Няколко важни разсъждения за това кого избираме да обичаме и защо
В рамките на нашия живот ние срещаме непрекъснато с нови и разнообразни хора. Всички те са неповторими. Някои ни оставят безразлични, до момента в който други ни карат да се влюбим в тях до края на живота си. Семейният психолог Ирина Чеснова се пробва да изследва за какво другите хора провокират сходни характерни реакции в нас.
Образи от предишното
Понякога е мъчно да осъзнаете за какво даден човек ви интересува толкоз доста, за какво ви притегля. Вашият избор (в по-голямата си част) е вследствие от инстинктивни и постоянно неосъзнати неща. Някъде надълбоко в себе си имате потребност да пазите облици на хора, които са изиграли значима роля във вашите просветителни години, създали са ви индивида, който сте през днешния ден. Това са облици на родители и близки, които оставят своя отпечатък върху ориста ви.
Тези облици постоянно съставляват примес от действителността и фантазиите от детството. Свързваме ги с обич - любовта, която сме получили и разбрали като деца. Когато някой инцидентен човек, който срещнем, някак си съответствува с тях, това събужда спящите мемоари за нашите най-ранните и най-скъпи взаимоотношения. Ето за какво не можем просто да го подминем или да останем безразлични. Ние сме заинтригувани, разчувствани и е доста вероятно да се влюбим.
Рани от детството
В логиката на психиката съществува схващане, че сътрудникът, който избираме, е усъвършенствана версия на един от нашите родители. Този човек до известна степен ни напомняа за нашите родители в някои характерни области. В същото време обаче, други елементи на това лице нямат нищо общо с майка ни или татко ни - и това също ни кара да се усещаме добре.
Това е една доста забавна концепция, тъй като в нашите сътрудници има нещо, които непроменяемо ни кара да се усещаме " вкъщи ". Смятаме, че в действителност можем да се усещаме сродни с тях; че те ни допълват и дават нещо, което е липсвало до този миг. Имат качества, които не намерим в себе си, а на собствен ред ние също ги допълваме. Той е мощен и съдбоносен, а на теб ти липсва неотстъпчивост. Тя е мъдра, а ти си емоционален. Той е въздържан, а ти си импровизиран.
Да откриете един различен
Връзката сред двама души е като жив организъм, който се развива непрестанно и от време на време може да се разболее. Тя може да се възвърне, само че може и да почине. В началото на една връзка ние сме се потопили изцял в нашите усеща и не виждаме недостатъците сътрудниците ни. Те наподобяват идеални за нас. Рано или късно обаче магията отминава и пред нас изниква нормалното лице - това, което не постоянно ни прилича, което има свои лични недостатъци и дефекти.
Има два метода да се оправим с това. В разочарованието си можете да скъсате с индивида и да започнете да търсите различен, " съвършен " сътрудник. Но имате опция и да извършите компромис, да започнете да почитате разликите, да приемате несъвършенствата и да признаете правото на другия да не бъде съвършен. Много значимо е да не се опитваме да променим колегата си. Той има качества, на които можете да разчитате. Качества, които са ви предиздвикали да се влюбите в него или нея още в самото начало.
Тайната на сполучливите и щастливи партньорства е връзката, сполучливото взаимоотношение (без да се упрекваме между тях за неща, без манипулиране или обвинения), както и взаимното предпочитание да създадем компромис и готовността да се приказва за болката и споровете. Не би трябвало да мълчим за проблемите и да потискаме негативните усеща. Важно е да можем да желаяме, приемем или дадем нечия поддръжка. Да отхвърлим нещата, които не работят и за двамата, да запазим взаимните си права.
