"Книга на песните. Най-древната китайска поезия", сборник
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Книга на песните. Най-древната китайска лирика ", възложен от Издателство " Изток Запад "
" Книга на песните " (Най-древната китайска поезия)
" Книга на песните " е една от перлите в съкровищницата на древнокитайската книжовност и просвета. Най-древния алманах на китайска песенна лирика, съдържащ национални и авторски умотворения, създавани, претворявани и събирани в интервала XI - V в.пр.Хр. В този интервал на територията на актуален Китай съществуват голям брой независими поземлени владения - княжества, които действително имат своя икономическа и политическа самостоятелност и единствено номинално признават висшата сакрална власт на царстващата династия Джоу (XI - III в. пр.Хр.), а владетеля на Джоу - като Син на Небето.
В сборника са събрани сводове от песни, оди и химни, написани и изпълнявани в другите древнокитайски царства в течение на дълъг интервал от време. Легендата приписва основаването на сборника на самия Конфуций, който съгласно авторитетния античен летописец Съма Циен (II - I в.пр.Хр.) прави подбора на песните, включени в каноничния свод, като евентуално редактира и обработва някои от тях. " Книга на песните " е неизменима част от конфуцианската канонична литература в състава на така наречен класическо " Петокнижие ".
Тя постоянно е заемала извънредно място в китайската литературна традиция, освен поради основополагащата си роля в построяването на китайското стихосложение, художествената и образна система на китайското поетично творчество, само че и със своята извънредно фина хармония, нравствени полезности и метафизичен ориентири. Без пресилване можем да кажем, че " Книга на песните " е един от шедьоврите освен на древнокитайската, само че и на международната класическа литература!
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Книга на песните. Най-древната китайска поезияС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Книга на песните. Най-древната китайска лирика "
По следите на поетичното слово
В самотна отрада, измежду хребети горски
отшелникът умен откри шир.
Самичък си ляга и става и пее,
завета положен завинаги лелее.
Книга на песните " В самотна отрада "
" Книга на песните " е една от перлите в съкровищницата на древнокитайската книжовност и просвета. Тя съставлява най-древния алманах на китайска песенна лирика, съдържащ национални и авторски умотворения, създавани, претворявани и събирани в интервала XI-V в.пр.Хр. В този интервал на територията на актуален Китай съществуват голям брой независими поземлени владения - княжества, които действително имат своя икономическа и политическа самостоятелност и единствено номинално признават висшата сакрална власт на царстващата династия Джоу (XI-III в.пр.Хр.), а владетелят на Джоу като Син на Небето.
В сборника са събрани сводове от песни, оди и химни, написани и изпълнявани в другите древнокитайски царства в течение на дълъг интервал от време. Легендата приписва основаването на сборника на самия Конфуций, който съгласно авторитетния античен летописец Съма Циен (II-I в.пр.Хр.) прави подбора на песните, включени в каноничния свод, разполагайки в началото с доста по-голям размер от събрани творби, като евентуално редактира и обработва някои от тях. " Книга на песните " е неизменима част от конфуцианската канонична литература в състава на така наречен класическо " Петокнижие ". В течение на вековете и до наши дни тя е неведнъж изследвана и тълкувана в опити да бъде оголен и интерпретиран истинния смисъл на стиховете.
В каноничния си тип антологията съдържа триста и пет песенно-поетични творби, разпределени в четири раздела.
Първият дял на сборника е наименуван " Напеви от всякакви царства " (или " Нрави на царствата ", на кит. Гуофън) и съдържа песенни произведения от петнадесет разнообразни царства. В тази част на антологията са събрани най-вече национални песнопения на лирично-любовни, сватбени, трудови, исторически, обществени и битови тематики. Още по времето на своето основаване и битуване в националните среди песните от другите царства са били събирани в обособени сводове и обсъждани като скъп и меродавен източник за познаване на нравите и обичаите, настроенията, стремежите, житейските и обществени проблеми на хората в другите краища на Поднебесната.
Всички включени в антологията песни се отличават със своята сюжетна и идейна автономия, комплектност и поетично майсторство. В художествено отношение творбите от този раздел са забележителни с формиращите се в поетичното творчество въздействащи стилистични фигури, богата алегоричност, символичност и иносказателност, реализиращи се в езиков лаконизъм и непревзета непринуденост на изрече - всичко това трансформира най-древния монумент на китайската поетична книжовност и във върховен пример на поетично съвършенство, житейска мъдрост и философско признание.
Втората част на " Книга на песните " е наречена " Малки песнопения " (или " Малки оди ", на кит. Сяо я) и включва главно поетични творби на придворните стихописци. Този вид лирични песни показват възторжена емоционалност във връзка на тържествени събития, възпяват заслуги и добродетели или разказват подвизи на исторически персони, владетели и герои. В стилистично отношение творбите от " Малки песнопения " са близки до раздела на националните песни " Напеви от царствата ", като част от тях имат разбъркан фолклорно-литературен темперамент.
Третата част на поетичната антология носи названието " Големи песнопения " (или " Велики оди ", на кит. Да я) и включва поетични творби на царстващата династия Джоу, отдадени основно на исторически събития, митове, героически сказания, военни подвизи и велики държавни каузи. В китайската литературна традиция те биват определяни като високи мостри на придворното поетично творчество. Тези песни се отличават с по-богати стилистични фигури и езикови похвати, които акцентират тяхната поетична церемониалност, адмирация и ритуална роля.
В четвъртата част на каноничния лиричен алманах, наречена " Химни " (на кит. Сун), са включени тържествени старинни храмови песнопения и химни, отдадени на духове, почитани предшественици и мъдри владетели от китайската античност. Химните са наситени с хвалебствени прилагателни, метафори и други художествено-стилистични фигури, в които са вплетени тържествени напеви и молитвени заклинания.
Поетичните произведения в антологията са били предопределени за ритмично напевно осъществяване с избрана благозвучност или песенно осъществяване с инструментален, а от време на време и танцов акомпанимент. Песните са били изпълнявани регулярно и при избрани мотиви, свързани с техните жанрови особености, сюжет и наличие. Част от тях евентуално са изпълнявали значима ритуална и паметна функционалност и са играели изключителна роля в живота на обществото и духовната връзка със света на божественото.
" Книга на песните " постоянно е заемала извънредно място в китайската литературна традиция освен поради основополагащата си роля в построяването на китайското стихосложение, художествената и образна система на поетичното творчество, само че и със своята извънредно фина хармония с отразените в нея нравствени полезности и метафизичен показа. Антологията на древнокитайската песенна поезия от модерна позиция придобива статута на повсеместен културен феномен, въплъщаващ в себе си всички сфери на историческия, обществения, политически, житейски, нравствен и литературно-естетически опит на китайската етно-културна общественост в своята лингво-културна среда, светоусещане и ценностни ориентири.
В този смисъл " Книга на песните " е самобитна енциклопедия на китайската античност, която съдържа в себе си и всички универсални съставни елементи на заобикалящия ни свят. Без пресилване можем да кажем, че " Книга на песните " е един от шедьоврите освен на древнокитайската, само че и на международната класическа литература!
Настоящото издание на " Книга на песните " на български език включва определени творби от първите три раздела на каноничния монумент, подбрани и преведени на български език от надарения наш преводач-китаист Петко Хинов, който ни напусна ненадейно при започване на 2022 година, само че завеща на поколенията своето въодушевено слово и всестранни духовни търсения. Искрени благодарности на фамилията на Петко Хинов за поддръжката в издаването на преведените от него материали, на доцент Антоанета Николова за поетичния превод на последните три творби в сборника, и на всички тези, които помогнаха " Книга на песните " да се появи в своето неповторимо и живо слово пред българската читателска публика.
Доц. Антония Цанкова
23 май 2023 година
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Книга на песните " (Най-древната китайска поезия)
" Книга на песните " е една от перлите в съкровищницата на древнокитайската книжовност и просвета. Най-древния алманах на китайска песенна лирика, съдържащ национални и авторски умотворения, създавани, претворявани и събирани в интервала XI - V в.пр.Хр. В този интервал на територията на актуален Китай съществуват голям брой независими поземлени владения - княжества, които действително имат своя икономическа и политическа самостоятелност и единствено номинално признават висшата сакрална власт на царстващата династия Джоу (XI - III в. пр.Хр.), а владетеля на Джоу - като Син на Небето.
В сборника са събрани сводове от песни, оди и химни, написани и изпълнявани в другите древнокитайски царства в течение на дълъг интервал от време. Легендата приписва основаването на сборника на самия Конфуций, който съгласно авторитетния античен летописец Съма Циен (II - I в.пр.Хр.) прави подбора на песните, включени в каноничния свод, като евентуално редактира и обработва някои от тях. " Книга на песните " е неизменима част от конфуцианската канонична литература в състава на така наречен класическо " Петокнижие ".
Тя постоянно е заемала извънредно място в китайската литературна традиция, освен поради основополагащата си роля в построяването на китайското стихосложение, художествената и образна система на китайското поетично творчество, само че и със своята извънредно фина хармония, нравствени полезности и метафизичен ориентири. Без пресилване можем да кажем, че " Книга на песните " е един от шедьоврите освен на древнокитайската, само че и на международната класическа литература!
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Книга на песните. Най-древната китайска лирика "
По следите на поетичното слово
В самотна отрада, измежду хребети горски
отшелникът умен откри шир.
Самичък си ляга и става и пее,
завета положен завинаги лелее.
Книга на песните " В самотна отрада "
" Книга на песните " е една от перлите в съкровищницата на древнокитайската книжовност и просвета. Тя съставлява най-древния алманах на китайска песенна лирика, съдържащ национални и авторски умотворения, създавани, претворявани и събирани в интервала XI-V в.пр.Хр. В този интервал на територията на актуален Китай съществуват голям брой независими поземлени владения - княжества, които действително имат своя икономическа и политическа самостоятелност и единствено номинално признават висшата сакрална власт на царстващата династия Джоу (XI-III в.пр.Хр.), а владетелят на Джоу като Син на Небето.
В сборника са събрани сводове от песни, оди и химни, написани и изпълнявани в другите древнокитайски царства в течение на дълъг интервал от време. Легендата приписва основаването на сборника на самия Конфуций, който съгласно авторитетния античен летописец Съма Циен (II-I в.пр.Хр.) прави подбора на песните, включени в каноничния свод, разполагайки в началото с доста по-голям размер от събрани творби, като евентуално редактира и обработва някои от тях. " Книга на песните " е неизменима част от конфуцианската канонична литература в състава на така наречен класическо " Петокнижие ". В течение на вековете и до наши дни тя е неведнъж изследвана и тълкувана в опити да бъде оголен и интерпретиран истинния смисъл на стиховете.
В каноничния си тип антологията съдържа триста и пет песенно-поетични творби, разпределени в четири раздела.
Първият дял на сборника е наименуван " Напеви от всякакви царства " (или " Нрави на царствата ", на кит. Гуофън) и съдържа песенни произведения от петнадесет разнообразни царства. В тази част на антологията са събрани най-вече национални песнопения на лирично-любовни, сватбени, трудови, исторически, обществени и битови тематики. Още по времето на своето основаване и битуване в националните среди песните от другите царства са били събирани в обособени сводове и обсъждани като скъп и меродавен източник за познаване на нравите и обичаите, настроенията, стремежите, житейските и обществени проблеми на хората в другите краища на Поднебесната.
Всички включени в антологията песни се отличават със своята сюжетна и идейна автономия, комплектност и поетично майсторство. В художествено отношение творбите от този раздел са забележителни с формиращите се в поетичното творчество въздействащи стилистични фигури, богата алегоричност, символичност и иносказателност, реализиращи се в езиков лаконизъм и непревзета непринуденост на изрече - всичко това трансформира най-древния монумент на китайската поетична книжовност и във върховен пример на поетично съвършенство, житейска мъдрост и философско признание.
Втората част на " Книга на песните " е наречена " Малки песнопения " (или " Малки оди ", на кит. Сяо я) и включва главно поетични творби на придворните стихописци. Този вид лирични песни показват възторжена емоционалност във връзка на тържествени събития, възпяват заслуги и добродетели или разказват подвизи на исторически персони, владетели и герои. В стилистично отношение творбите от " Малки песнопения " са близки до раздела на националните песни " Напеви от царствата ", като част от тях имат разбъркан фолклорно-литературен темперамент.
Третата част на поетичната антология носи названието " Големи песнопения " (или " Велики оди ", на кит. Да я) и включва поетични творби на царстващата династия Джоу, отдадени основно на исторически събития, митове, героически сказания, военни подвизи и велики държавни каузи. В китайската литературна традиция те биват определяни като високи мостри на придворното поетично творчество. Тези песни се отличават с по-богати стилистични фигури и езикови похвати, които акцентират тяхната поетична церемониалност, адмирация и ритуална роля.
В четвъртата част на каноничния лиричен алманах, наречена " Химни " (на кит. Сун), са включени тържествени старинни храмови песнопения и химни, отдадени на духове, почитани предшественици и мъдри владетели от китайската античност. Химните са наситени с хвалебствени прилагателни, метафори и други художествено-стилистични фигури, в които са вплетени тържествени напеви и молитвени заклинания.
Поетичните произведения в антологията са били предопределени за ритмично напевно осъществяване с избрана благозвучност или песенно осъществяване с инструментален, а от време на време и танцов акомпанимент. Песните са били изпълнявани регулярно и при избрани мотиви, свързани с техните жанрови особености, сюжет и наличие. Част от тях евентуално са изпълнявали значима ритуална и паметна функционалност и са играели изключителна роля в живота на обществото и духовната връзка със света на божественото.
" Книга на песните " постоянно е заемала извънредно място в китайската литературна традиция освен поради основополагащата си роля в построяването на китайското стихосложение, художествената и образна система на поетичното творчество, само че и със своята извънредно фина хармония с отразените в нея нравствени полезности и метафизичен показа. Антологията на древнокитайската песенна поезия от модерна позиция придобива статута на повсеместен културен феномен, въплъщаващ в себе си всички сфери на историческия, обществения, политически, житейски, нравствен и литературно-естетически опит на китайската етно-културна общественост в своята лингво-културна среда, светоусещане и ценностни ориентири.
В този смисъл " Книга на песните " е самобитна енциклопедия на китайската античност, която съдържа в себе си и всички универсални съставни елементи на заобикалящия ни свят. Без пресилване можем да кажем, че " Книга на песните " е един от шедьоврите освен на древнокитайската, само че и на международната класическа литература!
Настоящото издание на " Книга на песните " на български език включва определени творби от първите три раздела на каноничния монумент, подбрани и преведени на български език от надарения наш преводач-китаист Петко Хинов, който ни напусна ненадейно при започване на 2022 година, само че завеща на поколенията своето въодушевено слово и всестранни духовни търсения. Искрени благодарности на фамилията на Петко Хинов за поддръжката в издаването на преведените от него материали, на доцент Антоанета Николова за поетичния превод на последните три творби в сборника, и на всички тези, които помогнаха " Книга на песните " да се появи в своето неповторимо и живо слово пред българската читателска публика.
Доц. Антония Цанкова
23 май 2023 година
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ