Здравната система в числа: Много болници и легла, малко лекари и сестри
В рамките на последните 10 години лечебните заведения в България не са намалели като брой, а макар всички съкращения и предели, броят на леглата се усилва непрестанно. В края на предходната година те са надхвърлили 54 хиляди при 49 хиляди преди 10 години, демонстрират данните, оповестени от Националния статистически институт.
Според разбора осигуреността на популацията с болнични кревати в края на 2020 година е 783.9 на 100 000 души от популацията и спрямо 2019 година се усилва със 7.1 пункта (776.8), като това се явява една от най-високите стойности за осигуреност в Европейски Съюз. Според разбора на Национален статистически институт най-вече кревати на 100 хиляди души има в три области - Смолян, Плевен и Пловдив, а най-лишени от опция за болнично лекуване са в Перник, Ямбол и Видин. България официално е на второ място в Европейски Съюз със приблизително 5.2 лечебни заведения на 100 хиляди души население при приблизително 2.9 в Европейски Съюз.
Зад този брой на лечебните заведения и легалата обаче не стоят лекари. Броят на лекарите се усилва едвам с към 1700 за интервал от 10 години от 2010 до 2020 година Проблемът е, че 52.9% от тях са на възраст над 55 години, а общо 17.8% от всички практикуващи лекари в България или 5299 души са в пенсионна възраст - над 65 години. Младите лекари до 35 години са единствено 4589 души (15.4% от всички). Медицинските сестри пък са по-малко на брой от лекарите, което значи, че системата няма по какъв начин да действа пълноценно, тъй като няма кой да се грижи за пациентите. По международните критерии, с цел да бъде здравната услуга качествена на всеки работещ доктор би трябвало да се падат по две медицински сестри.
През предходната година предходните ръководещи оповестиха, че обстоятелството, че не са правили промяна и не са съкращавали кревати, доста оказва помощ в интервал на пандемия. Колко е помогнало, в случай, че зад тези кревати не стоят нито задоволителен на брой личен състав, нито инсталация, сега се проучва от здравното министерство. Фактът, обаче е, че България продължава да бъде втора в Европейски Съюз по смъртност от ковид.
Според разбора осигуреността на популацията с болнични кревати в края на 2020 година е 783.9 на 100 000 души от популацията и спрямо 2019 година се усилва със 7.1 пункта (776.8), като това се явява една от най-високите стойности за осигуреност в Европейски Съюз. Според разбора на Национален статистически институт най-вече кревати на 100 хиляди души има в три области - Смолян, Плевен и Пловдив, а най-лишени от опция за болнично лекуване са в Перник, Ямбол и Видин. България официално е на второ място в Европейски Съюз със приблизително 5.2 лечебни заведения на 100 хиляди души население при приблизително 2.9 в Европейски Съюз.
Зад този брой на лечебните заведения и легалата обаче не стоят лекари. Броят на лекарите се усилва едвам с към 1700 за интервал от 10 години от 2010 до 2020 година Проблемът е, че 52.9% от тях са на възраст над 55 години, а общо 17.8% от всички практикуващи лекари в България или 5299 души са в пенсионна възраст - над 65 години. Младите лекари до 35 години са единствено 4589 души (15.4% от всички). Медицинските сестри пък са по-малко на брой от лекарите, което значи, че системата няма по какъв начин да действа пълноценно, тъй като няма кой да се грижи за пациентите. По международните критерии, с цел да бъде здравната услуга качествена на всеки работещ доктор би трябвало да се падат по две медицински сестри.
През предходната година предходните ръководещи оповестиха, че обстоятелството, че не са правили промяна и не са съкращавали кревати, доста оказва помощ в интервал на пандемия. Колко е помогнало, в случай, че зад тези кревати не стоят нито задоволителен на брой личен състав, нито инсталация, сега се проучва от здравното министерство. Фактът, обаче е, че България продължава да бъде втора в Европейски Съюз по смъртност от ковид.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ