Андрей Романович Чикатило (1936–1994) е един от най-известните серийни убийци

Андрей Романович Чикатило (1936–1994) е един от най-известните серийни убийци в историята на Съюз на съветските социалистически републики, прочут като " Ростовския касапин " или " Чудовището от Ростов ". В интервала от 1978 до 1990 година той прави минимум 53 потвърдени убийства, като жертвите му са най-вече дами и деца.

Ранни години и детство

Чикатило е роден на 16 октомври 1936 година в село Яблочное, Украинска ССР. Израства в извънредно тежки условия по време на Втората международна война и следвоенния интервал. Гладът и бедността са неразделна част от детството му. Той страда от обществена изолираност, а в по-късните години се разкрива, че е имал тежки полови разстройства, в това число импотентност.

Образование и кариера

Чикатило приключва педагогичен институт и известно време работи като преподавател. В учебно заведение обаче е обвинен в непочтено държание по отношение на възпитаници, което води до неговото уволняване. Впоследствие работи в разнообразни държавни институции, само че по този начин и не съумява да се впише в обществото.

Престъпления

Първото си известно ликвидиране Чикатило прави през 1978 година, когато убива 9-годишната Елена Закотнова. Въпреки че уликите сочат към него, следствието неправилно упреква различен мъж, който по-късно е екзекутиран.

През идващите години Чикатило развива своята незаконна активност, убивайки десетки хора по извънредно нечовечен метод. Той избира жертвите си инцидентно – най-вече млади дами, девойки и момчета, които среща на гари, по пътища или в паркове. Убийствата му включват жестоки изтезания, полово принуждение, многочислени пробождания и даже детайли на канибализъм.

Начинът му на деяние включва печелене на доверието на жертвите, след което ги води в уединени места, където ги атакува.

Разследване и арест

Съюз на съветските социалистически републики дълго време не може да открие същинския палач. Разследването среща компликации, тъй като серийните убийства не се разгласяват необятно в медиите, а управляващите отхвърлят да признаят съществуването на подобен нарушител.

През 1990 година Чикатило най-сетне е хванат откакто милицията ускорява наблюдението на местата, където преди този момент са откривани жертвите му. Неговото държание и странности карат следователите да го заподозрат. След няколко дни разпит, при които е употребен престъпен психолог, той признава за осъществените закононарушения.

Процес и екзекуция

През 1992 година Чикатило е изправен пред съда по обвинявания в 53 убийства. Процесът му е ефектен за цялата страна, а държанието му в правосъдната зала – шокиращо. Често се държи несъответстващо, симулира психическо заболяване и се пробва да избегне наказване.

В последна сметка съдът го признава за отговорен и през 1994 година той е наказан на гибел. На 14 февруари 1994 година Андрей Чикатило е екзекутиран с изстрел в тила.

Влияние върху криминалистиката

Случаят на Чикатило довежда до обилни промени в престъпните следствия в Русия. След неговото залавяне се вкарват нови способи за профилиране на серийни убийци, а работата на престъпните психолози става по-важна.

Андрей Чикатило остава в историята като един от най-ужасяващите серийни убийци. Неговите закононарушения разкриват слабостите в руската правораздавателна система и водят до обилни промени в метода, по който полицията проверява тежките закононарушения.