"Последната зелена долина" на Марк Съливан
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент и изявление с създателят на " Последната зелена котловина " Марк Съливан, възложен от Издателство " Ера "
Марк Съливан приказва за новата си книга по същински събития от Втората международна война
Като възпитаник, Марк Съливан е продавал сувенири лятото в родния си Масачузетс. Днес той е на 63 година, живее в Боузман, Монтана и е сполучлив, знаменит създател.
Съливан е написал няколко трилъра, в това число поредицата " Детективска организация `Private` " в съавторство с Джеймс Патерсън, само че умеенето му да споделя истории от Втората светова война е това, което го изведе отпред в описите с най-продавани книги. Такава е " Под алено небе " от 2017 година, а в този момент и най-новата му - " Последната зелена котловина ".
Това, което води Съливан при семейство Мартел и техния необикновен роман за Втората международна война е един диалог с пенсиониран ортодонт в Боузман.
" Само след един час, прекаран със семейство Мартел, към този момент знаех, че ще напиша тази история ", споделя създателят за първата им среща.
Резултатът не закъснява - " Последната зелена котловина " става бестселър в Амазон още с излизането си и е преди всичко в жанра биографична художествена литература.
Като етнически германци, живеещи в Украйна през 1944 година, Емил и Аделине Мартел са изправени пред тежко решение, до момента в който силите на Сталин настъпват назад към Украйна. Да чакат ли тяхното навлизане и да рискуват да бъдат изпратени в Сибир, както се е случило с техните татковци? Или да последват нацистките офицери от Секретен сътрудник? Двойката и двете им дребни момчета, Бил и Уолтър, са измежду последните украински германци, напуснали страната и минали през тестването, известно като " Дългия преход ".
Ето какво показа Марк Съливан за " Последната зелена котловина ":
Можете ли да обясните за какво семейство Мартел вземат решението да тръгнат с нацистите?
Те са били етнически германци, чиито предшественици са живели в Украйна повече от век и животът е бил добър за тях преди 1917 година и Руската гражданска война. През идващите 20 години фамилията е изхвърлено от земите, отстъпени им от Русия в края на 1700-те - те са гладували, били са бити, потиснати и няколко от тях са изпратени в Сибир и лагери ГУЛАГ. Един от тях по този начин и не се завръща, а различен се връща, само че към този момент не е същият човек.
Под немската окупация, фамилията е получило назад земите си, третирано е относително добре и просперира съвсем две години и половина. С идното завръщане на Сталин, Мартел считат, че нацистите са по-добрият от два ужасни избора.
С Бил и Уолтър Мартел, които са били на 6 и 4 години, когато фамилията им бяга, сте подхванали едномесечно пътешестване, проследявайки маршрута на Мартел от Украйна до Полша. Как беше това прекарване?
Така в действителност съумях да усещам и да видя с очите си тестването, което са претърпели. Карахме седем часа нагоре по ужасяващ път, с цел да стигнем до дребното селце, където братята са живели преди да избягат с родителите си през последната година на войната. Намерихме руините на фермата им. Беше доста прочувствен и замайващ миг за Бил и Уолтър, а и за мен, като се замислихме какъв брой благословени са били да съумеят да преминат през всичко и да стигнат толкоз надалеч.
Наехме аероплан за Полтава, където Емил е бил държан в руски лагер. Намерихме постройката. Осъзнаването на това пред какво е бил изправен и какви непостижими тествания е съумял да изтърпи и преодолее ни докара съвсем до сълзи. Изпитахме голямо благоговение.
Как открихте оживели и хора, които да интервюирате?
Наех страхотни водачи във всяка от страните, през които пътувах. Обикновено диря човек с журналистически опит. В Румъния, да вземем за пример, моят лидер откри девет души на 90-годишна възраст, които или са били част от Дългия преход, или си спомнят, че са го виждали.
Разкажете ни за израстването си в Медфийлд и Вашия път към писането.
В гимназията беше фантастично. Учителката ми по британски език Естел Стал беше първият човек, който ми сподели, че мога да стана професионален публицист. Обичах Бостън. Произхождам от семейство върли почитатели на Ред Сокс. Но доста одобрявам и живота си в Монтана.
Последната зелена долинаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Последната зелена котловина " на Марк Съливан
- Пчелите и медът са потребни за мъжете и дамите и дребните момченца. Ако ядеш мед, ставаш мощен и в никакъв случай не се разболяваш. Ако те ужилят, това те прави още по-силен. А в случай че ядеш пчелно млечице? Тогава живееш и живееш, и живееш. А пчеларят няма потребност да работи доста през цялата година. Това е хубава фантазия. Всяка нощ сънувам, че войната е свършила. Побърканият Сталин, лудият Хитлер - всички са мъртви, няма ги, отишли са по дяволите. В съня ми мятам пушката, прибирам се у дома, отглеждам пчели, изваждам мед и намирам добра жена, която да направя щастлива. Двамата ще живеем дълго - усмихна се той на Малия. - Няма да има война. Просто ще обичаме всички. И ще вършим сладостен мед дружно, нали по този начин?
Тя се изчерви, наведе глава и сподели:
- Това в действителност е фантазия, ефрейторе.
- Мечтите се сбъдват - усмихна се той. - Знаеш го, нали?
Тя подвигна очи, объркана, и погледна към майка си. Лидия поклати глава и сподели:
- Мечтите са нелепости, ефрейтор Георге. Не се сбъдват.
- Не, не, сбъдват се - възрази той, смъкна каската си и сподели един към момента виолетов белег над лека хлътналост с формата на полумесец в черепа му над дясното ухо. - Старият ефрейтор Георге? Преди да го удари минохвъргачката? Той мразеше живота. Страдаше всеки ден, тъмен и ядосан, и чуваше изплашени гласове в главата си. Защо аз? Защо не аз? Кой ще ме простреля? Старият ефрейтор Георге не вярваше в Бог. Не вярваше, че фантазиите се сбъдват.
Румънският боец постави ръка на сърцето си и очите му се разшириха.
- Но след това ме удари снаряд от минохвъргачка и изгубих схващане. Когато се разсъниха, всичко беше друго. Бях част от всичко и от всички. Видях го. Почувствах го. Разбрах! Редник Кумар беше прав! Мечтите се сбъдват, в случай че ги носиш в сърцето си и действаш с цялото си от сърце. Всяка нощ, тъкмо тук, в гърдите ми, аз знам, че съм роден, с цел да създавам мед, да намеря красива жена и да създавам още мед.
Той се засмя, докосна още веднъж белега с дясната си ръка и затвори очи, а на лицето му се изписа същинско самодоволство.
- Мога да очаквам. Имам самообладание и успокоение и не се багра. Дълбоко в душата си знам, че към този момент съм пчелар. Каквото и да стане, аз съм пчелар.
Емил към този момент бе заключил, че румънецът е изцяло подлудял или алкохолик, или и двете. Усещаше някаква неприязън, когато заприказва:
- Не ни сподели къде си научил да приказваш немски.
- О, баба ми беше австрийка - отговори ефрейторът и отвори очи. - След гибелта на майка ми живях при нея няколко години.
- А къде беше, когато те удари минохвъргачката? - попита Малия.
Възторгът изчезна от лицето на ефрейтора. Лицето му посърна. Той смъкна ръка от сърцето си и сграбчи бутилката с медовината. След като изля обилно количество в устата си, той преглътна, потрепери и се втренчи във всички тях с обезпокоително изражение.
- Сталинград - отговори той. - Завоя на Дон.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Марк Съливан приказва за новата си книга по същински събития от Втората международна война
Като възпитаник, Марк Съливан е продавал сувенири лятото в родния си Масачузетс. Днес той е на 63 година, живее в Боузман, Монтана и е сполучлив, знаменит създател.
Съливан е написал няколко трилъра, в това число поредицата " Детективска организация `Private` " в съавторство с Джеймс Патерсън, само че умеенето му да споделя истории от Втората светова война е това, което го изведе отпред в описите с най-продавани книги. Такава е " Под алено небе " от 2017 година, а в този момент и най-новата му - " Последната зелена котловина ".
Това, което води Съливан при семейство Мартел и техния необикновен роман за Втората международна война е един диалог с пенсиониран ортодонт в Боузман.
" Само след един час, прекаран със семейство Мартел, към този момент знаех, че ще напиша тази история ", споделя създателят за първата им среща.
Резултатът не закъснява - " Последната зелена котловина " става бестселър в Амазон още с излизането си и е преди всичко в жанра биографична художествена литература.
Като етнически германци, живеещи в Украйна през 1944 година, Емил и Аделине Мартел са изправени пред тежко решение, до момента в който силите на Сталин настъпват назад към Украйна. Да чакат ли тяхното навлизане и да рискуват да бъдат изпратени в Сибир, както се е случило с техните татковци? Или да последват нацистките офицери от Секретен сътрудник? Двойката и двете им дребни момчета, Бил и Уолтър, са измежду последните украински германци, напуснали страната и минали през тестването, известно като " Дългия преход ".
Ето какво показа Марк Съливан за " Последната зелена котловина ":
Можете ли да обясните за какво семейство Мартел вземат решението да тръгнат с нацистите?
Те са били етнически германци, чиито предшественици са живели в Украйна повече от век и животът е бил добър за тях преди 1917 година и Руската гражданска война. През идващите 20 години фамилията е изхвърлено от земите, отстъпени им от Русия в края на 1700-те - те са гладували, били са бити, потиснати и няколко от тях са изпратени в Сибир и лагери ГУЛАГ. Един от тях по този начин и не се завръща, а различен се връща, само че към този момент не е същият човек.
Под немската окупация, фамилията е получило назад земите си, третирано е относително добре и просперира съвсем две години и половина. С идното завръщане на Сталин, Мартел считат, че нацистите са по-добрият от два ужасни избора.
С Бил и Уолтър Мартел, които са били на 6 и 4 години, когато фамилията им бяга, сте подхванали едномесечно пътешестване, проследявайки маршрута на Мартел от Украйна до Полша. Как беше това прекарване?
Така в действителност съумях да усещам и да видя с очите си тестването, което са претърпели. Карахме седем часа нагоре по ужасяващ път, с цел да стигнем до дребното селце, където братята са живели преди да избягат с родителите си през последната година на войната. Намерихме руините на фермата им. Беше доста прочувствен и замайващ миг за Бил и Уолтър, а и за мен, като се замислихме какъв брой благословени са били да съумеят да преминат през всичко и да стигнат толкоз надалеч.
Наехме аероплан за Полтава, където Емил е бил държан в руски лагер. Намерихме постройката. Осъзнаването на това пред какво е бил изправен и какви непостижими тествания е съумял да изтърпи и преодолее ни докара съвсем до сълзи. Изпитахме голямо благоговение.
Как открихте оживели и хора, които да интервюирате?
Наех страхотни водачи във всяка от страните, през които пътувах. Обикновено диря човек с журналистически опит. В Румъния, да вземем за пример, моят лидер откри девет души на 90-годишна възраст, които или са били част от Дългия преход, или си спомнят, че са го виждали.
Разкажете ни за израстването си в Медфийлд и Вашия път към писането.
В гимназията беше фантастично. Учителката ми по британски език Естел Стал беше първият човек, който ми сподели, че мога да стана професионален публицист. Обичах Бостън. Произхождам от семейство върли почитатели на Ред Сокс. Но доста одобрявам и живота си в Монтана.
Откъс от " Последната зелена котловина " на Марк Съливан
- Пчелите и медът са потребни за мъжете и дамите и дребните момченца. Ако ядеш мед, ставаш мощен и в никакъв случай не се разболяваш. Ако те ужилят, това те прави още по-силен. А в случай че ядеш пчелно млечице? Тогава живееш и живееш, и живееш. А пчеларят няма потребност да работи доста през цялата година. Това е хубава фантазия. Всяка нощ сънувам, че войната е свършила. Побърканият Сталин, лудият Хитлер - всички са мъртви, няма ги, отишли са по дяволите. В съня ми мятам пушката, прибирам се у дома, отглеждам пчели, изваждам мед и намирам добра жена, която да направя щастлива. Двамата ще живеем дълго - усмихна се той на Малия. - Няма да има война. Просто ще обичаме всички. И ще вършим сладостен мед дружно, нали по този начин?
Тя се изчерви, наведе глава и сподели:
- Това в действителност е фантазия, ефрейторе.
- Мечтите се сбъдват - усмихна се той. - Знаеш го, нали?
Тя подвигна очи, объркана, и погледна към майка си. Лидия поклати глава и сподели:
- Мечтите са нелепости, ефрейтор Георге. Не се сбъдват.
- Не, не, сбъдват се - възрази той, смъкна каската си и сподели един към момента виолетов белег над лека хлътналост с формата на полумесец в черепа му над дясното ухо. - Старият ефрейтор Георге? Преди да го удари минохвъргачката? Той мразеше живота. Страдаше всеки ден, тъмен и ядосан, и чуваше изплашени гласове в главата си. Защо аз? Защо не аз? Кой ще ме простреля? Старият ефрейтор Георге не вярваше в Бог. Не вярваше, че фантазиите се сбъдват.
Румънският боец постави ръка на сърцето си и очите му се разшириха.
- Но след това ме удари снаряд от минохвъргачка и изгубих схващане. Когато се разсъниха, всичко беше друго. Бях част от всичко и от всички. Видях го. Почувствах го. Разбрах! Редник Кумар беше прав! Мечтите се сбъдват, в случай че ги носиш в сърцето си и действаш с цялото си от сърце. Всяка нощ, тъкмо тук, в гърдите ми, аз знам, че съм роден, с цел да създавам мед, да намеря красива жена и да създавам още мед.
Той се засмя, докосна още веднъж белега с дясната си ръка и затвори очи, а на лицето му се изписа същинско самодоволство.
- Мога да очаквам. Имам самообладание и успокоение и не се багра. Дълбоко в душата си знам, че към този момент съм пчелар. Каквото и да стане, аз съм пчелар.
Емил към този момент бе заключил, че румънецът е изцяло подлудял или алкохолик, или и двете. Усещаше някаква неприязън, когато заприказва:
- Не ни сподели къде си научил да приказваш немски.
- О, баба ми беше австрийка - отговори ефрейторът и отвори очи. - След гибелта на майка ми живях при нея няколко години.
- А къде беше, когато те удари минохвъргачката? - попита Малия.
Възторгът изчезна от лицето на ефрейтора. Лицето му посърна. Той смъкна ръка от сърцето си и сграбчи бутилката с медовината. След като изля обилно количество в устата си, той преглътна, потрепери и се втренчи във всички тях с обезпокоително изражение.
- Сталинград - отговори той. - Завоя на Дон.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ