Откъс от "България в потури, но с цилиндър - 2" на Петя Александрова
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " България в потури, само че с цилиндър - 2 ", с създател Петя Александрова, възложен от Издателство " Хермес ".
След огромния триумф на " България в потури, само че с цилиндър ", на 20 февруари излиза новата книга на Петя Александрова – " България в потури, само че с цилиндър – 2 ". В нея авторката продължава традицията да разкрива любопитни детайлности към живота на видни български писатели и политици, измежду които са Иван Вазов, Добри Чинтулов, Стефан Стамболов, княз Фердинанд и други
Текстовете са поднесени с доста обич, малко горест и несъмнено, с извънредно тънко и ненатрапчиво възприятие за комизъм.
Петя Александрова е българска журналистка и писателка. Родена е през 1948 година в Ямбол. Завършва българска лингвистика във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ". Автор е на 7 книги с лирика и прозаичност за възрастни и 19 сборника с приказки и лирика за деца. Стиховете ù са превеждани на британски, полски, румънски, съветски, словашки и турски език.
Още 50 нашенски истории от едно време
Това са разкази за малко известни случки и прекарвания на първите ни писатели и държавници: Добри Чинтулов, П. Р. Славейков, Цветан Радославов, Иван Вазов, Стефан Стамболов, Атанас Буров, княз Фердинанд, Михалаки Георгиев, проф. Александър Балабанов... Има и пиперливи в детайлите си истории – за първия индустриалец в Сливен, първия обществен дом в Шумен, за първите фотографи, " поетки ", газети, забавачници, телефони, монети и състезания за " миски "...
Както споделя литературният критик Димитър Бечев: " Тези прелюбопитни, тъжно-смешни, постоянно сърцераздирателни в своя просташки драматизъм истории от живота на хайлайфа или пък от битието на културни и литературни първенци те карат да погледнеш с нов взор към свещените олтари на литературния канон. И да възкликнеш с облекчение за своя разтуха: " Ами и те били хора като нас! ".
Откъс от " България в потури, само че с цилиндър - 2 "
Добри Чинтулов изоставил в Одеса първата си обич
Най-бунтовният наш стихотворец се молил за пенсия от пет турски лири
" Малък бях, само че помня добре, че като притъмнееше и се затваряха маазите, дюгените, ханищата, водениците, долапите, къщята – вред, дето имаше живи словесни същества, в Сливен се повтаряха мощните звукове на " Къде си, вярна ти обич национална " или " Стани, стани левент балкански ". Това беше почти в 1856–58, аз тогази бях дребен, само че помня добре, че Чинтуловите песни произвеждаха възторг сред жителите: това прочее беше фъртуна, която на своите крила понесе всичко... а буйните характери почнаха да точат ножове си, да изтриват ръждясалите си пушки и чакмаклии пищови... " Така написа, към този момент след Освобождението, един от учениците на Чинтулов – М. П. Икономов.
1822 година, септември месец, в сливенската махала Гюр чешме проплакала втората мъжка рожба на Петър Миндов Чинтула с християнското име Добри. Родителите били необразовани, кротки и работливи хора. Петър Миндов все по непознати лозя се блъскал, а вечер се прибирал с магаренцето, натоварено с кютюци за огрев, оттова пристигнала и семейството Чинтул (лозов дънер). Имал е и тепавица, произвеждал кебета, а жена му Стоянка непрекъснато била с хурката или на стана.
Имали четирима синове и една щерка. Момчетата (какво знамение за ония времена) всичките се учат във Взаимното учебно заведение на даскал Димитър Кишиша, а след това и в модерното класно учебно заведение на Георги Цукалас. Само Добри обаче упорства да се изучи повече. През пролетта на 1838 година, ненавършил 16 години, с нови цървули и торба на рамо, той потегля ПЕШ и САМ към... Русия, с цел да се доизучи. Спира в Търново и слугува в едно кафене, като в това време взема уроци при даскал Михайловски. След няколко месеца нарамва отново платнената си торбичка и потегля – от Търново през Русчук за Букурещ.
Едно момче по рисковите пътища, с няколко гроша, зашити нейде в антерията, и целесъобразно писмо до братята Христиди, които имат в Букурещ учебно заведение. В Букурещ престоява три месеца и усъвършенства гръцкия език. После се насочва за Браила и отсяда при Димитър Диамандиев, състоятелен сливенски търговец. С негова помощ след още няколко месеца пътува до Одеса, до пансиона на Николай Тошков. Диамандиев го устоя в Одеското околийско учебно заведение, а по-късно с така наречен " априловска стипендия " (пръв измежду българчетата, изучили се благодарение на Васил Априлов и Николай Палаузов) постъпва в Херсонската духовна семинария. Всички са възхитени и смаяни от бързия прогрес на сливенчето, от неговото усърдие и самодисциплина. Той написа стихове! Той свири на цигулка! И на флейта!
Дето е музиката, наоколо е и любовта.
В учебното заведение Добри Чинтулов, към този момент млад мъж, се сприятелява с Вася Тучков и фамилията му. Вася има сестра – синеока госпожица на име Катя. Първата и вероятно огромната обич на Добри Чинтулов, за която до неотдавна не се знаеше нищо. Благодарение на сливенския публицист Желяз Кондев и неговите проучвателен пътувания и срещи с наследниците на семейство Тучкови, през днешния ден имаме даже фотография на момичето. Защо Чинтулов не се е оженил, за какво не е останал там?
Отговорът е монотонен: тъй като Априлов го кара да подпише документ, че ще се върне в България да работи като преподавател. В него ясно и тъкмо е казано: " в случай че не употребя знанието си на школското обучение по България... тогава с изключение на капитала с файдата му имам да заплащам на Габровската школа още двеста рубли щраф (наказание)... ". А за какво не е взел Катюша в България? По една-единствена причина: не му се е желало да докара момичето в страна, където ще би трябвало да понася неволи и тирания...
В един град, където през деня дамите излизат даже до съседите бързешком, забрадени, с наведени очи, а нощем мъжете точат ножове и пеят бунтовни песни...
През 1850 година Добри Чинтулов се прибира в България. Как се е разделил с Катя, какви обети, самопризнания и сълзи са си разменили – никой не знае. Поделят си двете черупки на красива мида, върху чийто седеф са написани имената им.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (878)
След огромния триумф на " България в потури, само че с цилиндър ", на 20 февруари излиза новата книга на Петя Александрова – " България в потури, само че с цилиндър – 2 ". В нея авторката продължава традицията да разкрива любопитни детайлности към живота на видни български писатели и политици, измежду които са Иван Вазов, Добри Чинтулов, Стефан Стамболов, княз Фердинанд и други
Текстовете са поднесени с доста обич, малко горест и несъмнено, с извънредно тънко и ненатрапчиво възприятие за комизъм.
Петя Александрова е българска журналистка и писателка. Родена е през 1948 година в Ямбол. Завършва българска лингвистика във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ". Автор е на 7 книги с лирика и прозаичност за възрастни и 19 сборника с приказки и лирика за деца. Стиховете ù са превеждани на британски, полски, румънски, съветски, словашки и турски език.
Още 50 нашенски истории от едно време
Това са разкази за малко известни случки и прекарвания на първите ни писатели и държавници: Добри Чинтулов, П. Р. Славейков, Цветан Радославов, Иван Вазов, Стефан Стамболов, Атанас Буров, княз Фердинанд, Михалаки Георгиев, проф. Александър Балабанов... Има и пиперливи в детайлите си истории – за първия индустриалец в Сливен, първия обществен дом в Шумен, за първите фотографи, " поетки ", газети, забавачници, телефони, монети и състезания за " миски "...
Както споделя литературният критик Димитър Бечев: " Тези прелюбопитни, тъжно-смешни, постоянно сърцераздирателни в своя просташки драматизъм истории от живота на хайлайфа или пък от битието на културни и литературни първенци те карат да погледнеш с нов взор към свещените олтари на литературния канон. И да възкликнеш с облекчение за своя разтуха: " Ами и те били хора като нас! ".
Откъс от " България в потури, само че с цилиндър - 2 "
Добри Чинтулов изоставил в Одеса първата си обич
Най-бунтовният наш стихотворец се молил за пенсия от пет турски лири
" Малък бях, само че помня добре, че като притъмнееше и се затваряха маазите, дюгените, ханищата, водениците, долапите, къщята – вред, дето имаше живи словесни същества, в Сливен се повтаряха мощните звукове на " Къде си, вярна ти обич национална " или " Стани, стани левент балкански ". Това беше почти в 1856–58, аз тогази бях дребен, само че помня добре, че Чинтуловите песни произвеждаха възторг сред жителите: това прочее беше фъртуна, която на своите крила понесе всичко... а буйните характери почнаха да точат ножове си, да изтриват ръждясалите си пушки и чакмаклии пищови... " Така написа, към този момент след Освобождението, един от учениците на Чинтулов – М. П. Икономов.
1822 година, септември месец, в сливенската махала Гюр чешме проплакала втората мъжка рожба на Петър Миндов Чинтула с християнското име Добри. Родителите били необразовани, кротки и работливи хора. Петър Миндов все по непознати лозя се блъскал, а вечер се прибирал с магаренцето, натоварено с кютюци за огрев, оттова пристигнала и семейството Чинтул (лозов дънер). Имал е и тепавица, произвеждал кебета, а жена му Стоянка непрекъснато била с хурката или на стана.
Имали четирима синове и една щерка. Момчетата (какво знамение за ония времена) всичките се учат във Взаимното учебно заведение на даскал Димитър Кишиша, а след това и в модерното класно учебно заведение на Георги Цукалас. Само Добри обаче упорства да се изучи повече. През пролетта на 1838 година, ненавършил 16 години, с нови цървули и торба на рамо, той потегля ПЕШ и САМ към... Русия, с цел да се доизучи. Спира в Търново и слугува в едно кафене, като в това време взема уроци при даскал Михайловски. След няколко месеца нарамва отново платнената си торбичка и потегля – от Търново през Русчук за Букурещ.
Едно момче по рисковите пътища, с няколко гроша, зашити нейде в антерията, и целесъобразно писмо до братята Христиди, които имат в Букурещ учебно заведение. В Букурещ престоява три месеца и усъвършенства гръцкия език. После се насочва за Браила и отсяда при Димитър Диамандиев, състоятелен сливенски търговец. С негова помощ след още няколко месеца пътува до Одеса, до пансиона на Николай Тошков. Диамандиев го устоя в Одеското околийско учебно заведение, а по-късно с така наречен " априловска стипендия " (пръв измежду българчетата, изучили се благодарение на Васил Априлов и Николай Палаузов) постъпва в Херсонската духовна семинария. Всички са възхитени и смаяни от бързия прогрес на сливенчето, от неговото усърдие и самодисциплина. Той написа стихове! Той свири на цигулка! И на флейта!
Дето е музиката, наоколо е и любовта.
В учебното заведение Добри Чинтулов, към този момент млад мъж, се сприятелява с Вася Тучков и фамилията му. Вася има сестра – синеока госпожица на име Катя. Първата и вероятно огромната обич на Добри Чинтулов, за която до неотдавна не се знаеше нищо. Благодарение на сливенския публицист Желяз Кондев и неговите проучвателен пътувания и срещи с наследниците на семейство Тучкови, през днешния ден имаме даже фотография на момичето. Защо Чинтулов не се е оженил, за какво не е останал там?
Отговорът е монотонен: тъй като Априлов го кара да подпише документ, че ще се върне в България да работи като преподавател. В него ясно и тъкмо е казано: " в случай че не употребя знанието си на школското обучение по България... тогава с изключение на капитала с файдата му имам да заплащам на Габровската школа още двеста рубли щраф (наказание)... ". А за какво не е взел Катюша в България? По една-единствена причина: не му се е желало да докара момичето в страна, където ще би трябвало да понася неволи и тирания...
В един град, където през деня дамите излизат даже до съседите бързешком, забрадени, с наведени очи, а нощем мъжете точат ножове и пеят бунтовни песни...
През 1850 година Добри Чинтулов се прибира в България. Как се е разделил с Катя, какви обети, самопризнания и сълзи са си разменили – никой не знае. Поделят си двете черупки на красива мида, върху чийто седеф са написани имената им.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (878)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ