Къде беше другарката Дърева?
В ранните часове на утринта гледах, че дори и слушах ядосаната Велислава Дърева. Недоволстваше, че за партията й са дали своят вот над милион, пък видите ли в този момент, при неприятното ръководство на Нинова, били дали своят вот за Българска социалистическа партия четвърт милион. Фактите са такива, че боговете мълчат.
Та да се върнем на обстоятелствата.
Първото ударче с дребното чукче по канарата на Българска социалистическа партия, още преди 10.11.1989 година, пристигна от " враговете " с партиен билет. Това ударче отлюспи значително членове и симпатизанти. Госпожа Дърева къде ли беше тогава?
Второ, след измененията се сътвориха фракции и идейни придвижвания в Българска социалистическа партия, които смениха дребното чукче с по-здрав и огромен чук. Късове от Българска социалистическа партия се разлетяха. Госпожа Дърева къде ли беше?
Трето, когато парният чук ломеше към управлението на партията с водач Жан Виденов и Българска социалистическа партия стартира да пада на колене, кой притискаше столетницата откъм главата, с цел да се сниши? Къде беше другарката Дърева? И дали другарката Дърева може да преброи публикациите, анализите, мненията срещу личната си партия, които се изписаха и разгласиха във вестника, за който по този начин милее.
Да попитам, има ли визия другарката Дърева по какъв начин се работи в медия, която се бори за интереса на читателите? Да заслужиш заплатата си, да висиш с часове към възможната информация? Да я уловиш и предадеш в точния момент? Да привлечеш освен цоцащи от дотацията публицисти, а и такива, които са четени с интерес, такива, които да бъдат четени с интерес освен от стеснен кръг твои персонални другари?
Тъй като имах достойнството за доста дребен интервал от време да бъда част от управлението на вестник " Дума ", имам дребна визия въпреки всичко и за някои съществени проблеми на издаването му и правото да задавам въпроси. Когато вестникът бе заборчнял с над 800 000 марки, когато издаването му всяка вечер беше на кантар, когато българските социалисти и симпатизанти на лявата концепция отделяха от оскъдния си залък и купуваха " Благоевките ", какво им се оферираше от " свободно мислещите социалдемократични " публицисти? Бой по управлението на партията! Това получаваха. Когато партията им просеше заплатите и хонорарите, с какво се отблагодаряваха част от " риещите за независимост на словото "? Давеха безмълвно свободното си словото от ранни зори в алкохолни пари.
Да виниш някой различен за това, че си докарал или взел участие в докарването на вестник от флаг на левия щемпел с опашки от чакащи пред будките до колкото да кретащ стенвестник, както самата госпожа Дърева се изрече, е обидно за паметта на всички изключителни майстори на перото, журналисти, публицисти и кореспонденти, работили за него.
Та да се върнем на обстоятелствата.
Първото ударче с дребното чукче по канарата на Българска социалистическа партия, още преди 10.11.1989 година, пристигна от " враговете " с партиен билет. Това ударче отлюспи значително членове и симпатизанти. Госпожа Дърева къде ли беше тогава?
Второ, след измененията се сътвориха фракции и идейни придвижвания в Българска социалистическа партия, които смениха дребното чукче с по-здрав и огромен чук. Късове от Българска социалистическа партия се разлетяха. Госпожа Дърева къде ли беше?
Трето, когато парният чук ломеше към управлението на партията с водач Жан Виденов и Българска социалистическа партия стартира да пада на колене, кой притискаше столетницата откъм главата, с цел да се сниши? Къде беше другарката Дърева? И дали другарката Дърева може да преброи публикациите, анализите, мненията срещу личната си партия, които се изписаха и разгласиха във вестника, за който по този начин милее.
Да попитам, има ли визия другарката Дърева по какъв начин се работи в медия, която се бори за интереса на читателите? Да заслужиш заплатата си, да висиш с часове към възможната информация? Да я уловиш и предадеш в точния момент? Да привлечеш освен цоцащи от дотацията публицисти, а и такива, които са четени с интерес, такива, които да бъдат четени с интерес освен от стеснен кръг твои персонални другари?
Тъй като имах достойнството за доста дребен интервал от време да бъда част от управлението на вестник " Дума ", имам дребна визия въпреки всичко и за някои съществени проблеми на издаването му и правото да задавам въпроси. Когато вестникът бе заборчнял с над 800 000 марки, когато издаването му всяка вечер беше на кантар, когато българските социалисти и симпатизанти на лявата концепция отделяха от оскъдния си залък и купуваха " Благоевките ", какво им се оферираше от " свободно мислещите социалдемократични " публицисти? Бой по управлението на партията! Това получаваха. Когато партията им просеше заплатите и хонорарите, с какво се отблагодаряваха част от " риещите за независимост на словото "? Давеха безмълвно свободното си словото от ранни зори в алкохолни пари.
Да виниш някой различен за това, че си докарал или взел участие в докарването на вестник от флаг на левия щемпел с опашки от чакащи пред будките до колкото да кретащ стенвестник, както самата госпожа Дърева се изрече, е обидно за паметта на всички изключителни майстори на перото, журналисти, публицисти и кореспонденти, работили за него.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ