Откъс от "Китка здравец" на полк. Петко Йотов
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Китка здравец " с създател полк. Петко Йотов, възложен от Екип " Българска история ".
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от книгата " Китка здавец " на полк. Петко Йотов. Известният боен, учител и историк бе шеф на Военноисторическия музей до гибелта си през 2009 година По случай 70 години от рождението му, които се навършиха на 2 септември, съдружие " Българска история " преиздава алманах с негови 37 описа, писани от Йотов и популяризирани до момента единствено измежду приятелите му.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
" Китка здравец ", полк. Петко Йотов
Първите ми мъжки неща
Растях си волно на един прекрасен хълм в Тетевенския балкан. От изгрев до залез слънце гледах на хоризонта хубостите на Стара планина.
Всички гьолове на поляната сред нашата къща и Кольовската махала бяха мои. Всички долинки, баири и кладенци също бяха мои. Нямаше дупка, в която да не съм бръкнал да диря всевъзможни пернати и пълзящи твари. Нямаше плет, който да не съм прескочил, градина или бостан, непроверени от мен.
Докато потеглих на учебно заведение, не познавах ни долни, ни горни гащи. Лятото по риза до колене... Зимата – фланела върху ризата, а от горната страна сукманче от домашно тъкан шаяк. Всеки сезон тогава беше прекрасен за мен, само че най-много зимата. Изям една огромна дървена пахарка с попара от мляко. Изляза на открито, кучето ме оближе – това ми беше миенето.
Възседна шейната и като се спусна към Туртолския бунар, снегът влиза изпод под сукманчето и излиза от пазвата ми. Докато издърпам шейната, възвря като чайник с греяна ракия и по този начин през целия ден и всеки ден.
Дойде една зима на посетители вуйна ми от Плевен. Гледа по какъв начин юначен се плъзвам и се кръсти. Кръсти се и дума: " Сестро, сестро, ще го повредите това момче. Ще му измръзнат мъжките работи. " Пък мама се смее:
– О, како, то по този начин си е привикнало.
Но вуйна ми очевидно беше решила с изключение на за пързаляне да ме резервира и за други, по-мъжки работи. При идващото си идване, било е през ранна пролет, донесе ми гащи. Да, гащи. Първите гащи. Само че тогава не знаех, че са женски. Най-напред ме сграбчи цветът.
Един пресен и гальовен като шипков цвят. При това с ластик и от горната страна, и изпод на крачолите. Голяма хубост. Много по-късно разбрах, че това са женски розови кюлоти. И съм се радвал за първи път в живота на дамски гащи. И в този момент се веселя на всичките им разновидности, изключително в случай че са по-малки. И отново от неведение се радвах, че с тези гащи възмъжавам. Така ми обясниха. Обуха ми ги незабавно. Натъпкаха в тях сукманчето и потеглих към махалата да се похваля на останалите момчета, че имам гащи. Оказа се, че когато мъж е обут в дамски гащи, не трябва да се хвали доста, но тогава към момента не знаех това.
Тичам на цялостна скорост в гъстата мъгла. Наближавам махалата за кой ли път. И стана нещо най-неочаквано с новите ми гащи. Скъсаха ги, скъсаха ги на части махленските кучета. Покрай гащите ми скъсаха и месата. Окъсан, оцапан с кръв и разреван се върнах у дома. Промиха ме с ракия, превързаха ме, успокояват ме, само че аз не преставам да си рева за гащите.
По-късно разбрах, че съм имал шанс още от дребен да схвана, че не е прелестно да се обуват дамски гащи, по-приятно е да се събуват.
И още нещо разбрах по-късно – доста рискова е миризмата на непознато. Кучетата, дето са кучета, и те го знаят. Всеки ден играех с тях, в никакъв случай не са посягали да ме хапят. Те и в тази ситуация не хапеха мен, а гащите. Да, гащите имаха особена, купешка миризма. Прости селски кучета, не познаваха градската, купешка миризма. Та разбрах, че и когато се контактува с непознати гащи, човек би трябвало да се прибира у дома със личната си миризма.
Мъже, сътрудници – фенове на мощни и нежни преживявания, когато боравите с дамски гащи, не бързайте в мъглата.
22.02.1996 година
София
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (780)
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от книгата " Китка здавец " на полк. Петко Йотов. Известният боен, учител и историк бе шеф на Военноисторическия музей до гибелта си през 2009 година По случай 70 години от рождението му, които се навършиха на 2 септември, съдружие " Българска история " преиздава алманах с негови 37 описа, писани от Йотов и популяризирани до момента единствено измежду приятелите му.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
" Китка здравец ", полк. Петко Йотов
Първите ми мъжки неща
Растях си волно на един прекрасен хълм в Тетевенския балкан. От изгрев до залез слънце гледах на хоризонта хубостите на Стара планина.
Всички гьолове на поляната сред нашата къща и Кольовската махала бяха мои. Всички долинки, баири и кладенци също бяха мои. Нямаше дупка, в която да не съм бръкнал да диря всевъзможни пернати и пълзящи твари. Нямаше плет, който да не съм прескочил, градина или бостан, непроверени от мен.
Докато потеглих на учебно заведение, не познавах ни долни, ни горни гащи. Лятото по риза до колене... Зимата – фланела върху ризата, а от горната страна сукманче от домашно тъкан шаяк. Всеки сезон тогава беше прекрасен за мен, само че най-много зимата. Изям една огромна дървена пахарка с попара от мляко. Изляза на открито, кучето ме оближе – това ми беше миенето.
Възседна шейната и като се спусна към Туртолския бунар, снегът влиза изпод под сукманчето и излиза от пазвата ми. Докато издърпам шейната, възвря като чайник с греяна ракия и по този начин през целия ден и всеки ден.
Дойде една зима на посетители вуйна ми от Плевен. Гледа по какъв начин юначен се плъзвам и се кръсти. Кръсти се и дума: " Сестро, сестро, ще го повредите това момче. Ще му измръзнат мъжките работи. " Пък мама се смее:
– О, како, то по този начин си е привикнало.
Но вуйна ми очевидно беше решила с изключение на за пързаляне да ме резервира и за други, по-мъжки работи. При идващото си идване, било е през ранна пролет, донесе ми гащи. Да, гащи. Първите гащи. Само че тогава не знаех, че са женски. Най-напред ме сграбчи цветът.
Един пресен и гальовен като шипков цвят. При това с ластик и от горната страна, и изпод на крачолите. Голяма хубост. Много по-късно разбрах, че това са женски розови кюлоти. И съм се радвал за първи път в живота на дамски гащи. И в този момент се веселя на всичките им разновидности, изключително в случай че са по-малки. И отново от неведение се радвах, че с тези гащи възмъжавам. Така ми обясниха. Обуха ми ги незабавно. Натъпкаха в тях сукманчето и потеглих към махалата да се похваля на останалите момчета, че имам гащи. Оказа се, че когато мъж е обут в дамски гащи, не трябва да се хвали доста, но тогава към момента не знаех това.
Тичам на цялостна скорост в гъстата мъгла. Наближавам махалата за кой ли път. И стана нещо най-неочаквано с новите ми гащи. Скъсаха ги, скъсаха ги на части махленските кучета. Покрай гащите ми скъсаха и месата. Окъсан, оцапан с кръв и разреван се върнах у дома. Промиха ме с ракия, превързаха ме, успокояват ме, само че аз не преставам да си рева за гащите.
По-късно разбрах, че съм имал шанс още от дребен да схвана, че не е прелестно да се обуват дамски гащи, по-приятно е да се събуват.
И още нещо разбрах по-късно – доста рискова е миризмата на непознато. Кучетата, дето са кучета, и те го знаят. Всеки ден играех с тях, в никакъв случай не са посягали да ме хапят. Те и в тази ситуация не хапеха мен, а гащите. Да, гащите имаха особена, купешка миризма. Прости селски кучета, не познаваха градската, купешка миризма. Та разбрах, че и когато се контактува с непознати гащи, човек би трябвало да се прибира у дома със личната си миризма.
Мъже, сътрудници – фенове на мощни и нежни преживявания, когато боравите с дамски гащи, не бързайте в мъглата.
22.02.1996 година
София
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (780)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ