"Модистката от Париж" на Джорджа Кауфман
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Модистката от Париж ", с създател Джорджа Кауфман, възложен от Издателство " Сиела "
" Модистката от Париж " наблюдава пътя на една жена от пъкъла на войната до ателието на Кристиан Диор
Париж, Рио де Жанейро и Ню Йорк оживяват в дебютния исторически разказ на Джорджа Кауфман.
Смайващият дебют " Модистката от Париж " на английската писателка Джорджа Кауфман стремително завладя феновете на историческите романи по света, потапяйки ги в шеметния свят на висшата мода от предишния век.
Сега този вълнуващ разказ в духа на творбите на Наташа Лестър, Лусинда Райли и Тейлър Дженкинс Рийд се появява на български език, с цел да се впусне по дирите на невероятната хроника на един незабравим живот. Този на " Модистката от Париж ".
Роза Кусташер се е наредила измежду огромните имена на международната фешън сцена с помощта на умеенето си да открива съвършения тоалет за всеки мотив. Но в навечерието на най-важната среща в живота ѝ нормалната ѝ убеденост, че постоянно наподобява безупречно, е сменена от съмнение. Докато се пробва да избере вярната рокля и подобаващия колорит червило, Роза се впуска във въртоп от мемоари и стартира своя роман за всичко, което я е довело до този миг.
Родена в планинското градче Оберфалс в подножието на италианските Алпи през 30-те години, Роза върви на учебно заведение, оказва помощ в фамилната гостилница и още от дете добре познава бедността. Когато войната избухва, а нацистите се настаняват в дребното градче, Роза е принудена вечно да се сбогува с невинността на детството и да избяга в Швейцария. Далеч от ужасните бойци, надалеч от татко си пияч, само че и надалеч от единственото място, което в миналото е наричала дом.
Шеметното ѝ странствуване ще я води в Париж, където пристрастеността ѝ към модата ще впечатли самия " господ на стилния свят " Кристиан Диор и ще открехне вратата към блестящия свят на богатите.
По пътя си към построяването на световна дизайнерска империя Роза ще пропътува хиляди километри - чак до екзотичните простори на Рио де Жанейро и мегаполиса Ню Йорк. И до момента в който опознава омаята на упоритостта, подводните камъни на триумфа и сладко-киселия усет на любовта, тя ще разбере, че е прекарала целия си живот, бягайки надалеч от себе си. И че най-накрая е пристигнало времето да спре на едно място и да се изправи очи в очи с истината.
Впечатляващ по обсег и жанр, " Модистката от Париж " на Джорджа Кауфман ни подканва да надникнем зад бронята на облеклата, парфюмите и грима, където прозира животът - в цялата си противоречивост, неустановеност и хубост.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е Dnevnik100. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Модистката от ПарижС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Модистката от Париж " на Джорджа Кауфман
Късно една априлска вечер, когато дните започнаха да се удължават, останах да си шия рокля. Използвах яркочервена коприна, която бях отрязала от рокля отпреди войната, купена от битака. Беше от тежък, компактен сатен, ушита на верев. Нямаше етикет, по тази причина не можех да кажа дали е " Скиапарели ", или единствено е въодушевена от нея. За мой шанс беше ушита за едра жена, тъй че имах задоволително материя, която да преправям. Бях я разпорила предходната вечер и таман я разстлах на масата, обмислях и си представях по какъв начин да я преработя. Когато намислих какво да направя, сграбчих тежката ножица, която мадам Фурнел ме научи по какъв начин да употребявам, и започнах да нарязвам.
До ден сегашен не съм сигурна какво беше това - сякаш наоколо мина сянка, само че несъмнено имах възприятието, че някой ме следи. Обърнах се стремително, само че не видях никого, по тази причина продължих с работата си и забравих за случката. Отделих първото парче от предницата и се захванах с гърба. Когато разрязах всички части и ги подредих едно върху друго, отстъпих крачка обратно, с цел да оценя направеното, и кимнах от утвърждение. Щеше да стане.
- Изглеждате доста уверена, мадмоазел, в това, което вършиме - сподели глас от сенките. Не единствено се стреснах, само че и извънредно се тормозих, като разбрах чий беше гласът. Загледах се към дъното на ателието, до момента в който разграничих силуета на глава, след това плещи и най-после цялата фигура се появи иззад шивашкия манекен на подложка, облечен с пола в набор. Фигурата изглеждаше ниска и когато се приближи към мен, светлината разкри гладката повърхнина на главата му. Беше мосю Диор.
Замръзнах. В няколкото месеца, откогато работех на авеню " Монтен ", Диор се бе трансформирал от незнаен дизайнер в новия господ на стилния свят. Сградата не беше просто сърцето на бизнеса му, само че и нещо като храм на новия господ. Изпълнявахме дизайните му, следвахме инструкциите и желанията му до точката и запетайката, само че не контактувахме с него. Замръзнах и нерешителност скова ръцете ми, щом разбрах, че той ме е следил. Обаче изражението на лицето му ми подсказа, че е пове[1]че заинтересован, в сравнение с сърдит.
- Не направи никакъв чертеж? - попита той.
- Не - отвърнах аз с разтуптяно сърце. Бях по едно и също време ужасена и разчувствана, решена да не се изложа. - Обичам да си играя с плата, до момента в който не мога тъкмо да го обясня - до момента в който не усетя по какъв начин да го нарязвам. Съжалявам, господине, сбърках ли нещо?
Той се разсмя и се приближи.
- Госпожа Фурнел те нае, нали?
- Да, господине.
Дойде още по-близо.
- И тази ли направи ти? - попита ме той и уточни роклята, с която бях облечена, която бях направила от останали части плат. Кимнах, а той погледна към палтото ми, метнато на стола до мен. Вдигна го, огледа го от всички страни с огромно внимание.
- И това?
- Да, господине.
Той хъмкаше под носа си, до момента в който го разглеждаше.
- Забелязах те. Знаеш по какъв начин да се движиш и да носиш облекла, само че не знаех, че даже си ги правиш сама.
- Обичам да го върша. Обичам да си изобретявам хрумвания, да си представям по какъв начин една дреха ще пада или ще стои на фигурата. И несъмнено, не мога да си разреша да си закупувам облекла, не и такива, които ми харесват. - Думите се лееха от мен като водопад. Той ме загледа с любознание и въодушевлението ми пресъхна.
Тънка усмивка постепенно се появи на лицето му.
- Интересно - сподели той замислено. - Кроиш и шиеш като магьосница, обличаш се като кралица, само че не и с моите облекла. Ползваш концепциите на " Баленсиага ", платовете на " Скиапарели " и от самото начало гъделичкаш носа ми с цветния мирис на " Коко Шанел ". Никакво усещане ли не съм ти направил? - Той млъкна и размести частите плат по масата. - Така. Не можем да си позволим изменник в екипа. Au revoir.
Той се обърна и си потегли. Бях изгубила шанса си, златната си опция. Беше ме нарекъл изменник. Налагаше се да събера скромния си багаж и да си потегли. Щеше да е мъчно да намеря друга такава работа. Може би мадам Фурнел ще ми помогне, тя имаше контакти.
Наблюдавах го по какъв начин изчезва през отворената врата и звукът от стъпките му заглъхна. Избърсах една търколила се сълза. Тогава ненадейно той още веднъж се появи и ми подвикна:
- Няма да понасям някой от личния състав ми да смърди на " Шанел № 5 ", ясно ли е?
След което се обърна и си потегли.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Модистката от Париж " наблюдава пътя на една жена от пъкъла на войната до ателието на Кристиан Диор
Париж, Рио де Жанейро и Ню Йорк оживяват в дебютния исторически разказ на Джорджа Кауфман.
Смайващият дебют " Модистката от Париж " на английската писателка Джорджа Кауфман стремително завладя феновете на историческите романи по света, потапяйки ги в шеметния свят на висшата мода от предишния век.
Сега този вълнуващ разказ в духа на творбите на Наташа Лестър, Лусинда Райли и Тейлър Дженкинс Рийд се появява на български език, с цел да се впусне по дирите на невероятната хроника на един незабравим живот. Този на " Модистката от Париж ".
Роза Кусташер се е наредила измежду огромните имена на международната фешън сцена с помощта на умеенето си да открива съвършения тоалет за всеки мотив. Но в навечерието на най-важната среща в живота ѝ нормалната ѝ убеденост, че постоянно наподобява безупречно, е сменена от съмнение. Докато се пробва да избере вярната рокля и подобаващия колорит червило, Роза се впуска във въртоп от мемоари и стартира своя роман за всичко, което я е довело до този миг.
Родена в планинското градче Оберфалс в подножието на италианските Алпи през 30-те години, Роза върви на учебно заведение, оказва помощ в фамилната гостилница и още от дете добре познава бедността. Когато войната избухва, а нацистите се настаняват в дребното градче, Роза е принудена вечно да се сбогува с невинността на детството и да избяга в Швейцария. Далеч от ужасните бойци, надалеч от татко си пияч, само че и надалеч от единственото място, което в миналото е наричала дом.
Шеметното ѝ странствуване ще я води в Париж, където пристрастеността ѝ към модата ще впечатли самия " господ на стилния свят " Кристиан Диор и ще открехне вратата към блестящия свят на богатите.
По пътя си към построяването на световна дизайнерска империя Роза ще пропътува хиляди километри - чак до екзотичните простори на Рио де Жанейро и мегаполиса Ню Йорк. И до момента в който опознава омаята на упоритостта, подводните камъни на триумфа и сладко-киселия усет на любовта, тя ще разбере, че е прекарала целия си живот, бягайки надалеч от себе си. И че най-накрая е пристигнало времето да спре на едно място и да се изправи очи в очи с истината.
Впечатляващ по обсег и жанр, " Модистката от Париж " на Джорджа Кауфман ни подканва да надникнем зад бронята на облеклата, парфюмите и грима, където прозира животът - в цялата си противоречивост, неустановеност и хубост.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е Dnevnik100. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Модистката от Париж " на Джорджа Кауфман
Късно една априлска вечер, когато дните започнаха да се удължават, останах да си шия рокля. Използвах яркочервена коприна, която бях отрязала от рокля отпреди войната, купена от битака. Беше от тежък, компактен сатен, ушита на верев. Нямаше етикет, по тази причина не можех да кажа дали е " Скиапарели ", или единствено е въодушевена от нея. За мой шанс беше ушита за едра жена, тъй че имах задоволително материя, която да преправям. Бях я разпорила предходната вечер и таман я разстлах на масата, обмислях и си представях по какъв начин да я преработя. Когато намислих какво да направя, сграбчих тежката ножица, която мадам Фурнел ме научи по какъв начин да употребявам, и започнах да нарязвам.
До ден сегашен не съм сигурна какво беше това - сякаш наоколо мина сянка, само че несъмнено имах възприятието, че някой ме следи. Обърнах се стремително, само че не видях никого, по тази причина продължих с работата си и забравих за случката. Отделих първото парче от предницата и се захванах с гърба. Когато разрязах всички части и ги подредих едно върху друго, отстъпих крачка обратно, с цел да оценя направеното, и кимнах от утвърждение. Щеше да стане.
- Изглеждате доста уверена, мадмоазел, в това, което вършиме - сподели глас от сенките. Не единствено се стреснах, само че и извънредно се тормозих, като разбрах чий беше гласът. Загледах се към дъното на ателието, до момента в който разграничих силуета на глава, след това плещи и най-после цялата фигура се появи иззад шивашкия манекен на подложка, облечен с пола в набор. Фигурата изглеждаше ниска и когато се приближи към мен, светлината разкри гладката повърхнина на главата му. Беше мосю Диор.
Замръзнах. В няколкото месеца, откогато работех на авеню " Монтен ", Диор се бе трансформирал от незнаен дизайнер в новия господ на стилния свят. Сградата не беше просто сърцето на бизнеса му, само че и нещо като храм на новия господ. Изпълнявахме дизайните му, следвахме инструкциите и желанията му до точката и запетайката, само че не контактувахме с него. Замръзнах и нерешителност скова ръцете ми, щом разбрах, че той ме е следил. Обаче изражението на лицето му ми подсказа, че е пове[1]че заинтересован, в сравнение с сърдит.
- Не направи никакъв чертеж? - попита той.
- Не - отвърнах аз с разтуптяно сърце. Бях по едно и също време ужасена и разчувствана, решена да не се изложа. - Обичам да си играя с плата, до момента в който не мога тъкмо да го обясня - до момента в който не усетя по какъв начин да го нарязвам. Съжалявам, господине, сбърках ли нещо?
Той се разсмя и се приближи.
- Госпожа Фурнел те нае, нали?
- Да, господине.
Дойде още по-близо.
- И тази ли направи ти? - попита ме той и уточни роклята, с която бях облечена, която бях направила от останали части плат. Кимнах, а той погледна към палтото ми, метнато на стола до мен. Вдигна го, огледа го от всички страни с огромно внимание.
- И това?
- Да, господине.
Той хъмкаше под носа си, до момента в който го разглеждаше.
- Забелязах те. Знаеш по какъв начин да се движиш и да носиш облекла, само че не знаех, че даже си ги правиш сама.
- Обичам да го върша. Обичам да си изобретявам хрумвания, да си представям по какъв начин една дреха ще пада или ще стои на фигурата. И несъмнено, не мога да си разреша да си закупувам облекла, не и такива, които ми харесват. - Думите се лееха от мен като водопад. Той ме загледа с любознание и въодушевлението ми пресъхна.
Тънка усмивка постепенно се появи на лицето му.
- Интересно - сподели той замислено. - Кроиш и шиеш като магьосница, обличаш се като кралица, само че не и с моите облекла. Ползваш концепциите на " Баленсиага ", платовете на " Скиапарели " и от самото начало гъделичкаш носа ми с цветния мирис на " Коко Шанел ". Никакво усещане ли не съм ти направил? - Той млъкна и размести частите плат по масата. - Така. Не можем да си позволим изменник в екипа. Au revoir.
Той се обърна и си потегли. Бях изгубила шанса си, златната си опция. Беше ме нарекъл изменник. Налагаше се да събера скромния си багаж и да си потегли. Щеше да е мъчно да намеря друга такава работа. Може би мадам Фурнел ще ми помогне, тя имаше контакти.
Наблюдавах го по какъв начин изчезва през отворената врата и звукът от стъпките му заглъхна. Избърсах една търколила се сълза. Тогава ненадейно той още веднъж се появи и ми подвикна:
- Няма да понасям някой от личния състав ми да смърди на " Шанел № 5 ", ясно ли е?
След което се обърна и си потегли.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ