"Истории за звездното небе" на Гертруде Кийл
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Истории за звездното небе ", с създател Гертруде Кийл, възложен от Издателство " Изток Запад "
Запознайте се с Вилям! Той е на 8 години и преди малко е излязъл в лятна почивка. За зла орис обаче, родителите му са заети и се постанова да прекара цяла седмица при ексцентричната си и намусена вуйна Гунвор. Докато скучае, той потегля да тършува из остарялата къща с вярата да открие магически портал към по-вълнуващи светове. Не щеш ли обаче, намира нещо по-ценно - копчето, което кара вуйна Гунвор да споделя истории.
А тя знае доста за това по какъв начин е устроена вселената и съумява да разпали любознанието на Вилям. Вдъхновява го да разбере по какъв начин в действителност сме натрупали познанията си за заобикалящия ни свят. Обяснява му енергично за планетите и звездите, за телескопите, пътуването на светлината и за какво падат ябълките. В тези диалози той лека-полека стартира да опознава по-добре вуйна си, научава повече за фамилията си и може би въпреки всичко намира вълшебния портал към историята на науката с нейните главозамайващи открития и популярни откриватели като Коперник, Галилей, Нютон...
Фактите са поднесени занимателно и с огромна доза комизъм, който приковава вниманието на дребните читатели и прави света на науката по-достъпен.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Истории за звездното небеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Истории за звездното небе " на Гертруде Кийл
- АМА НАИСТИНА не е огромна изненада, дето преди време са си мислели, че цялата галактика се върти към Земята, откакто всички деца си фантазират, че са центърът на света.
Вилям не разбра какво имаше поради вуйна му, само че въпреки всичко се почувства обиден.
- Какво ще рече това? - попита я и опитва да си придаде непреклонен тип.
- Че децата - пък и множеството от останалите хора, в случай че би трябвало да бъдем почтени - са толкоз погълнати от себе си, та си мислят, че ТЕ са най-важните в цялата галактика, и чакат да им угаждат и ръкопляскат всякога, когато си помръднат и дребния пръст. Само че вселената е необятна и въобще не я е грижа за дребните човечета и техните оскъдни, глупави проблеми. Те нямат значение.
Погледът ѝ беше необработен, а думите ѝ го оставиха с чувството, че е напълно дребен и сам-самичък.
- Нима... хората нямат значение? - чу се да пита Вилям.
Леля Гунвор го изгледа. После поклати глава.
- О, в противен случай - отвърна тя и към този момент не изглеждаше чак толкоз ядосана. - Разбира се, че имат. Всеки обособен живот е значим! Сигурно таман по тази причина татко ти е доктор и пътува по света, с цел да оказва помощ на хора, които въобще не познава.
Тя замълча за миг със сбърчени вежди. После продължи:
- Това е... въпрос на пропорции. Вселената е необятна, а нашето земно кълбо е толкоз неугледно и нищожно спрямо нея. Но... някои... хора... въпреки всичко си мислят, че всичко се върти към тях.
Тя го погледна над рамката на очилата си, които се бяха смъкнали на носа ѝ.
- А следователно по никакъв начин не е изненадващо, дето сме считали и че Слънцето и останалата част от вселената се въртят към вглъбената в себе си дребна Земя, на която живеем. И даже че самата мисъл, че би могло да е иначе, е била толкоз ужасяваща, та хората са били пращани в пандиза просто тъй като са казвали, че Земята не е центърът на вселената.
- В пандиза ли?! Но за какво?
Леля Гунвор го стрелна с присвити очи.
- Хм, по този начин де, било е доста от дълго време. По това време хората вярвали, че Бог е основал вселената като топка. Затворена система с голям брой пластове от по-малки, транспарантни топки една в друга. Едва ли не като глава лук. Хората си нямали визия какъв брой огромна е вселената в реалност.
Върху най-външната обвивка на топката се намирали звездите, застопорени като светещи копченца. После идвало ред на всичките планети, Слънцето и Луната, слой по слой в съответните си транспарантни небесни пластове, откъдето кръжели към неподвижния център на вселената: Земята.
- Но в действителност ли са го вярвали? - прекъсна я Вилям. По време на това занимание за космоса в учебно заведение бяха говорили, че Земята е планета, която кръжи към Слънцето тъкмо както и останалите планети, а то самото на процедура е звезда. Дори си бяха създали Слънчева система от папиемаше.
- Да - отвърна вуйна Гунвор, - и като те погледна, съзнавам, че надалеч не е толкоз необичайно да са го вярвали. Децата поначало са захласнати от себе си. Те гледат света от личната си позиция и в последна сметка си внушават, че той се върти към тях. Подобна мисъл вдъхва прелестно чувство за сигурност. Така е било и с тогавашните хора, които вярвали, че Земята е центърът на вселената. Ето за какво правели каквото могат, с цел да запушат устата на тези, които твърдели нещо друго. Или - както споделих - пращали ги в пандиза.
Вилям се затрудняваше да реши дали вуйна му към момента беше ядосана. Той реши да се прави, че нищо не е станало, нали най-сетне бе привлякъл вниманието ѝ?
- Но по какъв начин - попита я, - по какъв начин е можело да не знаят, че Земята се върти към Слънцето? Нали се вижда и с просто око.
- Така ли? - Леля Гунвор повдигна вежди.
- Да, тъй като... въпреки всичко се вижда, че Слънцето изгрява всяка заран и залязва всяка вечер, нали? Защото, тъй като Земята се върти към оста си. И става лято и есен, и зима, и пролет, тъй като Земята обикаля към Слънцето.
- Браво. - Леля Гунвор плесна три пъти със своите сухи, кокалести ръце. - Но ти от кое място знаеш?
- Ами... научих го в учебно заведение.
- Я виж ти, проличава си, че въпреки всичко учите нещо. Но от кое място би го знаел, в случай че нямаше кой да ти го каже?
- Ами че човек може да го види. Нали тъкмо това споделих доскоро?
- Ти можеш ли?
Вилям се замисли.
- Да?
- Но в случай че просто виждаше слънцето да изгрява всяка заран и лятото да минава в зима, щеше ли да се досетиш, че е, тъй като Земята е дребна купчинка звезден прахуляк, която фучи с главозамайваща скорост към гигантско светещо огнено кълбо дружно с още осем купчинки звезден прахуляк в голямо празно пространство, където милиарди и още милиарди други слънчеви системи образуват галактики във галактика, която непрестанно се уголемява?
Вилям се вторачи в вуйна си.
- Не - отговори ѝ най-после. - Май че нямаше.
- Не.
Тя се обърна, с цел да прибере лещите за телескопа. Хокането беше завършило.
Тогава обаче Вилям направи нещо, за което след това щеше да съжалява: зададе още един въпрос.
Причината да съжали беше, че в същия миг му се допишка. Той обаче съвсем в никакъв случай не бе провеждал цялостен диалог с вуйна си, която очевидно избягваше всевъзможни типове компания. Откъде тогава би могъл да знае, че един-единствен въпрос би могъл да отприщи проливен дъжд от думи като оня, който последва? И то тъкмо когато той, дето другояче по този начин копнееше за събеседник, имаше потребност най-много да остане уединено - единствено за две минутки - и да отиде до тоалетната.
Въпросът, който зададе, гласеше: И от кое място бихме могли да знаем?
Тук следва фрагмент с нова тематика, в който се оказва, че онази ми ти вуйна Гунвор е способна да приказва много дълготрайно. Готови ли сте? Сега ще послушаме за астрономията - т.е. звездобройството - и защо може да се употребява тя.
- Откъде бихме могли да знаем, че...? - Леля Гунвор се обърна към него с повдигнати вежди.
- Откъде - смотолеви Вилям, - от кое място бихме могли да знаем, че Земята обикаля към Слънцето и... това, дето го сподели?
- Аха! Виж, това към този момент е добър въпрос!
Тя го изгледа с любознание, към момента стиснала старите лещи за телескоп. Вилям пристъпи от крайник на крайник, с цел да потисне желанието си да се изпишка.
- Част от отговора - поде вуйна Гунвор и зарея взор в пространството - се крие надалеч обратно във времето, в най-ранната история на човечеството. Много преди хората да решат, че вселената има формата на топка. И в действителност не е напълно неправилно, че може да се види, стига да знаеш накъде да гледаш. Само че не е чак толкоз просто.
Тя потегли да обикаля из дневната.
- Разбира се, в наши дни разполагаме със спътници и великански телескопи, които ни оказват помощ да разбираем доста от мистериите на вселената. Тях обаче нямаше да ги има, в случай че предците ни от всички столетия не се бяха взирали в небето, в случай че не бяха обединили познанията си и не ги бяха споделили със своите наследници.
Вярно е, че даже и без телескопи и спътници небето може да ни опише купища невероятни неща за вселената. И за живота. - Тя направи пауза и погледна към Вилям през едната леща. - Стига единствено да разбираме по какъв начин да гледаме вярно. За благополучие, хората от всички столетия са се опитвали да схванат и декодират света.
- Де... декодират света ли? - прекъсна я Вилям. - Какво значи това?
Той отново съжали, че е показал любознание, и се наложи да заподскача, с цел да не помни какъв брой му се пишка.
- Декодират? - вуйна Гунвор се почеса по чорлавата сива коса с едната от драгоценните остарели лещи за телескоп. После мери с взор Вилям. - Ти какво правиш, когато си на напълно ново място?
- Хм... приветствам учтиво с добър ден? - опитва се той.
- Не, не, не това. Ако си някъде: в гора, на къмпинг, в къща, на каквото и да е място, където не си стъпвал преди, какво правиш? И не помни за тази вежливост!
Вилям опита да си се показа на непознато място. Последното такова беше горният етаж на вуйна Гунвор.
- Аз... ами... озъртам се в близост?
- Точно по този начин! Проявяваш ЛЮБОПИТСТВО! И знаеш ли за какво?
Той не се беше замислял по въпроса.
- Защото... по този начин ще мога... да намеря тоалетната.
Леля Гунвор повдигна вежди.
- Хм, да. И това е значимо, несъмнено - съобщи тя и отново потегли да обикаля из дневната. Така размахваше скъпите остарели лещи за телескоп, че Вилям напълно се тормози да не вземе да ги изпусне.
- При любознанието става въпрос точно за това - продължи вуйна му, - да можеш да се ориентираш в близост и да знаеш къде се намират нещата, от които имаш потребност. Начинът на живот на първите хора бил подобен, че било извънредно неотложно да проучат подробно обещано място, преди да се заселят там.
Да се уверят, че под камъка, на който са седнали, не се крие змия, а в пещерата, където ще спят, не дебнат тигри. Трябвало да ревизират къде има храна и вода, и да обръщат внимание на скалите, дърветата и други неща, които биха им помогнали да се ориентират.
Тъкмо по тази причина се оглеждаме подробно, когато пристигнем на ново място. Любопитството е належащо за оцеляването ни. Или с цел да намерим тоалетната. Мда. Както и да е: колкото по-добре разбираме заобикалящия ни свят, толкоз по-добре се оправяме. А любопитните хора открили и че могат да употребяват небето, с цел да се ориентират из света.
Вилям си показа на небето голяма светеща табела с надпис WC и стрелка от звезди, която указва къде се намира тоалетната. През това време вуйна Гунвор продължи описа си най-невъзмутимо.
- В зората на човечеството нямало нито компютри, нито часовници, календари, джипиес или други джаджи, които да оказват помощ на хората да наблюдават времето или да им споделят къде тъкмо се намират.
Нямало улици с табели с имена. Нямало и улични лампи. Изобщо нямало лампи. Затова пък нямало и какво да отклони вниманието на хората от небето над главите им.
И тъкмо както планините, дърветата и езерата рисували елементарно разпознаваеми очертания в пейзажа, звездите по небето рисували неизменяеми очертания, които показвали накъде са север и юг, изток и запад и по този начин помагали на хората да се ориентират. Очертанията по Земята можели да се менят непрестанно, само че съзвездията в никакъв случай не променяли формата си.
И това не е всичко: небето пособие освен за намиране на пътя, само че можело да се употребява и за премерване на времето.
- Как може небето да мери времето?! - учуди се Вилям и единствено дето не се плесна по челото, задето отново се беше поддал на любознанието си. Колко ли още би издържал да стиска?
- Така де, може би един от най-простите способи за премерване на времето е обвързван с деня и нощта. Слънцето идвало с дните, като се движело по своята дъга на небосвода. През зимата дните били къси, а през лятото се удължавали. И в случай че се изхранваш с ядките и горските плодове, които успяваш да намериш - добави тя и потегли да оглежда зад мебелите и под холната масичка, като че ли търсеше нещо, - или с животните, които ти се удаде да уловиш...
За огромно учудване на Вилям, тук вуйна му се нахвърли върху едната възглавничка на дивана и в стаята се подвигна прахуляк.
-... е извънредно значимо да знаеш по кое време е ярко и по кое време се стъмва. Нали се сещаш, че не можеш просто да светнеш лампата и да отидеш до супермаркета, когато огладнееш? Жизненоважно е да познаваш дневните и годишните времена - и да можеш да предскажеш какво време ще пристигна.
И по този начин, хората разкрили, че всички небесни тела, а това ще рече и Слънцето, и Луната, и планетите, и звездите, следвали открити траектории и им помагали да се приготвят за времето, което ще настъпи.
Тя пусна възглавницата и се зае да чертае невидими кръгове във въздуха над главата си благодарение на стъклените лещи.
- Нощем греела Луната. Понякога била толкоз ярка, че хората можели да ловуват и през нощта. Друг път въобще не се виждала. Хората забелязали по какъв начин Луната се изменяла от тънка ивичка при новолуние до колосален кръг при пълнолуние, а след това отново се смалявала и изтънявала в хода на почти двайсет и девет дни - или съвсем месец. Думата месец използваме и за месеците в годината, и за Луната или месечината.
Вилям в никакъв случай не се беше замислял по въпроса. Той обаче нямаше време за губене с Луната, тъй като вуйна Гунвор продължи разпалено:
- А звездите изгрявали и залязвали през нощта тъкмо както и Слънцето - денем. Със промяната на сезоните се следили разнообразни съзвездия и хората разкрили, че постоянно се повтаряли едни и същи съзвездия, когато плодовете узреели и окапели на земята.
Тя подвигна едната леща и я пусна да падне като узряла ябълка. Вилям изтръпна, само че вуйна му съумя да я хване, без даже да забележи паниката му.
- Може би - добави тя - плодовете даже узрявали по заслуга на звездите?
- Така ли?! - възкликна Вилям.
- Не. Точно както не е правилно и че Слънцето и звездите се движат към Земята. Тя е тази, която се измества по отношение на тях. Само че първите хора не разполагали и с най-примитивните помощни средства, с цел да проумеят видяното. Нямали да вземем за пример книжовност.
- Писменост ли? Как...? - Вилям самичък се прекъсна, запристъпва от крайник на крайник, само че вуйна Гунвор към този момент бе уловила въпроса му.
- Писмеността още не била измислена. Затова не можели да запишат познанието си за бъдните генерации, които да продължат да го надграждат. Ако желали да запомнят нещо, трябвало да се задоволят с описване на приказки и пеене на песни.
Ето за какво им било мъчно да открият по какъв начин в действителност били свързани нещата. Хората обаче вършат нещо, което животните не умеят: чудят се. Още по това време не можели да подтиснат любознанието си и задавали въпроси. Какви са тези странни светлинки там горе? - питали те. Защо се трансформират? Какво значи това? И за какво са там?
Някои неща били по-лесни за обяснение - облакът предвещава дъжд. Слънцето значи топлота и светлина. Други били по-трудни за схващане. Какво тъкмо кара Слънцето, Луната и звездите да се движат? И за какво внезапно се извива стихия? - попита вуйна Гунвор, до момента в който крачеше значимо напред-назад из дневната. Сама си отговори на въпроса: - Близко било до мозъка, че небето е населявано от богове, които направляват живота на хората, а гръмотевичната стихия е изблик на техния яд. С времето хората намерили много занимателни пояснения за взаимовръзките в света. Обяснения, по-невероятни даже и от концепцията за кълбовидната галактика със Земята в центъра.
Сигурно си чувал по какъв начин хората преди време вярвали, че Земята е плоска като паница и в случай че човек стигне до ръба ѝ, ще пропадне в царството на мъртвите?
Вилям кимна. От една страна, доста му се искаше вуйна му да се наприказва, с цел да може да се изниже от стаята. От друга страна обаче, изгаряше от предпочитание да научи за старите звездобройци и мистериозните истории за небето, въпреки че му беше мъчно да се концентрира.
Освен това нямаше визия по какъв начин тъкмо да я спре, по тази причина си замълча, само че въпреки всичко продължи да пристъпва от крайник на крайник с вярата, че няма да си подмокри гащите.
- На пръв взор тъкмо по този начин си наподобява, когато се озърнем в близост - продължи вуйна Гунвор. - Може би с изключение на това за царството на мъртвите. Земята е толкоз огромна, че е мъчно да видим по какъв начин се извива повърхността ѝ.
И защото хората не разполагали с помощни средства, с цел да схванат, както ти споделих, наложило им се да гадаят за множеството неща. А ние, индивидите, притежаваме ненадминати качества да измисляме фантастични тълкувания.
Някои считали, че Земята била голяма жена, която родила небето, а други вярвали, че Земята била направена от костите на злия основоположник на боговете - че кръвта му образувала морето, а черепът - небосвода.
Някои твърдели, че боговете основали сушата, а след това се трансформирали в дървета, животни и камъни. Други пък упорствали, че Земята почива върху гърбовете на стадо слонове, стъпили върху гигантска костенурка, която на собствен ред стояла върху гигантска змия, а тя била захапала опашката си.
- Уау - отрони Вилям.
- Да, нали? Общото сред всичките тези показа за Земята е, че тя е в центъра на вселената - което не е правилно, както знаем. За шанс обаче индивидът проумял, че е значимо да следи деликатно небето, в случай че желае да оцелее. А и хората почнали да схващат света все по-добре...
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Запознайте се с Вилям! Той е на 8 години и преди малко е излязъл в лятна почивка. За зла орис обаче, родителите му са заети и се постанова да прекара цяла седмица при ексцентричната си и намусена вуйна Гунвор. Докато скучае, той потегля да тършува из остарялата къща с вярата да открие магически портал към по-вълнуващи светове. Не щеш ли обаче, намира нещо по-ценно - копчето, което кара вуйна Гунвор да споделя истории.
А тя знае доста за това по какъв начин е устроена вселената и съумява да разпали любознанието на Вилям. Вдъхновява го да разбере по какъв начин в действителност сме натрупали познанията си за заобикалящия ни свят. Обяснява му енергично за планетите и звездите, за телескопите, пътуването на светлината и за какво падат ябълките. В тези диалози той лека-полека стартира да опознава по-добре вуйна си, научава повече за фамилията си и може би въпреки всичко намира вълшебния портал към историята на науката с нейните главозамайващи открития и популярни откриватели като Коперник, Галилей, Нютон...
Фактите са поднесени занимателно и с огромна доза комизъм, който приковава вниманието на дребните читатели и прави света на науката по-достъпен.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Истории за звездното небе " на Гертруде Кийл
- АМА НАИСТИНА не е огромна изненада, дето преди време са си мислели, че цялата галактика се върти към Земята, откакто всички деца си фантазират, че са центърът на света.
Вилям не разбра какво имаше поради вуйна му, само че въпреки всичко се почувства обиден.
- Какво ще рече това? - попита я и опитва да си придаде непреклонен тип.
- Че децата - пък и множеството от останалите хора, в случай че би трябвало да бъдем почтени - са толкоз погълнати от себе си, та си мислят, че ТЕ са най-важните в цялата галактика, и чакат да им угаждат и ръкопляскат всякога, когато си помръднат и дребния пръст. Само че вселената е необятна и въобще не я е грижа за дребните човечета и техните оскъдни, глупави проблеми. Те нямат значение.
Погледът ѝ беше необработен, а думите ѝ го оставиха с чувството, че е напълно дребен и сам-самичък.
- Нима... хората нямат значение? - чу се да пита Вилям.
Леля Гунвор го изгледа. После поклати глава.
- О, в противен случай - отвърна тя и към този момент не изглеждаше чак толкоз ядосана. - Разбира се, че имат. Всеки обособен живот е значим! Сигурно таман по тази причина татко ти е доктор и пътува по света, с цел да оказва помощ на хора, които въобще не познава.
Тя замълча за миг със сбърчени вежди. После продължи:
- Това е... въпрос на пропорции. Вселената е необятна, а нашето земно кълбо е толкоз неугледно и нищожно спрямо нея. Но... някои... хора... въпреки всичко си мислят, че всичко се върти към тях.
Тя го погледна над рамката на очилата си, които се бяха смъкнали на носа ѝ.
- А следователно по никакъв начин не е изненадващо, дето сме считали и че Слънцето и останалата част от вселената се въртят към вглъбената в себе си дребна Земя, на която живеем. И даже че самата мисъл, че би могло да е иначе, е била толкоз ужасяваща, та хората са били пращани в пандиза просто тъй като са казвали, че Земята не е центърът на вселената.
- В пандиза ли?! Но за какво?
Леля Гунвор го стрелна с присвити очи.
- Хм, по този начин де, било е доста от дълго време. По това време хората вярвали, че Бог е основал вселената като топка. Затворена система с голям брой пластове от по-малки, транспарантни топки една в друга. Едва ли не като глава лук. Хората си нямали визия какъв брой огромна е вселената в реалност.
Върху най-външната обвивка на топката се намирали звездите, застопорени като светещи копченца. После идвало ред на всичките планети, Слънцето и Луната, слой по слой в съответните си транспарантни небесни пластове, откъдето кръжели към неподвижния център на вселената: Земята.
- Но в действителност ли са го вярвали? - прекъсна я Вилям. По време на това занимание за космоса в учебно заведение бяха говорили, че Земята е планета, която кръжи към Слънцето тъкмо както и останалите планети, а то самото на процедура е звезда. Дори си бяха създали Слънчева система от папиемаше.
- Да - отвърна вуйна Гунвор, - и като те погледна, съзнавам, че надалеч не е толкоз необичайно да са го вярвали. Децата поначало са захласнати от себе си. Те гледат света от личната си позиция и в последна сметка си внушават, че той се върти към тях. Подобна мисъл вдъхва прелестно чувство за сигурност. Така е било и с тогавашните хора, които вярвали, че Земята е центърът на вселената. Ето за какво правели каквото могат, с цел да запушат устата на тези, които твърдели нещо друго. Или - както споделих - пращали ги в пандиза.
Вилям се затрудняваше да реши дали вуйна му към момента беше ядосана. Той реши да се прави, че нищо не е станало, нали най-сетне бе привлякъл вниманието ѝ?
- Но по какъв начин - попита я, - по какъв начин е можело да не знаят, че Земята се върти към Слънцето? Нали се вижда и с просто око.
- Така ли? - Леля Гунвор повдигна вежди.
- Да, тъй като... въпреки всичко се вижда, че Слънцето изгрява всяка заран и залязва всяка вечер, нали? Защото, тъй като Земята се върти към оста си. И става лято и есен, и зима, и пролет, тъй като Земята обикаля към Слънцето.
- Браво. - Леля Гунвор плесна три пъти със своите сухи, кокалести ръце. - Но ти от кое място знаеш?
- Ами... научих го в учебно заведение.
- Я виж ти, проличава си, че въпреки всичко учите нещо. Но от кое място би го знаел, в случай че нямаше кой да ти го каже?
- Ами че човек може да го види. Нали тъкмо това споделих доскоро?
- Ти можеш ли?
Вилям се замисли.
- Да?
- Но в случай че просто виждаше слънцето да изгрява всяка заран и лятото да минава в зима, щеше ли да се досетиш, че е, тъй като Земята е дребна купчинка звезден прахуляк, която фучи с главозамайваща скорост към гигантско светещо огнено кълбо дружно с още осем купчинки звезден прахуляк в голямо празно пространство, където милиарди и още милиарди други слънчеви системи образуват галактики във галактика, която непрестанно се уголемява?
Вилям се вторачи в вуйна си.
- Не - отговори ѝ най-после. - Май че нямаше.
- Не.
Тя се обърна, с цел да прибере лещите за телескопа. Хокането беше завършило.
Тогава обаче Вилям направи нещо, за което след това щеше да съжалява: зададе още един въпрос.
Причината да съжали беше, че в същия миг му се допишка. Той обаче съвсем в никакъв случай не бе провеждал цялостен диалог с вуйна си, която очевидно избягваше всевъзможни типове компания. Откъде тогава би могъл да знае, че един-единствен въпрос би могъл да отприщи проливен дъжд от думи като оня, който последва? И то тъкмо когато той, дето другояче по този начин копнееше за събеседник, имаше потребност най-много да остане уединено - единствено за две минутки - и да отиде до тоалетната.
Въпросът, който зададе, гласеше: И от кое място бихме могли да знаем?
Тук следва фрагмент с нова тематика, в който се оказва, че онази ми ти вуйна Гунвор е способна да приказва много дълготрайно. Готови ли сте? Сега ще послушаме за астрономията - т.е. звездобройството - и защо може да се употребява тя.
- Откъде бихме могли да знаем, че...? - Леля Гунвор се обърна към него с повдигнати вежди.
- Откъде - смотолеви Вилям, - от кое място бихме могли да знаем, че Земята обикаля към Слънцето и... това, дето го сподели?
- Аха! Виж, това към този момент е добър въпрос!
Тя го изгледа с любознание, към момента стиснала старите лещи за телескоп. Вилям пристъпи от крайник на крайник, с цел да потисне желанието си да се изпишка.
- Част от отговора - поде вуйна Гунвор и зарея взор в пространството - се крие надалеч обратно във времето, в най-ранната история на човечеството. Много преди хората да решат, че вселената има формата на топка. И в действителност не е напълно неправилно, че може да се види, стига да знаеш накъде да гледаш. Само че не е чак толкоз просто.
Тя потегли да обикаля из дневната.
- Разбира се, в наши дни разполагаме със спътници и великански телескопи, които ни оказват помощ да разбираем доста от мистериите на вселената. Тях обаче нямаше да ги има, в случай че предците ни от всички столетия не се бяха взирали в небето, в случай че не бяха обединили познанията си и не ги бяха споделили със своите наследници.
Вярно е, че даже и без телескопи и спътници небето може да ни опише купища невероятни неща за вселената. И за живота. - Тя направи пауза и погледна към Вилям през едната леща. - Стига единствено да разбираме по какъв начин да гледаме вярно. За благополучие, хората от всички столетия са се опитвали да схванат и декодират света.
- Де... декодират света ли? - прекъсна я Вилям. - Какво значи това?
Той отново съжали, че е показал любознание, и се наложи да заподскача, с цел да не помни какъв брой му се пишка.
- Декодират? - вуйна Гунвор се почеса по чорлавата сива коса с едната от драгоценните остарели лещи за телескоп. После мери с взор Вилям. - Ти какво правиш, когато си на напълно ново място?
- Хм... приветствам учтиво с добър ден? - опитва се той.
- Не, не, не това. Ако си някъде: в гора, на къмпинг, в къща, на каквото и да е място, където не си стъпвал преди, какво правиш? И не помни за тази вежливост!
Вилям опита да си се показа на непознато място. Последното такова беше горният етаж на вуйна Гунвор.
- Аз... ами... озъртам се в близост?
- Точно по този начин! Проявяваш ЛЮБОПИТСТВО! И знаеш ли за какво?
Той не се беше замислял по въпроса.
- Защото... по този начин ще мога... да намеря тоалетната.
Леля Гунвор повдигна вежди.
- Хм, да. И това е значимо, несъмнено - съобщи тя и отново потегли да обикаля из дневната. Така размахваше скъпите остарели лещи за телескоп, че Вилям напълно се тормози да не вземе да ги изпусне.
- При любознанието става въпрос точно за това - продължи вуйна му, - да можеш да се ориентираш в близост и да знаеш къде се намират нещата, от които имаш потребност. Начинът на живот на първите хора бил подобен, че било извънредно неотложно да проучат подробно обещано място, преди да се заселят там.
Да се уверят, че под камъка, на който са седнали, не се крие змия, а в пещерата, където ще спят, не дебнат тигри. Трябвало да ревизират къде има храна и вода, и да обръщат внимание на скалите, дърветата и други неща, които биха им помогнали да се ориентират.
Тъкмо по тази причина се оглеждаме подробно, когато пристигнем на ново място. Любопитството е належащо за оцеляването ни. Или с цел да намерим тоалетната. Мда. Както и да е: колкото по-добре разбираме заобикалящия ни свят, толкоз по-добре се оправяме. А любопитните хора открили и че могат да употребяват небето, с цел да се ориентират из света.
Вилям си показа на небето голяма светеща табела с надпис WC и стрелка от звезди, която указва къде се намира тоалетната. През това време вуйна Гунвор продължи описа си най-невъзмутимо.
- В зората на човечеството нямало нито компютри, нито часовници, календари, джипиес или други джаджи, които да оказват помощ на хората да наблюдават времето или да им споделят къде тъкмо се намират.
Нямало улици с табели с имена. Нямало и улични лампи. Изобщо нямало лампи. Затова пък нямало и какво да отклони вниманието на хората от небето над главите им.
И тъкмо както планините, дърветата и езерата рисували елементарно разпознаваеми очертания в пейзажа, звездите по небето рисували неизменяеми очертания, които показвали накъде са север и юг, изток и запад и по този начин помагали на хората да се ориентират. Очертанията по Земята можели да се менят непрестанно, само че съзвездията в никакъв случай не променяли формата си.
И това не е всичко: небето пособие освен за намиране на пътя, само че можело да се употребява и за премерване на времето.
- Как може небето да мери времето?! - учуди се Вилям и единствено дето не се плесна по челото, задето отново се беше поддал на любознанието си. Колко ли още би издържал да стиска?
- Така де, може би един от най-простите способи за премерване на времето е обвързван с деня и нощта. Слънцето идвало с дните, като се движело по своята дъга на небосвода. През зимата дните били къси, а през лятото се удължавали. И в случай че се изхранваш с ядките и горските плодове, които успяваш да намериш - добави тя и потегли да оглежда зад мебелите и под холната масичка, като че ли търсеше нещо, - или с животните, които ти се удаде да уловиш...
За огромно учудване на Вилям, тук вуйна му се нахвърли върху едната възглавничка на дивана и в стаята се подвигна прахуляк.
-... е извънредно значимо да знаеш по кое време е ярко и по кое време се стъмва. Нали се сещаш, че не можеш просто да светнеш лампата и да отидеш до супермаркета, когато огладнееш? Жизненоважно е да познаваш дневните и годишните времена - и да можеш да предскажеш какво време ще пристигна.
И по този начин, хората разкрили, че всички небесни тела, а това ще рече и Слънцето, и Луната, и планетите, и звездите, следвали открити траектории и им помагали да се приготвят за времето, което ще настъпи.
Тя пусна възглавницата и се зае да чертае невидими кръгове във въздуха над главата си благодарение на стъклените лещи.
- Нощем греела Луната. Понякога била толкоз ярка, че хората можели да ловуват и през нощта. Друг път въобще не се виждала. Хората забелязали по какъв начин Луната се изменяла от тънка ивичка при новолуние до колосален кръг при пълнолуние, а след това отново се смалявала и изтънявала в хода на почти двайсет и девет дни - или съвсем месец. Думата месец използваме и за месеците в годината, и за Луната или месечината.
Вилям в никакъв случай не се беше замислял по въпроса. Той обаче нямаше време за губене с Луната, тъй като вуйна Гунвор продължи разпалено:
- А звездите изгрявали и залязвали през нощта тъкмо както и Слънцето - денем. Със промяната на сезоните се следили разнообразни съзвездия и хората разкрили, че постоянно се повтаряли едни и същи съзвездия, когато плодовете узреели и окапели на земята.
Тя подвигна едната леща и я пусна да падне като узряла ябълка. Вилям изтръпна, само че вуйна му съумя да я хване, без даже да забележи паниката му.
- Може би - добави тя - плодовете даже узрявали по заслуга на звездите?
- Така ли?! - възкликна Вилям.
- Не. Точно както не е правилно и че Слънцето и звездите се движат към Земята. Тя е тази, която се измества по отношение на тях. Само че първите хора не разполагали и с най-примитивните помощни средства, с цел да проумеят видяното. Нямали да вземем за пример книжовност.
- Писменост ли? Как...? - Вилям самичък се прекъсна, запристъпва от крайник на крайник, само че вуйна Гунвор към този момент бе уловила въпроса му.
- Писмеността още не била измислена. Затова не можели да запишат познанието си за бъдните генерации, които да продължат да го надграждат. Ако желали да запомнят нещо, трябвало да се задоволят с описване на приказки и пеене на песни.
Ето за какво им било мъчно да открият по какъв начин в действителност били свързани нещата. Хората обаче вършат нещо, което животните не умеят: чудят се. Още по това време не можели да подтиснат любознанието си и задавали въпроси. Какви са тези странни светлинки там горе? - питали те. Защо се трансформират? Какво значи това? И за какво са там?
Някои неща били по-лесни за обяснение - облакът предвещава дъжд. Слънцето значи топлота и светлина. Други били по-трудни за схващане. Какво тъкмо кара Слънцето, Луната и звездите да се движат? И за какво внезапно се извива стихия? - попита вуйна Гунвор, до момента в който крачеше значимо напред-назад из дневната. Сама си отговори на въпроса: - Близко било до мозъка, че небето е населявано от богове, които направляват живота на хората, а гръмотевичната стихия е изблик на техния яд. С времето хората намерили много занимателни пояснения за взаимовръзките в света. Обяснения, по-невероятни даже и от концепцията за кълбовидната галактика със Земята в центъра.
Сигурно си чувал по какъв начин хората преди време вярвали, че Земята е плоска като паница и в случай че човек стигне до ръба ѝ, ще пропадне в царството на мъртвите?
Вилям кимна. От една страна, доста му се искаше вуйна му да се наприказва, с цел да може да се изниже от стаята. От друга страна обаче, изгаряше от предпочитание да научи за старите звездобройци и мистериозните истории за небето, въпреки че му беше мъчно да се концентрира.
Освен това нямаше визия по какъв начин тъкмо да я спре, по тази причина си замълча, само че въпреки всичко продължи да пристъпва от крайник на крайник с вярата, че няма да си подмокри гащите.
- На пръв взор тъкмо по този начин си наподобява, когато се озърнем в близост - продължи вуйна Гунвор. - Може би с изключение на това за царството на мъртвите. Земята е толкоз огромна, че е мъчно да видим по какъв начин се извива повърхността ѝ.
И защото хората не разполагали с помощни средства, с цел да схванат, както ти споделих, наложило им се да гадаят за множеството неща. А ние, индивидите, притежаваме ненадминати качества да измисляме фантастични тълкувания.
Някои считали, че Земята била голяма жена, която родила небето, а други вярвали, че Земята била направена от костите на злия основоположник на боговете - че кръвта му образувала морето, а черепът - небосвода.
Някои твърдели, че боговете основали сушата, а след това се трансформирали в дървета, животни и камъни. Други пък упорствали, че Земята почива върху гърбовете на стадо слонове, стъпили върху гигантска костенурка, която на собствен ред стояла върху гигантска змия, а тя била захапала опашката си.
- Уау - отрони Вилям.
- Да, нали? Общото сред всичките тези показа за Земята е, че тя е в центъра на вселената - което не е правилно, както знаем. За шанс обаче индивидът проумял, че е значимо да следи деликатно небето, в случай че желае да оцелее. А и хората почнали да схващат света все по-добре...
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ