За КС, особените мнения като апел към интелигентността на бъдещия ден и още нещо
В решението си от предишния петък Конституционният съд (КС) се е позовал 14 пъти на прословутото тълкувателно решение №3/2003. Достатъчно хора припомниха подтекста, в който това решение е взето, а точно, че то възпроизвежда настояването на тогавашния основен прокурор Никола Филчев, съгласно което тълкуването на „ форма на държавно ръководство “ би трябвало да е разширително. Добре е обаче да се напомни и друго – особеното мнение на съдията Румен Янков по същото дело:
„ Независимо от това настояването като цяло е неприемливо. (…) В последна сметка с питането се цели да бъде реализирана една импликация – в случай че “се отстранява или реалокира конституционно открит държавен орган от една в друга институция ”, какво ще се получи? Но изискването “преместване ”, “закриване ” на органите към времето на питането не е осъществено! И в това е казусът.
Ако съдът пояснява в този момент, последствието ще е явна – да внушава по какъв начин и в какъв състав да работи Народното събрание, в случай че реши да извърши промени в Конституцията. Но сходен жанр пояснение подменя съществено стойностите – въпросите да се вземат решение не от гласуването в тъмната стая и там от директно легитимираните да законодателстват, а от конституционна пълномощия, която да дефинира априори разпоредбите им за държание. Оказва се по този начин, че Конституционният съд в ролята на пророк раздава политически индулгенции и резервира статукво. ”
Другото изключително мнение по същото дело е на арбитър Пенка Томчева, която твърди, че промени в конституционно избраните органи и институции по никакъв метод не могат да доведат до автоматизирана смяна във формата на държавно устройство и на държавно ръководство без смяна в чл.1 и чл.2 от Конституцията.
Съставът на Конституционен съд, постановил Решение №3/2003 година пристава на основния прокурор и не приключва делото, въпреки съображение за това да е налично, защото не са налице конституционни промени, които да бъдат тълкувани. Така поради подробните претекстове на Решение №3/2003 на процедура 10 съдии въздействат и диктуват (към тогавашния миг, а явно и за в бъдеще) на директно определени от жителите народни представители по какъв начин следва да се правят политики и по какъв начин това да се облече в правила.
Подобно виждане обаче внася хаос в демократичните полезности. Не единствено тъй като парламентарен съд авансово дефинира разпоредбите на държание на имащите политическа власт и процедурния ред, който Народно събрание би трябвало да следва (ОНС или ВНС), само че и тъй като конституционните съдии не носят и не могат да носят политическа отговорност за това. За страдание, с решението от предходната седмица болшинството от сегашния състав на Конституционен съд обръща внимание, че всяко Народно събрание би трябвало да се управлява от тези „ изведени измерения “, когато пристъпва към конституционни промени.
За особените отзиви
Съвсем годен е въпросът какво значение имат особените отзиви в случай, че преобладаващото болшинство към този момент се е произнесло по отправеното искане и резултатът е явен. Ако отправим взор оттатък родния подтекст, ще забележим, че от време на време те могат да бъдат хелиографско копие на това по какъв начин даден публичен въпрос би могъл да се развие в бъдеще. Или както споделя съдията от Върховния съд на Съединени американски щати Рут Бейдър Гинсбърг в публикацията си „ Ролята на особените отзиви ”: „ Описвайки въздействието на особените отзиви отвън съда, ръководителят на Върховния съд Хюс споделя: „ Особеното мнение в съд от последна инстанция е апел… към интелигентността на бъдещия ден, когато едно последващо решение е допустимо да поправи грешката, за която несъгласният арбитър е уверен, че е позволена, тъй като съдът е бил измамен. ”
„ Особените отзиви от този тип, както арбитър Скалиа вярно е отбелязал, „ усилват, а не понижават престижа на Съда. “ Той изяснява, че „ когато историята демонстрира, че едно от решенията на Съда е било в действителност ужасяваща неточност, успокояващо е… като погледнем обратно, да забележим, че най-малко един от висшите съдии ясно е планувал заплахата и е изразил, най-често красноречиво, своите опасения. ”
Според Гинсбърг изгодата от тях може да бъде:
вътрешноинституционална – те могат да провокират създателя на решението на болшинството да уточни и усъвършенства в началото публикувания проект;обществена – такива, които целят да притеглят непосредственото публичното внимание и по този начин могат да провокират законодателна смяна.
„ Брандейс (…) е осъзнал, че…произволните особени мнения…отслабват институционалното въздействие на Съда и по този метод осакатяват фундаменталната му задача. Особените мнения… би трябвало да се пазят за най-важните въпроси, другояче Съдът би изглеждал колеблив и свадлив…. Да се откажеш от някои [от личните си] особени отзиви е висш образец за саможертвата (на Брандейс) в името на силата и последователността на Съда. И той е получил своята премия – неговите изстрели са били още по-тежки, тъй като той е подбирал своите борби. “
Конституционен съд не е свещена крава
Друга роля, която особените отзиви могат да имат е разобличителна. Когато болшинството надвишава пълномощията си, обособени членове на състава могат да бъдат здравият разсъдък, който демонстрира, че конституционният или висшият съд на която и да е страна не е свещена крава. Избраните да правораздават там съдии могат да концентрират прекомерно доста мощност. Мощ, която не може да бъде възпряна посредством съвместен надзор, и поради което се стига до:
нежеланата обстановка върховен/конституционен съд да е квазизаконодател, сходно на ситуацията у нас що се отнася до решение №3/2003.
В тази връзка към по-горния откъс на починалия арбитър Румен Янков може да се добави и това, че прекомерната власт, съсредоточена в съдии, може „ да крие риск от робия (съдиите са несменяеми, с друга политическа настройка, определени по свръхестествен за необятното общество метод и не носят политическа отговорност) “ – изключително мнение на Янков по решение №8 от 2005 година Заслужава внимание и мнението на арбитър Белазелков по петъчното решение на съда:
„ Отклонения от този основан по нереални съображения модел [с Конституция на Република България от 1991 г.] са нужни и неизбежни, колкото и идеален да е изглеждал той, защото само неговото използване в публичната процедура може да покаже пригодността му да подсигурява правата на човека…(…) Сравняването на всяка смяна с тази уредба и измерването на степента на отклонението е непродуктивно, защото всичко ново съставлява някаква (голяма, дребна, основна или несъществена) „ смяна във формата на държавно устройство “ или във „ формата на държавно ръководство “, тъй като значителното наличие на Конституцията е уредбата на такова държавно устройство и държавно ръководство, които благоприятстват в най-голяма степен свободното развиване на личността.
нарушение в такава степен на към този момент съществуващи правила, че да се внесе съществено разтърсване в демократичното ръководство посредством дебалансиране на управляващите.
Подобно развиване има в Съединени американски щати, където болшинството от Върховния (ВС) съд в делото 23-939 Тръмп с/у Съединени американски щати на процедура сътвори рисков казус, по силата на който президентът на страната стои даже над наказателния закон. На този декор особените отзиви на арбитър Сотомайор и на арбитър Джаксън изпъкват още по-силно:
" Оставете президента да нарушава закона, оставете го да употребява изкушенията на властта за персонална полза, да употребява пълномощията си злонамерено. Защото, в случай че един ден би трябвало да носи отговорност за нарушение на закона, той може да не е толкоз самоуверен и смел, колкото на нас ни се желае бъде. Това е посланието на болшинството през днешния ден.
Дори в случай че тези кошмарни сюжети в никакъв случай не се разиграят, а аз се апелирам това в никакъв случай да не се случи, вредата е нанесена. Отношенията сред президента и хората, на които той служи, се трансформираха окончателно. При всяко потребление на пълномощията си, президентът към този момент е цар над закона.
Едностранчивата фиксация на болшинството съдии върху нуждата на президентът от храброст и действеност пренебрегва противостоящата потребност от отговорност и въздържане. (…)
Никога в историята на нашата република президент не е имал причина да има вяра, че ще има имунитет против наказателно гонене, в случай че, като е употребява пълномощията си, е нарушил наказателния закон. Гледайки напред, обаче, всички някогашни президенти ще бъдат предпазени от сходен имунитет. Ако президент злоупотреби с власт за персонална полза, наказателният закон, който останалите от нас би трябвало да съблюдават, няма да служи като защитна мярка.
Подписвам изключително мнение със боязън за нашата народна власт. “ (съдия Сотомайор)
„ Накратко, Америка обичайно разчита на закона, с цел да държи своите президенти виновни. От през днешния ден обаче, американците би трябвало да разчитат на съдилищата, с цел да дефинират по кое време (ако въобще) наказателните закони, които техните народни представители са приели, с цел да насърчат и подсигуряват самостоятелната и груповата сигурност, ще работят като възпираща мярка към деяние или реакция на президента. Преди саморегулиращо се, върховенството на правото в този момент се трансформира във господство на съдиите, като съдилищата се произнасят кои закононарушения, осъществени от президент, би трябвало да бъдат анулирани и кои могат да бъдат възприети като непозволени. Така че, в последна сметка, самият Върховен съд ще реши дали законът ще бъде някаква преграда за каквато и да е престъпност, осъществена от Овалния кабинет в бъдеще. Потенциалът за нанасянето на голяма щета на американските институции и самите американци е явен. “
Вместо умозаключение
Гласът на особените отзиви на малцинството съдии във Върховния съд на Съединени американски щати обаче е чут. Администрацията на президента Байдън предложи промяна на Водоснабдителна система и Конституцията, посредством която да се подсигурява, че президентската власт е лимитирана, а не безспорна, а висшите съдии имат стеснен мандат и следват етичен кодекс. Желание за промяна на Федералния парламентарен съд има и в Германия – реализиран е консенсус за това от всички партии без AfD за основаване на повече гаранции против политическо преодоляването на съда, изключително от извънредно десни политици.
Как ще завършат тези промени е неразбираемо. Ясно е обаче, че има страни, в които демократични рефлекси съществуват и в случай че дадена власт или група от хора, акумулира прекалено много мощност, ще има реакция. У нас дали сходни рефлекси не са развити или пък са атрофирали е нечиста сделка, само че неналичието им е забележима. Слепотата на конституционния ни съд за въздействието на основния прокурор е неразбираема, а витиеватите причини наподобяват по-скоро като опрощение.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
„ Независимо от това настояването като цяло е неприемливо. (…) В последна сметка с питането се цели да бъде реализирана една импликация – в случай че “се отстранява или реалокира конституционно открит държавен орган от една в друга институция ”, какво ще се получи? Но изискването “преместване ”, “закриване ” на органите към времето на питането не е осъществено! И в това е казусът.
Ако съдът пояснява в този момент, последствието ще е явна – да внушава по какъв начин и в какъв състав да работи Народното събрание, в случай че реши да извърши промени в Конституцията. Но сходен жанр пояснение подменя съществено стойностите – въпросите да се вземат решение не от гласуването в тъмната стая и там от директно легитимираните да законодателстват, а от конституционна пълномощия, която да дефинира априори разпоредбите им за държание. Оказва се по този начин, че Конституционният съд в ролята на пророк раздава политически индулгенции и резервира статукво. ”
Другото изключително мнение по същото дело е на арбитър Пенка Томчева, която твърди, че промени в конституционно избраните органи и институции по никакъв метод не могат да доведат до автоматизирана смяна във формата на държавно устройство и на държавно ръководство без смяна в чл.1 и чл.2 от Конституцията.
Съставът на Конституционен съд, постановил Решение №3/2003 година пристава на основния прокурор и не приключва делото, въпреки съображение за това да е налично, защото не са налице конституционни промени, които да бъдат тълкувани. Така поради подробните претекстове на Решение №3/2003 на процедура 10 съдии въздействат и диктуват (към тогавашния миг, а явно и за в бъдеще) на директно определени от жителите народни представители по какъв начин следва да се правят политики и по какъв начин това да се облече в правила.
Подобно виждане обаче внася хаос в демократичните полезности. Не единствено тъй като парламентарен съд авансово дефинира разпоредбите на държание на имащите политическа власт и процедурния ред, който Народно събрание би трябвало да следва (ОНС или ВНС), само че и тъй като конституционните съдии не носят и не могат да носят политическа отговорност за това. За страдание, с решението от предходната седмица болшинството от сегашния състав на Конституционен съд обръща внимание, че всяко Народно събрание би трябвало да се управлява от тези „ изведени измерения “, когато пристъпва към конституционни промени.
За особените отзиви
Съвсем годен е въпросът какво значение имат особените отзиви в случай, че преобладаващото болшинство към този момент се е произнесло по отправеното искане и резултатът е явен. Ако отправим взор оттатък родния подтекст, ще забележим, че от време на време те могат да бъдат хелиографско копие на това по какъв начин даден публичен въпрос би могъл да се развие в бъдеще. Или както споделя съдията от Върховния съд на Съединени американски щати Рут Бейдър Гинсбърг в публикацията си „ Ролята на особените отзиви ”: „ Описвайки въздействието на особените отзиви отвън съда, ръководителят на Върховния съд Хюс споделя: „ Особеното мнение в съд от последна инстанция е апел… към интелигентността на бъдещия ден, когато едно последващо решение е допустимо да поправи грешката, за която несъгласният арбитър е уверен, че е позволена, тъй като съдът е бил измамен. ”
„ Особените отзиви от този тип, както арбитър Скалиа вярно е отбелязал, „ усилват, а не понижават престижа на Съда. “ Той изяснява, че „ когато историята демонстрира, че едно от решенията на Съда е било в действителност ужасяваща неточност, успокояващо е… като погледнем обратно, да забележим, че най-малко един от висшите съдии ясно е планувал заплахата и е изразил, най-често красноречиво, своите опасения. ”
Според Гинсбърг изгодата от тях може да бъде:
вътрешноинституционална – те могат да провокират създателя на решението на болшинството да уточни и усъвършенства в началото публикувания проект;обществена – такива, които целят да притеглят непосредственото публичното внимание и по този начин могат да провокират законодателна смяна.
„ Брандейс (…) е осъзнал, че…произволните особени мнения…отслабват институционалното въздействие на Съда и по този метод осакатяват фундаменталната му задача. Особените мнения… би трябвало да се пазят за най-важните въпроси, другояче Съдът би изглеждал колеблив и свадлив…. Да се откажеш от някои [от личните си] особени отзиви е висш образец за саможертвата (на Брандейс) в името на силата и последователността на Съда. И той е получил своята премия – неговите изстрели са били още по-тежки, тъй като той е подбирал своите борби. “
Конституционен съд не е свещена крава
Друга роля, която особените отзиви могат да имат е разобличителна. Когато болшинството надвишава пълномощията си, обособени членове на състава могат да бъдат здравият разсъдък, който демонстрира, че конституционният или висшият съд на която и да е страна не е свещена крава. Избраните да правораздават там съдии могат да концентрират прекомерно доста мощност. Мощ, която не може да бъде възпряна посредством съвместен надзор, и поради което се стига до:
нежеланата обстановка върховен/конституционен съд да е квазизаконодател, сходно на ситуацията у нас що се отнася до решение №3/2003.
В тази връзка към по-горния откъс на починалия арбитър Румен Янков може да се добави и това, че прекомерната власт, съсредоточена в съдии, може „ да крие риск от робия (съдиите са несменяеми, с друга политическа настройка, определени по свръхестествен за необятното общество метод и не носят политическа отговорност) “ – изключително мнение на Янков по решение №8 от 2005 година Заслужава внимание и мнението на арбитър Белазелков по петъчното решение на съда:
„ Отклонения от този основан по нереални съображения модел [с Конституция на Република България от 1991 г.] са нужни и неизбежни, колкото и идеален да е изглеждал той, защото само неговото използване в публичната процедура може да покаже пригодността му да подсигурява правата на човека…(…) Сравняването на всяка смяна с тази уредба и измерването на степента на отклонението е непродуктивно, защото всичко ново съставлява някаква (голяма, дребна, основна или несъществена) „ смяна във формата на държавно устройство “ или във „ формата на държавно ръководство “, тъй като значителното наличие на Конституцията е уредбата на такова държавно устройство и държавно ръководство, които благоприятстват в най-голяма степен свободното развиване на личността.
нарушение в такава степен на към този момент съществуващи правила, че да се внесе съществено разтърсване в демократичното ръководство посредством дебалансиране на управляващите.
Подобно развиване има в Съединени американски щати, където болшинството от Върховния (ВС) съд в делото 23-939 Тръмп с/у Съединени американски щати на процедура сътвори рисков казус, по силата на който президентът на страната стои даже над наказателния закон. На този декор особените отзиви на арбитър Сотомайор и на арбитър Джаксън изпъкват още по-силно:
" Оставете президента да нарушава закона, оставете го да употребява изкушенията на властта за персонална полза, да употребява пълномощията си злонамерено. Защото, в случай че един ден би трябвало да носи отговорност за нарушение на закона, той може да не е толкоз самоуверен и смел, колкото на нас ни се желае бъде. Това е посланието на болшинството през днешния ден.
Дори в случай че тези кошмарни сюжети в никакъв случай не се разиграят, а аз се апелирам това в никакъв случай да не се случи, вредата е нанесена. Отношенията сред президента и хората, на които той служи, се трансформираха окончателно. При всяко потребление на пълномощията си, президентът към този момент е цар над закона.
Едностранчивата фиксация на болшинството съдии върху нуждата на президентът от храброст и действеност пренебрегва противостоящата потребност от отговорност и въздържане. (…)
Никога в историята на нашата република президент не е имал причина да има вяра, че ще има имунитет против наказателно гонене, в случай че, като е употребява пълномощията си, е нарушил наказателния закон. Гледайки напред, обаче, всички някогашни президенти ще бъдат предпазени от сходен имунитет. Ако президент злоупотреби с власт за персонална полза, наказателният закон, който останалите от нас би трябвало да съблюдават, няма да служи като защитна мярка.
Подписвам изключително мнение със боязън за нашата народна власт. “ (съдия Сотомайор)
„ Накратко, Америка обичайно разчита на закона, с цел да държи своите президенти виновни. От през днешния ден обаче, американците би трябвало да разчитат на съдилищата, с цел да дефинират по кое време (ако въобще) наказателните закони, които техните народни представители са приели, с цел да насърчат и подсигуряват самостоятелната и груповата сигурност, ще работят като възпираща мярка към деяние или реакция на президента. Преди саморегулиращо се, върховенството на правото в този момент се трансформира във господство на съдиите, като съдилищата се произнасят кои закононарушения, осъществени от президент, би трябвало да бъдат анулирани и кои могат да бъдат възприети като непозволени. Така че, в последна сметка, самият Върховен съд ще реши дали законът ще бъде някаква преграда за каквато и да е престъпност, осъществена от Овалния кабинет в бъдеще. Потенциалът за нанасянето на голяма щета на американските институции и самите американци е явен. “
Вместо умозаключение
Гласът на особените отзиви на малцинството съдии във Върховния съд на Съединени американски щати обаче е чут. Администрацията на президента Байдън предложи промяна на Водоснабдителна система и Конституцията, посредством която да се подсигурява, че президентската власт е лимитирана, а не безспорна, а висшите съдии имат стеснен мандат и следват етичен кодекс. Желание за промяна на Федералния парламентарен съд има и в Германия – реализиран е консенсус за това от всички партии без AfD за основаване на повече гаранции против политическо преодоляването на съда, изключително от извънредно десни политици.
Как ще завършат тези промени е неразбираемо. Ясно е обаче, че има страни, в които демократични рефлекси съществуват и в случай че дадена власт или група от хора, акумулира прекалено много мощност, ще има реакция. У нас дали сходни рефлекси не са развити или пък са атрофирали е нечиста сделка, само че неналичието им е забележима. Слепотата на конституционния ни съд за въздействието на основния прокурор е неразбираема, а витиеватите причини наподобяват по-скоро като опрощение.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ