Откъс от "Изнасилени от чудеса" на Радослав Парушев
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Изнасилени от чудеса " с създател Радослав Парушев, възложен от Издателство " Колибри "
На 22 ноември Радослав Парушев се завръща на литературната авансцена, като този път е по-агресивен, по-анимационно занимателен и политически по-некоректен от всеки път!
" Всяка книга би следвало да се написа с ясното, въпреки и до някаква степен тъжно схващане, че във Вселената постоянно съществува опция единственият четец на тази съответна книга да си остане нейният създател ", споделя Парушев. Така стартира " Изнасилени от чудеса ", или неоторизираната биография на " Ийгълс ъф Дет Метъл ".
Това не е биографична книга за рок тайфа, чието име евентуално в никакъв случай не сте чували. Това е разказ за рокендрол, опиати, независимост, обич, другарство, за планувано и осъществено чудовищно закононарушение и шеметно гонене сред най-разнообразни групи от психопати на три континента.
Роман за конфликта сред двете като че ли най-противоречиви, най-отдалечени по скàлата на нормалността исторически феномени – рокендрола и радикалния ислям; безпощадна подигравка на ценностните разломи в днешната цивилизация, на актуалните форми на приложимост на фундаментални правила и хрумвания. Жестоко подигравателен, той е обезпокоителен зов за граничното положение на модерния свят.
Радослав Парушев е роден през 1975 година в София. Автор на романи, сборници с разкази и журналистика. Отличен с премия в състезанието за роман " Бъди публицист " на списание " Егоист " всред 600 участници (2001 г.), притежател на премия от националния конкурс за пай роман " Рашко Сугарев " (2003 г.), неведнъж номиниран за премията " Хеликон ". Женен, с една щерка.
" Изнасилени от чудеса " влиза в книжарниците на 22 ноември, а по-нетърпеливите от вас могат да поръчат книгата на pre-order и да я получат с подпис от писателя: https://www.ozone.bg/product/iznasileni-ot-chudesa/
Премиерата ще се състои на 5 декември в бар " Петък " в наличието на доста актьори, посетители и съидейници на създателя.
художник на корицата Дамян Дамянов
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Радослав Паушев - " Изнасилени от чудеса ", Откъс
ВСИЧКО ОНОВА ПРЕДИ 13 НОЕМВРИ
" ИЙГЪЛС "
Когато бях дете, ние, преебаните в Източна Европа, живеехме в публичен строй, който се наричаше " развъртян социализъм ", само че историята и ние, самите му съвременници, го запомнихме с доста по-характерното, съответно и уместно мръсно звучащо разбиране " комунизъм ". Комунизмът е най-отвратителното нещо, случвало се в миналото на човешката раса, като в класацията включваме и немския нацизъм. И по този начин, през мръсния, непоносим комунизъм комунистите бяха издали една бутафорна книга, която бяха озаглавили " АБВ на попмузиката ".
Под попмузика тогава се имаше поради диското и рокендрола, компютърната попмузика още не беше изобретена. Рокендролът по това време беше мощно нежелан за комунистите, тъй като застрашаваше властта на тия безбожни капути, само че тъй като, пътувайки по работа в капиталистическите страни, безбожните капути нямаше по какъв начин да спрат самите себе си да купуват на децата си джинси, кожени якета и плочи точно с рокендрол, капутите издадоха тази книга, с цел да се опитат да дадат класово пояснение на рокендрола през призмата на марксизма-ленинизма – обучение, което по това време за комунистите заместваше вярата в Бог по този начин, както, като умря Стив Джобс, в душите на избрани консумеристки кръгове за известно време вярата в умрелия Стив Джобс заместваше вярата в Бог...
Когато взех в тринайсетгодишните си ръчички сборника с азбучно подредени класови червени неистини " АБВ на попмузиката ", американската група " Ийгълс " ми беше известна само с песента си " Хотел Калифорния ". В скверния червен указател прочетох, че " Ийгълс " свирят и записват песни и албуми от началото на седемдесетте и че огромната си известност и триумфа си дължат на обстоятелството, че в творчеството си преглеждат обществени тематики, свързани с проблемите на младежите от работническата класа в Калифорния.
Както си спомняте, в единствената ария на " Ийгълс ", за която можете да се сетите, се споделя от първо лице историята на някакъв злощастник, който, окъснявайки, замръква в съмнителна едноименна локация, ръководена от дама на име " Tiffany-twisted, she got the Mercedes Benz, she’s got a lot of pretty, pretty boys, she calls friends ", където, общо взето, го понадрусали, понаебали и най-после, като понечил да си върви, му споделили: а, не, пичага, " you can check out any time you like, but you can never leave " (като " ne-е-е-еver " е изпято с такава интонация, като че ли точно в този миг внезапно му бръкват в гъза на класово осъзнатия вокал на пролетарската група " Ийгълс " ).
Понеже заради вярно ориентираните упоритости на родителите ми аз още като дете владеех британски много над междинното равнище и тъй като, както споделих, само " Хотел Калифорния " знаех на " Ийгълс ", мощно взех да се чудя и квас какви са тия отрудени млади служащи, дето вървят да се трошат като кучета по всякакви извратени бардаци, и какво общо има това с класовата битка като такава, каквато ми я преподаваха комунистите в учебно заведение.
В учебно заведение комунистите ни бяха обяснили класовата битка по баснословен метод – класова битка е да те изтезават фашистите в злокобни тъмнични изби, само че ти нищо да не им кажеш, да умреш от изтезанията и по-късно да останеш да живееш постоянно в паметта на признателните потомци и в името на някой горделив свинекомплекс с комини, дръзновено раздрали небесната синева. Впрочем, до момента в който ни преподавали това комунистите, в действителност изтезавали всякакви хора по всякакви изби, които хора обаче, за разлика от приказните герои, си казвали всичко, даже това, което през мозъка не им било минавало, че знаят.
Само че комунистите и техните закононарушения, въпреки че ще останат вечно в паметта на цивилизованата част от човечеството, няма да намерят повече място в този позитивен и развлекателен текст – от тук, та чак до края му. И по този начин, минаха години, без с " Ийгълс " повече да ни се пресекат пътищата, досега, в който се заех с актуалната романизирана биография. Направих рисърч на тематика " Ийгълс ", който беше в действителност къс, защото се оказа, че през последните почти петдесет години групата " Ийгълс " в действителност не е композирала и записала нито една ария с изключение на сълзливата балада за друсания млад социалист, незаконно арестуван от упадъчни буржоазни детайли в някакъв хотел – нито една друга ария, въпреки че " Ийгълс " са издали общо деветнайсет разнообразни студийни албума, всичките озаглавени " Greatest Hits ", от които през десетилетията са се продали толкоз милиарди копия, че това на процедура ги прави най-продаваната американска група на американска територия.
Да не се бърка – " Металика " и, допускам, " Аеросмит " са по-продавани американски групи, само че като към продажбите вкъщи се прибавят осъществените международни тиражи. Също по този начин Уитни Хюстън е по-продаван от " Ийгълс " американски реализатор в Америка, само че тя не е група. " Ийгълс " – евентуално поради недоказания си работническо-селски генезис и обективната логичност (дори напряко – диалектика) на класовата битка – държат върха за продажби на група в Америка и са, общо взето, класическо въплъщение на олигархичния рокендрол естаблишмънт, което какво ли е – ами тъкмо противоположното на това, което за мен въплъщават героите на актуалната биография. Така че стига за " Ийгълс ", продължаваме нататък с терминологичните избрания.
ДЕТ МЕТЪЛ
Дет метълът е фаза от развиването на рокендрола, настъпила през първата половина на осемдесетте години на XX век в някои от развитите буржоазен страни, и в прочут смисъл съставлява дъното на рокендрола. Ако се върнем към корените на явлението двайсетина години по-рано, елементарно ще установим зараждането на една съответна причинност – още " Ролинг Стоунс " дават всичко от себе си да бъдат " по-шумни " от " Бийтълс " (което, поради равнището на развиване на техниката през 1963 година, значи, безусловно, да крещиш по-силно от другия вокалист в микрофона и да блъскаш по барабаните си по-силно от другия барабанист – с всички сили).
След това, с цел да създадат усещане на публиката, " Ху " зазвучават по-бързо и по-агресивно от " Стоунс ". Понеже от примитивните китари в средата на шейсетте няма по какъв начин да се извади по-агресивен и по-зъл тон от, общо взето, безгрижното " дръндрън ", " Ху ", с цел да надскочат " Стоунс ", стартират просто и напълно безусловно да трошат китарите си на сцената. Впоследствие всичко живо троши принадлежности, само че " Ху " останаха вечно първите. Сетне " Лед Зепелин " в устрема си да надджангърят " Ху " пък стартират да звучат толкоз бързо и нападателно, че напряко основават нов клон в рокендрола, наименуван хард рок.
Почти незабавно (още през идващото лято) " Блек Сабат " и след година-две " Тин Лизи " качват оборотите до степен, че нещото към този момент стартира да се назовава метъл, стига се до NWBHM (New Wave British Heavy Metal) – тогавашната нова английска вълна, облечена в бутафорни кожи с пирамидки орда, предвождана от " Айрън Мейдън " и " Джудас Прийст ", с чиито трагични физиономии, коства ми се, приблизително осведомената аудитория към момента свързва понятието хеви метъл.
Сетне, през осемдесетте, се появиха и за малко бяха дейни пискливи смешници като " Хелоуин ", които, тъй като пищяха с по-висока скорост от " Мейдън ", бяха наречени от рецензията спийд метъл. (Изобщо тогава хората в културния свят доста четяха музикални списания, в които музикалните публицисти всякога, когато някой педал с космата гръд и впити в гъза панталони от изкуствена кожа се новопоявяваше на сцената, се усещаха длъжни и се надпреварваха да измислят ново име на неподражаемия му самостоятелен жанр.)
След това пристигна траш метълът, представляван от едни потни видове с космати плещи и месести космати уши като " Слейър ", " Антракс " и най-малко първоначално – " Металика " и " Мегадет ". Впрочем трашметълистите фактически изглеждаха по този начин, като че ли в Калифорния в миналото е съществувало нещо като работническа класа и са ѝ се народили деца, които, вместо да отидат да се трепят във фабриките, са станали траш метъл музиканти.
Траш метълът е това нещо, в което китарата вие пронизително и немелодично, артистът ръмжи заплашително за това какъв брой е популярен примерно Сатаната и по какъв начин Сатаната ще пристигна да цари в кръв (което знамение, като се замисля, към края на тази книга фактически се сбъдва в немалка степен), а откъм гърба двете каси на комплекта барабани вършат едно доста особено трррртакатакатакатакатаккккк! – като, по какъв начин да се изразим, като както звучи детско барабанче.
Впрочем след настойчиво ритмично умоляване от страна на трашметълистите Черният стопанин да им купи душите, Черният стопанин взе че фактически влага в някои от тях – " Металика " станаха най-богатите хора, свирили какъвто и да е метъл в историята, станаха притежатели на медии и на какво ли още не и даже подеха небогоугодни акции против свободното потребление на авторско наличие. " Антракс " и " Слейър " пък си останаха небогати, само че релативно почтени дяволопоклонници с по някой различен непретенциозен половин милион в сметките.
И най-после, най-накрая, върху раменете на траш метъла стъпиха пичове, които, въпреки и да носеха чисти черни сърца и да имаха откровени демонски планове, за жалост, не ставаха и за клин за зеле, не притежаваха качества даже да бъдат трашметълисти – и точно те изобретиха дет метъла. Характерно за стила е, че китарите, настроени отгоре-отгоре в най-ниската допустима тоналност, звучат като влаченето на тенекиена кутия от сирене по неравномерен напукан асфалтов плац.
Вокалите се назовават death grows, но не звучат като предсмъртни хрипове, а по-скоро като плач на хищник. Нещо приблизително (и уродливо) сред мечка и глиган, модулирано в гърлото на пъпчив, потен и пълен дългокос представител на работническата класа с душа, изтъкана от завист и яд, и с извънредно миризливи крайници. Та този желае да го начука на целия буржоазен свят, в който свят по-талантливите, работливи, образовани и по-адекватни от него имат доста, доста повече неща, а той, осъзнавайки своята уязвимост пред мощта на подлия буржоазен свят, прибягва до неизбежното – да призове Сатаната да пристигна и да пръсне гъза на системата със своя червен злобен клин.
Толкова огромно чудовищно предпочитание в толкоз малко и пъпчасало като гнусно лице гърло! Да, пичовете от дет метъл течението имаха откровени антисистемни планове, само че точно капиталистите, отговорни за техните комплекси и тяхната мизерия, след средата на осемдесетте трансфораха дет метъла в промишленост, бълваща пазарни артикули, ориентирани към онеправданите маси от дебели пъпчиви чикиджии. Като цяло, дет метълът, сходно на " Ийгълс ", заради комбинирано стичане на отрицателни фактори съставлява противоположното на това, което същинският рокендрол е:
Течение в изкуството,
предизвикано от Радостта от Живота,
възпяващо Радостта от Живота,
умножаващо Радостта от Живота.
Най-изявените представители на дет метъла през XX век са групите " Венъм ", " Пазесд ", " Дет ", " Дистрашкън ", " Морбид Ейнджъл ", " Пестиленс ", " Ъбичуари ". В началото на XXI век стилът към момента беше жив и известен изключително в Скандинавия – евентуално поради непрестанното предпочитание да се самоубиеш в онази целогодишна зимна нощ там горе, – като профилираната рецензия интензивно настояваше, че е налице война сред норвежката и шведската дет метъл сцена, което единствено по себе си, отвън подтекста на каквото и да е, звучи, съгласете се, същински смешно.
В прочут смисъл това, че рокендролът катастрофира в дет метъла, е законосъобразен свършек на една наклонност, присъща и за всички останали клонове на изкуството – към края на осемдесетте години на XX век и във образните изкуства, и в литературата изразните средства бяха доведени до рискова прекаленост, до степен изкуствата към този момент да не може да бъдат възприемани от душевен здрав субект. Но актуалното изкуство, естествено, не свърши с това. Защото, за наслада, пристигна постът.
Когато да вземем за пример рокендролът се изчерпа да е бърз, гръмък и нападателен, вместо да почине, стана по-бавен и по-тих, върна се към романтиката на седемдесетте – появи се грънджът, едно типично посткултурно събитие. В литературата след Маркес, общо взето, към този момент нямаше какво да се напише по линия на модернизма. (Някои, естествено, споделят, че Маркес е постмодернист, и са прави, тъй като е и подобен.) Тогава се появиха структурализмът на Умберто Еко, постмодернизмът на Мартин Еймис, неокласическият неомодернизъм на, примерно, Радослав Парушев, само че стига с теорията на изкуството – да оставим теорията на културолозите и да се фокусираме върху това, което няколко критици настойчиво настояват, че най-добре умеем – разказването на истории.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1171)
На 22 ноември Радослав Парушев се завръща на литературната авансцена, като този път е по-агресивен, по-анимационно занимателен и политически по-некоректен от всеки път!
" Всяка книга би следвало да се написа с ясното, въпреки и до някаква степен тъжно схващане, че във Вселената постоянно съществува опция единственият четец на тази съответна книга да си остане нейният създател ", споделя Парушев. Така стартира " Изнасилени от чудеса ", или неоторизираната биография на " Ийгълс ъф Дет Метъл ".
Това не е биографична книга за рок тайфа, чието име евентуално в никакъв случай не сте чували. Това е разказ за рокендрол, опиати, независимост, обич, другарство, за планувано и осъществено чудовищно закононарушение и шеметно гонене сред най-разнообразни групи от психопати на три континента.
Роман за конфликта сред двете като че ли най-противоречиви, най-отдалечени по скàлата на нормалността исторически феномени – рокендрола и радикалния ислям; безпощадна подигравка на ценностните разломи в днешната цивилизация, на актуалните форми на приложимост на фундаментални правила и хрумвания. Жестоко подигравателен, той е обезпокоителен зов за граничното положение на модерния свят.
Радослав Парушев е роден през 1975 година в София. Автор на романи, сборници с разкази и журналистика. Отличен с премия в състезанието за роман " Бъди публицист " на списание " Егоист " всред 600 участници (2001 г.), притежател на премия от националния конкурс за пай роман " Рашко Сугарев " (2003 г.), неведнъж номиниран за премията " Хеликон ". Женен, с една щерка.
" Изнасилени от чудеса " влиза в книжарниците на 22 ноември, а по-нетърпеливите от вас могат да поръчат книгата на pre-order и да я получат с подпис от писателя: https://www.ozone.bg/product/iznasileni-ot-chudesa/
Премиерата ще се състои на 5 декември в бар " Петък " в наличието на доста актьори, посетители и съидейници на създателя.
художник на корицата Дамян Дамянов
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Радослав Паушев - " Изнасилени от чудеса ", Откъс
ВСИЧКО ОНОВА ПРЕДИ 13 НОЕМВРИ
" ИЙГЪЛС "
Когато бях дете, ние, преебаните в Източна Европа, живеехме в публичен строй, който се наричаше " развъртян социализъм ", само че историята и ние, самите му съвременници, го запомнихме с доста по-характерното, съответно и уместно мръсно звучащо разбиране " комунизъм ". Комунизмът е най-отвратителното нещо, случвало се в миналото на човешката раса, като в класацията включваме и немския нацизъм. И по този начин, през мръсния, непоносим комунизъм комунистите бяха издали една бутафорна книга, която бяха озаглавили " АБВ на попмузиката ".
Под попмузика тогава се имаше поради диското и рокендрола, компютърната попмузика още не беше изобретена. Рокендролът по това време беше мощно нежелан за комунистите, тъй като застрашаваше властта на тия безбожни капути, само че тъй като, пътувайки по работа в капиталистическите страни, безбожните капути нямаше по какъв начин да спрат самите себе си да купуват на децата си джинси, кожени якета и плочи точно с рокендрол, капутите издадоха тази книга, с цел да се опитат да дадат класово пояснение на рокендрола през призмата на марксизма-ленинизма – обучение, което по това време за комунистите заместваше вярата в Бог по този начин, както, като умря Стив Джобс, в душите на избрани консумеристки кръгове за известно време вярата в умрелия Стив Джобс заместваше вярата в Бог...
Когато взех в тринайсетгодишните си ръчички сборника с азбучно подредени класови червени неистини " АБВ на попмузиката ", американската група " Ийгълс " ми беше известна само с песента си " Хотел Калифорния ". В скверния червен указател прочетох, че " Ийгълс " свирят и записват песни и албуми от началото на седемдесетте и че огромната си известност и триумфа си дължат на обстоятелството, че в творчеството си преглеждат обществени тематики, свързани с проблемите на младежите от работническата класа в Калифорния.
Както си спомняте, в единствената ария на " Ийгълс ", за която можете да се сетите, се споделя от първо лице историята на някакъв злощастник, който, окъснявайки, замръква в съмнителна едноименна локация, ръководена от дама на име " Tiffany-twisted, she got the Mercedes Benz, she’s got a lot of pretty, pretty boys, she calls friends ", където, общо взето, го понадрусали, понаебали и най-после, като понечил да си върви, му споделили: а, не, пичага, " you can check out any time you like, but you can never leave " (като " ne-е-е-еver " е изпято с такава интонация, като че ли точно в този миг внезапно му бръкват в гъза на класово осъзнатия вокал на пролетарската група " Ийгълс " ).
Понеже заради вярно ориентираните упоритости на родителите ми аз още като дете владеех британски много над междинното равнище и тъй като, както споделих, само " Хотел Калифорния " знаех на " Ийгълс ", мощно взех да се чудя и квас какви са тия отрудени млади служащи, дето вървят да се трошат като кучета по всякакви извратени бардаци, и какво общо има това с класовата битка като такава, каквато ми я преподаваха комунистите в учебно заведение.
В учебно заведение комунистите ни бяха обяснили класовата битка по баснословен метод – класова битка е да те изтезават фашистите в злокобни тъмнични изби, само че ти нищо да не им кажеш, да умреш от изтезанията и по-късно да останеш да живееш постоянно в паметта на признателните потомци и в името на някой горделив свинекомплекс с комини, дръзновено раздрали небесната синева. Впрочем, до момента в който ни преподавали това комунистите, в действителност изтезавали всякакви хора по всякакви изби, които хора обаче, за разлика от приказните герои, си казвали всичко, даже това, което през мозъка не им било минавало, че знаят.
Само че комунистите и техните закононарушения, въпреки че ще останат вечно в паметта на цивилизованата част от човечеството, няма да намерят повече място в този позитивен и развлекателен текст – от тук, та чак до края му. И по този начин, минаха години, без с " Ийгълс " повече да ни се пресекат пътищата, досега, в който се заех с актуалната романизирана биография. Направих рисърч на тематика " Ийгълс ", който беше в действителност къс, защото се оказа, че през последните почти петдесет години групата " Ийгълс " в действителност не е композирала и записала нито една ария с изключение на сълзливата балада за друсания млад социалист, незаконно арестуван от упадъчни буржоазни детайли в някакъв хотел – нито една друга ария, въпреки че " Ийгълс " са издали общо деветнайсет разнообразни студийни албума, всичките озаглавени " Greatest Hits ", от които през десетилетията са се продали толкоз милиарди копия, че това на процедура ги прави най-продаваната американска група на американска територия.
Да не се бърка – " Металика " и, допускам, " Аеросмит " са по-продавани американски групи, само че като към продажбите вкъщи се прибавят осъществените международни тиражи. Също по този начин Уитни Хюстън е по-продаван от " Ийгълс " американски реализатор в Америка, само че тя не е група. " Ийгълс " – евентуално поради недоказания си работническо-селски генезис и обективната логичност (дори напряко – диалектика) на класовата битка – държат върха за продажби на група в Америка и са, общо взето, класическо въплъщение на олигархичния рокендрол естаблишмънт, което какво ли е – ами тъкмо противоположното на това, което за мен въплъщават героите на актуалната биография. Така че стига за " Ийгълс ", продължаваме нататък с терминологичните избрания.
ДЕТ МЕТЪЛ
Дет метълът е фаза от развиването на рокендрола, настъпила през първата половина на осемдесетте години на XX век в някои от развитите буржоазен страни, и в прочут смисъл съставлява дъното на рокендрола. Ако се върнем към корените на явлението двайсетина години по-рано, елементарно ще установим зараждането на една съответна причинност – още " Ролинг Стоунс " дават всичко от себе си да бъдат " по-шумни " от " Бийтълс " (което, поради равнището на развиване на техниката през 1963 година, значи, безусловно, да крещиш по-силно от другия вокалист в микрофона и да блъскаш по барабаните си по-силно от другия барабанист – с всички сили).
След това, с цел да създадат усещане на публиката, " Ху " зазвучават по-бързо и по-агресивно от " Стоунс ". Понеже от примитивните китари в средата на шейсетте няма по какъв начин да се извади по-агресивен и по-зъл тон от, общо взето, безгрижното " дръндрън ", " Ху ", с цел да надскочат " Стоунс ", стартират просто и напълно безусловно да трошат китарите си на сцената. Впоследствие всичко живо троши принадлежности, само че " Ху " останаха вечно първите. Сетне " Лед Зепелин " в устрема си да надджангърят " Ху " пък стартират да звучат толкоз бързо и нападателно, че напряко основават нов клон в рокендрола, наименуван хард рок.
Почти незабавно (още през идващото лято) " Блек Сабат " и след година-две " Тин Лизи " качват оборотите до степен, че нещото към този момент стартира да се назовава метъл, стига се до NWBHM (New Wave British Heavy Metal) – тогавашната нова английска вълна, облечена в бутафорни кожи с пирамидки орда, предвождана от " Айрън Мейдън " и " Джудас Прийст ", с чиито трагични физиономии, коства ми се, приблизително осведомената аудитория към момента свързва понятието хеви метъл.
Сетне, през осемдесетте, се появиха и за малко бяха дейни пискливи смешници като " Хелоуин ", които, тъй като пищяха с по-висока скорост от " Мейдън ", бяха наречени от рецензията спийд метъл. (Изобщо тогава хората в културния свят доста четяха музикални списания, в които музикалните публицисти всякога, когато някой педал с космата гръд и впити в гъза панталони от изкуствена кожа се новопоявяваше на сцената, се усещаха длъжни и се надпреварваха да измислят ново име на неподражаемия му самостоятелен жанр.)
След това пристигна траш метълът, представляван от едни потни видове с космати плещи и месести космати уши като " Слейър ", " Антракс " и най-малко първоначално – " Металика " и " Мегадет ". Впрочем трашметълистите фактически изглеждаха по този начин, като че ли в Калифорния в миналото е съществувало нещо като работническа класа и са ѝ се народили деца, които, вместо да отидат да се трепят във фабриките, са станали траш метъл музиканти.
Траш метълът е това нещо, в което китарата вие пронизително и немелодично, артистът ръмжи заплашително за това какъв брой е популярен примерно Сатаната и по какъв начин Сатаната ще пристигна да цари в кръв (което знамение, като се замисля, към края на тази книга фактически се сбъдва в немалка степен), а откъм гърба двете каси на комплекта барабани вършат едно доста особено трррртакатакатакатакатаккккк! – като, по какъв начин да се изразим, като както звучи детско барабанче.
Впрочем след настойчиво ритмично умоляване от страна на трашметълистите Черният стопанин да им купи душите, Черният стопанин взе че фактически влага в някои от тях – " Металика " станаха най-богатите хора, свирили какъвто и да е метъл в историята, станаха притежатели на медии и на какво ли още не и даже подеха небогоугодни акции против свободното потребление на авторско наличие. " Антракс " и " Слейър " пък си останаха небогати, само че релативно почтени дяволопоклонници с по някой различен непретенциозен половин милион в сметките.
И най-после, най-накрая, върху раменете на траш метъла стъпиха пичове, които, въпреки и да носеха чисти черни сърца и да имаха откровени демонски планове, за жалост, не ставаха и за клин за зеле, не притежаваха качества даже да бъдат трашметълисти – и точно те изобретиха дет метъла. Характерно за стила е, че китарите, настроени отгоре-отгоре в най-ниската допустима тоналност, звучат като влаченето на тенекиена кутия от сирене по неравномерен напукан асфалтов плац.
Вокалите се назовават death grows, но не звучат като предсмъртни хрипове, а по-скоро като плач на хищник. Нещо приблизително (и уродливо) сред мечка и глиган, модулирано в гърлото на пъпчив, потен и пълен дългокос представител на работническата класа с душа, изтъкана от завист и яд, и с извънредно миризливи крайници. Та този желае да го начука на целия буржоазен свят, в който свят по-талантливите, работливи, образовани и по-адекватни от него имат доста, доста повече неща, а той, осъзнавайки своята уязвимост пред мощта на подлия буржоазен свят, прибягва до неизбежното – да призове Сатаната да пристигна и да пръсне гъза на системата със своя червен злобен клин.
Толкова огромно чудовищно предпочитание в толкоз малко и пъпчасало като гнусно лице гърло! Да, пичовете от дет метъл течението имаха откровени антисистемни планове, само че точно капиталистите, отговорни за техните комплекси и тяхната мизерия, след средата на осемдесетте трансфораха дет метъла в промишленост, бълваща пазарни артикули, ориентирани към онеправданите маси от дебели пъпчиви чикиджии. Като цяло, дет метълът, сходно на " Ийгълс ", заради комбинирано стичане на отрицателни фактори съставлява противоположното на това, което същинският рокендрол е:
Течение в изкуството,
предизвикано от Радостта от Живота,
възпяващо Радостта от Живота,
умножаващо Радостта от Живота.
Най-изявените представители на дет метъла през XX век са групите " Венъм ", " Пазесд ", " Дет ", " Дистрашкън ", " Морбид Ейнджъл ", " Пестиленс ", " Ъбичуари ". В началото на XXI век стилът към момента беше жив и известен изключително в Скандинавия – евентуално поради непрестанното предпочитание да се самоубиеш в онази целогодишна зимна нощ там горе, – като профилираната рецензия интензивно настояваше, че е налице война сред норвежката и шведската дет метъл сцена, което единствено по себе си, отвън подтекста на каквото и да е, звучи, съгласете се, същински смешно.
В прочут смисъл това, че рокендролът катастрофира в дет метъла, е законосъобразен свършек на една наклонност, присъща и за всички останали клонове на изкуството – към края на осемдесетте години на XX век и във образните изкуства, и в литературата изразните средства бяха доведени до рискова прекаленост, до степен изкуствата към този момент да не може да бъдат възприемани от душевен здрав субект. Но актуалното изкуство, естествено, не свърши с това. Защото, за наслада, пристигна постът.
Когато да вземем за пример рокендролът се изчерпа да е бърз, гръмък и нападателен, вместо да почине, стана по-бавен и по-тих, върна се към романтиката на седемдесетте – появи се грънджът, едно типично посткултурно събитие. В литературата след Маркес, общо взето, към този момент нямаше какво да се напише по линия на модернизма. (Някои, естествено, споделят, че Маркес е постмодернист, и са прави, тъй като е и подобен.) Тогава се появиха структурализмът на Умберто Еко, постмодернизмът на Мартин Еймис, неокласическият неомодернизъм на, примерно, Радослав Парушев, само че стига с теорията на изкуството – да оставим теорията на културолозите и да се фокусираме върху това, което няколко критици настойчиво настояват, че най-добре умеем – разказването на истории.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1171)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ