Очаква се до неделя Берлускони да каже дали остава в надпреварата за президент на Италия
В Рим не престават трескавите подмолни договаряния за реализиране на консенсус по отношение на претендентите за президент на Италия, означават италиански електронни издания и организация АНСА.
По-рано през седмицата стана ясно, че подкрепеният единомислещо от десницата Силвио Берлускони надали ще може да събере 505 гласа от общо 1008, които ще са му нужни, с цел да завоюва президентския избор на четвъртия тур, когато се изисква нормално болшинство. Съветникът на Берлускони Виторио Сгарби сподели, че не му доближават към 100 гласа до броя 505.
Сега десницата чака каква ще е публично позицията на Берлускони. Той трябваше да дойде през вчерашния ден от Милано в Рим, с цел да взе участие в подмолните диалози, само че по този начин и не го направи. Очаква се до неделя той да съобщи дали ще взе участие в конкуренцията или се отхвърля в интерес на различен претендент.
Това може да е някои от десницата или пък да бъде препоръчан досегашният президент Серджо Матарела. Той е казвал, че не желае да се бори за преизбиране, само че може да бъде уверен да последва образеца на предшественика си Джорджо Наполитано, който през 2013 година се съгласи на преизбиране в миг, в който Италия беше в политическа рецесия, само че се отдръпна от поста след две години. Сега Матарела може да се съгласи да остане на поста до края на мандата на сегашния парламент, изтичащ следващата година.
Това пък ще разреши на негласния любимец на левицата - министър председателят Марио Драги, да остане на премиерския пост също до приключване на мандата на Народното събрание. Въпреки че левицата поддържа Драги, той също надали ще успее да завоюва нужната поддръжка и отдясно, в случай че Берлускони се отдръпна.
Крайнодясната партия Италиански братя не го поддържа, когато ставаше дума той да бъде определен за министър председател предходната година, тъй че надали в този момент ще се откаже от тази твърда линия по отношение на Драги. А Матео Салвини, водачът на другата крайнодясна партия Лига, наскоро изрази предпочитание Драги да остане на премиерския пост и загатна, че в случай че това се промени, неговата партия надали ще продължи да поддържа държавното управление на националното единение.
По време на подмолните договаряния през вчерашния ден имаше необикновена среща сред Салвини и водача на антисистемното Движение 5 звезди Джузепе Конте. Допреди няколко години Салвини беше министър на вътрешните работи в първото държавно управление на Конте.
Днес имаше пък друга подмолна среща сред двама някогашни италиански министър председатели Матео Ренци и Енрико Лета. Преди съвсем 10 години точно Ренци способства за събаряне от власт на Лета посредством вътрешнопартиен прелом в левоцентристката Демократическа партия, след което го наследи на партийния лидерски пост и на премиерския пост. Десет години по-късно Лета още веднъж е ръководител на Демократическата партия, а Ренци е водач на Италия Вива, партия отделила се от Демократическата партия, която обаче е значим фактор в италианската политика.
Миналата година точно изтеглянето ѝ от второто държавно управление на Конте докара до следващата политическа рецесия в Италия и по този начин се стигна до номинирането на Драги за министър председател и до сформиране на необятно съдружно държавно управление от разнородни партии от ляво, от дясно, от крайното дясно и антисистемното политическо пространство. Тези дни Лета съобщи, че за италиански президент би трябвало да бъде определена надпартийна персона.
Изборите за президент на Италия стартират на 24 април. Гласуват 1008 електори - 630 членове на долната парламентарна камара, 320 сенатори и 58 представители на италианските области. На трите първи тура е нужно болшинство от две трети от електорите, с цел да завоюва някои или 672 гласа, а на четвъртият - болшинство от половината плюс един глас, т.е. 505 гласа.
Гласуването е скрито. Вотът се организира в Двореца Монтечиторио - седалище на долната парламентарна камара.
Заради антиковидните ограничения всеки ден ще има единствено по един тур. За достъп до постройката се изисква супер зелен документ (тоест сложена ваксина или прекаран Ковид-19). За електорите, които са инфектирани с ковид, бе направено предложение да могат да гласоподават на паркинга на Народното събрание. Очаква се държавното управление да излезе с решение по въпроса.
Иначе с изключение на най-често цитираните имена на Драги и Берлускони, както Българска телеграфна агенция заяви в сряда, италианските медии сочат като претенденти и имената на редица други политици, специалисти и деятели. От левицата те са Романо Проди, Джулиано Амато, Франческо Рутели, Валтер Велтрони, Паоло Джентилони, Дарио Франческини, Рози Бинди, Паола Финокяро, от десницата те са Джани Лета, Франко Фратини, Летиция Морати, Мария Елизабета Алберти Казелати, от центъра е Пиер Фердинандо Казини, а от средите на специалистите са Сабино Касезе, Марчело Пера, Лоренцо Гуерини, Лилияна Сегре, Марта Картабия, Паола Северино.
По Българска телеграфна агенция.
По-рано през седмицата стана ясно, че подкрепеният единомислещо от десницата Силвио Берлускони надали ще може да събере 505 гласа от общо 1008, които ще са му нужни, с цел да завоюва президентския избор на четвъртия тур, когато се изисква нормално болшинство. Съветникът на Берлускони Виторио Сгарби сподели, че не му доближават към 100 гласа до броя 505.
Сега десницата чака каква ще е публично позицията на Берлускони. Той трябваше да дойде през вчерашния ден от Милано в Рим, с цел да взе участие в подмолните диалози, само че по този начин и не го направи. Очаква се до неделя той да съобщи дали ще взе участие в конкуренцията или се отхвърля в интерес на различен претендент.
Това може да е някои от десницата или пък да бъде препоръчан досегашният президент Серджо Матарела. Той е казвал, че не желае да се бори за преизбиране, само че може да бъде уверен да последва образеца на предшественика си Джорджо Наполитано, който през 2013 година се съгласи на преизбиране в миг, в който Италия беше в политическа рецесия, само че се отдръпна от поста след две години. Сега Матарела може да се съгласи да остане на поста до края на мандата на сегашния парламент, изтичащ следващата година.
Това пък ще разреши на негласния любимец на левицата - министър председателят Марио Драги, да остане на премиерския пост също до приключване на мандата на Народното събрание. Въпреки че левицата поддържа Драги, той също надали ще успее да завоюва нужната поддръжка и отдясно, в случай че Берлускони се отдръпна.
Крайнодясната партия Италиански братя не го поддържа, когато ставаше дума той да бъде определен за министър председател предходната година, тъй че надали в този момент ще се откаже от тази твърда линия по отношение на Драги. А Матео Салвини, водачът на другата крайнодясна партия Лига, наскоро изрази предпочитание Драги да остане на премиерския пост и загатна, че в случай че това се промени, неговата партия надали ще продължи да поддържа държавното управление на националното единение.
По време на подмолните договаряния през вчерашния ден имаше необикновена среща сред Салвини и водача на антисистемното Движение 5 звезди Джузепе Конте. Допреди няколко години Салвини беше министър на вътрешните работи в първото държавно управление на Конте.
Днес имаше пък друга подмолна среща сред двама някогашни италиански министър председатели Матео Ренци и Енрико Лета. Преди съвсем 10 години точно Ренци способства за събаряне от власт на Лета посредством вътрешнопартиен прелом в левоцентристката Демократическа партия, след което го наследи на партийния лидерски пост и на премиерския пост. Десет години по-късно Лета още веднъж е ръководител на Демократическата партия, а Ренци е водач на Италия Вива, партия отделила се от Демократическата партия, която обаче е значим фактор в италианската политика.
Миналата година точно изтеглянето ѝ от второто държавно управление на Конте докара до следващата политическа рецесия в Италия и по този начин се стигна до номинирането на Драги за министър председател и до сформиране на необятно съдружно държавно управление от разнородни партии от ляво, от дясно, от крайното дясно и антисистемното политическо пространство. Тези дни Лета съобщи, че за италиански президент би трябвало да бъде определена надпартийна персона.
Изборите за президент на Италия стартират на 24 април. Гласуват 1008 електори - 630 членове на долната парламентарна камара, 320 сенатори и 58 представители на италианските области. На трите първи тура е нужно болшинство от две трети от електорите, с цел да завоюва някои или 672 гласа, а на четвъртият - болшинство от половината плюс един глас, т.е. 505 гласа.
Гласуването е скрито. Вотът се организира в Двореца Монтечиторио - седалище на долната парламентарна камара.
Заради антиковидните ограничения всеки ден ще има единствено по един тур. За достъп до постройката се изисква супер зелен документ (тоест сложена ваксина или прекаран Ковид-19). За електорите, които са инфектирани с ковид, бе направено предложение да могат да гласоподават на паркинга на Народното събрание. Очаква се държавното управление да излезе с решение по въпроса.
Иначе с изключение на най-често цитираните имена на Драги и Берлускони, както Българска телеграфна агенция заяви в сряда, италианските медии сочат като претенденти и имената на редица други политици, специалисти и деятели. От левицата те са Романо Проди, Джулиано Амато, Франческо Рутели, Валтер Велтрони, Паоло Джентилони, Дарио Франческини, Рози Бинди, Паола Финокяро, от десницата те са Джани Лета, Франко Фратини, Летиция Морати, Мария Елизабета Алберти Казелати, от центъра е Пиер Фердинандо Казини, а от средите на специалистите са Сабино Касезе, Марчело Пера, Лоренцо Гуерини, Лилияна Сегре, Марта Картабия, Паола Северино.
По Българска телеграфна агенция.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ