Светла мъдрост струи от съзерцанието на камъка…
В ръцете си държа книга, при която опитът за критически разбор би направил да помръкне нейната откровеност, достоверност, елементарност и естествено обединение със слънцето, небето, дърветата. Накрая би помръкнало и нейното умно безмълвие, уподобено с това на камъка. Това се отнася за поезията на огромния молдовски стихотворец Григоре Виеру (1935-2009). Поезия, основана като че ли от самата природа, от камъка, от селския път, от усмивката на майката. Поезия, изричаща се простичко, само че надълбоко и откровено. Живописна и метафорична, тя проехтява като въздишка, като усмивка, като лека горест. Тази поетична атмосфера ни превзема от поетичната книга с определени стихотворения, на огромния румънски стихотворец (от Молдова) Григоре Виеру " Жал ми е за камъка... ". Предговорът, подборът и преводът са на изтъкнатия наш преводач от румънски Огнян Стамболиев, който през креативния си път до момента направи доста за разпространяването на високата румънска литература - от типичен и модерни създатели.
И ето още веднъж той ни показва един огромен стихотворец на Молдова, чийто стихове покоряват със своята баладична благозвучност, със своята метафоричност, обхванала природата, въздуха, родното място, загатна за околните хора. Преводът на Огнян Стамболиев е превъзходен - предава аромата, сетивността на тази забележителна лирика, която, без да е трагична, води към катарзис, тъй като е безкрайно чиста като от извор, сетивно-чувствена като естествена дъга, тихо-мъдра като мълчанието на камъка. Затова и докосването до нея е допиране до нещо свято, до нещо, което те покорява с мъдростта си и лиризма си.
Камъкът, майката, родното място, любовта, природата - в тези явления се втренчва погледът на поета Григоре Виеру. Затова и стихотворенията му припомнят протяжни национални песни, песните на Молдова. Впечатляващо е наличието на Камъка. Прекрасни, вълнуващи са стиховете, въодушевени от него. Философия, поезия, успокоение, тишина и в същото време и притихнал драматизъм лъха от тези слова. В тях е философът Виеру, мъдрецът, стоикът, поетът Виеру. Автентичен, откровен, бездънен, изчерпателен.
" Поредица от вълшебни мигове " назова стиховете на Григоре Виеру един румънски критик и това определение е доста тъкмо. Вълшебство от думи, които редят един бездънен, сърдечен лиричен свят, до който, когато се докоснеш, те обгръща една лекокрилост и ти незабелязано се отделяш от земята и литваш над дърветата, над горите, над природата. Литваш рафиниран и одушевен от думи, облици, метафори, поетични смисли. Изказани като че ли ей по този начин, както диша човек - незабелязано и ведро. Григоре Виеру, наследникът на великите си прародители Михай Еминеску, Лучиан Блага, Никита Станеску, продължи тяхната ярка поетична линия в румънската литература, несъмнено, оформяйки собствен жанр, своя аура.. И какъв брой тъжно е, че нелепа автомобилна злополука лишава живота на този огромен стихотворец през 2009 година, който можеше още да написа прелестна лирика. А в Молдова той е прочут и обичан от всички, разгласен за народен стихотворец, на негово име има лиричен фестивал, издигнати са му паметници…
Издателство " Авангардпринт " дава живот на български на поезията на Григоре Виеру в красиво завършен том с картина на известния български живописец Стефан Кацаров, написа Крум Гергицов.
И ето още веднъж той ни показва един огромен стихотворец на Молдова, чийто стихове покоряват със своята баладична благозвучност, със своята метафоричност, обхванала природата, въздуха, родното място, загатна за околните хора. Преводът на Огнян Стамболиев е превъзходен - предава аромата, сетивността на тази забележителна лирика, която, без да е трагична, води към катарзис, тъй като е безкрайно чиста като от извор, сетивно-чувствена като естествена дъга, тихо-мъдра като мълчанието на камъка. Затова и докосването до нея е допиране до нещо свято, до нещо, което те покорява с мъдростта си и лиризма си.
Камъкът, майката, родното място, любовта, природата - в тези явления се втренчва погледът на поета Григоре Виеру. Затова и стихотворенията му припомнят протяжни национални песни, песните на Молдова. Впечатляващо е наличието на Камъка. Прекрасни, вълнуващи са стиховете, въодушевени от него. Философия, поезия, успокоение, тишина и в същото време и притихнал драматизъм лъха от тези слова. В тях е философът Виеру, мъдрецът, стоикът, поетът Виеру. Автентичен, откровен, бездънен, изчерпателен.
" Поредица от вълшебни мигове " назова стиховете на Григоре Виеру един румънски критик и това определение е доста тъкмо. Вълшебство от думи, които редят един бездънен, сърдечен лиричен свят, до който, когато се докоснеш, те обгръща една лекокрилост и ти незабелязано се отделяш от земята и литваш над дърветата, над горите, над природата. Литваш рафиниран и одушевен от думи, облици, метафори, поетични смисли. Изказани като че ли ей по този начин, както диша човек - незабелязано и ведро. Григоре Виеру, наследникът на великите си прародители Михай Еминеску, Лучиан Блага, Никита Станеску, продължи тяхната ярка поетична линия в румънската литература, несъмнено, оформяйки собствен жанр, своя аура.. И какъв брой тъжно е, че нелепа автомобилна злополука лишава живота на този огромен стихотворец през 2009 година, който можеше още да написа прелестна лирика. А в Молдова той е прочут и обичан от всички, разгласен за народен стихотворец, на негово име има лиричен фестивал, издигнати са му паметници…
Издателство " Авангардпринт " дава живот на български на поезията на Григоре Виеру в красиво завършен том с картина на известния български живописец Стефан Кацаров, написа Крум Гергицов.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ