В рамките на форума Катастрофични рискове и презастраховане: Софийски форум

В рамките на форума „ Катастрофични опасности и презастраховане: Софийски конгрес 2025 “ (CAT Risk & Reinsurance Sofia Summit 2025)„, провел се в Стопанския факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, в партньорство с Медия „ Банкеръ “, в специфичен отчет бе наранена тематиката по какъв начин в България се действа при застрахователни събития като наводненията. Лекторът – доцент доктор Жельо Христозов – специалист по проблемите на застраховането от Стопанския факултет изясни в резюме какво го е подтикнало да изследва тематиката: „ Логично е застрахователите да бъдат запитани по какъв начин правят оценка рисковете от наводнения и за какво в България не се разработят модели, оценяващи сходни опасности, като в другите страни в Европа„.

Като обособен проблем той призна събитието, че в България едвам 10% от сградния фонд в страната ни е застрахован, само че акцентира, че желае най-много да предизвика полемика какъв би трябвало да бъде самостоятелният метод за оценка на риска от наводнения в България.

Добави, че с цел да стане това, би трябвало да се влага като за начало в създаването на цифрови карти, в които бъдат вкарани координатите на всяка една постройка, за която има издадено позволение за градеж, защото по този начин ще се разбере дали тя се намира в застрашена зона. Подобни симулации могат да се създадат и с язовирите, на които доцент Христозов отдели особено внимание в презентацията си. Той предложи изработването на обособените цифрови карти да бъде финансирано от членовете на застрахователните асоциации.  

В началото на презентацията си доцент Христозов стартира с по-обща статистика – по данни на Организация на обединените нации и на Европейската комисия в света настъпват над 10 000 наводнения годишно, а вредите през последните 20 години единствено за Европа са над 650 милиарда евро.

След това той приказва за актуалните модели за ръководство на риска от наводнения, уточнявайки, че този развой минава през четири стадия.

На първо място – предварителна защита или всички ограничения, които се ползват, с цел да се ограничи въздействието на бедствието. Тук той причисли възбраната да се строи в заливни зони; устойчивото ръководство на водосборите, като да вземем за пример залесявания и възобновяване на естествените водоеми, както и надзор върху урбанизацията за да не се пречи на естествения водооток.

На второ място означи създаването на съответни проекти, за да се понижи рискът, а по-конкретно – разчистване и поддържане на речните корита и отводнителните системи; създаване на вълноломи, помпени станции, в това число и системи като BG Alert и проекти за евакуация при бедствия.

На трето място набеляза реакцията при наводняване за ограничение на неговите отрицателни последствия. По думите му на този стадий е значимо да се включат другите институции, които имат отношение към ограничение на загубите от бедствието.

И при последния – четвърти стадий – доцент Христозов маркира възобновяване от вредите, нанесени от наводнението. Като обособена фаза в този финален стадий специалистът открои вложенията в природосъобразните решения, отбелязвайки, че съгласно него тя е подценена. Той включи в нея изместване на дигите малко по-навътре в речното корито, с цел да се обезпечат разливни пространства; да не се вършат прави сектори в реките, а да се възстановят техните естествени завои за понижаване на скоростта на водния поток. На последващо място доцент Христозов приказва за нуждата от възобновяване на торфищата, които работят като гъби и поемат водата. Той предложи и в огромните градове да се построи по този начин наречената зелена инфраструктура, тъй като построените в този момент бетонни структури работят като естествена фуния, ускоряваща водните потоци.

Сред аргументите, които въздействат на наводненията, доцент Христозов изброи климатичните промени, геоморфоложките особености, вида почва – скална или рохкава, антропогенните фактори, за които особено посочи, че не са причина, само че водят до утежняване на процесите от наводненията, в това число и поради темповете на урбанизация. За да онагледи какво има поради, той сподели карта на София, на която бяха показани хипотетични модели на здания, за които са издадени строителни разрешителни. Поясни, че за идващите 20 години има издадени 21 000 позволения за градеж. След това сподели и карта с речната система на София, уточнявайки, че през нея минават 254 км реки. Наслагвайки двете карти, ясно се видя, че има случаи, в които новостроящите се здания попадат тук-там, където има висок риск при наводняване те да бъдат залети. Това бе повода Христозов да предложи рискът от наводнения да бъде оценен самостоятелно с съответна награда, която да бъде събирана от застрахователите.

“Логично е да се заплаща по-висока награда за обекти, които попадат в рискови зони “ разясни доцент Христозов и добави, че безвредна зона е тази, която се намира на 100 метра от реките.

На база демонстрираните карти той изброи и съответни рискови зони – бул. „ Симеоновско шосе “, бул. „ Г.М. Димитров “, бул. „ Тодор Александров “, бул. „ Цар Борис III “, бул. „ Президент Линкълн “, кварталите „ Княжево “, „ Витоша “, „ Малинова котловина “, „ Горубляне “, „ Дианабад “ – под сектора „ Зеления кръг “.

Доц. Христозов цитира съответни текстове от Закона за водите и от Закона за устройството на територията, където ясно е маркирано, че в рискови зони – т.е. в коритата на реки – строителството е неразрешено, а постройки в такива сектори – се одобряват за противозаконни.

Доц. Христозов обърна внимание и че има реки в София, които са напълно заличени и също сподели фотоси, демонстриращи по какъв метод това е било направено в кварталите „ Витоша “, в „ Малинова котловина “, в региона на „ Ринг Мол “, в квартал „ Кръстова вада “, в „ Модерно предградие “.

Показа и фотоси от заритата догоре със строителни боклуци по този начин наречена река Кална – сред „ Младост “ и „ Горубляне “.

Специален акцент в презентацията на доцент Христозов бяха язовирите, за които той разясни, че те също могат да са причина за наводнения. Той цитира данни на Държавната организация за метрологичен и механически контрол, съгласно които към 2023 година има над 2200 язовира у нас, които са в неудовлетворително или в рисково положение. След това показва два симулационни модела – с язовир „ Искър “ и с язовир „ Огоста “, за които успокои присъстващите, че стените им се охраняват от жандармерия и няма риск от наводнения.

Но… при един предполагаем разлив на язовир „ Искър “, който събира 550 млн. кубични метра вода, София ще бъде сред 2.5 метра и 3 метра под вода, а някои зони – като квартал „ Враждебна “ ще се окажат от над 7 метра под вода.

При същата догадка – при разкъсване на стена на язовир „ Огоста “, целият град Монтана ще се озове под вода. Експертът обърна внимание, че множеството язовири са проектирани при разнообразни климатични и хидроложки условия от актуалните, а към този момент множеството от тях не се и поддържат, както в миналото, защото собствеността им не е доста ясна. Типичен образец за наводняване, породено от язовир без поддръжка, е казусът в село Бисер, посочи откривателят и сподели серия от фотоси с постройки, залети от вода – в Цар Калоян, Бисер, Аспарухово, Мизия, Тетевен, Царево, Елените.

Припомни, че от 2005 година до 2025 година в България при наводнения са починали 55 души.