"Дневникът на Ноел" на Ричард Пол Еванс
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Дневникът на Ноел " с създател Ричард Пол Еванс, възложен от Издателство " Сиела "
Коледният разказ " Дневникът на Ноел " от Ричард Пол Еванс въодушевява идна екранизация на Netflix
Авторът на " Пътешествието " основава топла коледна история, в която чудесата са вероятни.
Звездата на бестселъровия създател на New York Times Ричард Пол Еванс изгрява на литературния хоризонт с разтърсващата книга " Пътешествието ", в която той споделя историята на мъж, изгубил всичко и разкрил себе си на най-неочакваното място. Сега писателят се завръща на български език с трогателна коледна история, която напълно скоро ще оживее и на дребния екран като едноименната екранизация на Netflix с режисьор Чарлз Шайър ( " Бащата на булката ", " Обичам неприятностите " и др.).
" Дневникът на Ноел " е топла и докосваща история за силата на прошката, сбогуването с оковите на предишното и втория късмет.
Всеки има право на своето коледно знамение. Дори и Джейкъб Чърчър - писателят на сантиментални романи, за чиято самотност не подозира никой, а упованията, които щастливите му истории основават, обричат на неуспех още в самото начало всяка негова връзка.
Дни преди Коледа Джейкъб научава, че майка му е умряла, и му се постанова да се завърне в дома, който е напуснал преди повече от 20 години. Както и да се изправи още веднъж пред предишното си, горчивите мемоари от което се пробва по този начин усърдно да не помни.
В един от прашните кашони с непотребни към този момент никому движимости 34-годишният мъж открива дневник, в който Ноел - жена, която е прекарала време при родителите му, когато той е бил дете - споделя най-съкровената си загадка. Тайна, която слага доста въпроси, само че до момента в който търси отговорите им, Джейкъб ще получи опция да пренапише страниците на своя живот и да открие щастието и любовта.
Но може ли едно ранено сърце да бъде излекувано и бъде залепено това, което от дълго време е счупено? Може ли написаното на хартия да промени ориста? Случват ли се в действителност чудеса на Коледа?
С изящния си и прям метод Ричард Пол Еванс плете красива и трагична история за същинското значение на празниците.
В духа на " Пътешествието ", " Дневникът на Ноел " е трогателна и мъдра книга, която ни напомня, че колкото и изгубени в проблемите си да се усещаме, постоянно можем да намерим пътя към дома и щастието.
А Коледа постоянно идва.
Дневникът на НоелС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Дневникът на Ноел " на Ричард Пол Еванс
Репортерката от Ю Ес Ей Тудей влезе в Дънкин Донътс с притеснен и отпаднал тип, тоест изглеждаше горе-долу като всички останали хора в центъра на Чикаго. Пиарката ми беше уговорила изявлението за два следобяд в заведението за понички покрай Милениум парк. Журналистката беше пресрочила ангажимента с 10 минути.
Огледа помещението, видя ме и се втурна към мен.
- Извинете ме за закъснението, господин Чърчър. - Тя изпухтя, пусна чантата си на празния стол сред нас и размота безредици шал, завит към врата и брадичката ѝ. Бузите и носът ѝ бяха поруменели от хапещия мраз. - Трябваше да взема метрото. Да намериш паркинг в центъра на Чикаго, е съвсем толкоз мъчно, едвам откриеш почтен политик в града.
- Няма проблем. - Хвърлих ѝ бърз взор. Изглеждаше на двайсет и две-три, най-вече на двайсет и пет. С годините репортерките ми се костваха все по-млади или може би просто остарявах. Докато тя си смъкваше външната зимна обвивка, аз си сръбвах от кафето.
- Навън е студено. Разбирам за какво Чикаго се назовава Ветровитият град.
- Названието няма нищо общо с времето - означих аз. - Нюйоркският редактор на вестник Сън* кръстил града по този начин, тъй като считал тукашните поданици за самохвалци.
- Не знаех за това.
- Искате ли кафе?
- Не, благодаря. Вече ви изгубих задоволително време.
След като минах през мелачката на повече от петстотин изявленията, се научих да се отнасям към репортерите по този начин внимателно, както човек би трябвало да се отнася към бездомните кучета. Съзнавах, че евентуално са безобидни, само че с цел да се предпазя от неприятности, допусках, че ще ме ухапят. Освен това проумях, че да обявиш " изказването ми е импровизирано ", е все едно да кажеш: " Увери се, че батериите на диктофона ти са заредени, миличка, тъй като ще ти дава долните злословия, които търсиш ".
- Как сте? - подхвана момичето с по-спокоен тип.
- Чудесно - отвърнах.
Тя извади диктофон от чантата си и го сложи върху масата.
- Не възразявате да запиша диалога ни, нали?
Репортерите непроменяемо задаваха този въпрос и аз постоянно се изкушавах да ги отрежа.
- Не, няма проблем.
- Добре, тогава да започваме. - Тя натисна едно копче на диктофона и на екрана запримига алена светлина. - Интервюирам създателя на бестселъри Дж. Чърчър по отношение на празничното ни обзорно издание. - При тези думи ме погледна.
- Господин Чърчър, мога ли да ви назовавам Джейк?
- Както предпочитате.
- Джейк, излезе новата ви книга. Все още е прекомерно рано да попадне в описите на най-продаваните книги, само че съм сигурна, че точно по този начин ще стане.
- Никога не одобрявам това за даденост, само че през днешния ден е сряда. Този следобяд ще схвана дали книгата ми участва в листата.
- Сигурна съм, че ще е номер едно.
- Вероятно няма, само че можем да се надяваме.
- И така, по какъв начин прекарвате този интервал от годината?
Отпих следващата глътка кафе, оставих чашата на масата и махнах към помещението.
- Ето по този начин. Пътувам интензивно, давам доста изявленията, пия доста кафе, подписвам някоя и друга книга.
- Снощи давахте подписи в...
- Напървил.
- Именно. Как мина събитието?
- Мина добре.
- Колко ваши читатели участваха?
- Пет-шестстотин. Това е нормалната численост.
- Колко града включваше обиколката ви?
- Дванайсет, коства ми се. Ню Йорк, Бостън, Синсинати, Бирмингам, Далас... не помня останалите.
- Сигурно сте отпаднал. Кога свършва обиколката ви?
- Това е последната ми спирка. След четири часа се прибирам вкъщи.
- Значи ще се върнете в Айдахо?
- В Кор Дълейн - прецизирах аз, като че ли градът представляваше обособен щат. - Летя до Спокан.
- Ще бъдете вкъщи за празниците. Какво съставлява Коледа в дома на Чърчър?
Поколебах се по какъв начин да отговоря.
- Наистина ли желаете да знаете?
- Около това се гради разказът ми.
- Предимно досада.
Тя се разсмя.
- Прекарвате я със фамилията си, с другари...
- Не. В множеството случаи съм самичък. Отварям подаръците от агентката и издателя ми, изпивам няколко чаши яйчен пунш с уиски и виждам футболните мачове, които съм пропуснал по време на обиколките по отношение на книгите ми.
Репортерката ми се стори леко обезпокоена.
- Спазвате ли някакви коледни обичаи?
- Да, преди малко ви ги изброих.
В този миг ми се стори мощно обезпокоена.
- Как прекарвахте Коледа в детството си? Можете ли да откроите някой специфичен спомен?
Издишах постепенно.
- Дайте определение на думата специфичен.
- Имате ли някоя незабравима Коледа?
Ухилих се тъмно.
- О, да.
- Бихте ли ми разказали за нея?
- Повярвайте ми, сходен роман няма да докара до нищо положително.
- Ще поема риска.
- Добре тогава. Беше следобедът на Коледа, а аз бях на седем; майка ми влезе в стаята ми и ме завари седнал на пода и захласнат в игра с всичките ми коледни играчки. Тя побесня и ми се разкрещя, задето съм направил такава ужасна неразбория. Накара ме да отида до кухнята и да ѝ донеса тежка дървена лъжица за безредие. Сетне ми смъкна панталона и ме наби с нея. Имах възприятието, че е обладана от дявол. Не спря да ме постанова, до момента в който лъжицата не се счупи. Тогава натъпка облеклата ми в един куфар, завлече ме на улицата и ми подреди да си намеря друго място за живеене. Стоях на открито съвсем три чàса и треперех от мраз. Нямах визия
Представях си, че майките постоянно постъпват по този начин с децата, които към този момент не желаят. Питах се дали някой няма просто да пристигна при мен и да ме вземе. Накрая, след три чàса на открито и повече от час след залез-слънце, се върнах до къщата премръзнал и гладен и почуках на вратата. Минаха близо пет минути, преди майка ми да реагира. Тя отвори вратата и просто застана на прага с вторачен в мен взор.
Сетне ме попита: " Какво искаш? ". Отговорих ѝ: " Ако съм дисциплиниран, може ли да се върна да пребивавам тук? ". Без да каже и дума, тя ми обърна тил и се прибра в къщата, само че не ми сподели да си ходя и не затръшна вратата в лицето ми, което схванах като разрешение да вляза вътре. Отидох в стаята ми, пропълзях под леглото и заспах.
Погледнах репортерката.
-Този роман прави ли ви работа за коледен спомен?
Тя ме погледна ужасено в отговор.
- Добре. Мисля, че разполагам с това, което ми е нужно. -Сетне напъха прибързано движимостите си в чантата и си облече палтото. - Благодаря ви. Статията ще излезе към седмица преди Коледа. - След тези думи излезе на открито в студа. Пиарката ми ще ме намрази, помислих си.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Коледният разказ " Дневникът на Ноел " от Ричард Пол Еванс въодушевява идна екранизация на Netflix
Авторът на " Пътешествието " основава топла коледна история, в която чудесата са вероятни.
Звездата на бестселъровия създател на New York Times Ричард Пол Еванс изгрява на литературния хоризонт с разтърсващата книга " Пътешествието ", в която той споделя историята на мъж, изгубил всичко и разкрил себе си на най-неочакваното място. Сега писателят се завръща на български език с трогателна коледна история, която напълно скоро ще оживее и на дребния екран като едноименната екранизация на Netflix с режисьор Чарлз Шайър ( " Бащата на булката ", " Обичам неприятностите " и др.).
" Дневникът на Ноел " е топла и докосваща история за силата на прошката, сбогуването с оковите на предишното и втория късмет.
Всеки има право на своето коледно знамение. Дори и Джейкъб Чърчър - писателят на сантиментални романи, за чиято самотност не подозира никой, а упованията, които щастливите му истории основават, обричат на неуспех още в самото начало всяка негова връзка.
Дни преди Коледа Джейкъб научава, че майка му е умряла, и му се постанова да се завърне в дома, който е напуснал преди повече от 20 години. Както и да се изправи още веднъж пред предишното си, горчивите мемоари от което се пробва по този начин усърдно да не помни.
В един от прашните кашони с непотребни към този момент никому движимости 34-годишният мъж открива дневник, в който Ноел - жена, която е прекарала време при родителите му, когато той е бил дете - споделя най-съкровената си загадка. Тайна, която слага доста въпроси, само че до момента в който търси отговорите им, Джейкъб ще получи опция да пренапише страниците на своя живот и да открие щастието и любовта.
Но може ли едно ранено сърце да бъде излекувано и бъде залепено това, което от дълго време е счупено? Може ли написаното на хартия да промени ориста? Случват ли се в действителност чудеса на Коледа?
С изящния си и прям метод Ричард Пол Еванс плете красива и трагична история за същинското значение на празниците.
В духа на " Пътешествието ", " Дневникът на Ноел " е трогателна и мъдра книга, която ни напомня, че колкото и изгубени в проблемите си да се усещаме, постоянно можем да намерим пътя към дома и щастието.
А Коледа постоянно идва.
Откъс от " Дневникът на Ноел " на Ричард Пол Еванс
Репортерката от Ю Ес Ей Тудей влезе в Дънкин Донътс с притеснен и отпаднал тип, тоест изглеждаше горе-долу като всички останали хора в центъра на Чикаго. Пиарката ми беше уговорила изявлението за два следобяд в заведението за понички покрай Милениум парк. Журналистката беше пресрочила ангажимента с 10 минути.
Огледа помещението, видя ме и се втурна към мен.
- Извинете ме за закъснението, господин Чърчър. - Тя изпухтя, пусна чантата си на празния стол сред нас и размота безредици шал, завит към врата и брадичката ѝ. Бузите и носът ѝ бяха поруменели от хапещия мраз. - Трябваше да взема метрото. Да намериш паркинг в центъра на Чикаго, е съвсем толкоз мъчно, едвам откриеш почтен политик в града.
- Няма проблем. - Хвърлих ѝ бърз взор. Изглеждаше на двайсет и две-три, най-вече на двайсет и пет. С годините репортерките ми се костваха все по-млади или може би просто остарявах. Докато тя си смъкваше външната зимна обвивка, аз си сръбвах от кафето.
- Навън е студено. Разбирам за какво Чикаго се назовава Ветровитият град.
- Названието няма нищо общо с времето - означих аз. - Нюйоркският редактор на вестник Сън* кръстил града по този начин, тъй като считал тукашните поданици за самохвалци.
- Не знаех за това.
- Искате ли кафе?
- Не, благодаря. Вече ви изгубих задоволително време.
След като минах през мелачката на повече от петстотин изявленията, се научих да се отнасям към репортерите по този начин внимателно, както човек би трябвало да се отнася към бездомните кучета. Съзнавах, че евентуално са безобидни, само че с цел да се предпазя от неприятности, допусках, че ще ме ухапят. Освен това проумях, че да обявиш " изказването ми е импровизирано ", е все едно да кажеш: " Увери се, че батериите на диктофона ти са заредени, миличка, тъй като ще ти дава долните злословия, които търсиш ".
- Как сте? - подхвана момичето с по-спокоен тип.
- Чудесно - отвърнах.
Тя извади диктофон от чантата си и го сложи върху масата.
- Не възразявате да запиша диалога ни, нали?
Репортерите непроменяемо задаваха този въпрос и аз постоянно се изкушавах да ги отрежа.
- Не, няма проблем.
- Добре, тогава да започваме. - Тя натисна едно копче на диктофона и на екрана запримига алена светлина. - Интервюирам създателя на бестселъри Дж. Чърчър по отношение на празничното ни обзорно издание. - При тези думи ме погледна.
- Господин Чърчър, мога ли да ви назовавам Джейк?
- Както предпочитате.
- Джейк, излезе новата ви книга. Все още е прекомерно рано да попадне в описите на най-продаваните книги, само че съм сигурна, че точно по този начин ще стане.
- Никога не одобрявам това за даденост, само че през днешния ден е сряда. Този следобяд ще схвана дали книгата ми участва в листата.
- Сигурна съм, че ще е номер едно.
- Вероятно няма, само че можем да се надяваме.
- И така, по какъв начин прекарвате този интервал от годината?
Отпих следващата глътка кафе, оставих чашата на масата и махнах към помещението.
- Ето по този начин. Пътувам интензивно, давам доста изявленията, пия доста кафе, подписвам някоя и друга книга.
- Снощи давахте подписи в...
- Напървил.
- Именно. Как мина събитието?
- Мина добре.
- Колко ваши читатели участваха?
- Пет-шестстотин. Това е нормалната численост.
- Колко града включваше обиколката ви?
- Дванайсет, коства ми се. Ню Йорк, Бостън, Синсинати, Бирмингам, Далас... не помня останалите.
- Сигурно сте отпаднал. Кога свършва обиколката ви?
- Това е последната ми спирка. След четири часа се прибирам вкъщи.
- Значи ще се върнете в Айдахо?
- В Кор Дълейн - прецизирах аз, като че ли градът представляваше обособен щат. - Летя до Спокан.
- Ще бъдете вкъщи за празниците. Какво съставлява Коледа в дома на Чърчър?
Поколебах се по какъв начин да отговоря.
- Наистина ли желаете да знаете?
- Около това се гради разказът ми.
- Предимно досада.
Тя се разсмя.
- Прекарвате я със фамилията си, с другари...
- Не. В множеството случаи съм самичък. Отварям подаръците от агентката и издателя ми, изпивам няколко чаши яйчен пунш с уиски и виждам футболните мачове, които съм пропуснал по време на обиколките по отношение на книгите ми.
Репортерката ми се стори леко обезпокоена.
- Спазвате ли някакви коледни обичаи?
- Да, преди малко ви ги изброих.
В този миг ми се стори мощно обезпокоена.
- Как прекарвахте Коледа в детството си? Можете ли да откроите някой специфичен спомен?
Издишах постепенно.
- Дайте определение на думата специфичен.
- Имате ли някоя незабравима Коледа?
Ухилих се тъмно.
- О, да.
- Бихте ли ми разказали за нея?
- Повярвайте ми, сходен роман няма да докара до нищо положително.
- Ще поема риска.
- Добре тогава. Беше следобедът на Коледа, а аз бях на седем; майка ми влезе в стаята ми и ме завари седнал на пода и захласнат в игра с всичките ми коледни играчки. Тя побесня и ми се разкрещя, задето съм направил такава ужасна неразбория. Накара ме да отида до кухнята и да ѝ донеса тежка дървена лъжица за безредие. Сетне ми смъкна панталона и ме наби с нея. Имах възприятието, че е обладана от дявол. Не спря да ме постанова, до момента в който лъжицата не се счупи. Тогава натъпка облеклата ми в един куфар, завлече ме на улицата и ми подреди да си намеря друго място за живеене. Стоях на открито съвсем три чàса и треперех от мраз. Нямах визия
Представях си, че майките постоянно постъпват по този начин с децата, които към този момент не желаят. Питах се дали някой няма просто да пристигна при мен и да ме вземе. Накрая, след три чàса на открито и повече от час след залез-слънце, се върнах до къщата премръзнал и гладен и почуках на вратата. Минаха близо пет минути, преди майка ми да реагира. Тя отвори вратата и просто застана на прага с вторачен в мен взор.
Сетне ме попита: " Какво искаш? ". Отговорих ѝ: " Ако съм дисциплиниран, може ли да се върна да пребивавам тук? ". Без да каже и дума, тя ми обърна тил и се прибра в къщата, само че не ми сподели да си ходя и не затръшна вратата в лицето ми, което схванах като разрешение да вляза вътре. Отидох в стаята ми, пропълзях под леглото и заспах.
Погледнах репортерката.
-Този роман прави ли ви работа за коледен спомен?
Тя ме погледна ужасено в отговор.
- Добре. Мисля, че разполагам с това, което ми е нужно. -Сетне напъха прибързано движимостите си в чантата и си облече палтото. - Благодаря ви. Статията ще излезе към седмица преди Коледа. - След тези думи излезе на открито в студа. Пиарката ми ще ме намрази, помислих си.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ