"Мадам Екзюпери и звездите на небето" на Софи Вияр
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Мадам Екзюпери и звездите на небето ", с създател Софи Вияр, възложен от Издателство " Лемур "
Пригответе се да пътувате до Буенос Айрес, Париж, Казабланка, Лонг Айлънд и даже до звездите с историята на смелата жена, която въодушеви " Малкият принц "
1930. Когато младата художничка Консуело среща Антоан дьо Сент-Екзюпери на празненство, това е обич от пръв взор. Жизнерадостната латиноамериканка се трансформира в муза на енигматичния водач, който в действителност избира да написа и рисува. " Малкият принц " идва от неговите безсмъртни усеща към нея: Консуело е обичаната роза, която принцът желае да отбрани със стъклена камбана и за която той непрекъснато мисли. Книгата прави Антоан прочут по целия свят, само че действителният живот с него е всичко друго, само че не и елементарен. Консуело се бори с изневерите му и се стреми най-сетне да излезе от сянката на известния си брачен партньор като сполучлива художничка, до момента в който Антоан не се впуска в предопределен разследващ полет над Средиземно море през 1944 година
" За феновете на " Малкият принц " на Антоан дьо Сент-Екзюпери, несъмнено. И за всички, които се интересуват от мощните дами в историята. "
BZ Berner Zeitung - част от класацията " Най-добрите исторически романи на есента "
" Проницателен биографичен разказ. След Пеги Гугенхайм, Софи Вияр ни среща с още една забележителна жена. "
rtv Medianews
" За всички пораснали почитатели на " Малкият принц ", които желаят да схванат по-добре фона на емблематичната история. "
Kiel erleben
" Голямата обич сред двамата основни герои и колоритът на времето са изтънчено показани Роман, който е по едно и също време трогателен и завладяващ. "
Wetterauer Zeitung
" Прекрасна книга за една вдъхновяваща жена. "
Radio Dresden
Софи Вияр е псевдоним на сполучлива немска писателка, журналистка и политолог. По време на едно пътешестване до обичания ѝ град Венеция, тя посещава сбирката на Пеги Гугенхайм. Очарована от нея и от историята на известната колекционерка на изкуство, Вияр написа романа " Пеги Гугенхайм и фантазията за благополучие ", който влиза в листата с бестселъри на Spiegel.
На огромен триумф се радва и идната ѝ книга - " Мадам Екзюпери и звездите на небето ", която към този момент е преведена на разнообразни езици и оповестена в редица европейски страни. През 2023 година и българските читатели ще могат да се насладят на завладяващия разказ.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Мадам Екзюпери и звездите на небетоС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Мадам Екзюпери и звездите на небето " на Софи Вияр
Пролог
Любима Консуело, роза на сърцето ми, там, в далечния Ню Йорк, Пиша ти от войнишкото ми легло, единственото ми място за уединение, откогато си потеглих от тебе, с цел да послужвам за спасението на обичната ни Франция. Младите ми приятели водачи не престават да се радват на фокусите ми с карти и слушат разказите за моите преживелици - за пустинята, за вулканите, за кафенетата на хората на изкуството и за теб. Да, в детайли ги срещнах с нашата история, птиче мое, твоята и моята.
След възобновяване ми от глупавото рухване по стълбите в този момент още веднъж съм разпределен за разследващи полети. Утре би трябвало да излетя и да направя фотоси по крайбрежието на Марсилия, крайбрежието на моето семейство. Крайбрежието на нашата обич. Помниш ли дните ни в " Ел Мирадор ", когато се хранехме под пиниите и наблюдавахме корабите в залива? За мене това бяха най-хубавите месеци от брака ни, дружно с лятото в " Бевин Хаус ", несъмнено - в дома на дребния принц, евентуално последното кътче от парадайса за мен. Сигурно се чудиш за какво пропадам по този начин блажено в предишното.
Е, под изпепеляващото слънце на Средиземно море, измежду по-младите с двадесет години приятели, които прекарват времето си в правене на лицеви опори и в тичане с високо вдигнати колене, на човек не му остава друго, с изключение на да се отдръпна на сянка под навеса и да сънува. Мила моя роза, сънувам те. Сънувам нас. Всичко, което преживяхме - положително и зло. Благодарен съм ти, обичана моя, че устоя толкоз дълго с идеалист и авантюрист като мен. Тринадесет години - кой би си го помислил? Консуело, в този момент, след затварянето на това писмо, знай, че постоянно ще си в сърцето ми. Моя си и аз съм твой. Ти си била и си единствената.
Единствената, вдъхновявала сърцето ми и подтикнала ме към каузи, които смятах за невъзможни. Аз и леността ми щяхме да си живеем комфортно, в случай че не се беше появила ти. Моя райска птичко, пази се. Скоро ще се върна при тебе, незабавно щом свърши ужасната война и Франция още веднъж е нашата Франция, освободена от немските варвари. Тогава най-сетне отново ще пием пастис на терасата на " Кафе дьо Флор " на бул. " Сен Жермен ", а аз ще ти обрисувам милиони дребни принцове. Но, моя роза, в случай че не съумея, желая от теб едно: апелирам те, разкажи нашата история! Както аз описах на младите ми приятели за нас.
Любовта ни би трябвало да окуражава хората, само че и да им припомня какъв брой компликации ни носи от време на време животът. Тя би трябвало да покаже, че при всичките възвишени фантазии и желания, при всичките искра и популярност, при всичкия яд и цялата съсипия най-после е значимо единствено едно: любовта, която обвързва две сърца. Обичам те, моя роза.
Пази се!
Завинаги твоят дребен принц Антоан
Съюзническа военновъздушна база Борго, Корсика, 30 юли 1944
В къщата на дребния принц, Итънс Нек, Лонг Айлънд
юли 1942
Моливът " Конде " с графит номер 5 се стрелкаше и драскаше по хартията. Колко обичаше Консуело този тон, que bonito, тъй като той означаваше, че Тонио най-сетне още веднъж работи на драго сърце! Тя се приближи до стола му и погледът ѝ се плъзна по множеството моливи с друга дебелина на графита, пръснати върху тъмнозелената кожена поставка на бюрото пред него. Премина през бележника, острилката, кутията с водни бои, четките и се спря на скицника. На килима към кошчето за отпадък лежаха многочислени смачкани листове.
Но там, върху най-горния финален лист от скицника, който Тонио довършваше в този момент, той към този момент се показваше: дребният другар с русата рошава коса и алената забрадка към врата - дребният принц! - Una taza de café! - тя сложи до пишещата машина " Ремингтън " горещата ароматна напитка, която му беше приготвила долу в кухнята. Тонио се усмихна с признателност, незабавно сграбчи чашата и лакомо засърба. - Колко хубаво! Знаеш ли, прогресирам, само че нашият принц някак си все не е приключен изцяло.
Още не е подготвен да полети. - Поклащайки глава, той замислено се загледа в рисунката си. - Така, както наподобява сега, не мога да го изпратя на пътешествията, които му предстоят. Преди Консуело да добие визия за рисунката, вратата се открехна и Ханибал навря в стаята главата си с набръчкана физиономия и сплескана зурла, ухили се по кучешки и радостно затупурка на късите си крачета към Тонио.
Той остави чашата с кафе върху последната си схема и се наведе към булдога, с цел да го потупа по този начин, че дребните ушички затрепкаха: - Е, Хани, беше ли към този момент на открито? Още не? Тогава е време, нали? Ханибал опря предните си лапи на коленете му и се опита да го оближе. Със смях Тонио се смъкна от стола на килима и се заборичка с булдога, до момента в който Консуело извика: - Хайде, Хани, отиваме на разходка по плажа. Хани чу " разходка " и се изстреля през вратата, ноктите му зачаткаха по дървените стълби.
" Колко хубаво е всичко това, " намерения Консуело и целуна Тонио. В размирно време като днешното за тях беше допустимо да се нанесат в снежнобялата триетажна дървена къща върху издължения полуостров Итънс Нек, част от Лонг Айлънд, обградени от три страни от море, чиито талази чуваха да се блъскат в скалите, когато седяха вечер на верандата. Сенчестата градина със старите си дървета, обилните далии и розовите шубраци приличаше на приказна гора, която ги пазеше.
Над върховете на дърветата беше небето, толкоз синьо и чисто, сякаш по него в никакъв случай повече нямаше да се появи облаче. А се бяха лутали в мощни стихии, до момента в който най-после дойдоха тук. И Консуело знаеше прекомерно добре, че скоро вятърът ще се усили, тъй като оттатък дребния парадайс вилнееха урагани. - Ще се качиш ли отново след разходката? Може дружно да намерим някакво решение по какъв начин нашият дребен основен воин да наподобява приключен и същински. Тонио отново се обърна към бюрото си и стартира да си остри молива. - С наслаждение - сподели Консуело. Досега той не беше илюстрирал самичък нито една от книгите си.
Възможно беше артистичните ѝ заложби да са му от изгода, а тя на драго сърце би помогнала на своя авантюрист, на своя стопанин на въздуха, на своя брачен партньор от - трябваше да пресметне - от единадесет години. Слезе по стъпалата след Хани. През какви ли не турбуленции минаха през това време. И таман по тази причина беше още по-хубаво да го вижда всяка заран, седнал зад бюрото. Периодът на дивите случки най-сетне беше отминал, тъй като при започване на своите четиридесет години и двамата към този момент не се усещаха толкоз млади и самонадеяни.
След самолетните му произшествия го мъчеха болки в гърба, нарушаване на равновесието и звук в ушите. А тя самата е, поддържаше се с плуване и гимнастика, само че неотдавна се наложи да си вземе очила. Носеше ги, несъмнено, единствено когато беше извънредно необходимо. В обичаното ѝ заведение " Кафе Арнолд " в Манхатън, за благополучие, още не ѝ трябваха, с цел да прочете менюто. Та тя знаеше какво написа там. Любимото заведение. Обзе я съмнение. Сега обичано ѝ беше едно местенце на " Кълъмбъс Сайкъл ", тъкмо до Сентръл парк. Отвори вратата към верандата и Хани се втурна на открито.
А в действителност обичаното ѝ заведение беше " Ле дьо Маго " на площад " Сен Жермен де Пре " в сърцето на Париж. Усети по какъв начин сърцето ѝ заби по-бързо. Кога - да, по кое време, в случай че въобще в миналото бъде допустимо - отново ще седи на терасата на някоя от кръглите мраморни масички, ще пие кафе с мляко и ще следи шляещите се безделници. В момента там се шляеха единствено немски униформени секретарки, които поддържаха администрацията на окупаторите и си купуваха " Шанел № 5 " през обедната отмора, с цел да ухаят като парижанки.
Или пък отиваха в някоя фешън къща и се опитваха да се напъхат в някоя рокля, сякаш това би им осигурило елегантността на парижанките. Тя бързо отхвърли тъжните мисли и свирна на Ханибал, който душеше зад един розов шубрак. - Ела, Хани! Тръгваме към плажа. Хайде! Човек можеше да избяга от сходни разсъждения, от действителността, от ужаса. Но не можеше да стигне доста надалеч. Дори и тук, на другия континент, в къщата фантазия край морето, в която Тонио най-сетне още веднъж можеше да работи.
По книга, която го изпълваше с вдъхновение. По история, която му беше близка, в която искаше да вложи всичко, което беше значимо за него. Американските издатели си бяха поискали коледна приказка за деца. Затова срокът за предаване беше много къс. Искаха да получат ръкописа най-късно в края на септември, с цел да може книгата да бъде налична в книжарниците още преди празника. Огромно напрежение за Тонио, което към този момент, популярност богу, той не допускаше да му повлияе.
Във всеки случай тя беше решила да направи допустимо най-приятен престоя му тук, в " Бевин Хаус ", в къщата на дребния принц, както я назоваха с усмивка. Защото по този начин може би щеше да го задържи малко по-дълго. Така може би щеше да успее да му попречи да извърши това, което той неизбежно щеше да стори. Много пъти беше приказвал за него. Накрая на затревената ливада Ханибал игриво се завъртя, в опит да захапе опашката си от наслада, че отиват надолу към плажа.
Между дърветата напълно спокойната зелена морска вода, напомняща за лагуна, към този момент проблясваше против Консуело. Тя се принуди да концентрира вниманието си само върху пътя, да прави стъпка след стъпка по каменистата пътечка, водеща надолу по ската. Стъпка по стъпка. " Какви криволичещи пътеки ни приготвя животът ", намерения си Консуело и чу по какъв начин Ханибал лае радостно, към този момент стигнал до плажа.
Днес Тонио пишеше детски книжки по поръчка на американски издатели, а преди време, когато се срещнаха, не се обрисуваше още нищо сходно. Тогава, в Буенос Айрес, когато Тонио беше водач за далечни полети към въздушната поща и летеше над патагонската простор, а тя Е, тя беше жена в разцвета си, на която животът към този момент беше изиграл някои номера...
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Пригответе се да пътувате до Буенос Айрес, Париж, Казабланка, Лонг Айлънд и даже до звездите с историята на смелата жена, която въодушеви " Малкият принц "
1930. Когато младата художничка Консуело среща Антоан дьо Сент-Екзюпери на празненство, това е обич от пръв взор. Жизнерадостната латиноамериканка се трансформира в муза на енигматичния водач, който в действителност избира да написа и рисува. " Малкият принц " идва от неговите безсмъртни усеща към нея: Консуело е обичаната роза, която принцът желае да отбрани със стъклена камбана и за която той непрекъснато мисли. Книгата прави Антоан прочут по целия свят, само че действителният живот с него е всичко друго, само че не и елементарен. Консуело се бори с изневерите му и се стреми най-сетне да излезе от сянката на известния си брачен партньор като сполучлива художничка, до момента в който Антоан не се впуска в предопределен разследващ полет над Средиземно море през 1944 година
" За феновете на " Малкият принц " на Антоан дьо Сент-Екзюпери, несъмнено. И за всички, които се интересуват от мощните дами в историята. "
BZ Berner Zeitung - част от класацията " Най-добрите исторически романи на есента "
" Проницателен биографичен разказ. След Пеги Гугенхайм, Софи Вияр ни среща с още една забележителна жена. "
rtv Medianews
" За всички пораснали почитатели на " Малкият принц ", които желаят да схванат по-добре фона на емблематичната история. "
Kiel erleben
" Голямата обич сред двамата основни герои и колоритът на времето са изтънчено показани Роман, който е по едно и също време трогателен и завладяващ. "
Wetterauer Zeitung
" Прекрасна книга за една вдъхновяваща жена. "
Radio Dresden
Софи Вияр е псевдоним на сполучлива немска писателка, журналистка и политолог. По време на едно пътешестване до обичания ѝ град Венеция, тя посещава сбирката на Пеги Гугенхайм. Очарована от нея и от историята на известната колекционерка на изкуство, Вияр написа романа " Пеги Гугенхайм и фантазията за благополучие ", който влиза в листата с бестселъри на Spiegel.
На огромен триумф се радва и идната ѝ книга - " Мадам Екзюпери и звездите на небето ", която към този момент е преведена на разнообразни езици и оповестена в редица европейски страни. През 2023 година и българските читатели ще могат да се насладят на завладяващия разказ.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Мадам Екзюпери и звездите на небето " на Софи Вияр
Пролог
Любима Консуело, роза на сърцето ми, там, в далечния Ню Йорк, Пиша ти от войнишкото ми легло, единственото ми място за уединение, откогато си потеглих от тебе, с цел да послужвам за спасението на обичната ни Франция. Младите ми приятели водачи не престават да се радват на фокусите ми с карти и слушат разказите за моите преживелици - за пустинята, за вулканите, за кафенетата на хората на изкуството и за теб. Да, в детайли ги срещнах с нашата история, птиче мое, твоята и моята.
След възобновяване ми от глупавото рухване по стълбите в този момент още веднъж съм разпределен за разследващи полети. Утре би трябвало да излетя и да направя фотоси по крайбрежието на Марсилия, крайбрежието на моето семейство. Крайбрежието на нашата обич. Помниш ли дните ни в " Ел Мирадор ", когато се хранехме под пиниите и наблюдавахме корабите в залива? За мене това бяха най-хубавите месеци от брака ни, дружно с лятото в " Бевин Хаус ", несъмнено - в дома на дребния принц, евентуално последното кътче от парадайса за мен. Сигурно се чудиш за какво пропадам по този начин блажено в предишното.
Е, под изпепеляващото слънце на Средиземно море, измежду по-младите с двадесет години приятели, които прекарват времето си в правене на лицеви опори и в тичане с високо вдигнати колене, на човек не му остава друго, с изключение на да се отдръпна на сянка под навеса и да сънува. Мила моя роза, сънувам те. Сънувам нас. Всичко, което преживяхме - положително и зло. Благодарен съм ти, обичана моя, че устоя толкоз дълго с идеалист и авантюрист като мен. Тринадесет години - кой би си го помислил? Консуело, в този момент, след затварянето на това писмо, знай, че постоянно ще си в сърцето ми. Моя си и аз съм твой. Ти си била и си единствената.
Единствената, вдъхновявала сърцето ми и подтикнала ме към каузи, които смятах за невъзможни. Аз и леността ми щяхме да си живеем комфортно, в случай че не се беше появила ти. Моя райска птичко, пази се. Скоро ще се върна при тебе, незабавно щом свърши ужасната война и Франция още веднъж е нашата Франция, освободена от немските варвари. Тогава най-сетне отново ще пием пастис на терасата на " Кафе дьо Флор " на бул. " Сен Жермен ", а аз ще ти обрисувам милиони дребни принцове. Но, моя роза, в случай че не съумея, желая от теб едно: апелирам те, разкажи нашата история! Както аз описах на младите ми приятели за нас.
Любовта ни би трябвало да окуражава хората, само че и да им припомня какъв брой компликации ни носи от време на време животът. Тя би трябвало да покаже, че при всичките възвишени фантазии и желания, при всичките искра и популярност, при всичкия яд и цялата съсипия най-после е значимо единствено едно: любовта, която обвързва две сърца. Обичам те, моя роза.
Пази се!
Завинаги твоят дребен принц Антоан
Съюзническа военновъздушна база Борго, Корсика, 30 юли 1944
В къщата на дребния принц, Итънс Нек, Лонг Айлънд
юли 1942
Моливът " Конде " с графит номер 5 се стрелкаше и драскаше по хартията. Колко обичаше Консуело този тон, que bonito, тъй като той означаваше, че Тонио най-сетне още веднъж работи на драго сърце! Тя се приближи до стола му и погледът ѝ се плъзна по множеството моливи с друга дебелина на графита, пръснати върху тъмнозелената кожена поставка на бюрото пред него. Премина през бележника, острилката, кутията с водни бои, четките и се спря на скицника. На килима към кошчето за отпадък лежаха многочислени смачкани листове.
Но там, върху най-горния финален лист от скицника, който Тонио довършваше в този момент, той към този момент се показваше: дребният другар с русата рошава коса и алената забрадка към врата - дребният принц! - Una taza de café! - тя сложи до пишещата машина " Ремингтън " горещата ароматна напитка, която му беше приготвила долу в кухнята. Тонио се усмихна с признателност, незабавно сграбчи чашата и лакомо засърба. - Колко хубаво! Знаеш ли, прогресирам, само че нашият принц някак си все не е приключен изцяло.
Още не е подготвен да полети. - Поклащайки глава, той замислено се загледа в рисунката си. - Така, както наподобява сега, не мога да го изпратя на пътешествията, които му предстоят. Преди Консуело да добие визия за рисунката, вратата се открехна и Ханибал навря в стаята главата си с набръчкана физиономия и сплескана зурла, ухили се по кучешки и радостно затупурка на късите си крачета към Тонио.
Той остави чашата с кафе върху последната си схема и се наведе към булдога, с цел да го потупа по този начин, че дребните ушички затрепкаха: - Е, Хани, беше ли към този момент на открито? Още не? Тогава е време, нали? Ханибал опря предните си лапи на коленете му и се опита да го оближе. Със смях Тонио се смъкна от стола на килима и се заборичка с булдога, до момента в който Консуело извика: - Хайде, Хани, отиваме на разходка по плажа. Хани чу " разходка " и се изстреля през вратата, ноктите му зачаткаха по дървените стълби.
" Колко хубаво е всичко това, " намерения Консуело и целуна Тонио. В размирно време като днешното за тях беше допустимо да се нанесат в снежнобялата триетажна дървена къща върху издължения полуостров Итънс Нек, част от Лонг Айлънд, обградени от три страни от море, чиито талази чуваха да се блъскат в скалите, когато седяха вечер на верандата. Сенчестата градина със старите си дървета, обилните далии и розовите шубраци приличаше на приказна гора, която ги пазеше.
Над върховете на дърветата беше небето, толкоз синьо и чисто, сякаш по него в никакъв случай повече нямаше да се появи облаче. А се бяха лутали в мощни стихии, до момента в който най-после дойдоха тук. И Консуело знаеше прекомерно добре, че скоро вятърът ще се усили, тъй като оттатък дребния парадайс вилнееха урагани. - Ще се качиш ли отново след разходката? Може дружно да намерим някакво решение по какъв начин нашият дребен основен воин да наподобява приключен и същински. Тонио отново се обърна към бюрото си и стартира да си остри молива. - С наслаждение - сподели Консуело. Досега той не беше илюстрирал самичък нито една от книгите си.
Възможно беше артистичните ѝ заложби да са му от изгода, а тя на драго сърце би помогнала на своя авантюрист, на своя стопанин на въздуха, на своя брачен партньор от - трябваше да пресметне - от единадесет години. Слезе по стъпалата след Хани. През какви ли не турбуленции минаха през това време. И таман по тази причина беше още по-хубаво да го вижда всяка заран, седнал зад бюрото. Периодът на дивите случки най-сетне беше отминал, тъй като при започване на своите четиридесет години и двамата към този момент не се усещаха толкоз млади и самонадеяни.
След самолетните му произшествия го мъчеха болки в гърба, нарушаване на равновесието и звук в ушите. А тя самата е, поддържаше се с плуване и гимнастика, само че неотдавна се наложи да си вземе очила. Носеше ги, несъмнено, единствено когато беше извънредно необходимо. В обичаното ѝ заведение " Кафе Арнолд " в Манхатън, за благополучие, още не ѝ трябваха, с цел да прочете менюто. Та тя знаеше какво написа там. Любимото заведение. Обзе я съмнение. Сега обичано ѝ беше едно местенце на " Кълъмбъс Сайкъл ", тъкмо до Сентръл парк. Отвори вратата към верандата и Хани се втурна на открито.
А в действителност обичаното ѝ заведение беше " Ле дьо Маго " на площад " Сен Жермен де Пре " в сърцето на Париж. Усети по какъв начин сърцето ѝ заби по-бързо. Кога - да, по кое време, в случай че въобще в миналото бъде допустимо - отново ще седи на терасата на някоя от кръглите мраморни масички, ще пие кафе с мляко и ще следи шляещите се безделници. В момента там се шляеха единствено немски униформени секретарки, които поддържаха администрацията на окупаторите и си купуваха " Шанел № 5 " през обедната отмора, с цел да ухаят като парижанки.
Или пък отиваха в някоя фешън къща и се опитваха да се напъхат в някоя рокля, сякаш това би им осигурило елегантността на парижанките. Тя бързо отхвърли тъжните мисли и свирна на Ханибал, който душеше зад един розов шубрак. - Ела, Хани! Тръгваме към плажа. Хайде! Човек можеше да избяга от сходни разсъждения, от действителността, от ужаса. Но не можеше да стигне доста надалеч. Дори и тук, на другия континент, в къщата фантазия край морето, в която Тонио най-сетне още веднъж можеше да работи.
По книга, която го изпълваше с вдъхновение. По история, която му беше близка, в която искаше да вложи всичко, което беше значимо за него. Американските издатели си бяха поискали коледна приказка за деца. Затова срокът за предаване беше много къс. Искаха да получат ръкописа най-късно в края на септември, с цел да може книгата да бъде налична в книжарниците още преди празника. Огромно напрежение за Тонио, което към този момент, популярност богу, той не допускаше да му повлияе.
Във всеки случай тя беше решила да направи допустимо най-приятен престоя му тук, в " Бевин Хаус ", в къщата на дребния принц, както я назоваха с усмивка. Защото по този начин може би щеше да го задържи малко по-дълго. Така може би щеше да успее да му попречи да извърши това, което той неизбежно щеше да стори. Много пъти беше приказвал за него. Накрая на затревената ливада Ханибал игриво се завъртя, в опит да захапе опашката си от наслада, че отиват надолу към плажа.
Между дърветата напълно спокойната зелена морска вода, напомняща за лагуна, към този момент проблясваше против Консуело. Тя се принуди да концентрира вниманието си само върху пътя, да прави стъпка след стъпка по каменистата пътечка, водеща надолу по ската. Стъпка по стъпка. " Какви криволичещи пътеки ни приготвя животът ", намерения си Консуело и чу по какъв начин Ханибал лае радостно, към този момент стигнал до плажа.
Днес Тонио пишеше детски книжки по поръчка на американски издатели, а преди време, когато се срещнаха, не се обрисуваше още нищо сходно. Тогава, в Буенос Айрес, когато Тонио беше водач за далечни полети към въздушната поща и летеше над патагонската простор, а тя Е, тя беше жена в разцвета си, на която животът към този момент беше изиграл някои номера...
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ