„Нова административна столица“: Умен град се издига в пустинята на Египет
В пустинната простор, на близо 50 км източно от Кайро, Египет строи нов град. Вече разполагащо с най-високата кула в Африка и най-голямата катедрала в Близкия изток, обитаемото място е поредност от грандиозни мегапроекти на президента Абдел Фатах ел-Сиси, чиято цел е да развият стопанската система на страната, написа CNN.
Строителството на „ новата административна столица “ стартира през 2016 година и върви поетапно. Според Халед Абас - ръководител на Административния капитал за градско развиване (ACUD) - компанията, която следи плана, първата фаза е съвсем приключена, а втората се чака да стартира през последното тримесечие на тази година.
Бавно, само че несъмнено животът стартира да прониква в града. Повече от 1500 фамилии са се преместили в него, съгласно Абас, а до края на 2024 година техният брой се чака да нарасне до 10 000. Тъй като държавните министерства се местят в новия град, там към този момент работят към 48 000 държавни чиновници, доста от които пътуват от източната част на Кайро с електрически трен, влезнал в употреба през предходната година.
През този март, когато Народното събрание стартира да управлява съвещанията си от града и няколко банки и компании реалокират централите си там, се чака популацията му да се усили. В последна сметка, „ цялата страна ще се ръководи от новата столица “, прибавя Абас.
Той споделя, че първа фаза коства към 500 милиарда египетски лири (10.6 милиарда долара). Според по-ранни оценки, планът трябваше да коства общо към 58 милиарда $, идващи от ACUD и приходите от продажбата на земя, макар че през днешния ден се допуска, че планът ще коства на страната милиарди.
Критиците са загрижени за разноските, защото страната минава през интервал на стопански спад и нараснал напън от войната в Газа. Икономиката на Египет се подтиква от интернационално финансиране, в това число от Световната банка, която разгласи в понеделник, че ще даде на страната над 6 милиарда $ за интервал от три години.
По-рано този месец Международният валутен фонд уточни, че ще усили настоящата си кредитна стратегия за Египет от 3 милиарда на 8 милиарда $, според от икономическите промени, в това число „ закъснение на разноските за инфраструктура “, с цел да помогне за понижаване на инфлацията и опазване на устойчивостта на дълга.
От ACUD показват, че развиването на града няма да бъде наранено от условието на МВФ. През февруари ACUD разгласи, че Dar - световна архитектурна и инженерна компания, участваща в първа фаза на града, е получила контракта за основаване на обстоен общоприет проект за втора, трета и четвърта фаза на столицата. Абас споделя, че втората фаза се чака да коства към 300 милиарда египетски лири (6.4 милиарда долара).
Континентален център
Новата административна столица е съсредоточена към финансов регион, в който интернационалните банки и компании ще разположат световни централи. Миналата година Afreximbank разгласи, че ще придобие земя в града за построяването на Африкански търговски център, в който ще се обитава нейната световна централа, конферентен център, хотел и център за нововъведения.
Консорциум от неназовани компании от Обединените арабски емирства и Южна Африка пък ще образува финансов център в столицата. Абас има вяра, че модерната инфраструктура на града ще притегли бизнеса. Система с изкуствен интелект ще усъвършенства потреблението на електричество, газ и вода, както и ръководството на отпадъците.
Инфраструктурата от оптични нишки и внедряването на 5G ще оказват помощ за свързаността. Ще се оферират и високотехнологични услуги за сигурност - с хиляди камери за наблюдаване, конфигурирани в целия град, които също по този начин ще наблюдават трафика и ще предизвестяват за тапи и повреди.
Всички огромни интернационалните компании търсят интелигентни градове и резистентност. Опитваме се да улесним всички типове услуги, с цел да създадем правенето на бизнес тук елементарно “, споделя Абас.
Той се надява, че дизайнът на интелигентния град на Египет ще се трансформира в „ модел за подражателство за други страни в Африка “, допринасяйки за икономическото развиване на по-широкия район.
Никълъс Симчик Арес - ръководител на катедрата по история и доктрина в Архитектурната асоциация в Лондон, правил задълбочени теренни изследвания в Кайро - споделя, че е допустимо новият град да притегли бизнес - изключително „ двустранни партньорства на високо равнище “, както и непознат капитал, което може да подтиква стопанската система.
„ Въпреки това, главните стопански изгоди ще бъдат единствено за доста дребен сегмент от популацията “, показва специалистът.
Той напомня историята на египетски водачи, строящи сателитни градове покрай Кайро като планове за промяна, да вземем за пример „ 6 октомври “ и „ Нов Кайро “, основани надлежно през 1979 година и 2000 година Днес тези градове са съвсем напълно затворени общности, обслужващи горната междинна класа и постоянно с доста свободни работни места.
Премахване на натиска от Кайро
Някои критици настояват, че съществена мотивация зад новия град е да се разреши на държавното управление да резервира отдалеченост от огромни митинги, като тези, които се случиха през 2011 година към площад Тахрир в Кайро. Симчик Арес отбелязва, че градоустройственото обмисляне на новия град ще направи всеобщите шествия „ на практика невъзможни “.
Най-цитираният мотив зад решението на държавното управление да построи нова столица е нуждата да се приюти възходящото население на Египет и да се облекчат тапите и замърсяването в Кайро, който се характеризира с една от най-високите гъстоти на популацията в света. 22 млн. души живеят в Голям Кайро - до 50 000 на квадратна миля.
Абас показва, че новият град дава обещание повече зелени площи. Вече е стартирало озеленяването на парк, наименуван „ Зелената река “, който ще покрива повърхност два пъти по-голяма от тази на Сентрал парк в Ню Йорк, макар че пораждат въпроси по какъв начин той ще се напоява, като се има поради сухият пейзаж и оскъдните водни ресурси в страната. Симчик Арес признава, че Кайро е претъпкан, само че не е уверен, че решението на този проблем е построяването на нов град.
Проблемът с претъпкания Кайро не е обвързван единствено с неконтролируемото повишаване на популацията, само че и със способността на хората да имат достъп до прилични средства за прехранване там, откъдето са “, споделя той.
„ В Кайро има доста действителен жилищен фонд, който е идеално работещ и в случай че държавното управление похарчи даже дребна част от тази инвестиция, с цел да помогне на съществуващите градове, мисля, че въпросът за пренаселеността ще изчезне доста бързо “, добавя Арес.
Халед Абас споделя, че остарялата инфраструктура на Кайро е минала точката на възобновяване и въпреки да не дава директни числа за наличните жилища, които ще бъдат налични, той упорства, че новият град ще се погрижи за всички елементи на обществото.
„ Разходите за живот тук са същите като в остарелия град, само че с разликата, че живеете в нов, образован, резистентен и зелен град. Нашата роля е да дадем качество на живот на хората “, споделя той.
Строителството на „ новата административна столица “ стартира през 2016 година и върви поетапно. Според Халед Абас - ръководител на Административния капитал за градско развиване (ACUD) - компанията, която следи плана, първата фаза е съвсем приключена, а втората се чака да стартира през последното тримесечие на тази година.
Бавно, само че несъмнено животът стартира да прониква в града. Повече от 1500 фамилии са се преместили в него, съгласно Абас, а до края на 2024 година техният брой се чака да нарасне до 10 000. Тъй като държавните министерства се местят в новия град, там към този момент работят към 48 000 държавни чиновници, доста от които пътуват от източната част на Кайро с електрически трен, влезнал в употреба през предходната година.
През този март, когато Народното събрание стартира да управлява съвещанията си от града и няколко банки и компании реалокират централите си там, се чака популацията му да се усили. В последна сметка, „ цялата страна ще се ръководи от новата столица “, прибавя Абас.
Той споделя, че първа фаза коства към 500 милиарда египетски лири (10.6 милиарда долара). Според по-ранни оценки, планът трябваше да коства общо към 58 милиарда $, идващи от ACUD и приходите от продажбата на земя, макар че през днешния ден се допуска, че планът ще коства на страната милиарди.
Критиците са загрижени за разноските, защото страната минава през интервал на стопански спад и нараснал напън от войната в Газа. Икономиката на Египет се подтиква от интернационално финансиране, в това число от Световната банка, която разгласи в понеделник, че ще даде на страната над 6 милиарда $ за интервал от три години.
По-рано този месец Международният валутен фонд уточни, че ще усили настоящата си кредитна стратегия за Египет от 3 милиарда на 8 милиарда $, според от икономическите промени, в това число „ закъснение на разноските за инфраструктура “, с цел да помогне за понижаване на инфлацията и опазване на устойчивостта на дълга.
От ACUD показват, че развиването на града няма да бъде наранено от условието на МВФ. През февруари ACUD разгласи, че Dar - световна архитектурна и инженерна компания, участваща в първа фаза на града, е получила контракта за основаване на обстоен общоприет проект за втора, трета и четвърта фаза на столицата. Абас споделя, че втората фаза се чака да коства към 300 милиарда египетски лири (6.4 милиарда долара).
Континентален център
Новата административна столица е съсредоточена към финансов регион, в който интернационалните банки и компании ще разположат световни централи. Миналата година Afreximbank разгласи, че ще придобие земя в града за построяването на Африкански търговски център, в който ще се обитава нейната световна централа, конферентен център, хотел и център за нововъведения.
Консорциум от неназовани компании от Обединените арабски емирства и Южна Африка пък ще образува финансов център в столицата. Абас има вяра, че модерната инфраструктура на града ще притегли бизнеса. Система с изкуствен интелект ще усъвършенства потреблението на електричество, газ и вода, както и ръководството на отпадъците.
Инфраструктурата от оптични нишки и внедряването на 5G ще оказват помощ за свързаността. Ще се оферират и високотехнологични услуги за сигурност - с хиляди камери за наблюдаване, конфигурирани в целия град, които също по този начин ще наблюдават трафика и ще предизвестяват за тапи и повреди.
Всички огромни интернационалните компании търсят интелигентни градове и резистентност. Опитваме се да улесним всички типове услуги, с цел да създадем правенето на бизнес тук елементарно “, споделя Абас.
Той се надява, че дизайнът на интелигентния град на Египет ще се трансформира в „ модел за подражателство за други страни в Африка “, допринасяйки за икономическото развиване на по-широкия район.
Никълъс Симчик Арес - ръководител на катедрата по история и доктрина в Архитектурната асоциация в Лондон, правил задълбочени теренни изследвания в Кайро - споделя, че е допустимо новият град да притегли бизнес - изключително „ двустранни партньорства на високо равнище “, както и непознат капитал, което може да подтиква стопанската система.
„ Въпреки това, главните стопански изгоди ще бъдат единствено за доста дребен сегмент от популацията “, показва специалистът.
Той напомня историята на египетски водачи, строящи сателитни градове покрай Кайро като планове за промяна, да вземем за пример „ 6 октомври “ и „ Нов Кайро “, основани надлежно през 1979 година и 2000 година Днес тези градове са съвсем напълно затворени общности, обслужващи горната междинна класа и постоянно с доста свободни работни места.
Премахване на натиска от Кайро
Някои критици настояват, че съществена мотивация зад новия град е да се разреши на държавното управление да резервира отдалеченост от огромни митинги, като тези, които се случиха през 2011 година към площад Тахрир в Кайро. Симчик Арес отбелязва, че градоустройственото обмисляне на новия град ще направи всеобщите шествия „ на практика невъзможни “.
Най-цитираният мотив зад решението на държавното управление да построи нова столица е нуждата да се приюти възходящото население на Египет и да се облекчат тапите и замърсяването в Кайро, който се характеризира с една от най-високите гъстоти на популацията в света. 22 млн. души живеят в Голям Кайро - до 50 000 на квадратна миля.
Абас показва, че новият град дава обещание повече зелени площи. Вече е стартирало озеленяването на парк, наименуван „ Зелената река “, който ще покрива повърхност два пъти по-голяма от тази на Сентрал парк в Ню Йорк, макар че пораждат въпроси по какъв начин той ще се напоява, като се има поради сухият пейзаж и оскъдните водни ресурси в страната. Симчик Арес признава, че Кайро е претъпкан, само че не е уверен, че решението на този проблем е построяването на нов град.
Проблемът с претъпкания Кайро не е обвързван единствено с неконтролируемото повишаване на популацията, само че и със способността на хората да имат достъп до прилични средства за прехранване там, откъдето са “, споделя той.
„ В Кайро има доста действителен жилищен фонд, който е идеално работещ и в случай че държавното управление похарчи даже дребна част от тази инвестиция, с цел да помогне на съществуващите градове, мисля, че въпросът за пренаселеността ще изчезне доста бързо “, добавя Арес.
Халед Абас споделя, че остарялата инфраструктура на Кайро е минала точката на възобновяване и въпреки да не дава директни числа за наличните жилища, които ще бъдат налични, той упорства, че новият град ще се погрижи за всички елементи на обществото.
„ Разходите за живот тук са същите като в остарелия град, само че с разликата, че живеете в нов, образован, резистентен и зелен град. Нашата роля е да дадем качество на живот на хората “, споделя той.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ