Откъс от "Лондонски поля" на Мартин Еймис
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Лондонски поля ", с създател Мартин Еймис, възложен от Издателство " Колибри "
Излезе от щемпел " Лондонски поля " – блестяща апокалиптична ирония, спрягана от феновете на Мартин Еймис като най-хубавата му творба!
" Лондонски поля " споделя същинска история, само че не е за поверие, че се е случила в реалност. Също по този начин е история за ликвидиране, което не може да бъде предотвратено. И любовна история е (май), както и роман за всичките странни неща, протичащи се в самия залез на XX век, в края на един прокълнат ден. Писателят Самсън Йънг се оказва на точното време и място – той влиза в " Черния кръст ", лондонски пъб с прекомерно неприятна популярност, и открива там основните настоящи лица в обещаващ книжовен сюжет.
Подарена му е напълно действителна история и Самсън би трябвало само да предава събитията в придвижване с безстрастието на непряк наблюдаващ Може да намразите тази книга, или да се влюбите в нея, само че едно е несъмнено – тя няма да ви остави равнодушни с абсурдисткото си възприятие за комизъм и виртуозното изложение нацяло едно общество в сериозния му преход към нов век и нови полезности.
Роден през 1949 година, Мартин Еймис е измежду най-влиятелните гласове на английската съвременна литература. Известен е със своите истински, иронични, гротескови романи, напоени с черен комизъм. Два пъти е номиниран за премията " Ман Букър ", а списание " Таймс " го подрежда измежду 50-те най-велики английски писатели след 1945 година. Стилистиката му е въодушевена от създатели като Сол Белоу, Владимир Набоков и Джеймс Джойс, както и от татко му Кингсли Еймис.
превод Надя Баева
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук.
Мартин Еймис, " Лондонски поля "
Това е същинска история, само че не е за поверие, че се случва в реалност. Също по този начин е история за ликвидиране. Не мога да се нарадвам на шанса си. И любовна история е (май), както и роман за всичките странни неща, протичащи се в самия залез на века, в края на лошотия ден.
Това е история за ликвидиране. То не се е случило още. Но ще се случи. (Дано, че другояче...) Познавам килъра, познавам и жертвата. Знам времето и мястото. Наясно съм с претекста (нейния мотив) и способа. Знам и кой ще послужи за декор, ще е дежурният простак, горкият лапнишаран, също изцяло унищожен най-после. Надали бих могъл да ги спра, даже и да желаех. Момичето ще почине. Тя от много време го желае. Невъзможно е да спреш към този момент устремените хора, към този момент устремените един път към творене.
Какъв подарък. Тази страница е леко зацапана от сълзите ми на признателност. На романистите не им попада всеки ден подобен късмет – да се случва нещо действително (нещо стройно, трагично и продаваемо), а те просто да го опишат, нали по този начин?
Трябва да запазя успокоение. При мен крайният период също е въпрос на живот и гибел, не забравяйте. О, тази възбуденост от предвкусването! Някой гъделичка сърцето ми с дискретни пръсти. Мисълта за гибелта постоянно е занимавала хората.
Преди три дни (толкова ли бяха?) дохвърчах от Ню Йорк съществено подпийнал. Самолетът беше надали не напълно на мое разположение. Изтегнат на воля, постоянно и жално подвиквах на стюардесите за кодеин и студена вода. Но алкохолът не прости. Леле майко, наподобявам напряко като баскервилското куче...
Събудих се внезапно в един и половина нюйоркско време, нормалния ми час, със сладка кифличка пред мен, реалокирах се на мястото до прозореца и се загледах през леката искряща мъгла към полята на тъжните графства, изложени като военни елементи в тържествен строй – войска с размерите на цяла Англия. После се появи и самият град, Лондон, сходен на грижливо изплетена паяжина. Самолетът беше на мое разположение, тъй като никой със здрав разсъдък не желае да идва в Европа, всички гледат да излязат от нея, както стана ясно и на " Хийтроу ".
Градът издишаше приспаност. Сънополис. Това лъхаше от него, а също и паниката на безсъницата, отчаянието от несполучило бягство. Защото нощем всички сме бебета или поети, борим се с битието. Бях, горе-долу, самичък в залата за идващи. Цялата активност на летището беше съсредоточена в салона за заминаващи. Стоях в някакъв ням кулоар, слушах записаните указания по уредбата и гледах към стоянките на самолетите и пистите през дразнещия утрешен дъждец: акули с щръкнали перки, грабливи птици, хищници – убийци. Убийци до един.
Колкото до жилището – оставя ме без мирис. Сериозно. Прекрачвам прага и оставам объркан. Убийствено място. И всичко това получено от публикация в рубриката за персонални известия в " Нюйоркски книжовен преглед "? Безспорно размяната е напълно в моя изгода. Да, добре съм го подредил Марк Аспри. Обхождам стаите и си мисля със позор за мизерната си квартирка в Хелс Кичън.
Той е сътрудник публицист въпреки всичко и щях да съм по-доволен да имаше в случай че не цялостна равностойност, то най-малко релативно тъждество. Естествено, даже профан като мен усеща, че обзавеждането е безвкусно. Какво ли написа Марк Аспри? Текстове за мюзикъли? Пише във всеки случай очарователни бележчици. " Драги Сам, добре пристигнал! ", по този начин стартира оставената за мен.
Нито една движимост в жилището не се задоволява да е просто практична и потребна. Четката за тоалетна е жезъл с мустаци. Кухненските кранове са озъбени демончета. Домакинът очевидно държи да притопля утринното си кафе на газови пламъци, виещи се като черкезки танцьорки. Господин Аспри е ерген: в това няма подозрение.
Има да вземем за пример прекалено много фотоси с подписи по стените – модели, актриси. В това отношение спалнята му припомня италиански ресторант. Само дето той е лондончанин и тяхната благодарност не е поради сготвената от него паста. Написаното с тъга посвещение и завъртеният автограф са като собственоръчно нанесена рана върху нежната именита шия.
На всичкото от горната страна ми се поставя да употребявам колата му; неговото транспортно средство ме чака безропотно край бордюра. В бележката си Марк Аспри се извинява във връзка на автомобила и ме уведомява, че има и по-хубав, надалеч по-хубав, само че той е в гаража на извънградската му благосъстоятелност, била тя вила, къща или имение. Вчера докретах на открито да хвърля един взор на колата.
Последен модел е и се стреми към незабележимостта на сив камък. Дори при най-щателен оглед ми се стори необикновена и смущаваща. Сред характерностите й са привидни хлътнатини, маскировъчно отстранимо покритие от наслойка по капака, на места драскотини. Английска тактика: застраховка против завистници. Нещата сякаш са се трансформирали, а са си останали същите през последните 10 години.
Аурата на пъбовете в Лондон несъмнено е станала по-отчетлива; носи се пушек, прахуляк и пясък от строителни работи, полъх на тоалетна, улиците наподобяват противен килим. Без подозрение ще се натъкна на изненади, когато се вгледам, само че аз постоянно съм знаел накъде се е отправила Англия. Америка е в нейното полезрение...
Качих се в колата и направих едно кръгче. Като споделям " кръгче ", желая да го свържа с чувството си при връщането в жилището. Бях зашеметен от мощността й. Усещах световъртеж и необикновен вид гадене, нравствено гадене, надигащо се от стомаха, където се обитава моралът (като да се събудиш от сън, в който си се опозорил, и да погледнеш със боязън ръцете си, с цел да видиш не са ли окървавени). На предната пътническа седалка под елегантния бял копринен калъф лежи тежък автомонтьорски крик. Явно Марк Аспри се бои от нещо. Вероятно от лондонските сиромаси.
От три дни съм тук и към този момент съм подготвен – подготвен съм да пиша. Чуйте единствено по какъв начин пукат кокалчетата ми. Реалният живот нахлува с такава скорост, че не мога да отсрочвам повече. Невероятно е. Две десетилетия мъчителна плашливост, две десетилетия изчакване и ненадейно съм подготвен. На тази година от много време ѝ е било писано да бъде година на извънредно държание. Нека разглася с надлежна невзискателност и нерешителност, че разполагам с основата за гръмък трилър. Също по този начин автентичен по своему.
Не мистерия от вида " кой е причинителят ". По-скоро " за какво е осъществено ". Изпитвам някакъв мъчителен екстаз. Усещам се млад и зелен. По моему съм по-малко романист, в сравнение с усърден служител, който протоколира житейски обстоятелства. Предполагам, че съм ненапълно и съизвършител, само че майната му на това към този момент. Днес се разсъниха и си помислих: в случай че Лондон е паяжина, къде е моето място в нея? Може би аз съм мухата. Мухата съм.
Да побързам. Винаги съм считал, че ще стартира с жертвата на ликвидиране, с нея, с Никола Сикс. Но не, някак не ми се коства редно. Нека стартира с неприятния. Да. Кийт. Ще стартира с килъра.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (840)
Излезе от щемпел " Лондонски поля " – блестяща апокалиптична ирония, спрягана от феновете на Мартин Еймис като най-хубавата му творба!
" Лондонски поля " споделя същинска история, само че не е за поверие, че се е случила в реалност. Също по този начин е история за ликвидиране, което не може да бъде предотвратено. И любовна история е (май), както и роман за всичките странни неща, протичащи се в самия залез на XX век, в края на един прокълнат ден. Писателят Самсън Йънг се оказва на точното време и място – той влиза в " Черния кръст ", лондонски пъб с прекомерно неприятна популярност, и открива там основните настоящи лица в обещаващ книжовен сюжет.
Подарена му е напълно действителна история и Самсън би трябвало само да предава събитията в придвижване с безстрастието на непряк наблюдаващ Може да намразите тази книга, или да се влюбите в нея, само че едно е несъмнено – тя няма да ви остави равнодушни с абсурдисткото си възприятие за комизъм и виртуозното изложение нацяло едно общество в сериозния му преход към нов век и нови полезности.
Роден през 1949 година, Мартин Еймис е измежду най-влиятелните гласове на английската съвременна литература. Известен е със своите истински, иронични, гротескови романи, напоени с черен комизъм. Два пъти е номиниран за премията " Ман Букър ", а списание " Таймс " го подрежда измежду 50-те най-велики английски писатели след 1945 година. Стилистиката му е въодушевена от създатели като Сол Белоу, Владимир Набоков и Джеймс Джойс, както и от татко му Кингсли Еймис.
превод Надя Баева
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук.
Мартин Еймис, " Лондонски поля "
Това е същинска история, само че не е за поверие, че се случва в реалност. Също по този начин е история за ликвидиране. Не мога да се нарадвам на шанса си. И любовна история е (май), както и роман за всичките странни неща, протичащи се в самия залез на века, в края на лошотия ден.
Това е история за ликвидиране. То не се е случило още. Но ще се случи. (Дано, че другояче...) Познавам килъра, познавам и жертвата. Знам времето и мястото. Наясно съм с претекста (нейния мотив) и способа. Знам и кой ще послужи за декор, ще е дежурният простак, горкият лапнишаран, също изцяло унищожен най-после. Надали бих могъл да ги спра, даже и да желаех. Момичето ще почине. Тя от много време го желае. Невъзможно е да спреш към този момент устремените хора, към този момент устремените един път към творене.
Какъв подарък. Тази страница е леко зацапана от сълзите ми на признателност. На романистите не им попада всеки ден подобен късмет – да се случва нещо действително (нещо стройно, трагично и продаваемо), а те просто да го опишат, нали по този начин?
Трябва да запазя успокоение. При мен крайният период също е въпрос на живот и гибел, не забравяйте. О, тази възбуденост от предвкусването! Някой гъделичка сърцето ми с дискретни пръсти. Мисълта за гибелта постоянно е занимавала хората.
Преди три дни (толкова ли бяха?) дохвърчах от Ню Йорк съществено подпийнал. Самолетът беше надали не напълно на мое разположение. Изтегнат на воля, постоянно и жално подвиквах на стюардесите за кодеин и студена вода. Но алкохолът не прости. Леле майко, наподобявам напряко като баскервилското куче...
Събудих се внезапно в един и половина нюйоркско време, нормалния ми час, със сладка кифличка пред мен, реалокирах се на мястото до прозореца и се загледах през леката искряща мъгла към полята на тъжните графства, изложени като военни елементи в тържествен строй – войска с размерите на цяла Англия. После се появи и самият град, Лондон, сходен на грижливо изплетена паяжина. Самолетът беше на мое разположение, тъй като никой със здрав разсъдък не желае да идва в Европа, всички гледат да излязат от нея, както стана ясно и на " Хийтроу ".
Градът издишаше приспаност. Сънополис. Това лъхаше от него, а също и паниката на безсъницата, отчаянието от несполучило бягство. Защото нощем всички сме бебета или поети, борим се с битието. Бях, горе-долу, самичък в залата за идващи. Цялата активност на летището беше съсредоточена в салона за заминаващи. Стоях в някакъв ням кулоар, слушах записаните указания по уредбата и гледах към стоянките на самолетите и пистите през дразнещия утрешен дъждец: акули с щръкнали перки, грабливи птици, хищници – убийци. Убийци до един.
Колкото до жилището – оставя ме без мирис. Сериозно. Прекрачвам прага и оставам объркан. Убийствено място. И всичко това получено от публикация в рубриката за персонални известия в " Нюйоркски книжовен преглед "? Безспорно размяната е напълно в моя изгода. Да, добре съм го подредил Марк Аспри. Обхождам стаите и си мисля със позор за мизерната си квартирка в Хелс Кичън.
Той е сътрудник публицист въпреки всичко и щях да съм по-доволен да имаше в случай че не цялостна равностойност, то най-малко релативно тъждество. Естествено, даже профан като мен усеща, че обзавеждането е безвкусно. Какво ли написа Марк Аспри? Текстове за мюзикъли? Пише във всеки случай очарователни бележчици. " Драги Сам, добре пристигнал! ", по този начин стартира оставената за мен.
Нито една движимост в жилището не се задоволява да е просто практична и потребна. Четката за тоалетна е жезъл с мустаци. Кухненските кранове са озъбени демончета. Домакинът очевидно държи да притопля утринното си кафе на газови пламъци, виещи се като черкезки танцьорки. Господин Аспри е ерген: в това няма подозрение.
Има да вземем за пример прекалено много фотоси с подписи по стените – модели, актриси. В това отношение спалнята му припомня италиански ресторант. Само дето той е лондончанин и тяхната благодарност не е поради сготвената от него паста. Написаното с тъга посвещение и завъртеният автограф са като собственоръчно нанесена рана върху нежната именита шия.
На всичкото от горната страна ми се поставя да употребявам колата му; неговото транспортно средство ме чака безропотно край бордюра. В бележката си Марк Аспри се извинява във връзка на автомобила и ме уведомява, че има и по-хубав, надалеч по-хубав, само че той е в гаража на извънградската му благосъстоятелност, била тя вила, къща или имение. Вчера докретах на открито да хвърля един взор на колата.
Последен модел е и се стреми към незабележимостта на сив камък. Дори при най-щателен оглед ми се стори необикновена и смущаваща. Сред характерностите й са привидни хлътнатини, маскировъчно отстранимо покритие от наслойка по капака, на места драскотини. Английска тактика: застраховка против завистници. Нещата сякаш са се трансформирали, а са си останали същите през последните 10 години.
Аурата на пъбовете в Лондон несъмнено е станала по-отчетлива; носи се пушек, прахуляк и пясък от строителни работи, полъх на тоалетна, улиците наподобяват противен килим. Без подозрение ще се натъкна на изненади, когато се вгледам, само че аз постоянно съм знаел накъде се е отправила Англия. Америка е в нейното полезрение...
Качих се в колата и направих едно кръгче. Като споделям " кръгче ", желая да го свържа с чувството си при връщането в жилището. Бях зашеметен от мощността й. Усещах световъртеж и необикновен вид гадене, нравствено гадене, надигащо се от стомаха, където се обитава моралът (като да се събудиш от сън, в който си се опозорил, и да погледнеш със боязън ръцете си, с цел да видиш не са ли окървавени). На предната пътническа седалка под елегантния бял копринен калъф лежи тежък автомонтьорски крик. Явно Марк Аспри се бои от нещо. Вероятно от лондонските сиромаси.
От три дни съм тук и към този момент съм подготвен – подготвен съм да пиша. Чуйте единствено по какъв начин пукат кокалчетата ми. Реалният живот нахлува с такава скорост, че не мога да отсрочвам повече. Невероятно е. Две десетилетия мъчителна плашливост, две десетилетия изчакване и ненадейно съм подготвен. На тази година от много време ѝ е било писано да бъде година на извънредно държание. Нека разглася с надлежна невзискателност и нерешителност, че разполагам с основата за гръмък трилър. Също по този начин автентичен по своему.
Не мистерия от вида " кой е причинителят ". По-скоро " за какво е осъществено ". Изпитвам някакъв мъчителен екстаз. Усещам се млад и зелен. По моему съм по-малко романист, в сравнение с усърден служител, който протоколира житейски обстоятелства. Предполагам, че съм ненапълно и съизвършител, само че майната му на това към този момент. Днес се разсъниха и си помислих: в случай че Лондон е паяжина, къде е моето място в нея? Може би аз съм мухата. Мухата съм.
Да побързам. Винаги съм считал, че ще стартира с жертвата на ликвидиране, с нея, с Никола Сикс. Но не, някак не ми се коства редно. Нека стартира с неприятния. Да. Кийт. Ще стартира с килъра.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (840)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ