"Гримираната жена" на Франсоаз Саган
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Гримираната жена ", с създател Франсоаз Саган, възложен от Издателство " Колибри "
Ще ви срещнем с " Гримираната жена " на огромната френска писателка Франсоаз Саган. Очакват ви комизъм, обич, злословия и съмнителни драми - обрисувани с елегантна бдителност, бездънен психологизъм, емпатия и порядъчна доза свирепост.
" Гримираната жена " ни придвижва на кораба " Нарцис ". Присъстват Олга Ламуру, протеже на кинаджията Симон Бежар; богатата Едма Боте-Льобреш и скучният ѝ съпруг; прелъстителният Жюлиен Пейра; Ерик Льотюйе и срамежливата му брачна половинка Кларис, която безрезултатно се пробва да се скрие зад грима си. Тя точно е " гримираната жена ", която интригува и вълнува. И която се влюбва в Жюлиен.Историята се заплита, напрежението измежду пасажерите се повишава и светските пози стартират да наподобяват и жалки, и смешни
Авторка на 20 романа, шест от които издавани в България, както и на новели, пиеси, кино сюжети и текстове за песни, Франсоаз Саган (1935-2004) става известна още с първия си разказ, " Добър ден, горест ", написан когато е едвам 18-годишна. Оттогава до края на живота ѝ славата не я напуща. Книгите ѝ жънат триумф по целия свят, доста от тях са филмирани. Омъжва се два пъти, прочува се с бохемския си манталитет, със пристрастеността си към хазарта и бързите коли.
След претърпяна тежка автомобилна злополука се пристрастява към опиатите и алкохола. При появяването на първия ѝ разказ Франсоа Мориак я назовава " очарователно малко страшилище ", след това я дефинират като " Шанел на литературата ", приказват за " дребната музика " на сантименталните ѝ сюжети, а във връзка кончината ѝ Жак Ширак декларира: " С нейната гибел Франция загуби един от своите най-блестящи и чувствителни писатели ".
превод Красимир Петров, художник Люба Халева
Гримираната женаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Гримираната жена " на Франсоаз Саган
Какво значение можем да придадем на мирските каузи?
Приятелството? То изчезва, когато обичаният бъде сполетян от злощастие или когато обичащият реализира господство. Любовта? Тя е сляпа, мимолетна или греховна.
Славата? Зад нея се крие незначителност или разбойничество.
Богатството? Може ли да се счита за богатство нещо толкоз маловажно? Остават по този начин наречените щастливи дни, заличени от бремето на всекидневните грижи и които не будят у индивида нито предпочитание да постави завършек на живота си, нито да го стартира изначало. " ШАТОБРИАН, Животът на Рансе
ОТМИНАВАХА ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ на едно жълто, буйно, безотговорно лято, от тези, които припомнят войната или детството; но в този момент бледите слънчеви лъчи се плъзгаха напряко по гладките води на пристанището в Кан. Летният следобяд отстъпваше място на есенната вечер и във въздуха витаеше нещо унило, златисто, превъзходно и на първо място тленно; като че ли тази хубост бе обречена на гибел таман заради своето изобилие.
На кея, където беше дебаркирал Нарцис, горделивост на компанията " Потен ", подготвен да вдигне котва за фамозния есенен музикален круиз, капитан Еледок и неговият асистент по обслужването на пасажерите Чарли Боленже бяха заели стойка " спокойно " в подножието на трапа, изцяло безчувствени към този обаятелен момент. Те одобряваха щастливите избраници на борда на кораба, задоволително първокласен, с цел да оправдае умопомрачителната цена на този круиз.
Рекламата, която от петнайсет години насам висеше по стените на всички морски организации по света, беше извънредно обещаваща: формираният от пет думи лозунг, отпечатан с ръкописен шрифт върху лазурен декор към еолова арфа от мъчно определима ера, гласеше: In mare te musica sperat, и някой недотам взискателен латинист би могъл да го преведе като " На морето те чака музика. "
И фактически всеки, който притежаваше съответното увлечение и средства за неговото облекчаване, можеше да предприеме десетдневна обиколка на Средиземно море в конюнктура на изискан лукс и в обществото на един-двама от най-прочутите реализатори в света на музиката.
Според желанието на уредниците от " Потен ", или по-скоро от някаква идеална позиция, маршрутът определяше музикалния репертоар, а репертоарът определяше менюто. Отначало не прекомерно доловими, тези деликатни сходства последователно се бяха трансформирали в наложителен обред и от време на време се стигаше до такава степен, че в случай че ненадейно телешкото филе се окажеше развалено, Росини неотложно биваше сменен с Малер, а на мястото на филето сервираха задушено по баварски.
Нерядко изпълнителите биваха предизвестени в последния миг за каприза, проявен от корабния фризер или от крайбрежните пазари, и изпадаха в нервна рецесия, която придаваше живот на инак монотонното престояване на борда, с изключение на заплатената за него цена. Стойността на круиза за първокласна класа възлизаше на цели деветдесет и осем хиляди франка, а за първа класа шейсет и две хиляди франка, като втора класа на Нарцис беше отстранена един път вечно, с цел да бъдат пощадени възприятията на привилегированите, оказали се по-малко привилегировани от другите.
И все пак всички места на Нарцис непроменяемо биваха заети: битката за каюти започваше две години авансово и щастливците се усещаха в клатещите столове на горната палуба по този начин, както други се усещат в салоните на Байройт или Залцбург: меломаните и заможните ценители ежедневно получаваха внимателно задоволство на зрителните, слуховите, обонятелните и вкусовите чувства. Единствено насладите на петото осезание бяха под въпрос, само че поради междинната възраст на пасажерите това си беше за предпочитане.
В седемнайсет часа, краен период за качване на борда, капитан Еледок изръмжа заплашително, извади от джоба си часовник и с недоверчиво изражение го подвигна към очите си, след което го размаха пред търпеливия и недотам изумен взор на Чарли Боленже. Двамата плаваха дружно от 10 години и бяха придобили надали не брачен привички, които поради физическите им дадености изглеждаха много извънредно.
- На бас, Боте-Льобреш я няма преди седем?
- Твърде евентуално - отвърна с мек и благозвучен глас Чарли Боленже, който с времето бе заставен да се приспособи към телеграфния жанр на своя началник.
Външността на Еледок дотам подсещаше осанката на остарял морски вълк: мощно телосложение, брада, гъсти вежди и клатеща походка, че бе съумял да впечатли управлението на компанията " Потен " макар рядката си несръчност в навигацията. След няколко корабокрушения и многочислени повреди той бе отхвърлен от прекомерно рискованите океански автобуси и му бяха поверени безвредни каботажни плавания от пристанище до пристанище, по време на които умерено можеше да стои на юта на здравия и добре оборудван транспортен съд с задоволително образован в региона на корабоводенето помощник-капитан, без да се бои от непредвидени неприятности.
Едва ли не патологичната самоувереност, която по неразбираеми аргументи Еледок бе развил у себе си от най-ранна възраст, бе прибавила към доверието от страна на неговите работодатели цялостното неявяване на разпоредителност, която предполагаше заеманата длъжност; и въпреки всичко у него продължаваха да тлеят пориви към завършения в стила на Конрад и носталгия по смелите капитани в духа на Киплинг. Постоянно и грубо го потискаше невъзможността да отдава команди с равнодушен, само че корав глас или да изпраща сърцераздирателни сигнали за злополучие SOS.
Нощем му се присънваше по какъв начин измежду самото сърце на циклона крещи в пращящия микрофон: " Дължина толкоз, широчина толкоз, продължаваме да се държим Пасажерите в сигурност Оставам на своя пост ". Уви! На сутринта се оказваше, че би трябвало да изпраща телеграми от напълно друго естество: " Развалена риба, молба промяна доставчика ", или " Нужна инвалидна количка недъгав пътник ".
И то в най-хубавия случай. Телеграфният жанр за него бе станал толкоз натурален, че в случай че инцидентно употребеше най-обикновен претекст като " от, на, за " и прочие, това предизвикваше суматоха у неговите подчинени и изключително у боязливия русокос Чарли Боленже. Чарли произхождаше от буржоазно семейство, беше хомосексуален и протестант, тъй че животът му се свеждаше до поредност унижения, които той понасяше в случай че не с наслада, то най-малко с изисканост; и колкото и да бе необичайно, в надменното наличие на капитан Еледок, с неговата тъпа и нетолерантна неустрашимост, с начумерената му придирчивост той се усещаше някак по-сигурен, а въпреки и изцяло платонични (Бог е очевидец, че в действителност бяха такива), връзките сред тях му вдъхваха известна самонадеяност. Що се отнася до Еледок, който мразеше (в тази поредност) комунистите, имигрантите и педерастите, съгласно Чарли беше същинско знамение, че в последно време капитанът демонстрира известна толерантност към последните.
- Нашата скъпа Едма несъмнено ще позакъснее - сподели бодро Чарли, - само че съм задължен да ви оповестя, че и нашият популярен Кройце още не е дошъл. Така че ние сме привикнали да чакаме, драги ми капитане.
Той побутна другарски с лакът своя събеседник (или по-скоро понечи да го направи), който го изгледа свирепо. Капитанът не можеше да понася въпросното " ние ", което Боленже непрекъснато му натрапваше. Едва преди три години той научи какъв е клетият Чарли. Тогава като в никакъв случай слезе в Капри да купи пакет тютюн (за него бе заветен принцип в никакъв случай да не напуща борда) и видя на Пиацета своя асистент, облечен като таитянка, да танцува ча-ча-ча с мускулест островитянин.
Чудно за какво, въпреки сега да се вкамени от омерзение, след това не сподели нищо на виновника, само че от този момент се отнасяше към Чарли с боязливо пренебрежение, примесено със състрадание. Същия ден даже престана да пуши по силата на чудноват ентусиазъм, който по този начин и не можа да си изясни.
- Какъв Кройце? - запита той с недоверчив звук.
- Но капитане, става въпрос за Кройце, Ханс-Хелмут Кройце Зная, че не сте меломан, само че въпреки всичко (Чарли несъзнателно прихна, което накара капитана да се начумери още повече.) В момента Кройце е най-известният диригент на света! И както споделят, най-великият пианист Миналата седмица Впрочем нали четете Пари Мач?
- Не, нямам време. Мач не мач, Кройце закъснява! Този ваш Кройце дирижира оркестри, само че кораба ръководя аз! Знаете ли какъв брой заплащат на въпросния Кройце да блъска тук по пианото 10 дни? Шейсет хиляди $! Чиста пара! Трийсет милиона остарели франка! Нещо да кажете, Чарли? На всичко от горната страна накара да домъкнат неговото пиано, нашият " Плейел " не му харесвал Ще го вкарам в пътя вашия Кройце!
С мъжествено изражение капитан Еледок задъвка тютюна, след което изпрати пред себе си дълга бликам кафеникава на цвят слюнка, която вятърът закачливо лепна върху безупречно чистия панталон на помощник-капитана.
- О, господи! - възкликна смутеният Чарли, само че стенанието му бе прекратено от щастлив възклик, пристигнал от вътрешността на взет чартърен кадилак, а посърналото му лице завчас блестна и той се втурна да посрещне самата госпожа Едма Боте-Льобреш, до момента в който Еледок не мръдна от мястото си, останал ням за този глас, добре прочут на цялото висше общество, на всички оперни театри и на всички всемирски салони в Европа и Съединените щати (които прочее Едма наричаше " Щатите " ).
Междувременно Едма Боте-Льобреш слезе от колата, последвана от своя брачен партньор Арман Боте-Льобреш (притежател апропо на известната компания " Захар Боте-Льобреш " ), и със звънко сопрано насочи привет: " Привет, капитане! Привет, Чарли! Привет Нарцис! Привет, море! ", влизайки в ролята на " остроумна, очарователна и обаятелна жена ", както обичаше да дефинира сама себе си. Тънкият ѝ, само че мощен глас накара цялото пристанище да замре: моряците по работните места, пасажерите на релинга, даже чайките в полет; единствен капитан Еледок, комуто такива не минаваха, остана ням и индиферентен.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Ще ви срещнем с " Гримираната жена " на огромната френска писателка Франсоаз Саган. Очакват ви комизъм, обич, злословия и съмнителни драми - обрисувани с елегантна бдителност, бездънен психологизъм, емпатия и порядъчна доза свирепост.
" Гримираната жена " ни придвижва на кораба " Нарцис ". Присъстват Олга Ламуру, протеже на кинаджията Симон Бежар; богатата Едма Боте-Льобреш и скучният ѝ съпруг; прелъстителният Жюлиен Пейра; Ерик Льотюйе и срамежливата му брачна половинка Кларис, която безрезултатно се пробва да се скрие зад грима си. Тя точно е " гримираната жена ", която интригува и вълнува. И която се влюбва в Жюлиен.Историята се заплита, напрежението измежду пасажерите се повишава и светските пози стартират да наподобяват и жалки, и смешни
Авторка на 20 романа, шест от които издавани в България, както и на новели, пиеси, кино сюжети и текстове за песни, Франсоаз Саган (1935-2004) става известна още с първия си разказ, " Добър ден, горест ", написан когато е едвам 18-годишна. Оттогава до края на живота ѝ славата не я напуща. Книгите ѝ жънат триумф по целия свят, доста от тях са филмирани. Омъжва се два пъти, прочува се с бохемския си манталитет, със пристрастеността си към хазарта и бързите коли.
След претърпяна тежка автомобилна злополука се пристрастява към опиатите и алкохола. При появяването на първия ѝ разказ Франсоа Мориак я назовава " очарователно малко страшилище ", след това я дефинират като " Шанел на литературата ", приказват за " дребната музика " на сантименталните ѝ сюжети, а във връзка кончината ѝ Жак Ширак декларира: " С нейната гибел Франция загуби един от своите най-блестящи и чувствителни писатели ".
превод Красимир Петров, художник Люба Халева
Откъс от " Гримираната жена " на Франсоаз Саган
Какво значение можем да придадем на мирските каузи?
Приятелството? То изчезва, когато обичаният бъде сполетян от злощастие или когато обичащият реализира господство. Любовта? Тя е сляпа, мимолетна или греховна.
Славата? Зад нея се крие незначителност или разбойничество.
Богатството? Може ли да се счита за богатство нещо толкоз маловажно? Остават по този начин наречените щастливи дни, заличени от бремето на всекидневните грижи и които не будят у индивида нито предпочитание да постави завършек на живота си, нито да го стартира изначало. " ШАТОБРИАН, Животът на Рансе
ОТМИНАВАХА ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ на едно жълто, буйно, безотговорно лято, от тези, които припомнят войната или детството; но в този момент бледите слънчеви лъчи се плъзгаха напряко по гладките води на пристанището в Кан. Летният следобяд отстъпваше място на есенната вечер и във въздуха витаеше нещо унило, златисто, превъзходно и на първо място тленно; като че ли тази хубост бе обречена на гибел таман заради своето изобилие.
На кея, където беше дебаркирал Нарцис, горделивост на компанията " Потен ", подготвен да вдигне котва за фамозния есенен музикален круиз, капитан Еледок и неговият асистент по обслужването на пасажерите Чарли Боленже бяха заели стойка " спокойно " в подножието на трапа, изцяло безчувствени към този обаятелен момент. Те одобряваха щастливите избраници на борда на кораба, задоволително първокласен, с цел да оправдае умопомрачителната цена на този круиз.
Рекламата, която от петнайсет години насам висеше по стените на всички морски организации по света, беше извънредно обещаваща: формираният от пет думи лозунг, отпечатан с ръкописен шрифт върху лазурен декор към еолова арфа от мъчно определима ера, гласеше: In mare te musica sperat, и някой недотам взискателен латинист би могъл да го преведе като " На морето те чака музика. "
И фактически всеки, който притежаваше съответното увлечение и средства за неговото облекчаване, можеше да предприеме десетдневна обиколка на Средиземно море в конюнктура на изискан лукс и в обществото на един-двама от най-прочутите реализатори в света на музиката.
Според желанието на уредниците от " Потен ", или по-скоро от някаква идеална позиция, маршрутът определяше музикалния репертоар, а репертоарът определяше менюто. Отначало не прекомерно доловими, тези деликатни сходства последователно се бяха трансформирали в наложителен обред и от време на време се стигаше до такава степен, че в случай че ненадейно телешкото филе се окажеше развалено, Росини неотложно биваше сменен с Малер, а на мястото на филето сервираха задушено по баварски.
Нерядко изпълнителите биваха предизвестени в последния миг за каприза, проявен от корабния фризер или от крайбрежните пазари, и изпадаха в нервна рецесия, която придаваше живот на инак монотонното престояване на борда, с изключение на заплатената за него цена. Стойността на круиза за първокласна класа възлизаше на цели деветдесет и осем хиляди франка, а за първа класа шейсет и две хиляди франка, като втора класа на Нарцис беше отстранена един път вечно, с цел да бъдат пощадени възприятията на привилегированите, оказали се по-малко привилегировани от другите.
И все пак всички места на Нарцис непроменяемо биваха заети: битката за каюти започваше две години авансово и щастливците се усещаха в клатещите столове на горната палуба по този начин, както други се усещат в салоните на Байройт или Залцбург: меломаните и заможните ценители ежедневно получаваха внимателно задоволство на зрителните, слуховите, обонятелните и вкусовите чувства. Единствено насладите на петото осезание бяха под въпрос, само че поради междинната възраст на пасажерите това си беше за предпочитане.
В седемнайсет часа, краен период за качване на борда, капитан Еледок изръмжа заплашително, извади от джоба си часовник и с недоверчиво изражение го подвигна към очите си, след което го размаха пред търпеливия и недотам изумен взор на Чарли Боленже. Двамата плаваха дружно от 10 години и бяха придобили надали не брачен привички, които поради физическите им дадености изглеждаха много извънредно.
- На бас, Боте-Льобреш я няма преди седем?
- Твърде евентуално - отвърна с мек и благозвучен глас Чарли Боленже, който с времето бе заставен да се приспособи към телеграфния жанр на своя началник.
Външността на Еледок дотам подсещаше осанката на остарял морски вълк: мощно телосложение, брада, гъсти вежди и клатеща походка, че бе съумял да впечатли управлението на компанията " Потен " макар рядката си несръчност в навигацията. След няколко корабокрушения и многочислени повреди той бе отхвърлен от прекомерно рискованите океански автобуси и му бяха поверени безвредни каботажни плавания от пристанище до пристанище, по време на които умерено можеше да стои на юта на здравия и добре оборудван транспортен съд с задоволително образован в региона на корабоводенето помощник-капитан, без да се бои от непредвидени неприятности.
Едва ли не патологичната самоувереност, която по неразбираеми аргументи Еледок бе развил у себе си от най-ранна възраст, бе прибавила към доверието от страна на неговите работодатели цялостното неявяване на разпоредителност, която предполагаше заеманата длъжност; и въпреки всичко у него продължаваха да тлеят пориви към завършения в стила на Конрад и носталгия по смелите капитани в духа на Киплинг. Постоянно и грубо го потискаше невъзможността да отдава команди с равнодушен, само че корав глас или да изпраща сърцераздирателни сигнали за злополучие SOS.
Нощем му се присънваше по какъв начин измежду самото сърце на циклона крещи в пращящия микрофон: " Дължина толкоз, широчина толкоз, продължаваме да се държим Пасажерите в сигурност Оставам на своя пост ". Уви! На сутринта се оказваше, че би трябвало да изпраща телеграми от напълно друго естество: " Развалена риба, молба промяна доставчика ", или " Нужна инвалидна количка недъгав пътник ".
И то в най-хубавия случай. Телеграфният жанр за него бе станал толкоз натурален, че в случай че инцидентно употребеше най-обикновен претекст като " от, на, за " и прочие, това предизвикваше суматоха у неговите подчинени и изключително у боязливия русокос Чарли Боленже. Чарли произхождаше от буржоазно семейство, беше хомосексуален и протестант, тъй че животът му се свеждаше до поредност унижения, които той понасяше в случай че не с наслада, то най-малко с изисканост; и колкото и да бе необичайно, в надменното наличие на капитан Еледок, с неговата тъпа и нетолерантна неустрашимост, с начумерената му придирчивост той се усещаше някак по-сигурен, а въпреки и изцяло платонични (Бог е очевидец, че в действителност бяха такива), връзките сред тях му вдъхваха известна самонадеяност. Що се отнася до Еледок, който мразеше (в тази поредност) комунистите, имигрантите и педерастите, съгласно Чарли беше същинско знамение, че в последно време капитанът демонстрира известна толерантност към последните.
- Нашата скъпа Едма несъмнено ще позакъснее - сподели бодро Чарли, - само че съм задължен да ви оповестя, че и нашият популярен Кройце още не е дошъл. Така че ние сме привикнали да чакаме, драги ми капитане.
Той побутна другарски с лакът своя събеседник (или по-скоро понечи да го направи), който го изгледа свирепо. Капитанът не можеше да понася въпросното " ние ", което Боленже непрекъснато му натрапваше. Едва преди три години той научи какъв е клетият Чарли. Тогава като в никакъв случай слезе в Капри да купи пакет тютюн (за него бе заветен принцип в никакъв случай да не напуща борда) и видя на Пиацета своя асистент, облечен като таитянка, да танцува ча-ча-ча с мускулест островитянин.
Чудно за какво, въпреки сега да се вкамени от омерзение, след това не сподели нищо на виновника, само че от този момент се отнасяше към Чарли с боязливо пренебрежение, примесено със състрадание. Същия ден даже престана да пуши по силата на чудноват ентусиазъм, който по този начин и не можа да си изясни.
- Какъв Кройце? - запита той с недоверчив звук.
- Но капитане, става въпрос за Кройце, Ханс-Хелмут Кройце Зная, че не сте меломан, само че въпреки всичко (Чарли несъзнателно прихна, което накара капитана да се начумери още повече.) В момента Кройце е най-известният диригент на света! И както споделят, най-великият пианист Миналата седмица Впрочем нали четете Пари Мач?
- Не, нямам време. Мач не мач, Кройце закъснява! Този ваш Кройце дирижира оркестри, само че кораба ръководя аз! Знаете ли какъв брой заплащат на въпросния Кройце да блъска тук по пианото 10 дни? Шейсет хиляди $! Чиста пара! Трийсет милиона остарели франка! Нещо да кажете, Чарли? На всичко от горната страна накара да домъкнат неговото пиано, нашият " Плейел " не му харесвал Ще го вкарам в пътя вашия Кройце!
С мъжествено изражение капитан Еледок задъвка тютюна, след което изпрати пред себе си дълга бликам кафеникава на цвят слюнка, която вятърът закачливо лепна върху безупречно чистия панталон на помощник-капитана.
- О, господи! - възкликна смутеният Чарли, само че стенанието му бе прекратено от щастлив възклик, пристигнал от вътрешността на взет чартърен кадилак, а посърналото му лице завчас блестна и той се втурна да посрещне самата госпожа Едма Боте-Льобреш, до момента в който Еледок не мръдна от мястото си, останал ням за този глас, добре прочут на цялото висше общество, на всички оперни театри и на всички всемирски салони в Европа и Съединените щати (които прочее Едма наричаше " Щатите " ).
Междувременно Едма Боте-Льобреш слезе от колата, последвана от своя брачен партньор Арман Боте-Льобреш (притежател апропо на известната компания " Захар Боте-Льобреш " ), и със звънко сопрано насочи привет: " Привет, капитане! Привет, Чарли! Привет Нарцис! Привет, море! ", влизайки в ролята на " остроумна, очарователна и обаятелна жена ", както обичаше да дефинира сама себе си. Тънкият ѝ, само че мощен глас накара цялото пристанище да замре: моряците по работните места, пасажерите на релинга, даже чайките в полет; единствен капитан Еледок, комуто такива не минаваха, остана ням и индиферентен.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ