Откъс от "Аварии и катастрофи. Xроника на социалистическата индустриализация" на доц. д.и.н. Даниел Вачков
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Аварии и произшествия. Xроника на социалистическата индустриализация ", с създател доцент д.и.н. Даниел Вачков, възложен от Издателство " Сиела ".
Една едва разисквана и замъглявана преди 1989 година у нас тематика – тази за трудовите злополуки, промишлените повреди и по-тежки произшествия, е предмет на проучване от доцент д.и.н. Даниел Вачков в книгата " Аварии и произшествия. Xроника на социалистическата индустриализация ". Тя е част от поредицата " Минало несвършено " на Института за проучване на близкото минало.
Промените в индустриалния развой в България след 1944 година като причина за развиването на трудовите злополуки, изискванията на труд в интервала на " срамежливата десталинизация " и дълговата рецесия и нейното влияние върху изискванията на труд са измежду прегледаните тематики в подробното проучване " Аварии и произшествия. Xроника на социалистическата индустриализация " от доцент д.и.н. Даниел Вачков. Книгата наблюдава процеса на индустриализация и произтеклите от нея катастрофи, случили се в България през годините на социализма – от установяването на отечественофронтовската власт и построяването на основите на комунистическата страна и стопанска система през края на епохата на Сталин до " перестройката " и възродителния развой.
В предговора на проучването си доцент д.и.н. Вачков написа: " Изследването на индустриалните повреди и произшествия ще показа една съответна, друга от създаваната от комунистическата агитация картина на действителното състояние на работничеството в България при комунистическото ръководство. То също по този начин ще добави разбора на икономическата политика на комунистическата партия и може да очертае същинското положение на българската индустрия.
Чрез него ще се проследят едни от най-острите деформации в реализирането на ускорената индустриализация и настъпилите с нея публични трансформации. Освен това ще покаже до каква степен системата има управленческия потенциал да се оправи с един толкоз тежък обществен проблем. И не на последно място могат да се видят механизмите, прилагани от режима във връзка с индустриалните повреди за запазване на неговия публичен облик, а по-късно да се наблюдава и по какъв начин те рефлектират върху построяването на паметта за комунизма в обществото. "
За корицата на " Аварии и произшествия. Xроника на социалистическата индустриализация " Веселин Праматаров е употребявал колаж от фотоси на прокатния завод от металургичния цех в Перник (юли 1959 г.), чийто покрив рухва малко по-рано през май, и броят на " Работническо дело " от деня след огромната повреда в Девня.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Аварии и произшествия. Xроника на социалистическата индустриализация ", Даниел Вачков
Профсъюзите – основна поддържаща роля в провеждането на партийната стопанска политика
Началото на 60-те години са белязани с някои съществени преобразования, най-много в управителните структури в Централния съвет на профсъюзите, които обаче имат основни последствия и в цялостното държание на профсъюзите, включително и в битката за съблюдаване на сигурност и хигиена на труда.
В отчета до Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от март 1960 година, в който главен създател е ръководителят на Централния съвет на профсъюзите Тодор Прахов, се разкрива една доста нелицеприятна карти на изискванията, в които работят и живеят българските служащи в края на 50-те години.
Изведено е на напред във времето повсеместното нарушение на Кодекса на труда в името на преизпълнение на стопанския проект. Макар рецензиите в отчета да са напълно ориентирани към ръководителите на икономически организации и предприятия, явно е, че форсираното икономическо развиване е в основата на огромния брой трудови злополуки. Явно първият секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Т. Живков съзира в отчета косвени офанзиви против лансираната персонално от него концепция за " огромния скок " на българската стопанска система. Макар скоро самодейността да е изоставена, желанието за възмездие и да се слагат на мястото им профсъюзите остава и реакцията не закъснява.
През май 1961 година по рекомендация на Политбюро на XI пленум на Централния съвет на профсъюзите висшето профсъюзно управлението е подложено на тежка рецензия. То е упрекнато, че отклонява професионалните съюзи от главните им задания, че принизява тяхната роля в публичното развиване и даже води до опълчването им на политиката на партията. В резултат на тези рецензии досегашният ръководител Т. Прахов е заменен и на негово място е изб ран Стоян Гюров, към който партийните водачи показват цялостно доверие.
В решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 22 март 1966 година е маркирано, че новото управление на профсъюзите се е заело пламенно и с схващане за превъзмогване на сериозните недостатъци и дефекти от предходния интервал. Заявено е, че профсъюзите са дали " значителен принос за сполучливото осъществяване на четвъртата петилетка, за осъществяване в живота решенията на VIII конгрес на Българска комунистическа партия за доизграждане на материалнотехническата база на социализма, за развиването на социалистическите публични връзки, за комунистическото образование на масите, за издигане на тяхното витално ниво ". Те интензивно са съдействали " за по-нататъшното сближение на работническата класа, на трудещите се към Българската комунистическа партия и нейната политика ".
Като съществена заслуга на новото управление на профсъюзите е изтъкнато, че за разлика от предишното управление, което се занимава ло с второстепенни въпроси (може би тук се визират въпросите за изискванията на труд и злополуките – б.м. Д. В.), то в този момент централно място в активността на профсъюзите заемат задания за най-активно замесване на трудовите колективи в битката им за осъществяване на народностопанските проекти, за ускорение на техническия напредък, за повишение на продуктивността на труда, за откриване и потребление на запасите в производството ".
По-надолу в решението са изведени много ясно главните аргументи за осъществените през май 1961 година промени в управлението на профсьюзите. В прав текст е казано, че бързо и самоуверено е преодоляна следваната от бившето профсъюзно управление линия на криворазбрана отбрана на работническите ползи. Заставайки на ленински позиции Цент алният съвет и другите профсъюзни органи демонстрират цялостно схващане, че най-хубавата отбрана на ползите на трудещите се е оная, която изхожда от коренните ползи на работническата класа, на народа и в оптималната степен спомага за провеждането в живота на партийната политика за увеличение благосъстоянието на страната и на тази основа – за непрекъснатото повишение виталното ниво на трудещите се.
Естествено като огромен триумф на новото управление е регистрирано задълбочаването на връзките с профсъюзите от другите приятелски социалистически страни и най-много със руските профсъюзи, като по този метод се повишила ролята на българските профсъюзи в битката им за подсилване на единството и солидарността на международното работническо придвижване.
В документа на Политбюро ясно са дефинирани задания, които и в бъдеще следва да извършват професионалните съюзи в тоталитарната политическа система. Те са изведени в 7 обособени точки. Като първостепенна и основна активност на профсъюзите е битката им за активизиране на трудещите се маси за осъществяване на стопанските проекти, за повишение продуктивността на труда, за оптимално потребление на запасите и опциите в организирането на производството. В тази връзка се изисква възстановяване на организацията и реализиране на социалистическото състезание и придвижването за комунистически труд.
Профсъюзите са призовани да работят и за уплътняване на работното време и за цялостно потребление на материално-техническата база. Така дефинирана, тази задача на процедура натоварва профсъюзите с активност, отнасяща се единствено и само до работодателя, т.е. за следващ път е декларирано и наложено безусловно отклонение от естествените функционалности на всеки естествен синдикат.
Втората съществена задача на профсъюзите е да се трансфорат в школа за комунистическо образование. Чрез разрастване на необятна и съдържателна културно-масова и идейно-възпитателна работа измежду трудещите се и главно измежду младите служащи и работнички да оказват помощ на партията за възпитанието на съзнателни и дейни строители на социализма. В това отношение профсъюзите би трябвало да засилят битката против остатъците от предишното в съзнанието и държанието на хората, срещу въздействието на буржоазната идеология, за повишение революционната зоркост на трудещите се.
У служащите и служещите би трябвало да се възпитава добросъвестно отношение към трудовите им отговорности, неотстъпчивост към безстопанствеността и разточителството и към потребителските настроения. И тук се вменява една задача, изцяло неприсъща за естествената природа на профсъюзите, настоящи в естествена политическа и икономическа система.
Едва на трето място в решението на Централен комитет на Българска комунистическа партия е дефинирано задължението на профсъюзите да упражняват надзор за възстановяване изискванията на труда и социално-битотото обслужване на служащите и служещите, които се явяват като едни от значимите предпоставки за повишение на тяхната разсъдливост и интензивност в индустриалната и публичната активност. За тази цел се декларира, че профсъюзните организации би трябвало да изискват от ръководителите на предприятията, стопанските и държавните органи строго да съблюдават трудовите закони, да поставят старания за възстановяване защитата на труда, техниката набезопасността и санитарно-хигиенните условия в предприятията.
Най-после е заявена една присъща за активността на профсъюзите задача. Но и тя е по този начин дефинирана в текста, че излиза наяве, че е подчинена на основната цел – повишение на интензивността на служащите в индустриалния развой. Освен това тя явно влиза в несъгласие с предните две задания, които са отдадени основно на провеждането на стопанската политика на ръководещата партия.
Останалите 4 точки в решението са свързани още веднъж с осъществяването на икономически задания, като да вземем за пример интензивно присъединяване в правенето на индустриалните проекти – задача, произлизаща от провежданите по това време промени за частична децентрализация на определянето на проектите на обособените предприятия.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (904)
Една едва разисквана и замъглявана преди 1989 година у нас тематика – тази за трудовите злополуки, промишлените повреди и по-тежки произшествия, е предмет на проучване от доцент д.и.н. Даниел Вачков в книгата " Аварии и произшествия. Xроника на социалистическата индустриализация ". Тя е част от поредицата " Минало несвършено " на Института за проучване на близкото минало.
Промените в индустриалния развой в България след 1944 година като причина за развиването на трудовите злополуки, изискванията на труд в интервала на " срамежливата десталинизация " и дълговата рецесия и нейното влияние върху изискванията на труд са измежду прегледаните тематики в подробното проучване " Аварии и произшествия. Xроника на социалистическата индустриализация " от доцент д.и.н. Даниел Вачков. Книгата наблюдава процеса на индустриализация и произтеклите от нея катастрофи, случили се в България през годините на социализма – от установяването на отечественофронтовската власт и построяването на основите на комунистическата страна и стопанска система през края на епохата на Сталин до " перестройката " и възродителния развой.
В предговора на проучването си доцент д.и.н. Вачков написа: " Изследването на индустриалните повреди и произшествия ще показа една съответна, друга от създаваната от комунистическата агитация картина на действителното състояние на работничеството в България при комунистическото ръководство. То също по този начин ще добави разбора на икономическата политика на комунистическата партия и може да очертае същинското положение на българската индустрия.
Чрез него ще се проследят едни от най-острите деформации в реализирането на ускорената индустриализация и настъпилите с нея публични трансформации. Освен това ще покаже до каква степен системата има управленческия потенциал да се оправи с един толкоз тежък обществен проблем. И не на последно място могат да се видят механизмите, прилагани от режима във връзка с индустриалните повреди за запазване на неговия публичен облик, а по-късно да се наблюдава и по какъв начин те рефлектират върху построяването на паметта за комунизма в обществото. "
За корицата на " Аварии и произшествия. Xроника на социалистическата индустриализация " Веселин Праматаров е употребявал колаж от фотоси на прокатния завод от металургичния цех в Перник (юли 1959 г.), чийто покрив рухва малко по-рано през май, и броят на " Работническо дело " от деня след огромната повреда в Девня.
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Аварии и произшествия. Xроника на социалистическата индустриализация ", Даниел Вачков
Профсъюзите – основна поддържаща роля в провеждането на партийната стопанска политика
Началото на 60-те години са белязани с някои съществени преобразования, най-много в управителните структури в Централния съвет на профсъюзите, които обаче имат основни последствия и в цялостното държание на профсъюзите, включително и в битката за съблюдаване на сигурност и хигиена на труда.
В отчета до Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от март 1960 година, в който главен създател е ръководителят на Централния съвет на профсъюзите Тодор Прахов, се разкрива една доста нелицеприятна карти на изискванията, в които работят и живеят българските служащи в края на 50-те години.
Изведено е на напред във времето повсеместното нарушение на Кодекса на труда в името на преизпълнение на стопанския проект. Макар рецензиите в отчета да са напълно ориентирани към ръководителите на икономически организации и предприятия, явно е, че форсираното икономическо развиване е в основата на огромния брой трудови злополуки. Явно първият секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Т. Живков съзира в отчета косвени офанзиви против лансираната персонално от него концепция за " огромния скок " на българската стопанска система. Макар скоро самодейността да е изоставена, желанието за възмездие и да се слагат на мястото им профсъюзите остава и реакцията не закъснява.
През май 1961 година по рекомендация на Политбюро на XI пленум на Централния съвет на профсъюзите висшето профсъюзно управлението е подложено на тежка рецензия. То е упрекнато, че отклонява професионалните съюзи от главните им задания, че принизява тяхната роля в публичното развиване и даже води до опълчването им на политиката на партията. В резултат на тези рецензии досегашният ръководител Т. Прахов е заменен и на негово място е изб ран Стоян Гюров, към който партийните водачи показват цялостно доверие.
В решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 22 март 1966 година е маркирано, че новото управление на профсъюзите се е заело пламенно и с схващане за превъзмогване на сериозните недостатъци и дефекти от предходния интервал. Заявено е, че профсъюзите са дали " значителен принос за сполучливото осъществяване на четвъртата петилетка, за осъществяване в живота решенията на VIII конгрес на Българска комунистическа партия за доизграждане на материалнотехническата база на социализма, за развиването на социалистическите публични връзки, за комунистическото образование на масите, за издигане на тяхното витално ниво ". Те интензивно са съдействали " за по-нататъшното сближение на работническата класа, на трудещите се към Българската комунистическа партия и нейната политика ".
Като съществена заслуга на новото управление на профсъюзите е изтъкнато, че за разлика от предишното управление, което се занимава ло с второстепенни въпроси (може би тук се визират въпросите за изискванията на труд и злополуките – б.м. Д. В.), то в този момент централно място в активността на профсъюзите заемат задания за най-активно замесване на трудовите колективи в битката им за осъществяване на народностопанските проекти, за ускорение на техническия напредък, за повишение на продуктивността на труда, за откриване и потребление на запасите в производството ".
По-надолу в решението са изведени много ясно главните аргументи за осъществените през май 1961 година промени в управлението на профсьюзите. В прав текст е казано, че бързо и самоуверено е преодоляна следваната от бившето профсъюзно управление линия на криворазбрана отбрана на работническите ползи. Заставайки на ленински позиции Цент алният съвет и другите профсъюзни органи демонстрират цялостно схващане, че най-хубавата отбрана на ползите на трудещите се е оная, която изхожда от коренните ползи на работническата класа, на народа и в оптималната степен спомага за провеждането в живота на партийната политика за увеличение благосъстоянието на страната и на тази основа – за непрекъснатото повишение виталното ниво на трудещите се.
Естествено като огромен триумф на новото управление е регистрирано задълбочаването на връзките с профсъюзите от другите приятелски социалистически страни и най-много със руските профсъюзи, като по този метод се повишила ролята на българските профсъюзи в битката им за подсилване на единството и солидарността на международното работническо придвижване.
В документа на Политбюро ясно са дефинирани задания, които и в бъдеще следва да извършват професионалните съюзи в тоталитарната политическа система. Те са изведени в 7 обособени точки. Като първостепенна и основна активност на профсъюзите е битката им за активизиране на трудещите се маси за осъществяване на стопанските проекти, за повишение продуктивността на труда, за оптимално потребление на запасите и опциите в организирането на производството. В тази връзка се изисква възстановяване на организацията и реализиране на социалистическото състезание и придвижването за комунистически труд.
Профсъюзите са призовани да работят и за уплътняване на работното време и за цялостно потребление на материално-техническата база. Така дефинирана, тази задача на процедура натоварва профсъюзите с активност, отнасяща се единствено и само до работодателя, т.е. за следващ път е декларирано и наложено безусловно отклонение от естествените функционалности на всеки естествен синдикат.
Втората съществена задача на профсъюзите е да се трансфорат в школа за комунистическо образование. Чрез разрастване на необятна и съдържателна културно-масова и идейно-възпитателна работа измежду трудещите се и главно измежду младите служащи и работнички да оказват помощ на партията за възпитанието на съзнателни и дейни строители на социализма. В това отношение профсъюзите би трябвало да засилят битката против остатъците от предишното в съзнанието и държанието на хората, срещу въздействието на буржоазната идеология, за повишение революционната зоркост на трудещите се.
У служащите и служещите би трябвало да се възпитава добросъвестно отношение към трудовите им отговорности, неотстъпчивост към безстопанствеността и разточителството и към потребителските настроения. И тук се вменява една задача, изцяло неприсъща за естествената природа на профсъюзите, настоящи в естествена политическа и икономическа система.
Едва на трето място в решението на Централен комитет на Българска комунистическа партия е дефинирано задължението на профсъюзите да упражняват надзор за възстановяване изискванията на труда и социално-битотото обслужване на служащите и служещите, които се явяват като едни от значимите предпоставки за повишение на тяхната разсъдливост и интензивност в индустриалната и публичната активност. За тази цел се декларира, че профсъюзните организации би трябвало да изискват от ръководителите на предприятията, стопанските и държавните органи строго да съблюдават трудовите закони, да поставят старания за възстановяване защитата на труда, техниката набезопасността и санитарно-хигиенните условия в предприятията.
Най-после е заявена една присъща за активността на профсъюзите задача. Но и тя е по този начин дефинирана в текста, че излиза наяве, че е подчинена на основната цел – повишение на интензивността на служащите в индустриалния развой. Освен това тя явно влиза в несъгласие с предните две задания, които са отдадени основно на провеждането на стопанската политика на ръководещата партия.
Останалите 4 точки в решението са свързани още веднъж с осъществяването на икономически задания, като да вземем за пример интензивно присъединяване в правенето на индустриалните проекти – задача, произлизаща от провежданите по това време промени за частична децентрализация на определянето на проектите на обособените предприятия.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (904)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ