляза от колелото на хамстера, в което търча към триумфа, и да приема с достолепие неизбежния залез на професионалния ми живот? И даже да трансформира това във опция?
Макар тези въпроси да бяха персонални, аз взех решение да подходя към тях като социолог, какъвто съм, и да ги приема като проучвателен план. Беше ми неестествено - като хирург, който самичък оперира апендикса си. Все отново се впуснах в това и през последните девет години имам персонална задача да трансформира бъдещето си от нещо, което всява смут, във опция за прогрес.
Зарових се в разнообразна литература, от личното ми поле на обществените науки до прилежащите области на науката за мозъка, философията, теологията и историята. Потопих се в проучванията на хора, които се стремят към съвършенство, и интервюирах стотици водачи - от щатски губернатори до притежатели на железарии.
Това, което откривах, беше прикрит извор на терзания, който не просто се срещаше постоянно, а съществуваше съвсем при всички хора, които са имали сполучлива кариера. Започнах да го назовавам " проклятието на амбициозните ": хората, които по всякакъв начин се стремят да бъдат измежду най-хубавите в работата си, постоянно стартират да изпитват смут от неизбежния крах, намират триумфите си за все по-неудовлетворяващи и се оказват без сътрудници.
Добрата вест е, че с изключение на всичко аз открих и това, което търсех: метод да се отърва от проклятието. Методично си построих стратегически проект за остатъка от живота ми, който ми даваше опция да преживея втората част от зрелите си години освен без отчаяние, а даже и по-щастливо и свястно от първата.
Бързо осъзнах обаче, че не е задоволително да основа проект единствено за моя живот. Трябваше да го споделя. Тайните, които открих, бяха налични за всеки с готовност да живее щастлив и логичен живот - и подготвен да постави труда, нужен, с цел да го реализира. За разлика от света, който сме се опитвали да покорим в по-ранния стадий от живота си, тук няма състезание за премия. Всички можем да успеем и да бъдем по-щастливи. Ето за какво написах тази книга за вас, сътрудници в упоритостите.
Фактът, че сте избрали моята книга, ми приказва, че най-вероятно сте постигнали триумф с усилена работа, големи саможертви и праволинеен професионализъм. (И дано сме почтени, евентуално с не дребна доза шанс.) Заслужили сте си доста похвали и удивление и несъмнено сте ги получили. Но разсъдъкът ви подсказва, че купонът не може да продължава постоянно, и може би към този момент долавяте сигналите, че краят му се вижда. За жал в никакъв случай не сте се замисляли за края на купона и по тази причина имате единствено веднъж: да се пробвате да го поддържате жив. Да отричате смяната и да работите още по-здраво.
Но това е сигурният път към нещастието. В моята област на стопанската система има нещо, наречено " Законът на Щайн ", на името на известния икономист от седемдесетте години на XX век Хърбърт Щайн, който гласи: " Ако нещо не може да продължи постоянно, то ще спре. " 1 Очевидно, нали? Само че, когато става въпрос за личния им живот, хората непрекъснато го подценяват. Но в случай че игнорирате този факт, това си е на ваша персонална отговорност. Това ще ви кара от ден на ден да изоставате и да размахвате пестник към небето.
Все отново, има и различен път: вместо да отричате смяната в качествата си, можете да превърнете самата смяна в източник на мощ. Вместо да се пробвате да избегнете спада на успеваемостта си, можете да го надскочите, като намерите триумф в нещо друго, по-добро от това, което светът дава обещание, което не е причина за неврози и пристрастявания; една по-смислена форма на благополучие от това, което сте имали преди, а в същото време да откриете същинския смисъл на живота, може би за първи път. Точно този развой посрамвам в тази книга. Той промени моя живот и може да промения и вашия.
И въпреки всичко би трябвало да ви предупредя: да поемеш по този път значи да тръгнеш против доста от своите инстинкти на упорит човек. Ще ви помоля да не отричате слабостите си, а да ги приемете, без да заемате защитна позиция. Да се откажете от някои неща в живота си, за които сте се трудили интензивно, само че които в този момент ви дърпат обратно. Да приемете тези страни от живота, които ще ви създадат щастливи, даже и да не ви вършат специфични.
Да се изправите пред все по-намаляващите ви качества - и даже пред гибелта - с кураж и самонадеяност. Да възобновите взаимоотношенията, които сте занемарили по дългия път към материалния триумф. И да се впуснете в несигурността на прехода, който толкоз сте се трудили да избегнете.
Нищо от това не става елементарно - мъчно се учи остаряло куче на нови номера! Изискват се страхотни старания да приемеш концепциите, които са ти се коствали налудничави, когато си правил всичко по силите си да бъдеш същински популярен в специалността си. Но ви давам обещание, че резултатът ще си коства. Аз - и вие - можем да ставаме все по-щастливи с всяка минала година.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Мнозина от нас считат, че колкото сме по-успешни, толкоз по-малка е вероятността да се поддадем на чувството за професионална и обществена малоценност, което постоянно се появява с възрастта. Но истината е, че колкото по-големи са достиженията ни, толкоз по-ясно виждаме упадъка си и толкоз повече страдаме, когато настъпи. Какво да създадем, започвайки занапред, с цел да превърнем старините си във време на благополучие, смисъл и да - триумф?
На върха на кариерата си петдесетгодишният професор от " Харвард " Артър Брукс поема на седемгодишно странствуване, с цел да разбере по какъв начин да трансформира разочарованието от намаляващите си качества във опция за напредък. " От мощ в действие " е резултатът от това пътешестване - една практична пътна карта, която да ви направлява до края на живота.
Позовавайки се на обществените науки и философията, на теологията и източната мъдрост, както и на биографии на известни персони и изявленията с най-обикновени хора, Брукс ни демонстрира, че същинският триумф не зависи от възрастта. Премествайки фокуса си върху избрани цели и привички, които всеки може да усвои, като: дълбока мъдрост, загърбване на външната показност, акцент върху връзките и духовното развитие- можем да се настроим по този начин, че с напредването на възрастта да се усещаме все по-удовлетворени и сполучливи. Достатъчно е да осъзнаем, че в другите стадии от живота си владеем разнообразни сили.
Открийте вашите.
" С тази книга Артър Брукс оказва помощ на хората да откриват повече благополучие, до момента в който остаряват и се трансформират. " "
Далай Лама
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " От мощ в действие " на Артър Брукс
Въведение
Мъжът в самолета, който промени живота ми
" Не е ВЯРНО, че към този момент никой няма потребност от теб. "
Тези гневни думи идваха от една стара жена, седяща зад мен на късния полет от Лос Анджелес към столицата Вашингтон. В самолета беше мрачно и безшумно и множеството хора или спяха, или гледаха филми. Аз работех на преносимия компютър си и трескаво се пробвах да приключа нещо, за което въобще нямам спомен сега, само че тогава ми се е коствало сериозно значимо за живота, щастието и бъдещето ми.
Мъж, за който допуснах, че ѝ е брачен партньор, промърмори в отговор съвсем недоловимо.
Жена му продължи:
- О, стой да повтаряш, че е по-добре да си мъртъв!
Сега към този момент приковаха вниманието ми. Нямах желание да ги слухтя, само че не можех да не се заслушам. Направих го ненапълно от човешка емпатия, ненапълно от професионалното любознание на академик хуманитарист. Оформих в мозъка си облика на брачна половинка. Представях си някой, който е работил крепко цялостен живот и е водил относително непретенциозен живот; някой, който е отчаян от това, че не е осъществил фантазиите си - може би кариерата, в която в никакъв случай не се е впуснал, образованието, което в никакъв случай не е почнал, компанията, която в никакъв случай не е основал. Представях си, че е бил заставен да се пенсионира, че е изхвърлен като вчерашен вестник.
Щом възпламениха осветлението след приземяването, най-накрая съумях да видя злочестия човек. Бях изумен: разпознах го - той беше добре позната, даже известна персона. Тогава - в средата на осемдесетте му години, всички го обичаха поради куража, патриотизма и достиженията му преди толкоз десетилетия. Възхищавах му се, откогато бях млад.
Докато минаваше по пътеката сред седалките зад мен, пасажерите го разпознаваха и си шушукаха с страхопочитание. Пилотът, който стоеше на вратата на пилотската кабина, го разпозна и сподели, повтаряйки моите мисли:
- Господине, удивлявам ви се, откогато бях малко момче.
Възрастният мъж, който единствено преди няколко минути си мечтаеше за гибелта, засия от оценката за славното му минало.
Зачудих се: Кой по-точно е индивидът пред мен - този в този момент, изпълнен с наслада и горделивост, или оня отпреди двайсет минути, който споделяше на жена си, че е по-добре да не е жив?
През идващите седмици когнитивният дисонанс на тази сцена не можеше да ми излезе от мозъка.
Беше лятото на 2012 година, малко след четирийсет и осмия ми рожден ден. Не бях знаменит като мъжа от самолета, само че се справях сносно в професионален проект - бях президент на проспериращ бележит мозъчен концерн в столицата Вашингтон. Бях написал няколко бестселъра. Хората посещаваха речите ми. Списание " Ню Йорк Таймс " публикуваше публикациите ми.
Бях намерил лист, който си бях съставил на четирийсетия си рожден ден, осем години по-рано, с професионалните ми цели - тези, които, в случай че реализира, щях (бях убеден) да бъда задоволен. Бях постигнал или надхвърлил всички тях. Само че... не бях изключително удовлетворен или благополучен. Бях получил това, което желая, или най-малко което си мислех, че желая, само че това не ми донесе насладата, която си представях.
Но даже и да бях получил задоволство, щях ли да мога да го подкрепям? Ако се посветях на това седем дни в седмицата, по дванайсет часа дневно - което и правех с моите осемдесетчасови работни седмици, - в някакъв миг напредъкът ми щеше да стартира да се забавя и щеше да спре. Много дни подред си мислех, че този отлив към този момент е почнал. Ами в този момент? Щях ли да се окажа в обстановка да погледна обратно и да кажа на страдащата ми от доста време жена Естер, че е по-добре да съм мъртъв? Имаше ли метод да сляза от колелото на хамстера, в което търча към триумфа, и да приема с достолепие неизбежния залез на професионалния ми живот? И даже да трансформира това във опция?
Макар тези въпроси да бяха персонални, аз взех решение да подходя към тях като социолог, какъвто съм, и да ги приема като проучвателен план. Беше ми неестествено - като хирург, който самичък оперира апендикса си. Все отново се впуснах в това и през последните девет години имам персонална задача да трансформира бъдещето си от нещо, което всява смут, във опция за прогрес.
Зарових се в разнообразна литература, от личното ми поле на обществените науки до прилежащите области на науката за мозъка, философията, теологията и историята. Потопих се в проучванията на хора, които се стремят към съвършенство, и интервюирах стотици водачи - от щатски губернатори до притежатели на железарии.
Това, което откривах, беше прикрит извор на терзания, който не просто се срещаше постоянно, а съществуваше съвсем при всички хора, които са имали сполучлива кариера. Започнах да го назовавам " проклятието на амбициозните ": хората, които по всякакъв начин се стремят да бъдат измежду най-хубавите в работата си, постоянно стартират да изпитват смут от неизбежния крах, намират триумфите си за все по-неудовлетворяващи и се оказват без сътрудници.
Добрата вест е, че с изключение на всичко аз открих и това, което търсех: метод да се отърва от проклятието. Методично си построих стратегически проект за остатъка от живота ми, който ми даваше опция да преживея втората част от зрелите си години освен без отчаяние, а даже и по-щастливо и свястно от първата.
Бързо осъзнах обаче, че не е задоволително да основа проект единствено за моя живот. Трябваше да го споделя. Тайните, които открих, бяха налични за всеки с готовност да живее щастлив и логичен живот - и подготвен да постави труда, нужен, с цел да го реализира. За разлика от света, който сме се опитвали да покорим в по-ранния стадий от живота си, тук няма състезание за премия. Всички можем да успеем и да бъдем по-щастливи. Ето за какво написах тази книга за вас, сътрудници в упоритостите.
Фактът, че сте избрали моята книга, ми приказва, че най-вероятно сте постигнали триумф с усилена работа, големи саможертви и праволинеен професионализъм. (И дано сме почтени, евентуално с не дребна доза шанс.) Заслужили сте си доста похвали и удивление и несъмнено сте ги получили. Но разсъдъкът ви подсказва, че купонът не може да продължава постоянно, и може би към този момент долавяте сигналите, че краят му се вижда. За жал в никакъв случай не сте се замисляли за края на купона и по тази причина имате единствено веднъж: да се пробвате да го поддържате жив. Да отричате смяната и да работите още по-здраво.
Но това е сигурният път към нещастието. В моята област на стопанската система има нещо, наречено " Законът на Щайн ", на името на известния икономист от седемдесетте години на XX век Хърбърт Щайн, който гласи: " Ако нещо не може да продължи постоянно, то ще спре. " 1 Очевидно, нали? Само че, когато става въпрос за личния им живот, хората непрекъснато го подценяват. Но в случай че игнорирате този факт, това си е на ваша персонална отговорност. Това ще ви кара от ден на ден да изоставате и да размахвате пестник към небето.
Все отново, има и различен път: вместо да отричате смяната в качествата си, можете да превърнете самата смяна в източник на мощ. Вместо да се пробвате да избегнете спада на успеваемостта си, можете да го надскочите, като намерите триумф в нещо друго, по-добро от това, което светът дава обещание, което не е причина за неврози и пристрастявания; една по-смислена форма на благополучие от това, което сте имали преди, а в същото време да откриете същинския смисъл на живота, може би за първи път. Точно този развой посрамвам в тази книга. Той промени моя живот и може да промения и вашия.
И въпреки всичко би трябвало да ви предупредя: да поемеш по този път значи да тръгнеш против доста от своите инстинкти на упорит човек. Ще ви помоля да не отричате слабостите си, а да ги приемете, без да заемате защитна позиция. Да се откажете от някои неща в живота си, за които сте се трудили интензивно, само че които в този момент ви дърпат обратно. Да приемете тези страни от живота, които ще ви създадат щастливи, даже и да не ви вършат специфични.
Да се изправите пред все по-намаляващите ви качества - и даже пред гибелта - с кураж и самонадеяност. Да възобновите взаимоотношенията, които сте занемарили по дългия път към материалния триумф. И да се впуснете в несигурността на прехода, който толкоз сте се трудили да избегнете.
Нищо от това не става елементарно - мъчно се учи остаряло куче на нови номера! Изискват се страхотни старания да приемеш концепциите, които са ти се коствали налудничави, когато си правил всичко по силите си да бъдеш същински популярен в специалността си. Но ви давам обещание, че резултатът ще си коства. Аз - и вие - можем да ставаме все по-щастливи с всяка минала година.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ