В работата си забелязвам, че голяма част от проблемите, с

В работата си виждам, че огромна част от проблемите, с които хората идват при мен, се коренят в неналичието на здрави персонални граници. Това дефинира метода, по който се усещат във връзката си, на работа, в връзките с родителите и приятелите. Може би се питате по какъв начин може дадена тематика да е толкоз всеобхватна във въздействието си. Всъщност да имаш здравословни персонални граници значи да поемаш отговорност за своите дейности и страсти и да НЕ носиш отговорност за дейностите и страстите на другите. Те са директно разследване от твоето здравословно самоуважение. За да ви показва тематиката, ще употребявам фрагменти от публикацията на Марк Менсън.

Границите имат две страни: основават прочувствено здраве и се основават от прочувствено здрави хора. Те са нещо, върху което можеш да започнеш да работиш още през днешния ден с околните до теб хора и да започнеш да забелязваш разлика в самоуважението си, увереността си, неналичието на потребност от другите.

• Струва ли ти се, че хората се възползват от теб и употребяват страстите ти за личните си цели?
• Струва ли ти се, че непрекъснато ти се постанова да „ спасяваш “ близки до теб хора и от самото начало да им решаваш проблемите?
• Често ли се оказваш въвлечен(а) в безсмислени кавги и разногласия?
• Струва ли ти се, че си мнооооого по-отдаден(а) или привлечен(а) към някого, в сравнение с би трябвало, като се има поради от какъв брой скоро се познавате?

• Струва ли ти се, че във връзките ти нещата постоянно са или невероятни, или ужасни, без приблизително състояние? Или може би дори преминаваш през интервал на скъсване/събиране на всеки няколко месеца?
• Казваш ли на хората какъв брой доста мразиш драмата, само че пък постоянно се оказваш посред следващата такава?
• Често ли ти се случва да се защитаваш за неща, за които смяташ, че не ти си виновен/виновна?
• Когато си изгубиш ключовете, някой различен ли е отговорен?

Ако си отговорил(а) с „ да “ даже единствено на няколко от тези въпроси, тогава може би си построил и поддържаш много неприятни граници във връзките си. Ако си отговорил(а) с твърдо „ да “ на множеството или на всички от горните въпроси, тогава освен че границите ти са доста зле, ами и ти самия/самата непрекъснато имаш потребност от другите и/или си прочувствен върколак.

Какво съставляват персоналните граници?

Здравословни персонални граници = вдишване на отговорност за личните си дейности и страсти, като НЕ носиш отговорност за дейностите и страстите на другите.

Хората със слаби граници нормално са два вида: такива, които поемат прекомерно огромна отговорност за емоциите/действията на другите и такива, които чакат другите да носят прекомерно огромна отговорност за личните им емоции/действия.

Интересното е, че тези два вида хора постоянно имат връзка един с различен.

Няколко образеца за слаби граници:

• „ Не можеш да излизаш с приятелите си без мен. Нали знаеш какъв брой те ревнувам. Трябва да си останеш у дома с мен. “
• „ Сори, момчета, не мога да изляза с вас тая вечер, тъй като приятелката ми крепко се вкисва, когато изляза без нея. “
• „ Колегите ми са цялостни идиоти и аз всякога закъснявам за срещите, ‘щото би трябвало да им изяснявам по какъв начин да си свършат работата. “
• „ С наслаждение бих приел работата в София, само че майка ми в никакъв случай няма да ми елементарни, че се местя толкоз надалеч от нея. “
• „ Мога да излизам с теб, но става ли да не казваш на приятелката ми Катя? Супер доста ми завижда, в случай че аз си имам другар, пък тя не. “

Във всеки от тези сюжети индивидът или поема отговорност за действия/емоции, които не са негови, или изисква от някого другиго да поеме отговорност за личните му/ѝ действия/емоции.

Хората с високо самоуважение имат мощни персонални граници. А поддържането на мощни персонални граници е един от методите да постигнеш самоуважение.

Казано по различен метод, когато зоните на отговорност за личните ти страсти и дейности са неразбираеми, когато не се знае кой защо носи отговорност, чия е виновността и за какво правиш това, което правиш – тогава няма по какъв начин да постигнеш солидна личностна непоклатимост.

Да речем, че си мощно разпален по джудото, само че постоянно обвиняваш треньора си за неналичието на прогрес и се чувстваш отговорен, че вървиш на тренировки, защото жена ти се усеща самотна, щом не си покрай нея – тогава ти нямаш надзор върху този аспект на своята персона. Така джудото е нещо, което правиш, а не нещо, което си. То става неистинско, следващият инструмент в играта на приемане на публично утвърждение, а не нещо, което правиш, с цел да удовлетвориш желанието си да изразяваш себе си. Това се назовава да бъдеш в потребност. Зависимостта ти от външно утвърждение ще намалява самоуважението ти и ще прави държанието ти все по-непривлекателно.

Лошите граници и интимните връзки

Всъщност мисля, че казусът с границите е най-труден за решение на равнище семейство. Винаги можеш да разкараш оня гъз приятел/приятелка, само че не можеш да разкараш родителите си.

Но в случай че фактически имаш проблем с границите в фамилията си, тогава е много евентуално да ги имаш и в сантименталните си връзки. А връзките са най-хубавото място, от което да започнеш да решаваш този проблем.

Хората нямат граници, тъй като имат високо ниво на потребност от другите (или на езика на психолозите – взаимозависимост). Хората, които са несигурни или взаимозависими, имат отчайваща потребност от обич и обвързаност от страна на близките. За да получат тази обич и обвързаност, те жертват своята еднаквост и унищожават границите си.
(По подигравка, точно неналичието на еднаквост и на граници ги прави непривлекателни за множеството хора.)

Хората, които винят останалите за личните си страсти и дейности, постъпват по този начин, тъй като имат вяра, че в случай че стоварят отговорността върху близките, тогава те ще получат любовта, която постоянно са желали и от която се нуждаят. Ако непрестанно се показват като жертви, все в миналото ще пристигна някой и ще ги избави.

Хората, които поемат виновността за непознатите страсти и дейности пък постоянно търсят да избавят някого. Те имат вяра, че в случай че съумеят да „ поправят “ колегата си, тогава ще получат любовта и признателността, които постоянно са търсили.

Не е изненадващо, че тези два вида хора са мощно привлечени един към различен. Техните патологии пасват една на друга съвършено. А и постоянно са израсли в семейство, в което и двамата родители имат същите черти. Затова техният модел за „ щастлива “ връзка се основава на потребността от другите и на слабите граници.

По подигравка, нито единият от двамата не съумява да удовлетвори потребностите на другия. Всъщност и двамата съумяват само да не престават до безконечност тази потребност от другите и ниското самоуважение, които им пречат да удовлетворят личните си прочувствени потребности. Жертвата основава все нови и нови проблеми за решение, а спасителят избавя ли, избавя, но любовта и признателността, от които постоянно са се нуждаели, по този начин и не доближават до другия. И в двата случая желанията им са подбудени от потребността от другите и затова са непривлекателни и саморазрушителни.

Ако спасителят фактически искаше да избави жертвата, щеше да каже: „ Виж, ти виниш другите за личните си проблеми, справяй се с тях сам(а). “ Това би било демонстрация на ИСТИНСКА обич към жертвата.

А жертвата, в случай че фактически обичаше спасителя, щеше да каже: „ Виж, казусът си е мой, няма потребност ти да ми го решаваш. “ Това би било демонстрация на ИСТИНСКА обич към спасителя.

Но нещата нормално не се случват тъкмо по този начин. Жертвите и спасителите се намират в наркотична прочувствена взаимозависимост един от различен. Прилича на пристрастяване, което всеки задоволява у другия, а когато се срещне с прочувствено здрави хора, нормално му/ѝ доскучава или споделя, че няма „ химия “. И по този начин подминават здрави, уверени персони, заради това, че солидните граници на уверения сътрудник не възбуждат рехавите прочувствени граници на несигурния човек.

За жертвата най-трудното нещо на света е да потърси отговорност от самата себе си за личните си усеща и личния си живот, а не от другите. Тя прекарва цялото си битие, вярвайки, че ТРЯБВА да упреква другите, с цел да може да почувства фамилиарност или обич и по тази причина се ужасява от концепцията да спре да живее по този начин.

За спасителя най-трудното нещо на света е да спре да оправя проблемите на другите и да престане да се пробва да ги кара да бъдат щастливи и задоволени. Той прекарва целия си живот, чувствайки се оценен и обичан само в случай че е оправил нечий проблем или е бил потребен някому, по тази причина да се отърве от тази потребност също го ужасява.

И двамата би трябвало да стартират процеса на създаване на самоуважение. И двамата би трябвало да изкоренят държанието на потребност от другите и по този начин да станат по-привлекателни.

Понякога би трябвало да се жертваш за хората, които обичаш

Това е правилно. Ако приятелката/приятелят ти има несъразмерната потребност да му/й се обаждаш всеки ден, даже с цел да поговорите три минути, тогава може би е рационално да правиш дребни жертви, с цел да го/я зарадваш.

Уловката е, че в случай че се жертваш за някого, за който те е грижа, то това би трябвало да бъде, тъй като ти го искаш, а не тъй като се чувстваш длъжен/длъжна или тъй като се опасяваш от следствията, в случай че не го направиш. Връщаме се още веднъж досега, че от дейностите на обвързаност и заинтригуваност смисъл има само тогава, когато те се правят без упования. Затова, в случай че се обаждаш на приятелката/приятеля си всеки ден, само че мразиш да го правиш и чувстваш, че тя заплашва независимостта ти, а ти негодуваш и се ужасяваш от нейния яд, в случай че не го направиш, тогава ти имаш проблем с границите. Ако го правиш, тъй като я обичаш и нямаш нищо срещу, тогава го прави.

На някои хора може да им е мъчно да схванат дали вършат нещо заради възприятие за дълг или заради доброволна всеотдайност. Ето по какъв начин да схванеш. Запитай се: „ Ако спра да го върша, по какъв начин ще се промени връзката? “ Ако се страхуваш от измененията, това е неприятен знак. Ако следствията са неприятни, само че мислиш, че би могъл да спреш да вършиш това деяние, без да се чувстваш кой знае какъв брой по-различно, тогава това е добър знак.

Причината е, че в случай че съществува проблем с границите, тогава ти ще се страхуваш от загубата на взаимната отговорност един за различен. Ако няма проблем с границите, т.е. ти го правиш като подарък, без да имаш упования, тогава нямаш проблем с следствията от неправенето му. Този, който има мощни граници, не се опасява от гневни прояви, от разногласия или от това да бъде засегнат. Този, който има слаби граници, се ужасява от тези неща.

Този, който има мощни граници, осъзнава, че не е рационално да чака двама души да са съгласни на 100% и да удовлетворяват всяка потребност на другия. Този, който има мощни граници, осъзнава, че може от време на време да наранява възприятията на другите, само че в последна сметка няма по какъв начин да бъде сигурен какво усещат другите. Този, който има мощни граници, схваща, че здравословната връзка не значи да си контролирате страстите, а по-скоро и двамата сътрудници да се поддържат един-друг по пътя на израстването и себереализацията. 

Автор: Елена Димитрова-Ангелова

Инфо: http://www.zdravei.org