"Наполеон Хил – моят ментор" на Дон Грийн
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Наполеон Хил - моят наставник " с създател Дон Грийн, възложен от издателство AMG Publishing
Запознайте се с двама невероятни души - Наполеон Хил и Дон Грийн
Наполеон Хил е създател на една от най-великите книги за личностно развиване " Мисли и забогатявай ", чиито хрумвания са основополагащи за всички последващи създатели в региона на самоусъвършенстването. Роден е на 26 октомври 1883 година в град Паунд, в Апалачите, щата Вирджиния. Чрез своите книги Хил съумява да съобщи не просто теоретично познание, а на практика правила, които трансформират живота на доста хора и ги извеждат на пътя към високите достижения в персоналния и професионалния живот.
Един от тези хора е Дон Грийн - наследник на миньор, също роден в град в Апалачите - Стратън, щата Вирджиния. Благодарение на предприемаческия си дух той слага началото на първото си бизнес начинание едвам на 15-годишна възраст - събира такса от искащите да видят мечката му - домакински любим. На 42 години оглавява небанкова финансова институция, а издателство AMG Publishing има удоволствието да ви представиновата си книга:наближавайки 60-годишнината си, Дон приема поста изпълнителен шеф на фондация " Наполеон Хил " и съумява да изведе работата на фондацията на ново равнище на триумф.
За страдание Наполеон Хил и Дон Грийн в никакъв случай не се срещат. Но Дон приема Наполеон Хил за собствен наставник, тъй като съумява да разбере - и по-важното - да приложи в живота си значимите правила от неговата философия на триумфа.
" Учим по два метода - от другарство с други хора и от книги. Ако не слушаме някого другиго, нямаме доста добър късмет да напреднем в живота. Приемаме някои неща за даденост даже когато можем да ги променим. Но четенето и общуването с други хора стават част от същността ни. "
Дон Грийн
В книгата ще откриете:
• философията на триумфа, която прави Наполеон Хил известен;
• персоналните знания на Дон Грийн за Хил, в това число истории и прозрения, които не са оповестени досега;
• правилата зад " Мисли и забогатявай " и за какво остават настоящи и днес;
• по какъв начин да употребявате силата на Наполеон Хил за себе си;
• инструментите, нужни за разкриването на тайните на израстването, творчеството, силата и постигането, които са скрити във всеки от нас.
" Ще разберете по какъв начин тези двама души, родени в провинциалните Апалачи и почнали с нищожни финансови запаси, са изживели американската фантазия Ако те са могли, сигурно и вие можете да изживеете своите фантазии. "
Дан Стратцъл (автор на предговора)
Дон Грийн е изпълнителен шеф на фондация " Наполеон Хил ". За него трудовете на Хил са източник на познание и ентусиазъм. Те трансформират живота на Дон, както и на доста други хора.
Наполеон Хил – моят менторС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Наполеон Хил - моят наставник " на Дон Грийн
ЕДНО
Синът на миньора
Притежавам мощна пристрастеност за нещата, които върша, и за резултатите, които се демонстрират посредством живота на други хора. Създадох курс, наименуван " Ключове към триумфа " (Keys to Success). Не желаех да употребявам " Мисли и забогатявай ". Оставих хората да мислят, че в курса става дума единствено за пари. Включих седемнайсет правилото, които можеха да употребяват и ползват в всекидневието си.
Първата група имаше вечерни занятия. Участваше една дама, която беше сертифициран счетоводител, само че искаше да бъде юрист, който работи за корпорации, тъй като към този момент познаваше данъчната конструкция. Наскоро я видях и тя ми сподели: " Дон, желаех да ти се обадя. Онзи ден преглеждах материалите си от курса при теб. Бях ти споделила, че задачата ми е да стана корпоративен юрист. Най-отдолу ти написа: " Не ми казвай. Отиди и го направи ".
Наполеон Хил - моят наставник
Обичам историите на младежите от курсовете ми. Те отиват и стават сертифицирани счетоводители или притежатели на бизнес. Щом един път получат ентусиазъм, съвсем нищо не може да ги спре. В курсовете ми има младежи, само че има и по-възрастни, в това число фермери, както и лекари. Накрая нещата опират до това какъв брой мощно искаш да успееш. Тези курсисти го желаят доста мощно. Много от тях за- почват без никакви благоприятни условия в живота. Вината не е на родителите им. Повечето родители вършат най-хубавото, на което са способни, с това, с което разполагат. За тези курсисти да имат опция и да извлекат от нея най-хубавото, е доста възнаграждаващо, тъй като - давам си сметка - някои от тях са първите представители на фамилиите си, които учат в лицей. Когато се записах и приключих лицей, знаех, че когато пристигна времето, щерка ми ще отиде в лицей.
Когато се роди внукът ми, първото, което направих, беше да подсигуря финансово четиригодишното му колежанско обучение. Това се трансформира в разбиране - разбиране, че нашите наследници ще последват пътя ни. Мисля, че по този начин лекуваме бедността. Много хора, родени в беднотия, просто я одобряват. Например един път приказвах с един човек, чийто наследник ходеше на учебно заведение с щерка ми. Казах му: " Разбира се, синът ти ще отиде в лицей ". Той употребява някои подбрани думи, а по-късно сподели: " Не, на никое място няма да върви. Прекалено скъпо е ".
Обърнах се към него и споделих: " Не е толкоз скъпо, колкото незнанието ". В доста случаи децата се нуждаят единствено от малко окуражаване. Може да са израснали в дом, в който хората са им повтаряли още веднъж и още веднъж, че не са готови за живота, и по тази причина не осъзнават капацитета си.
Два метода за учене
Учим по два метода - от другарство с други хора и от книги. Ако не слушаме някого другиго, нямаме доста добър късмет да напреднем в живота. Приемаме някои неща за даденост даже когато можем да ги променим. Но четенето и общуването с други хора стават част от същността ни.
Аз чета доста книги. Понякога вземате единствено една концепция, нещо, което желаете да си запишете, или прочитате дадена книга и я свързвате с друга. Записвате си да поръчате другата книга, с цел да видите какво е научил от нея създателят на първата. Ученето е развой, който продължава цялостен живот. Хиляди пъти съм казвал на курсистите си: " Мислете за образованието като за мост. Мост, който ви води от мястото, на което се намирате, до мястото, на което желаете да отидете ". Много е просто, само че би трябвало да употребявате някакви средства, с цел да стигнете там. Ако се задоволите с това, което имате, в случай че приемете, че сте родени в беднотия, че родителите ви живеят в беднотия и всичко, което са видели в миналото е беднотия, просто ще приемете ориста си.
Някъде по пътя забелязах, че множеството хора стартират да се оправдават: " Родителите ми не ме изпратиха в уместно училище; таксите са прекомерно високи; няма благоприятни условия ". Издадох дребна книга, озаглавена " Най огромната ви мощ: Изборът е ваш " (Your Greatest Power: The Choice is Yours), от Дж. Мартин Коу - психолог, с който работеше нашият създател господин У. Клемънт Стоун. Продадоха се повече от един милион екземпляра от нея. Дълга е единствено деветдесет и шест страници, само че изяснява силата да избираме, с която разполагаме. Най-голямата мощ, която всички ние имаме.
Концепцията за " двата плика " илюстрира правилото на избора. Наполеон Хил приказва за това в едно радио предаване Наполеон Хил - моят наставник през 1955 година Той споделя, че сега на раждането си всеки от нас носи със себе си равностойността на два запечатани плика. В единия има лист на благосъстоянията, на които можем да се радваме, в случай че вземем това, което е в мозъка ни, и го впрегнем за реализиране на това, което желаеме от живота. В другия има лист с санкции, които природата ще ни наложи, в случай че откажем да признаем и използваме силата на мозъка си.
Тази заран станахте и решихте да прочетете тази книга. Можехте да отидете на лов или да вземете опиати, или да останете вкъщи си и да гледате сериали. Имаме способността да вършим такива избори. Изборите, които вършим, се трансформират в привички. На собствен ред навиците, положителни и неприятни, дефинират кои сме ние. Умът ни възприема положителна информация, само че също по този начин възприема и отрицателна. Мисълта, която най-вече ни занимава, най евентуално е онази, в която ще се превърнем.
Ранни години
Роден съм през 1941 година Син съм на миньор, роден през 1917 година Когато се оженил за майка ми, тя щяла да навърши четиринайсет години след два месеца (често млади девойки се омъжвали в търсене на по-добър живот). Майка ми идвала от семейство с шестнайсет деца, от които всички достигнали зрялост, а няколко от тях, в това число майка ми, доживяха до деветдесетте си години. И двамата ми родители имаха главно обучение. Майка ми споделяше, че даже учителят ѝ имал единствено главно обучение. Най-големият ми брат се родил, когато мама била на шестнайсет. Преди да стане на двайсет и две, родила общо четирима синове, а на двайсет и седем родила щерка.
Родителите ми претърпяха Голямата меланхолия, само че татко ми в никакъв случай не е бил незает и в никакъв случай не е търсил държавни помощи, даже през един интервал, траял месеци, откакто претърпя животозастрашаващ случай в мината, подземен. Гръбнакът му бе засегнат от паднали скали и не можеше да се движи без патерици. Подземните миньори изкарваха по към 6 $ дневно. Компенсацията за краткотрайна неработоспособност беше 15 $ на седмица. Вместо да получава болнични, баща си откри работа като водач на камион за въглища за 5 $ дневно, до момента в който раните му заздравяха и служебният доктор му разреши да се върне на работа подземен.
Спомням си по какъв начин като дете виждах баща да отива до камиона с патерици, а мама го следваше. Той се качваше в камиона, а тя му подаваше патериците и обяда, който беше приготвила. (Никога не ми е хрумвало да запитвам по какъв начин е ходел до тоалетна денем.) Той доста се гордееше с това, че разчита единствено на себе си и устоя брачната половинка и петте си деца.
Родителите ми ме научиха на всичко за работата. Мама хиляди пъти е казвала: " Упоритата работа не е умъртвила никого ". Беше изобилен източник на поговорки от рода на: " Не можеш да похарчиш пари, които нямаш ", " Не позволявай на малко пари да прогорят дупка в джоба ти ", " Трябват пари, с цел да караш трен ". И ги използваше, както и доста други, с цел да ни държи в правия път. Казваше: " Не можеш да прахосваш пари. Баща ти лази в онази дупка и в никакъв случай не се знае по кое време може да се нарани или даже да почине ". Спомням си, че чувах неща като: " Ако кажеш на хората какво се каниш да правиш, бъди сигурен, че правиш това, което си споделил ". Ако те напердашеха в учебно заведение, те пердашеха и у дома, тъй като родителите знаеха, че учителят постоянно има право.
Обичах да чета книги, изключително биографии. Когато бях в осми клас, имахме библиотекарка на име девойка Бар, която като че ли пазеше книгите с цената на личния си живот. Не позволяваше да вземаме по повече от една. Една книга беше задоволителна, с изключение на през уикендите или когато учебното заведение затваряше поради неприятното време, само че аз открих решение на този проблем. Спомням си го, като че ли беше през вчерашния ден, въпреки че са минали шейсет и пет години. В библиотеката работеха две близначки в другите елементи на деня. Бяха по-големи от мен.
Не можех да ги различа, само че и двете бяха красиви. Бях влюбен в тях, само че се притеснявам, че не беше споделено. И по този начин, вземах една книга. Слагах я в шкафчето си, а по-късно денем, в междучасията, се връщах и вземах друга книга, до момента в който другата близначка беше на работа. Беше красива договорка. Все още си припомням майка ми да споделя: " Кълна се, ще ослепееш от толкоз четене ". Оставях книгата за 1-2 минути и още веднъж я отварях. Просто не можех да им устоя. Не е мъчно да се разбере за какво поддържам четенето и съм раздал хиляди книги и не преставам да го върша. Един ден отидох да видя майка ми, която тогава беше в края на осемдесетте си години или при започване на деветдесетте, и тя ми сподели:
- Дон, споделят ми, че даваш книги на децата. Мислиш ли,че ги четат?
Отвърнах:
- Надявам се, мамо, тъй като твоето дете ги прочете и те трансформираха живота му.
Да, в случай че човек ги чете и се въодушеви, значи си коства.
Работа във финансовия бранш
Когато бях на към двайсет и една, започнах работа в организация за събиране на вземания на минималната заплата от 1,15 $ на час и бях благополучен млад мъж. Имах лична визитна картичка, на която пишеше " асистент управител ", само че в действителност всеки ден работех на открито и събирах отговорности. Отивах в офиса, даваха ми маршрут с двайсет и повече карти с имена на хора, адреси, месторабота, график за погашение на заемите, поръчителство (ако имаше такова), дължима сума и имената на отпусналите заема.
Вече се бях запалил по книгите и записите, които по това време бяха на аудио касети. Като изключим многото прекъсвания, бях в колата по през целия ден. Четях книгите на водачите в самопомощта Наполеон Хил, Зиг Зиглар, Денис Уейтли, Ед Форман и други. Макар че изкарвах по 1,15 $ на час и по-малко от 60 цента за ексклузивен труд, в никакъв случай не се оплаквах. Бях благополучен, тъй като трупах учебен материал, който знаех, че ще ме води там, където желаех да стигна.
За това, че използвах колата си, ми плащаха по 0,075 $ на миля. Съпругата ми Фил ми приготвяше сандвичи, нормално с фъстъчено масло и сладко или колбас. За мен беше същинско угощение да спра и да си взема Pepsi или нещо друго за пиянство. Инвестирах в още книги и касети и бързо научих, че Наполеон Хил също е роден в Уайз Каунти, където се намираше домът ни. Той ми беше обичан, тъй като, сякаш всички останали се бяха учили от него.
Не единствено четях книгите му и слушах записите му, само че се пробвах да чета книгите, които той чете, изключително създателите, които цитира - Орисън Сует Марден, Самюел Смайлс, Елбърт Хъбърд, Джон Дюи, Ела Уийлър Уилкокс, Уилям Джеймс, Джеймс Алън и Ралф Уолдо Емерсън. (Хил употребява есето на Емерсън " Компенсация " като образователен материал.) Все още разполагам с образец от книгата на Дюи " Как да мислим " (How to Think), издадена през 1910 година
Както и Хил, Марден чете Самюел Смайлс. Има две просветителни степени от " Харвард " - по медицина и по право.
Пише книги като " Желязната воля " (Iron Will), " Всеки човек - крал " (Every Man a King) и " Излизане начело " (Pushing to the Front). Освен това през 1897 година основава списание " Успех " (Success). Самюел Смайлс написа книгата със заглавие " Самопомощ " (Self-Help) през 1859 година Вярвам, че това е първата книга за самопомощ. Пише за хора, които демонстрират неизменност, като да вземем за пример Джеймс Уат, който усъвършенства парния мотор. Също по този начин написа и за Джозая Уеджууд, който отдава години от живота си, с цел да усъвършенства известния порцелан Wedgewood.
Както и Хил, Смайлс написа за хора, които преодоляват компликации, само че до момента в който Смайлс просто взема историите от вестниците или от други източници, Хил фактически интервюира тези хора очи в очи. Хил се срещна с над 500 души и мисля, че това е нещо доста друго. Във всеки случай ползата ми към Наполеон Хил и триумфът ме следваха през цялата ми кариера.
Мисля, че в бизнеса с потребителското финансиране получих най-хубавото образование на света, тъй като се научих какво да не върша. Хората споделяха: " Ще използваме парите за храна, облекло и жилище, с цел да живеем добър живот ". Не че не изкарваха пари, само че никой не ги беше научил по какъв начин да се грижат за тях. Повечето от тях не възнамеряваха да се провалят, просто се проваляха в планирането. Баща ми в никакъв случай не е имал задължения. Построи хубава тухлена къща и заплати за нея с 4000 $, най-голямата сума пари, която беше заемал в живота си. Той не вярваше в пазаруването на неща на заем. Грижеше се за парите ни.
Същевременно подкрепяхме църквата и други дела. Научих доста от него. Започнах кариерата си с желанието да изкарвам пари, тъй като татко ми работеше в подземни въглищни мини, което е доста рискова специалност. Освен от падащи скали в забоите и тежка машинизация, миньорите страдаха от заболяване, наречено черен бял дроб - име, което произлизаше от вдишването на въглищен прахуляк. В тези времена междинната дълготрайност на живота на миньорите беше с към двайсет години по-къса от тази на хората с други специалности.
Родителите ми ни осигуряваха храна, облекла и заслон, само че по насила бяха спестовни. Често, когато като дете молех за пари, ми споделяха: " Миличък, не можем да прахосваме парите си. Бедният ти татко лази из мините ". Често чувах: " Нищо не може да размени тръпката от това да знаеш, че самичък си изкарал парите си ". Това, естествено, ме направи спестовен и ме научи да мисля, преди да похарча парите, които съм спечелил. Да учиш младите по какъв начин да пестят пари е скъп урок, даже и да нямат потребност от парите. Да се учат да ги ценят е урок, който се отплаща и носи изгода през целия им живот.
Змийската яма
По едно време управлявах змийска яма. Знаех, че в Силвър Спрингс, Флорида, има места, на които демонстрират змии и ги продават. По време на една почивка татко ми се сприятели с човек от индиански генезис на име Бейтс. Той ловеше змии и предложения татко ми с него. Дори аз отидох с тях. След това се научихме да ги ловим сами. Наистина не е мъчно. Имаше гърмящи змии и медноглави змии*, които слагахме в чували от зебло. До пътя стоеше дребна сграда, която се използваше за продажба на ябълки от фамилна овощна градина. Изкопахме яма 8 на 10 метра с бетонно дъно.
Пускахме змиите свободно в нея. Направихме дребни табели: " 25 цента, с цел да видите влечугите; 10 цента за деца под 10 година ". Имах по-голям от мен другар, който караше камион на Royal Crown Cola. Той имаше огромни билбордове с надпис " Royal Crown Cola ", само че под тях имаше бяла лента, на която човек можеше да напише името на бизнеса си. Написахме " Рептилска индианска планинска градина - напред " и ги сложихме от двете страни на пътя. В тези дни не се желаеха разрешителни. Просто прибирахме парите в джоба си. След това баща направи дребна колиба с размер към 3 на 5 метра от недопечен дървен материал. Пред нея сложихме машина за пу-
канки.
В началото започнахме да продаваме снаксове - картофен чипс и крекери. Обогатихме асортимента с някои сувенири, които ходех да закупувам от едно място на към два часа път, покрай пролома Къмбърланд. Купувахме пепелници. Струваха по четвърт $ единия и имаха комикси на тях. За да ги превърнем в сувенири, трябваше единствено да им сложим самозалепващи се надписи " Рептилска индианска планинска градина U.S. 23 ". Продавахме ги по 1 $. През множеството дни, в които продавах сувенири, изкарвах над 100 $. За човек на 15 - 16 години това са доста пари. Разбира се, сезонът беше доста къс - започваше от края на образователната година и приключваше към Деня на труда**, защото по-късно хората спираха да пътуват.
* Медноглава змия, наричана също " мокасинова змия ", е тип северноамериканска
отровна змия. - Бел. прев.
** Денят на труда - федерален празник в Съединени американски щати, който се празнува на 6 септември. -
Бел. прев.
От този бизнес научих доста повече, в сравнение с в учебно заведение. Хората се представяха, като споделяха: " Работя с татко ти в мината ". През лятото идваха и спираха, следваха ги по 1-2 коли с регистрационни номера от други щати. Живеехме в селски регион, където нямаше доста занимания. Изглежда, всякога, когато ги посещаваха родственици, ги водеха на змийската яма. (Разбира се, прибавих мечка, маймуни, скунксове, бобри и екзотични птици.) Водеха други хора и ми споделяха: " Доведох ти шурея, който пристигна тук от Охайо през ваканцията ".
Отвръщах: " Следващия път, когато ти дойдат посетители, можеш да ми направиш услуга и да ги разведеш в близост. Няма да те облагам за вход ". Всички бяха миньори и за тях беше парадайс да се усещат значими. Казваха: " Ще купя нещо на връщане ". За тях беше нищо да похарчат 20, 30, 40, 50 или повече $ за сувенири. Мисля, че тогава научих по какъв начин да въздействам на хората с думите: " Хей, направи ми услуга ". Харесваше им да го вършат. Отказвах се от четвърт $ в тяхна изгода, с цел да водят други хора. Нямаше потребност различен да ме учи на това. Изглеждаше нещо естествено, също така ми харесваше - всяка една минута. Това беше първото ми огромно предприемаческо
начинание.
Бизнес инициативи
Аз също по този начин имах лична компания за недвижими парцели. По-голямата част от благосъстоянието на тази страна е насъбрано от недвижими парцели. Научих се да закупувам и да заплащам за това, което закупувам. Видях доста хора да вършат неточности: купуват доста, като вземат пари назаем. Ако инвестицията не се върне, тя се трансформира в алигатор. Изяжда ви живи.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Запознайте се с двама невероятни души - Наполеон Хил и Дон Грийн
Наполеон Хил е създател на една от най-великите книги за личностно развиване " Мисли и забогатявай ", чиито хрумвания са основополагащи за всички последващи създатели в региона на самоусъвършенстването. Роден е на 26 октомври 1883 година в град Паунд, в Апалачите, щата Вирджиния. Чрез своите книги Хил съумява да съобщи не просто теоретично познание, а на практика правила, които трансформират живота на доста хора и ги извеждат на пътя към високите достижения в персоналния и професионалния живот.
Един от тези хора е Дон Грийн - наследник на миньор, също роден в град в Апалачите - Стратън, щата Вирджиния. Благодарение на предприемаческия си дух той слага началото на първото си бизнес начинание едвам на 15-годишна възраст - събира такса от искащите да видят мечката му - домакински любим. На 42 години оглавява небанкова финансова институция, а издателство AMG Publishing има удоволствието да ви представиновата си книга:наближавайки 60-годишнината си, Дон приема поста изпълнителен шеф на фондация " Наполеон Хил " и съумява да изведе работата на фондацията на ново равнище на триумф.
За страдание Наполеон Хил и Дон Грийн в никакъв случай не се срещат. Но Дон приема Наполеон Хил за собствен наставник, тъй като съумява да разбере - и по-важното - да приложи в живота си значимите правила от неговата философия на триумфа.
" Учим по два метода - от другарство с други хора и от книги. Ако не слушаме някого другиго, нямаме доста добър късмет да напреднем в живота. Приемаме някои неща за даденост даже когато можем да ги променим. Но четенето и общуването с други хора стават част от същността ни. "
Дон Грийн
В книгата ще откриете:
• философията на триумфа, която прави Наполеон Хил известен;
• персоналните знания на Дон Грийн за Хил, в това число истории и прозрения, които не са оповестени досега;
• правилата зад " Мисли и забогатявай " и за какво остават настоящи и днес;
• по какъв начин да употребявате силата на Наполеон Хил за себе си;
• инструментите, нужни за разкриването на тайните на израстването, творчеството, силата и постигането, които са скрити във всеки от нас.
" Ще разберете по какъв начин тези двама души, родени в провинциалните Апалачи и почнали с нищожни финансови запаси, са изживели американската фантазия Ако те са могли, сигурно и вие можете да изживеете своите фантазии. "
Дан Стратцъл (автор на предговора)
Дон Грийн е изпълнителен шеф на фондация " Наполеон Хил ". За него трудовете на Хил са източник на познание и ентусиазъм. Те трансформират живота на Дон, както и на доста други хора.
Откъс от " Наполеон Хил - моят наставник " на Дон Грийн
ЕДНО
Синът на миньора
Притежавам мощна пристрастеност за нещата, които върша, и за резултатите, които се демонстрират посредством живота на други хора. Създадох курс, наименуван " Ключове към триумфа " (Keys to Success). Не желаех да употребявам " Мисли и забогатявай ". Оставих хората да мислят, че в курса става дума единствено за пари. Включих седемнайсет правилото, които можеха да употребяват и ползват в всекидневието си.
Първата група имаше вечерни занятия. Участваше една дама, която беше сертифициран счетоводител, само че искаше да бъде юрист, който работи за корпорации, тъй като към този момент познаваше данъчната конструкция. Наскоро я видях и тя ми сподели: " Дон, желаех да ти се обадя. Онзи ден преглеждах материалите си от курса при теб. Бях ти споделила, че задачата ми е да стана корпоративен юрист. Най-отдолу ти написа: " Не ми казвай. Отиди и го направи ".
Наполеон Хил - моят наставник
Обичам историите на младежите от курсовете ми. Те отиват и стават сертифицирани счетоводители или притежатели на бизнес. Щом един път получат ентусиазъм, съвсем нищо не може да ги спре. В курсовете ми има младежи, само че има и по-възрастни, в това число фермери, както и лекари. Накрая нещата опират до това какъв брой мощно искаш да успееш. Тези курсисти го желаят доста мощно. Много от тях за- почват без никакви благоприятни условия в живота. Вината не е на родителите им. Повечето родители вършат най-хубавото, на което са способни, с това, с което разполагат. За тези курсисти да имат опция и да извлекат от нея най-хубавото, е доста възнаграждаващо, тъй като - давам си сметка - някои от тях са първите представители на фамилиите си, които учат в лицей. Когато се записах и приключих лицей, знаех, че когато пристигна времето, щерка ми ще отиде в лицей.
Когато се роди внукът ми, първото, което направих, беше да подсигуря финансово четиригодишното му колежанско обучение. Това се трансформира в разбиране - разбиране, че нашите наследници ще последват пътя ни. Мисля, че по този начин лекуваме бедността. Много хора, родени в беднотия, просто я одобряват. Например един път приказвах с един човек, чийто наследник ходеше на учебно заведение с щерка ми. Казах му: " Разбира се, синът ти ще отиде в лицей ". Той употребява някои подбрани думи, а по-късно сподели: " Не, на никое място няма да върви. Прекалено скъпо е ".
Обърнах се към него и споделих: " Не е толкоз скъпо, колкото незнанието ". В доста случаи децата се нуждаят единствено от малко окуражаване. Може да са израснали в дом, в който хората са им повтаряли още веднъж и още веднъж, че не са готови за живота, и по тази причина не осъзнават капацитета си.
Два метода за учене
Учим по два метода - от другарство с други хора и от книги. Ако не слушаме някого другиго, нямаме доста добър късмет да напреднем в живота. Приемаме някои неща за даденост даже когато можем да ги променим. Но четенето и общуването с други хора стават част от същността ни.
Аз чета доста книги. Понякога вземате единствено една концепция, нещо, което желаете да си запишете, или прочитате дадена книга и я свързвате с друга. Записвате си да поръчате другата книга, с цел да видите какво е научил от нея създателят на първата. Ученето е развой, който продължава цялостен живот. Хиляди пъти съм казвал на курсистите си: " Мислете за образованието като за мост. Мост, който ви води от мястото, на което се намирате, до мястото, на което желаете да отидете ". Много е просто, само че би трябвало да употребявате някакви средства, с цел да стигнете там. Ако се задоволите с това, което имате, в случай че приемете, че сте родени в беднотия, че родителите ви живеят в беднотия и всичко, което са видели в миналото е беднотия, просто ще приемете ориста си.
Някъде по пътя забелязах, че множеството хора стартират да се оправдават: " Родителите ми не ме изпратиха в уместно училище; таксите са прекомерно високи; няма благоприятни условия ". Издадох дребна книга, озаглавена " Най огромната ви мощ: Изборът е ваш " (Your Greatest Power: The Choice is Yours), от Дж. Мартин Коу - психолог, с който работеше нашият създател господин У. Клемънт Стоун. Продадоха се повече от един милион екземпляра от нея. Дълга е единствено деветдесет и шест страници, само че изяснява силата да избираме, с която разполагаме. Най-голямата мощ, която всички ние имаме.
Концепцията за " двата плика " илюстрира правилото на избора. Наполеон Хил приказва за това в едно радио предаване Наполеон Хил - моят наставник през 1955 година Той споделя, че сега на раждането си всеки от нас носи със себе си равностойността на два запечатани плика. В единия има лист на благосъстоянията, на които можем да се радваме, в случай че вземем това, което е в мозъка ни, и го впрегнем за реализиране на това, което желаеме от живота. В другия има лист с санкции, които природата ще ни наложи, в случай че откажем да признаем и използваме силата на мозъка си.
Тази заран станахте и решихте да прочетете тази книга. Можехте да отидете на лов или да вземете опиати, или да останете вкъщи си и да гледате сериали. Имаме способността да вършим такива избори. Изборите, които вършим, се трансформират в привички. На собствен ред навиците, положителни и неприятни, дефинират кои сме ние. Умът ни възприема положителна информация, само че също по този начин възприема и отрицателна. Мисълта, която най-вече ни занимава, най евентуално е онази, в която ще се превърнем.
Ранни години
Роден съм през 1941 година Син съм на миньор, роден през 1917 година Когато се оженил за майка ми, тя щяла да навърши четиринайсет години след два месеца (често млади девойки се омъжвали в търсене на по-добър живот). Майка ми идвала от семейство с шестнайсет деца, от които всички достигнали зрялост, а няколко от тях, в това число майка ми, доживяха до деветдесетте си години. И двамата ми родители имаха главно обучение. Майка ми споделяше, че даже учителят ѝ имал единствено главно обучение. Най-големият ми брат се родил, когато мама била на шестнайсет. Преди да стане на двайсет и две, родила общо четирима синове, а на двайсет и седем родила щерка.
Родителите ми претърпяха Голямата меланхолия, само че татко ми в никакъв случай не е бил незает и в никакъв случай не е търсил държавни помощи, даже през един интервал, траял месеци, откакто претърпя животозастрашаващ случай в мината, подземен. Гръбнакът му бе засегнат от паднали скали и не можеше да се движи без патерици. Подземните миньори изкарваха по към 6 $ дневно. Компенсацията за краткотрайна неработоспособност беше 15 $ на седмица. Вместо да получава болнични, баща си откри работа като водач на камион за въглища за 5 $ дневно, до момента в който раните му заздравяха и служебният доктор му разреши да се върне на работа подземен.
Спомням си по какъв начин като дете виждах баща да отива до камиона с патерици, а мама го следваше. Той се качваше в камиона, а тя му подаваше патериците и обяда, който беше приготвила. (Никога не ми е хрумвало да запитвам по какъв начин е ходел до тоалетна денем.) Той доста се гордееше с това, че разчита единствено на себе си и устоя брачната половинка и петте си деца.
Родителите ми ме научиха на всичко за работата. Мама хиляди пъти е казвала: " Упоритата работа не е умъртвила никого ". Беше изобилен източник на поговорки от рода на: " Не можеш да похарчиш пари, които нямаш ", " Не позволявай на малко пари да прогорят дупка в джоба ти ", " Трябват пари, с цел да караш трен ". И ги използваше, както и доста други, с цел да ни държи в правия път. Казваше: " Не можеш да прахосваш пари. Баща ти лази в онази дупка и в никакъв случай не се знае по кое време може да се нарани или даже да почине ". Спомням си, че чувах неща като: " Ако кажеш на хората какво се каниш да правиш, бъди сигурен, че правиш това, което си споделил ". Ако те напердашеха в учебно заведение, те пердашеха и у дома, тъй като родителите знаеха, че учителят постоянно има право.
Обичах да чета книги, изключително биографии. Когато бях в осми клас, имахме библиотекарка на име девойка Бар, която като че ли пазеше книгите с цената на личния си живот. Не позволяваше да вземаме по повече от една. Една книга беше задоволителна, с изключение на през уикендите или когато учебното заведение затваряше поради неприятното време, само че аз открих решение на този проблем. Спомням си го, като че ли беше през вчерашния ден, въпреки че са минали шейсет и пет години. В библиотеката работеха две близначки в другите елементи на деня. Бяха по-големи от мен.
Не можех да ги различа, само че и двете бяха красиви. Бях влюбен в тях, само че се притеснявам, че не беше споделено. И по този начин, вземах една книга. Слагах я в шкафчето си, а по-късно денем, в междучасията, се връщах и вземах друга книга, до момента в който другата близначка беше на работа. Беше красива договорка. Все още си припомням майка ми да споделя: " Кълна се, ще ослепееш от толкоз четене ". Оставях книгата за 1-2 минути и още веднъж я отварях. Просто не можех да им устоя. Не е мъчно да се разбере за какво поддържам четенето и съм раздал хиляди книги и не преставам да го върша. Един ден отидох да видя майка ми, която тогава беше в края на осемдесетте си години или при започване на деветдесетте, и тя ми сподели:
- Дон, споделят ми, че даваш книги на децата. Мислиш ли,че ги четат?
Отвърнах:
- Надявам се, мамо, тъй като твоето дете ги прочете и те трансформираха живота му.
Да, в случай че човек ги чете и се въодушеви, значи си коства.
Работа във финансовия бранш
Когато бях на към двайсет и една, започнах работа в организация за събиране на вземания на минималната заплата от 1,15 $ на час и бях благополучен млад мъж. Имах лична визитна картичка, на която пишеше " асистент управител ", само че в действителност всеки ден работех на открито и събирах отговорности. Отивах в офиса, даваха ми маршрут с двайсет и повече карти с имена на хора, адреси, месторабота, график за погашение на заемите, поръчителство (ако имаше такова), дължима сума и имената на отпусналите заема.
Вече се бях запалил по книгите и записите, които по това време бяха на аудио касети. Като изключим многото прекъсвания, бях в колата по през целия ден. Четях книгите на водачите в самопомощта Наполеон Хил, Зиг Зиглар, Денис Уейтли, Ед Форман и други. Макар че изкарвах по 1,15 $ на час и по-малко от 60 цента за ексклузивен труд, в никакъв случай не се оплаквах. Бях благополучен, тъй като трупах учебен материал, който знаех, че ще ме води там, където желаех да стигна.
За това, че използвах колата си, ми плащаха по 0,075 $ на миля. Съпругата ми Фил ми приготвяше сандвичи, нормално с фъстъчено масло и сладко или колбас. За мен беше същинско угощение да спра и да си взема Pepsi или нещо друго за пиянство. Инвестирах в още книги и касети и бързо научих, че Наполеон Хил също е роден в Уайз Каунти, където се намираше домът ни. Той ми беше обичан, тъй като, сякаш всички останали се бяха учили от него.
Не единствено четях книгите му и слушах записите му, само че се пробвах да чета книгите, които той чете, изключително създателите, които цитира - Орисън Сует Марден, Самюел Смайлс, Елбърт Хъбърд, Джон Дюи, Ела Уийлър Уилкокс, Уилям Джеймс, Джеймс Алън и Ралф Уолдо Емерсън. (Хил употребява есето на Емерсън " Компенсация " като образователен материал.) Все още разполагам с образец от книгата на Дюи " Как да мислим " (How to Think), издадена през 1910 година
Както и Хил, Марден чете Самюел Смайлс. Има две просветителни степени от " Харвард " - по медицина и по право.
Пише книги като " Желязната воля " (Iron Will), " Всеки човек - крал " (Every Man a King) и " Излизане начело " (Pushing to the Front). Освен това през 1897 година основава списание " Успех " (Success). Самюел Смайлс написа книгата със заглавие " Самопомощ " (Self-Help) през 1859 година Вярвам, че това е първата книга за самопомощ. Пише за хора, които демонстрират неизменност, като да вземем за пример Джеймс Уат, който усъвършенства парния мотор. Също по този начин написа и за Джозая Уеджууд, който отдава години от живота си, с цел да усъвършенства известния порцелан Wedgewood.
Както и Хил, Смайлс написа за хора, които преодоляват компликации, само че до момента в който Смайлс просто взема историите от вестниците или от други източници, Хил фактически интервюира тези хора очи в очи. Хил се срещна с над 500 души и мисля, че това е нещо доста друго. Във всеки случай ползата ми към Наполеон Хил и триумфът ме следваха през цялата ми кариера.
Мисля, че в бизнеса с потребителското финансиране получих най-хубавото образование на света, тъй като се научих какво да не върша. Хората споделяха: " Ще използваме парите за храна, облекло и жилище, с цел да живеем добър живот ". Не че не изкарваха пари, само че никой не ги беше научил по какъв начин да се грижат за тях. Повечето от тях не възнамеряваха да се провалят, просто се проваляха в планирането. Баща ми в никакъв случай не е имал задължения. Построи хубава тухлена къща и заплати за нея с 4000 $, най-голямата сума пари, която беше заемал в живота си. Той не вярваше в пазаруването на неща на заем. Грижеше се за парите ни.
Същевременно подкрепяхме църквата и други дела. Научих доста от него. Започнах кариерата си с желанието да изкарвам пари, тъй като татко ми работеше в подземни въглищни мини, което е доста рискова специалност. Освен от падащи скали в забоите и тежка машинизация, миньорите страдаха от заболяване, наречено черен бял дроб - име, което произлизаше от вдишването на въглищен прахуляк. В тези времена междинната дълготрайност на живота на миньорите беше с към двайсет години по-къса от тази на хората с други специалности.
Родителите ми ни осигуряваха храна, облекла и заслон, само че по насила бяха спестовни. Често, когато като дете молех за пари, ми споделяха: " Миличък, не можем да прахосваме парите си. Бедният ти татко лази из мините ". Често чувах: " Нищо не може да размени тръпката от това да знаеш, че самичък си изкарал парите си ". Това, естествено, ме направи спестовен и ме научи да мисля, преди да похарча парите, които съм спечелил. Да учиш младите по какъв начин да пестят пари е скъп урок, даже и да нямат потребност от парите. Да се учат да ги ценят е урок, който се отплаща и носи изгода през целия им живот.
Змийската яма
По едно време управлявах змийска яма. Знаех, че в Силвър Спрингс, Флорида, има места, на които демонстрират змии и ги продават. По време на една почивка татко ми се сприятели с човек от индиански генезис на име Бейтс. Той ловеше змии и предложения татко ми с него. Дори аз отидох с тях. След това се научихме да ги ловим сами. Наистина не е мъчно. Имаше гърмящи змии и медноглави змии*, които слагахме в чували от зебло. До пътя стоеше дребна сграда, която се използваше за продажба на ябълки от фамилна овощна градина. Изкопахме яма 8 на 10 метра с бетонно дъно.
Пускахме змиите свободно в нея. Направихме дребни табели: " 25 цента, с цел да видите влечугите; 10 цента за деца под 10 година ". Имах по-голям от мен другар, който караше камион на Royal Crown Cola. Той имаше огромни билбордове с надпис " Royal Crown Cola ", само че под тях имаше бяла лента, на която човек можеше да напише името на бизнеса си. Написахме " Рептилска индианска планинска градина - напред " и ги сложихме от двете страни на пътя. В тези дни не се желаеха разрешителни. Просто прибирахме парите в джоба си. След това баща направи дребна колиба с размер към 3 на 5 метра от недопечен дървен материал. Пред нея сложихме машина за пу-
канки.
В началото започнахме да продаваме снаксове - картофен чипс и крекери. Обогатихме асортимента с някои сувенири, които ходех да закупувам от едно място на към два часа път, покрай пролома Къмбърланд. Купувахме пепелници. Струваха по четвърт $ единия и имаха комикси на тях. За да ги превърнем в сувенири, трябваше единствено да им сложим самозалепващи се надписи " Рептилска индианска планинска градина U.S. 23 ". Продавахме ги по 1 $. През множеството дни, в които продавах сувенири, изкарвах над 100 $. За човек на 15 - 16 години това са доста пари. Разбира се, сезонът беше доста къс - започваше от края на образователната година и приключваше към Деня на труда**, защото по-късно хората спираха да пътуват.
* Медноглава змия, наричана също " мокасинова змия ", е тип северноамериканска
отровна змия. - Бел. прев.
** Денят на труда - федерален празник в Съединени американски щати, който се празнува на 6 септември. -
Бел. прев.
От този бизнес научих доста повече, в сравнение с в учебно заведение. Хората се представяха, като споделяха: " Работя с татко ти в мината ". През лятото идваха и спираха, следваха ги по 1-2 коли с регистрационни номера от други щати. Живеехме в селски регион, където нямаше доста занимания. Изглежда, всякога, когато ги посещаваха родственици, ги водеха на змийската яма. (Разбира се, прибавих мечка, маймуни, скунксове, бобри и екзотични птици.) Водеха други хора и ми споделяха: " Доведох ти шурея, който пристигна тук от Охайо през ваканцията ".
Отвръщах: " Следващия път, когато ти дойдат посетители, можеш да ми направиш услуга и да ги разведеш в близост. Няма да те облагам за вход ". Всички бяха миньори и за тях беше парадайс да се усещат значими. Казваха: " Ще купя нещо на връщане ". За тях беше нищо да похарчат 20, 30, 40, 50 или повече $ за сувенири. Мисля, че тогава научих по какъв начин да въздействам на хората с думите: " Хей, направи ми услуга ". Харесваше им да го вършат. Отказвах се от четвърт $ в тяхна изгода, с цел да водят други хора. Нямаше потребност различен да ме учи на това. Изглеждаше нещо естествено, също така ми харесваше - всяка една минута. Това беше първото ми огромно предприемаческо
начинание.
Бизнес инициативи
Аз също по този начин имах лична компания за недвижими парцели. По-голямата част от благосъстоянието на тази страна е насъбрано от недвижими парцели. Научих се да закупувам и да заплащам за това, което закупувам. Видях доста хора да вършат неточности: купуват доста, като вземат пари назаем. Ако инвестицията не се върне, тя се трансформира в алигатор. Изяжда ви живи.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ