В родната история можем да открием сериозен набор от интересни

В родната история можем да открием сериозен набор от забавни персони, изправени пред доста тежки избори във време на редица войни и няколко национални произшествия. Сред тях можем да открием историята на Сотир Янев Дробачки. Визитката му в Wikipedia е толкоз скромна, че мнозина биха могли да се зачудят за какво не се радва на изключително внимание, изключително откакто е дружил с лица като военачалник Луков – още едно спорно име, чиято история може да се трансформира неведнъж. За Христо Луков може да се открият отзиви в двете крайности – за едни е добър, за други е дявол.

Сотир Янев също не може да се похвали с по-различна орис. Неговият живот стартира на 28 октомври 1891 година в село Стоб, Дупнишко. Като максимален от пет деца, той стартира своето обучение в селското учебно заведение, по-късно учи в Дупница и Кюстендил. Животът му е изключително плевел по няколко аргументи. Влияе се от всеки опит за протест и блян на неговите сънародници за независимост. Илинденското въстание го стимулира да се насочи към тежестта на перото, доста скоро ще стартира да написа материали по тази наболяла тематика.

Сотир се стреми да се изучи бързо и да съобщи знанията на други, по тази причина работи известно време като селски преподавател. Малко по-късно стартира да учи право в Софийския университет. Учи за малко, тъй като дългът го зове и Балканската война е публично оповестена. След края на този спор ще замине за Цюрих, където ще продължи да се образова, най-малко до момента в който не стартира Първата Световна война и още веднъж не сложи невъзможна граница за осъществяване. От нея ще получи ордени за смелост, като показал се в борбата. Окончателното му дипломиране се случва в Софийския университет през 1920 година

Стажува в Кюстендил, само че в същото време приготвя идната си просветителна степен по профилирани държавни науки и наказателно право в Берлин. Накрая открива адвокатска адвокатска фирма в Дупница, само че продължава да живее в Столицата. За последователите си е прочут като оратор, интелектуалец, разумен и предан родолюбец, за съперниците си може да се опише единствено с една дума – фашист. Това обаче не разрешава да стигне до най-високите подиуми и даже да бъде поканен на Международния конгрес за мир в Хага. Освен член на Управителния съвет на Съюза на тютюневите кооперации, той е и общински консултант в Дупница, преседател на локалното читалище и създател на дупнишкия вестник „ Светлина “.

Последният му брой е в събота на 16 септември 1944 година Нещо повече, членува в партията на социалдемократите. За интервала от 1927 година до 1931 година е секретар на същата партия. Оказва гневна поддръжка на тютюневите производители в близките села, в това число своето родно – Стоб. Помага за откриването на пазари в страната и чужбина. След 19-майският прелом декларира, че няма да се занимава повече с политика, само че още веднъж е определен за народен представител през 1940 година Изиграва сериозна роля в основаването на регионалния съд в Дупница, с цел да спести разходките на своите съграждани до Кюстендил.

Обвинението във фашизъм е много забавно, изключително откакто Янев взе участие интензивно в отбраната на българските евреи. В адвокатската фирма му са открити имената на редица хора, потърсили помощ от него. Впрочем, самият той показва изключително неодобрение по отношение на концепцията за дискриминация и расово разделяне, освен това неведнъж – обществено и документално. А говорейки за обществени изяви, Сотир Янев може да се счита за един от доста особените гении, които освен владеят словото, само че думите им режат и разпалват въздуха, освен това доста съществено. Именно това качество притегля еднообразно последователи и фенове, които по един или различен метод се пробват да го привлекат в своя лагер.

Поканен е в Съюз на съветските социалистически републики и след известно време се завръща, само че този път като очевиден съперник на болшевизма. По същото време можем да видим доста други забавни последователи на концепцията за присъединение към Съюз на съветските социалистически републики, в това число Вапцаров, освен това във време, в което България е окупирана от нацисти – сходно решение би довело до доста злокобни наказания и цялото балансиране на Борис III към този миг да се трансформира в много мъчно и съвсем невероятно осъществяване, само че все пак се стига до много по-интересни и крайни решения.

Противник е на всички репресивни закони, които се оферират по същото време. Тежкото му перо притегля вниманието на редица политически съперници, а още по-лошото е, че Янев продължава. Получава писмени закани, само че не се отхвърля. Сотир Янев е погубен на 15 април 1943 година пред адвокатската фирма си в София. От другата страна на дулуто е Никола Драганов. Съдбоносната дата е била вечерта на 14 април, само че заради засилената защита, Никола се отказал. През идната година е наказан посмъртно и приет за отговорен, като фамилията губи цялото му имущество.

Останалите 4-ма братя също са подложени на репресии. Давидко Янев бил кмет на Дупница през 1944 година и след бомбардировките над града подава оставка. Същата година през октомври е отведен в милицията и в никакъв случай повече не е забелязан. Къщата му се национализира, а синовете му умират млади, подлагани на сериозен тормоз. По неофициални данни се счита, че Сотир Янев е имал шансове да стане министър-председател на страната, само че доста по-късно историята му е описвана от други лица като Митка Гръбчева, която няма нищо срещу да го опише като безспорното зло.