"Как да отгледаме най-щастливите деца на света" на Кайя Пуура
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Как да отгледаме най-щастливите деца на света ", с създател Кайя Пуура, възложен от издателство " Сиела "
Финландката Кайя Пуура е експерт в областта на детското образование. В наръчника " Как да отгледаме най-щастливите деца на света " тя споделя своя опит.
През 2023 година Финландия за шеста поредна година оглави класацията на " Световния отчет на щастието " за най-щастливата страна в света. Една от основните аргументи за това е специфичното отношение, което финландците имат към образованието и възпитанието на децата си.
" Родителството е развой, който се учи през целия живот и в който децата учат нас, родителите, по този начин, както и ние тях ", написа Кайя Пуура
Книгата е ориентирана както към бъдещи родители, които се приготвят за голямата смяна в живота си, по този начин и към родители на дребни деца, младежи и към този момент самостоятелни младежи.
Важните въпроси, които Пуура, слага и търси отговор са:
• Как да направляваме изблиците на гняв при дребните деца?
• Какво да вършим, когато детето споделя единствено " не "?
• Как да подходим, когато детето ни не желае да яде избрани храни?
• Как да научим детето ни да споделя с нас?
• Как да поддържаме децата прочувствено, без да ги притискаме?
С доста разбирание и внимание към родителите финландската психоложка показва своята формула за уравновесено образование на децата, в която тайната на положителното родителство не се крие единствено в строго налаганите ограничавания, нито пък в демократичното отношение.
Подобно на някои от най-популярните издания в сферата като " Успяващите деца " на Мишел Борба и " Книгата, която желаете родителите ви да бяха прочели " от Филипа Пери, в основата на метода си Кайя Пуура залага вместо да се пробват да отглеждат надарени или сполучливи деца, преди всичко родителите постоянно да се стремят да възпитават децата си " да бъдат положителни хора ".
Написана на наличен и лек език, " Как да отгледаме най-щастливите деца на света " предизвиква родителите да развиват физическите, когнитивните, обществените и прочувствените умения на децата си по отношение на персоналното им движение, а не сравнявайки ги с другите. И най-много да подхождат с доста схващане, самообладание и обич.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Из " Как да отгледаме най-щастливите деца на света " от Кайя Пуура
РОДИТЕЛСТВО, ИЛИ ДЕТЕТО КАТО ЧЛЕН НА СЕМЕЙСТВОТО
Как да отгледаме най-щастливите деца на светаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Въпреки че новороденото има същите човешки права като възрастния, директно след раждането си, то няма късмет да ги упражнява. Малкото дете не е в положение да се грижи за себе си и да взема рационални решения да вземем за пример за облеклото или храната си без помощта на родител. От това следва и особеното систематизиране на отговорностите за взимане на решения и че родителите и децата имат разнообразни отговорности и права в фамилията. Тъй като знанията и уменията се натрупват последователно, братята и сестрите на друга възраст и стадии на развиване имат разнообразни отговорности и права.
Първото обвързване на родителя е да се опита да резервира живота на детето. За тази цел той би трябвало да го защищити от рискове и вреди и да задоволи главните му потребности, като подобаваща храна, отмора и непорочност. Освен това би трябвало да се погрижи и за умственото му развиването. Това включва схващане и реагиране на прочувствените послания на детето, контролиране на държанието му, образованието и игрите с него. Родителят би трябвало да се ангажира отговорно със своята роля.
С други думи, на процедура родителят би трябвало да може да се оправя с грижите за детето и в случай че е належащо, да слага потребностите му пред своите лични даже когато самият той би желал да спи, само че детето има потребност от храна или други грижи. То от своя страна се привързва към родителя и се учи по какъв начин да се пази, да пази личното си тяло, да претърпява и ръководи страстите си и да взе участие в игри както с родителите си, по този начин и с други хора.
Бебето към този момент на възраст за игри придобива визия за света по метод, който можем да разберем, в случай че създадем описаното в идващите фрази упражнение. Представете си, че се намирате в изцяло нов свят, в който петметрови същества приказват език, който не разбирате. Не познавате и предметите към себе си - единствените познати неща са гласовете и придвижванията на едно или две от съществата. Вдигат ви и ви взимат в обятията си, след това ви връщат назад, повиват ви и понякога ви разповиват. Не знаете никакви думи, само че когато заплачете, ви дават храна, гушкат ви или ви приспиват.
Постепенно стартирате да разпознавате лицата на съществата към вас и осъзнавате, че принадлежите към същия тип. Започвате да разпознавате и предметите, изключително в случай че сте ги изследвали с уста. След към шест месеца стартирате да осъзнавате, че звуците, излизащи от устните на съществата, са думи и значат нещо и стартирате да се пробвате да ги повтаряте. След към 12 месеца тренировки към този момент можете сами да кажете къси думи, само че продължавате да срещате неща и предмети, които не сте виждал преди и които не разбирате.
До третия си рожден ден научавате, че с тирада можете да изразявате личните си мисли, да предадете страсти и да задавате въпроси. Понякога обаче ви е мъчно да приемете, че не всеки път получавате това, което желаете. Това ви кара да плачете и усещате, че ще избухнете. Понякога възприятието на яд е толкоз мощно, че може да крещите и да удряте другите. Също по този начин не можете да предвидите какво ще се случи, в случай че се изкатерите нависоко и паднете или в случай че излезете да играете на шосето.
Целта на горното упражнение е да илюстрира какво може и какво не може да се чака от малко дете. Най-важната задача на родителите през първите шест месеца е да се погрижат детето да не чака прекомерно дълго човешки контакт, разтуха, храна или облекчаване на други съществени потребности. Също по този начин то би трябвало да бъде предпазено от самото начало, тъй като не може да защищити себе си от рухване да вземем за пример, когато се учи да се прекатурва върху масата за повиване.
Детето се научава да яде разнообразни храни, само че към момента не е в положение рационално да реши с какво би трябвало да се храни. То към този момент може да разпознава част от вкъщи и заплахите на заобикалящата го среда, само че има потребност от не[1]прекъсната отбрана и грижа от родител или различен възрастен. Дете в учебна възраст може към този момент да знае по какъв начин да разпознава часа, само че може да не е в положение да дефинира по кое време би трябвало да се прибере у дома без родителска помощ.
Дете в учебна възраст може в познати условия и обстановки да знае по какъв начин да се защищити (например, когато кара колело до училище), само че се нуждае от родителска помощ, с цел да реши дали може да кара колело в центъра на града. Тийнейджър, въпреки това, може да наподобява самостоятелен и компетентен, само че въпреки всичко се нуждае от доста помощ от родителите си, с цел да се грижи за здравето и сигурността си, изключително когато става дума за проблеми, свързани с тютюна, алкохола или секса.
За детето родителите и взаимоотношението с тях са първата и значима среда за развиване. С появяването на първото дете родителят или родителите би трябвало да помислят и да се научат по какъв начин да се грижат за него и какво се чака от тях, до момента в който пораства. За правата, свободите и отговорностите на децата е добре да се стартира да се приказва от най-ранна възраст. Родителите би трябвало да изработят правила - какво може да се прави и какво не. Развиващото се и растящо дете няма знанията и уменията да бъде стопанин на личния си живот и за благополучие, в естествени условия не е нужно да бъде.
През втората половина на първата година от живота на детето родителите би трябвало да поемат водеща роля и да изработят правила какво то може да прави и какво не. Най-важни са разпоредбите, нужни да защитят детето и да запазят живота му. Това са правила, свързани с рискови неща (игра с остри предмети, излизане на пътното платно, катерене нависоко, оставане единствено на открито или прекомерно закъсняване в града и т.н.), главните витални потребности (разнообразна диета, уместно облекло и др.) и недопустимо държание (не би трябвало да се нараняват други, да им се лишават играчките и т.н.).
Вторите по значимост правила са тези, улесняващи фамилния живот. Те включват по какъв начин да се държим (правила за държание на масата за хранене, по какъв начин да приказваме у дома и отвън дома и т.н.) и общи правила в дома (къде да оставим движимостите, да се погрижим за почистването и т.н.).
Третият вид са гъвкавите правила. Например, макар че не е разрешено да се ляга късно в делничните дни, това може да бъде позволено на формалните празници. Родителското управление и разпоредбите, които то дефинира, улесняват живота на децата, тъй като основават последователност в фамилията и чувство за привички. Също по този начин чувството за сигурност на децата пораства, когато знаят, че избрани неща са неразрешени, а други се случват по един и същи метод, едновременно.
Особено в ранна детска възраст родителското управление е значимо за развиването на вътрешното възприятие за сигурност на детето, защото въображението му измисля всевъзможни закани. За детето е значимо да усеща и да знае, че родителите се грижат за него, че са способни да го защитят от всички чудовища и злодеи на открито.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Финландката Кайя Пуура е експерт в областта на детското образование. В наръчника " Как да отгледаме най-щастливите деца на света " тя споделя своя опит.
През 2023 година Финландия за шеста поредна година оглави класацията на " Световния отчет на щастието " за най-щастливата страна в света. Една от основните аргументи за това е специфичното отношение, което финландците имат към образованието и възпитанието на децата си.
" Родителството е развой, който се учи през целия живот и в който децата учат нас, родителите, по този начин, както и ние тях ", написа Кайя Пуура
Книгата е ориентирана както към бъдещи родители, които се приготвят за голямата смяна в живота си, по този начин и към родители на дребни деца, младежи и към този момент самостоятелни младежи.
Важните въпроси, които Пуура, слага и търси отговор са:
• Как да направляваме изблиците на гняв при дребните деца?
• Какво да вършим, когато детето споделя единствено " не "?
• Как да подходим, когато детето ни не желае да яде избрани храни?
• Как да научим детето ни да споделя с нас?
• Как да поддържаме децата прочувствено, без да ги притискаме?
С доста разбирание и внимание към родителите финландската психоложка показва своята формула за уравновесено образование на децата, в която тайната на положителното родителство не се крие единствено в строго налаганите ограничавания, нито пък в демократичното отношение.
Подобно на някои от най-популярните издания в сферата като " Успяващите деца " на Мишел Борба и " Книгата, която желаете родителите ви да бяха прочели " от Филипа Пери, в основата на метода си Кайя Пуура залага вместо да се пробват да отглеждат надарени или сполучливи деца, преди всичко родителите постоянно да се стремят да възпитават децата си " да бъдат положителни хора ".
Написана на наличен и лек език, " Как да отгледаме най-щастливите деца на света " предизвиква родителите да развиват физическите, когнитивните, обществените и прочувствените умения на децата си по отношение на персоналното им движение, а не сравнявайки ги с другите. И най-много да подхождат с доста схващане, самообладание и обич.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Из " Как да отгледаме най-щастливите деца на света " от Кайя Пуура
РОДИТЕЛСТВО, ИЛИ ДЕТЕТО КАТО ЧЛЕН НА СЕМЕЙСТВОТО
Въпреки че новороденото има същите човешки права като възрастния, директно след раждането си, то няма късмет да ги упражнява. Малкото дете не е в положение да се грижи за себе си и да взема рационални решения да вземем за пример за облеклото или храната си без помощта на родител. От това следва и особеното систематизиране на отговорностите за взимане на решения и че родителите и децата имат разнообразни отговорности и права в фамилията. Тъй като знанията и уменията се натрупват последователно, братята и сестрите на друга възраст и стадии на развиване имат разнообразни отговорности и права.
Първото обвързване на родителя е да се опита да резервира живота на детето. За тази цел той би трябвало да го защищити от рискове и вреди и да задоволи главните му потребности, като подобаваща храна, отмора и непорочност. Освен това би трябвало да се погрижи и за умственото му развиването. Това включва схващане и реагиране на прочувствените послания на детето, контролиране на държанието му, образованието и игрите с него. Родителят би трябвало да се ангажира отговорно със своята роля.
С други думи, на процедура родителят би трябвало да може да се оправя с грижите за детето и в случай че е належащо, да слага потребностите му пред своите лични даже когато самият той би желал да спи, само че детето има потребност от храна или други грижи. То от своя страна се привързва към родителя и се учи по какъв начин да се пази, да пази личното си тяло, да претърпява и ръководи страстите си и да взе участие в игри както с родителите си, по този начин и с други хора.
Бебето към този момент на възраст за игри придобива визия за света по метод, който можем да разберем, в случай че създадем описаното в идващите фрази упражнение. Представете си, че се намирате в изцяло нов свят, в който петметрови същества приказват език, който не разбирате. Не познавате и предметите към себе си - единствените познати неща са гласовете и придвижванията на едно или две от съществата. Вдигат ви и ви взимат в обятията си, след това ви връщат назад, повиват ви и понякога ви разповиват. Не знаете никакви думи, само че когато заплачете, ви дават храна, гушкат ви или ви приспиват.
Постепенно стартирате да разпознавате лицата на съществата към вас и осъзнавате, че принадлежите към същия тип. Започвате да разпознавате и предметите, изключително в случай че сте ги изследвали с уста. След към шест месеца стартирате да осъзнавате, че звуците, излизащи от устните на съществата, са думи и значат нещо и стартирате да се пробвате да ги повтаряте. След към 12 месеца тренировки към този момент можете сами да кажете къси думи, само че продължавате да срещате неща и предмети, които не сте виждал преди и които не разбирате.
До третия си рожден ден научавате, че с тирада можете да изразявате личните си мисли, да предадете страсти и да задавате въпроси. Понякога обаче ви е мъчно да приемете, че не всеки път получавате това, което желаете. Това ви кара да плачете и усещате, че ще избухнете. Понякога възприятието на яд е толкоз мощно, че може да крещите и да удряте другите. Също по този начин не можете да предвидите какво ще се случи, в случай че се изкатерите нависоко и паднете или в случай че излезете да играете на шосето.
Целта на горното упражнение е да илюстрира какво може и какво не може да се чака от малко дете. Най-важната задача на родителите през първите шест месеца е да се погрижат детето да не чака прекомерно дълго човешки контакт, разтуха, храна или облекчаване на други съществени потребности. Също по този начин то би трябвало да бъде предпазено от самото начало, тъй като не може да защищити себе си от рухване да вземем за пример, когато се учи да се прекатурва върху масата за повиване.
Детето се научава да яде разнообразни храни, само че към момента не е в положение рационално да реши с какво би трябвало да се храни. То към този момент може да разпознава част от вкъщи и заплахите на заобикалящата го среда, само че има потребност от не[1]прекъсната отбрана и грижа от родител или различен възрастен. Дете в учебна възраст може към този момент да знае по какъв начин да разпознава часа, само че може да не е в положение да дефинира по кое време би трябвало да се прибере у дома без родителска помощ.
Дете в учебна възраст може в познати условия и обстановки да знае по какъв начин да се защищити (например, когато кара колело до училище), само че се нуждае от родителска помощ, с цел да реши дали може да кара колело в центъра на града. Тийнейджър, въпреки това, може да наподобява самостоятелен и компетентен, само че въпреки всичко се нуждае от доста помощ от родителите си, с цел да се грижи за здравето и сигурността си, изключително когато става дума за проблеми, свързани с тютюна, алкохола или секса.
За детето родителите и взаимоотношението с тях са първата и значима среда за развиване. С появяването на първото дете родителят или родителите би трябвало да помислят и да се научат по какъв начин да се грижат за него и какво се чака от тях, до момента в който пораства. За правата, свободите и отговорностите на децата е добре да се стартира да се приказва от най-ранна възраст. Родителите би трябвало да изработят правила - какво може да се прави и какво не. Развиващото се и растящо дете няма знанията и уменията да бъде стопанин на личния си живот и за благополучие, в естествени условия не е нужно да бъде.
През втората половина на първата година от живота на детето родителите би трябвало да поемат водеща роля и да изработят правила какво то може да прави и какво не. Най-важни са разпоредбите, нужни да защитят детето и да запазят живота му. Това са правила, свързани с рискови неща (игра с остри предмети, излизане на пътното платно, катерене нависоко, оставане единствено на открито или прекомерно закъсняване в града и т.н.), главните витални потребности (разнообразна диета, уместно облекло и др.) и недопустимо държание (не би трябвало да се нараняват други, да им се лишават играчките и т.н.).
Вторите по значимост правила са тези, улесняващи фамилния живот. Те включват по какъв начин да се държим (правила за държание на масата за хранене, по какъв начин да приказваме у дома и отвън дома и т.н.) и общи правила в дома (къде да оставим движимостите, да се погрижим за почистването и т.н.).
Третият вид са гъвкавите правила. Например, макар че не е разрешено да се ляга късно в делничните дни, това може да бъде позволено на формалните празници. Родителското управление и разпоредбите, които то дефинира, улесняват живота на децата, тъй като основават последователност в фамилията и чувство за привички. Също по този начин чувството за сигурност на децата пораства, когато знаят, че избрани неща са неразрешени, а други се случват по един и същи метод, едновременно.
Особено в ранна детска възраст родителското управление е значимо за развиването на вътрешното възприятие за сигурност на детето, защото въображението му измисля всевъзможни закани. За детето е значимо да усеща и да знае, че родителите се грижат за него, че са способни да го защитят от всички чудовища и злодеи на открито.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ