"Най-добрите хумористични разкази на прочути писатели"
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Най-добрите хумористични разкази на фамозни писатели ", възложен от Издателство " Изток Запад "
Винаги се смейте, когато можете. Това е на ниска цена лекарство.
Лорд Байрон
Марк Твен споделя, че хуморът е най-голямата благословия на човечеството и неговото най-ефективно оръжие, тъй като против офанзивата на смеха нищо не може да устои. И безспорно е прав - от дълго време е потвърдено, че смехът е едно от най-хубавите медикаменти.
Но да се пишат положителни хумористични истории въобще не е елементарно. Джек Лондон счита, че това е най-трудният род. Удхаус, един от най-хубавите хумористи, даже има вяра, че е невероятно да се напише занимателна история, в случай че създателят няма подобаваща настройка към живота. Твен пък счита, че същинският комизъм е цялостен с мъдрост. Според него остроумието единствено по себе си няма огромно значение, в случай че не е подплатено с мъдрост.
Истинското предопределение на хумориста, твърди той, е да се присмива на измамниците и привилегированите, на лъжите и заблудите, които са в прорез с човешките свободи. И даже разграничава типовете комизъм, като отбелязва, че смешното може да не е в тематиката или сюжета на историята, а в метода, по който е разказана.
Настоящата антология показва най-хубавите хумористични разкази на 16 известни писатели, някои от които са фамозни точно с духовитостта си (Джеръм К. Джеръм, Марк Твен, О. Хенри, Саки), до момента в който други са тествали броени пъти перото си в областта на смешното. Сред тях има както типичен създатели като Биърс, Доде, Балзак, Дойл, Лондон, Киплинг, По, Хоторн и Чехов, по този начин и по-непознати у нас имена като Бари Пейн, Брет Харт и У. У. Джейкъбс. Половината от определените разкази излизат за пръв път на български език.
Дори боговете обичат шегите.
Платон
Смехът е слънцето, което прогонва зимата от човешкото лице.
Виктор Юго
Най-пропиленият от всички дни е този без смях.
E. E. Къмингс
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е Dnevnik100. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Най-добрите хумористични разкази на фамозни писателиС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Най-добрите хумористични разкази на фамозни писатели "
А. П. Чехов
ГЛУПАВИЯТ ФРАНЦУЗИН
Клоунът от цирка на братя Гинц, Анри Пуркоа, отиде да закуси в московската гостилница " Тестов ".
- Донесете ми едно консоме! - поръча той на сервитьора.
- С поширано яйце или без яйце?
- Не, с поширано яйце е прекомерно питателно. По-скоро с два-три крутона.
Докато чакаше да му сервират консомето, Пуркоа стартира да следи. Първото нещо, което притегли вниманието му, беше един внушителен, цялостен господин, който седеше на прилежащата маса и се канеше да яде палачинки.
" Колко доста се сервира в съветските заведения за хранене! - намерения си французинът, гледайки по какъв начин съседът му полива палачинките си с горещо масло. - Пет палачинки! Как може един човек да изяде толкоз доста тесто? "
Междувременно съседът му намаза палачинките с хайвер, сряза ги всичките на две и ги излапа за по-малко от пет минути.
- Човече - обърна се той към сервитьора, - дай ми още една порция! Що за порции са вашите? Дай ми 10 или петнадесет палачинки едновременно! Донеси ми пушено филе от есетра... може би и сьомга?
" Странно - намерения си Пуркоа, гледайки съседа си. - Той изяде пет части тесто и желае още! Такива феномени обаче не са необичайност. Аз самият имах в Бретан чичо на име Франсоа, който при един залог изяде две купи чорба и пет агнешки котлета. Казват, че има и заболявания, когато хората ядат доста. "
Сервитьорът постави планина от палачинки и две чинии с пушена есетра и сьомга пред съседа му. Представителният господин изпи чаша водка, хапна малко сьомга и стартира да яде палачинки. За огромна изненада на Пуркоа, той ги изяде небрежно, едвам дъвчейки, като гладен човек.
" Явно е болен - намерения си французинът. - Нима този чешит си фантазира, че ще излапа цялата тази купчина? Няма да изяде и три части, когато стомахът му към този момент ще е цялостен, а ще би трябвало да заплати за цялата купчина палачинки. "
- Дай ми още хайвер! - извика съседът, като бършеше със салфетка мазните си устни. - Не забравяй зеления лук!
" Но... въпреки всичко половината купчина я няма! - ужаси се клоунът. - Господи, той изяде и цялата сьомга? Това дори е неестествено... Толкова ли се разтяга човешкият корем? Не може да бъде! Колкото и да е еластичен стомахът, не може да се разтегне повече от корема. Ако този господин беше във Франция, щяха да го демонстрират за пари. Боже мой, купчината към този момент я няма! "
- Дай ми бутилка Нюи - сподели съседът, като взе хайвера и лука от сервитьора. - Само първо го затопли. Какво друго? По-добре ми донеси още една порция палачинки. Само побързай.
- Слушам. А какво ще желаете след палачинките?
- Нещо по-леко. Поръчай порция чорба от есетра по съветски и... и... Ще помисля, тръгвай!
" Може би сънувам? - намерения си клоунът, като се облегна обратно. - Този човек желае да почине! Невъзможно е да се изяде безнаказано такова огромно количество. Да, да, той желае да почине. Вижда се по тъжното му лице. Нима на сервитьора не му наподобява съмнително, че той яде толкоз доста? Не може да бъде! "
Пуркоа извика сервитьора, който обслужваше прилежащата маса, и го попита шушукайки:
- Слушайте, за какво му сервирате толкоз доста?
- Ами, ъъъ... ъъъ... той желае. Как да не поднасям? - учуди се сервитьорът.
- Странно, само че по този начин индивидът може да седи тук до вечерта и да желае. Ако вие самият нямате смелостта да му откажете, тогава докладвайте на салонния шеф, извикайте полиция.
Сервитьорът се усмихна, сви плещи и се отдалечи.
" Диваци! - сподели си възмутено французинът. - Те дори се радват, че на масата седи един вманиачен, един самоубиец, който може да изяде храна за някоя рубла допълнително. Нищо, че ще почине човек, единствено да има доходи! "
- Порядки, няма какво да се каже - промърмори съседът, като се обърна към французина. - Тези дълги паузи ужасно ме нервират. От порция до порция, апелирам, изчакайте половин час! Така и апетита си губиш, и ще закъснееш. Сега е три часът, а в пет би трябвало да съм на юбилеен обяд.
- Pardon, monsieur - Пуркоа пребледня, - та вие към този момент обядвате!
- Не, не. Какъв обяд е това? Това е закуска... палачинки.
В този миг на съседа донесоха супата от есетра. Той си сипа цялостна паница, поръси я с пикантен червен пипер и стартира да сърба шумно.
" Клетият човек - продължаваше да мисли ужасено французинът. - Той или е болен и не вижда рисковото си положение, или прави всичко това преднамерено, с цел да се самоубие. Боже мой, в случай че знаех, че ще се натъкна на такава панорама, в никакъв случай нямаше да дойда тук! Нервите ми не устоят на такива подиуми. "
И французинът се вгледа със страдание в лицето на съседа си, очаквайки всeки миг да стартират да го раздрусват спазми, както постоянно се случваше с чичо му Франсоа след рисков залог.
" Очевидно индивидът е образован, млад, изпълнен със сили - намерения си той, гледайки съседа си. - Може би е потребен за родината си. Напълно допустимо е да има млада брачна половинка, деца. Ако се съди по облеклата, би трябвало да е богат, удовлетворен, само че какво го кара да се реши на такава стъпка? И не можеше ли да избере различен метод да почине? Един господ знае какъв брой на ниска цена се прави оценка животът и какъв брой долен и безсърдечен съм аз, като си седнал съм тук и не му се прибягвам на помощ. Може би той към момента може да бъде избавен. "
Пуркоа уверено стана от масата и се приближи до съседа си.
- Слушайте, мосю - сподели му той с спокоен и вежлив глас, - нямам достойнството да ви познавам, само че все пак, повярвайте ми, аз съм ваш другар. Мога ли да ви оказа помощ с нещо? Помнете, вие още сте млад, имате жена, деца.
- Не разбирам - поклати глава съседът, като гледаше втренчено французина.
- Ах, за какво се криете, мосю? В последна сметка аз виждам доста добре. Толкова доста ядете, че е мъчно да не заподозре човек.
- Аз да хапвам доста?! - изненада се съседът. - Аз?! Моля ви. Как да не хапвам, като не съм хапвал нищо от сутринта?
- Но вие ядете извънредно доста!
- Нали не плащате вие? Защо се притеснявате? И въобще не хапвам доста. Вижте, хапвам като всички останали!
Пуркоа се огледа и се ужаси. Сервитьорите, блъскайки се един в различен, носеха цели планини от палачинки. Хората седяха по масите и ядяха купища палачинки, сьомга и хайвер със същия вкус и дръзновение като представителния господин.
" О, страна на чудесата! - намерения си Пуркоа, като излизаше от гостилницата. - Не единствено климатът, само че даже стомасите им са удивителни! О, каква удивителна страна! "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Винаги се смейте, когато можете. Това е на ниска цена лекарство.
Лорд Байрон
Марк Твен споделя, че хуморът е най-голямата благословия на човечеството и неговото най-ефективно оръжие, тъй като против офанзивата на смеха нищо не може да устои. И безспорно е прав - от дълго време е потвърдено, че смехът е едно от най-хубавите медикаменти.
Но да се пишат положителни хумористични истории въобще не е елементарно. Джек Лондон счита, че това е най-трудният род. Удхаус, един от най-хубавите хумористи, даже има вяра, че е невероятно да се напише занимателна история, в случай че създателят няма подобаваща настройка към живота. Твен пък счита, че същинският комизъм е цялостен с мъдрост. Според него остроумието единствено по себе си няма огромно значение, в случай че не е подплатено с мъдрост.
Истинското предопределение на хумориста, твърди той, е да се присмива на измамниците и привилегированите, на лъжите и заблудите, които са в прорез с човешките свободи. И даже разграничава типовете комизъм, като отбелязва, че смешното може да не е в тематиката или сюжета на историята, а в метода, по който е разказана.
Настоящата антология показва най-хубавите хумористични разкази на 16 известни писатели, някои от които са фамозни точно с духовитостта си (Джеръм К. Джеръм, Марк Твен, О. Хенри, Саки), до момента в който други са тествали броени пъти перото си в областта на смешното. Сред тях има както типичен създатели като Биърс, Доде, Балзак, Дойл, Лондон, Киплинг, По, Хоторн и Чехов, по този начин и по-непознати у нас имена като Бари Пейн, Брет Харт и У. У. Джейкъбс. Половината от определените разкази излизат за пръв път на български език.
Дори боговете обичат шегите.
Платон
Смехът е слънцето, което прогонва зимата от човешкото лице.
Виктор Юго
Най-пропиленият от всички дни е този без смях.
E. E. Къмингс
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е Dnevnik100. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Най-добрите хумористични разкази на фамозни писатели "
А. П. Чехов
ГЛУПАВИЯТ ФРАНЦУЗИН
Клоунът от цирка на братя Гинц, Анри Пуркоа, отиде да закуси в московската гостилница " Тестов ".
- Донесете ми едно консоме! - поръча той на сервитьора.
- С поширано яйце или без яйце?
- Не, с поширано яйце е прекомерно питателно. По-скоро с два-три крутона.
Докато чакаше да му сервират консомето, Пуркоа стартира да следи. Първото нещо, което притегли вниманието му, беше един внушителен, цялостен господин, който седеше на прилежащата маса и се канеше да яде палачинки.
" Колко доста се сервира в съветските заведения за хранене! - намерения си французинът, гледайки по какъв начин съседът му полива палачинките си с горещо масло. - Пет палачинки! Как може един човек да изяде толкоз доста тесто? "
Междувременно съседът му намаза палачинките с хайвер, сряза ги всичките на две и ги излапа за по-малко от пет минути.
- Човече - обърна се той към сервитьора, - дай ми още една порция! Що за порции са вашите? Дай ми 10 или петнадесет палачинки едновременно! Донеси ми пушено филе от есетра... може би и сьомга?
" Странно - намерения си Пуркоа, гледайки съседа си. - Той изяде пет части тесто и желае още! Такива феномени обаче не са необичайност. Аз самият имах в Бретан чичо на име Франсоа, който при един залог изяде две купи чорба и пет агнешки котлета. Казват, че има и заболявания, когато хората ядат доста. "
Сервитьорът постави планина от палачинки и две чинии с пушена есетра и сьомга пред съседа му. Представителният господин изпи чаша водка, хапна малко сьомга и стартира да яде палачинки. За огромна изненада на Пуркоа, той ги изяде небрежно, едвам дъвчейки, като гладен човек.
" Явно е болен - намерения си французинът. - Нима този чешит си фантазира, че ще излапа цялата тази купчина? Няма да изяде и три части, когато стомахът му към този момент ще е цялостен, а ще би трябвало да заплати за цялата купчина палачинки. "
- Дай ми още хайвер! - извика съседът, като бършеше със салфетка мазните си устни. - Не забравяй зеления лук!
" Но... въпреки всичко половината купчина я няма! - ужаси се клоунът. - Господи, той изяде и цялата сьомга? Това дори е неестествено... Толкова ли се разтяга човешкият корем? Не може да бъде! Колкото и да е еластичен стомахът, не може да се разтегне повече от корема. Ако този господин беше във Франция, щяха да го демонстрират за пари. Боже мой, купчината към този момент я няма! "
- Дай ми бутилка Нюи - сподели съседът, като взе хайвера и лука от сервитьора. - Само първо го затопли. Какво друго? По-добре ми донеси още една порция палачинки. Само побързай.
- Слушам. А какво ще желаете след палачинките?
- Нещо по-леко. Поръчай порция чорба от есетра по съветски и... и... Ще помисля, тръгвай!
" Може би сънувам? - намерения си клоунът, като се облегна обратно. - Този човек желае да почине! Невъзможно е да се изяде безнаказано такова огромно количество. Да, да, той желае да почине. Вижда се по тъжното му лице. Нима на сервитьора не му наподобява съмнително, че той яде толкоз доста? Не може да бъде! "
Пуркоа извика сервитьора, който обслужваше прилежащата маса, и го попита шушукайки:
- Слушайте, за какво му сервирате толкоз доста?
- Ами, ъъъ... ъъъ... той желае. Как да не поднасям? - учуди се сервитьорът.
- Странно, само че по този начин индивидът може да седи тук до вечерта и да желае. Ако вие самият нямате смелостта да му откажете, тогава докладвайте на салонния шеф, извикайте полиция.
Сервитьорът се усмихна, сви плещи и се отдалечи.
" Диваци! - сподели си възмутено французинът. - Те дори се радват, че на масата седи един вманиачен, един самоубиец, който може да изяде храна за някоя рубла допълнително. Нищо, че ще почине човек, единствено да има доходи! "
- Порядки, няма какво да се каже - промърмори съседът, като се обърна към французина. - Тези дълги паузи ужасно ме нервират. От порция до порция, апелирам, изчакайте половин час! Така и апетита си губиш, и ще закъснееш. Сега е три часът, а в пет би трябвало да съм на юбилеен обяд.
- Pardon, monsieur - Пуркоа пребледня, - та вие към този момент обядвате!
- Не, не. Какъв обяд е това? Това е закуска... палачинки.
В този миг на съседа донесоха супата от есетра. Той си сипа цялостна паница, поръси я с пикантен червен пипер и стартира да сърба шумно.
" Клетият човек - продължаваше да мисли ужасено французинът. - Той или е болен и не вижда рисковото си положение, или прави всичко това преднамерено, с цел да се самоубие. Боже мой, в случай че знаех, че ще се натъкна на такава панорама, в никакъв случай нямаше да дойда тук! Нервите ми не устоят на такива подиуми. "
И французинът се вгледа със страдание в лицето на съседа си, очаквайки всeки миг да стартират да го раздрусват спазми, както постоянно се случваше с чичо му Франсоа след рисков залог.
" Очевидно индивидът е образован, млад, изпълнен със сили - намерения си той, гледайки съседа си. - Може би е потребен за родината си. Напълно допустимо е да има млада брачна половинка, деца. Ако се съди по облеклата, би трябвало да е богат, удовлетворен, само че какво го кара да се реши на такава стъпка? И не можеше ли да избере различен метод да почине? Един господ знае какъв брой на ниска цена се прави оценка животът и какъв брой долен и безсърдечен съм аз, като си седнал съм тук и не му се прибягвам на помощ. Може би той към момента може да бъде избавен. "
Пуркоа уверено стана от масата и се приближи до съседа си.
- Слушайте, мосю - сподели му той с спокоен и вежлив глас, - нямам достойнството да ви познавам, само че все пак, повярвайте ми, аз съм ваш другар. Мога ли да ви оказа помощ с нещо? Помнете, вие още сте млад, имате жена, деца.
- Не разбирам - поклати глава съседът, като гледаше втренчено французина.
- Ах, за какво се криете, мосю? В последна сметка аз виждам доста добре. Толкова доста ядете, че е мъчно да не заподозре човек.
- Аз да хапвам доста?! - изненада се съседът. - Аз?! Моля ви. Как да не хапвам, като не съм хапвал нищо от сутринта?
- Но вие ядете извънредно доста!
- Нали не плащате вие? Защо се притеснявате? И въобще не хапвам доста. Вижте, хапвам като всички останали!
Пуркоа се огледа и се ужаси. Сервитьорите, блъскайки се един в различен, носеха цели планини от палачинки. Хората седяха по масите и ядяха купища палачинки, сьомга и хайвер със същия вкус и дръзновение като представителния господин.
" О, страна на чудесата! - намерения си Пуркоа, като излизаше от гостилницата. - Не единствено климатът, само че даже стомасите им са удивителни! О, каква удивителна страна! "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ