В рамките на по-малко от 24 часа сюжетът около случая

В рамките на по-малко от 24 часа сюжетът към случая „ Петрохан “ направи внезапен завой. Полицаят, за който обществено бе оповестено, че е алармирал за оказван напън от страна на вътрешния министър, през днешния ден в пленарната зала съобщи тъкмо противоположното – че напън не е имало. Това слага редица въпроси – освен по съществото на следствието, само че и по метода, по който политическата информация се създава и популяризира.

Припомняме, че още през вчерашния ден от „ ИТН “, безусловно часове след събитието, оповестиха, че министърът на вътрешните работи Емил Дечев е оказвал напън върху служители на реда по следствието „ Петрохан “. Днес обаче в Народното събрание началникът на отдел „ Криминална полиция “ към ГДНП Ангел Папалезов съобщи недвусмислено, че не се е чувствал притискан. Точката е в днешния дневен ред на народните представители именно  по предложение на „ ИТН “.

„ Не съм се почувствал заставен да правя каквото и да било отвън служебните си отговорности, както и не са давани никакви инструкции по отношение на дейностите по следствието “, сподели Ангел Папалезов, шеф на отдел „ Криминална полиция ” към ГДНП по време на чуването му в пленарна зала.

„ На 22-ри февруари получих позвъняване от министър Емил Дечев с негово искане да получи анотация на случилото се по следствието и по оперативно – издирвателните дейности по двата случая “, сподели Папалезов.

За това Папалезов е уведомил директния си шеф Емил Пармаков и го помолил от своя страна да уведоми управлението на дирекцията за идната среща.

„ В диалога с Пармаков и Васков уточнихме, че информацията, която мога да показва на министър Дечев, е анотация на изнесеното в двата брифинга и която е обществена и разрешена от наблюдаващия прокурор да бъде оповестена “, уточни Папалезов.

По думите му срещата е била в ресторант „ Ниагара “, къса – 10-15 мин, на която е показал късата анотация и не е получил никакви спомагателни инструкции за следствието и за държанието на оперативните служащи и проверяващите служители на реда.

„ Единственото напътствие, което получих, е ангажираните с двата проблема на идващия ден да бъдем в Министерство на вътрешните работи, с цел да може в допълнение да го срещнем с хода на следствието “, добави той.

В този подтекст самият вътрешен министър Емил Дечев също разяснява обществено появилите се изказвания за напън и кадрови вмешателства. Той изрично отхвърли внушенията, че се намесва в оперативната работа по следствията:

„ Очевидно е, че има уплашени хора, които ме нападат, тъй като не желаят аз да науча истината по случая „ Петрохан “ “, сподели служебният министър.

„ Политическите и медийни спекулации за мои кадрови решения във връзка с работещите по двата случая „ Петрохан “ и „ Околчица “ се развиха часове след поемането ми на поста. Още в понеделник разговарях с екипите, работещи по следствието и заявих, че не дава отговор на истината информацията за кадрови промени, смяна в екипи, не съм поставял въпроса за търсене на дисциплинарна отговорност. Уверих чиновниците в това, което ще кажа и в този момент – не съм се намесвал и няма да се меся в това по какъв начин проверяващите да водят следствието, кои доказателства да кредитират, кои версии да поддържат или изключат. Не аз, а други, още преди да бъде разкрито второто ликвидиране и може би самоубийство, други избързаха да кажат тяхната версия, да дават кино хрумвания какво се е случило, да засягат богословска тема дали нещо е богоугодно “, сподели още Дечев.

„ Настоях за цялостно и всестранно обективно следствие и за двата случая. Единственото, което съм изискал от хората, с които се видях в понеделник, беше да разкрият обективната истина, да работят по всички вероятни версии, тъй като виждам, че обществото е под голямо напрежение. Като началник държа да подчертая – имам право да се срещна с всичко, което се случва в Министерство на вътрешните работи, по какъв начин другояче да нося отговорност, по какъв начин да давам отговор пред вас, в случай че не зная какво се случва в моето ведомство “, попита Дечев.

Тук разумно пораждат няколко въпроса.

Първо – от кое място „ ИТН “ са разполагали с информация за хипотетичен напън още преди тя да бъде публично доказана или опровергана? По какви канали е достигнала до тях и чии ползи обслужва сходна светкавична политическа реакция? Ако източникът е бил вътрешен за системата, това значи ли,  Министерство на вътрешните работи целеустремено следи и рапортува дейностите на министъра? А в случай че не – значи ли, че някой е прибързал с тежки обвинявания без задоволително съображение?

Второ – кой споделя истината? Политиците, които приказваха за напън, или самият служител на реда, който през днешния ден съобщи в Народното събрание, че подобен не е имало? Когато институционалното доверие е нежно, сходни разминавания единствено задълбочават чувството за политическа приложимост на служебни, и в тази ситуация трагични, проблеми.

Трето – за какво ден по-късно бе проведено стремително парламентарно чуване, откакто в продължение на 15–20 дни опозицията безрезултатно настояваше за чуване на някогашния вътрешен министър Даниел Вълчев и основния секретар, които директно дават отговор за дейностите по случая? Тогава институционалната сила липсваше. Сега тя се появи незабавно.

Не може да бъде подминат и по-широкият подтекст. Още от първия ден следствието носи белези на политическо напрежение – от обществените изказвания на представители на полицията и прокуратурата, които упорито насочваха към версията за самоубийство, до отхвърли да се работи интензивно по хипотезата за ликвидиране, подкрепяна от редица специалисти. В този декор неочакваното предпочитание на прокуратурата за интернационално следствие – нещо, което до неотдавна бе отказвано макар настояванията на ПП–ДБ – също поражда въпроси.

В последна сметка остава и кардиналният въпрос: в случай че един министър беседва със собствен зависещ, с цел да получи информация по настоящо следствие, това единствено по себе си напън ли е – или е част от управническата му функционалност? Работата на министъра не е ли точно да управлява и управлява системата, за която носи политическа отговорност?

Случаят „ Петрохан “ от дълго време надвиши рамките на едно следствие. Той се трансформира в тест за прозрачността на институциите, за устойчивостта на политическата система и за способността ѝ да разграничава обстоятелствата от внушенията. А най-важният въпрос остава отворен: ще бъде ли разкрита цялата истина – или тя дефинитивно ще потъне в шума на политическите престрелки?