Демографската криза не е от вчера
В общественото пространство от ден на ден навлиза тематиката за демографията. Това е обикновено, тъй като България има сериозен демографски проблем за решение, а за това са нужни напъните на всички – държавно управление, локални управляващи, общество. В същото време по тематиката се изричат разнообразни хора, без значение дали схващат от нея. Така се основава погрешно огледало и доста мъчно могат да бъдат отделени действителните проблеми от неточните разбори.
В края на предходната година още веднъж нашумя в медиите въпросът за ниската раждаемост в страната. Отново заваляха апокалиптични разбори и прогнози за това по какъв начин си отиваме и по какъв начин през 2017 година раждаемостта в България е най-ниска, откогато имаме наблюдения по тематиката. Взет самичък по себе си, този факт е правилен, само че изключен от причинно-следствените връзки на историята не носи никаква информация. Родили са се 56 436 бебета до ноември 2017 година (Националният статистически институт ще излезе със своите дефинитивни данни през април 2018 г.)
Според мен, нищо сензационно не се е случило в региона на демографията в България през 2017 година Да, родените бебета са рекордно малко, само че през 2018 година ще бъдат още по-малко, същото ще се случи и през 2019 година Това е по този начин, само че не тъй като са се трансформирали репродуктивните настройки на хората в страната или се е случило нещо изключително, а тъй като в репродуктивна възраст навлизат хората, родени в годините на максимален демографски колапс за страната (1993-2003 година, с безспорен пик от -7‰ на естествения приръст през 2007 г.). Както знаем, демографските процеси са с отсрочен резултат и в действителност през днешния ден берем горчивите плодове на недалновидната обществена и демографска политика тогава или на тоталната й липса. Заради бездействието на политиците през 90-те години на предишния век през днешния ден в репродуктивна възраст имаме все по-малко хора и това дефинира все по-ниската ни раждаемост. И както споделих, тя ще продължи да понижава, тъй като това се съчетава с продължаващата емиграция на хора в дейна възраст. За това, в случай че желаеме най-сетне да получим положителни демографски резултати в България и прекъсване на това демографско проваляне, се нуждаем от нов вид демографско мислене и осмисляне на процесите. И най-важното е да спрем с популисткото говорене по тематиката и да се заемем с работа.
Да, несъмнено имаме ниска раждаемост през 2017 година, само че по този индикатор не се разграничаваме от страните в развития свят. Дори в противен случай, с коефициента си на „ детност “ от 1,4 се вписваме обикновено в демографските трендове на Европа, където няма страна с коефициент на детност над 2. Разбира се, може да показваме своята огромна носталгия по времената с многодетни фамилии, само че при сегашната динамичност на живота, ценностна система на хората, високи равнища на обучение, урбанизация, технологизиране на света, връщането към тях е малко евентуално. За това би трябвало да насочим напъните си към стабилизиране на двудетния модел на фамилиите, а не да се стремим към внезапно повдигане на раждаемостта.
В този аспект към този момент съм писала за политиката на Унгария, която изживя сходна на България демографска рецесия при започване на XXI в., с натурален приръст от порядъка на -5‰. Държавата вложи доста старания в дейна политика, като от 2016 година обезпечава безплатна помощ от фрапиращите 33 000 евро на семейство, което в границите на 10 години би трябвало да има три деца. Тази немислима, заради финансовите измерения за България политика, даде своите резултати и през днешния ден Унгария е с – 3‰ натурален приръст, т.е съвсем двойно е подобрила обстановката си, само че за жалост не е съумяла да реши дефинитивно казуса. Много мъчно е в актуалния развъртян свят да стимулираш единствено с финансови ограничения раждаемостта и да очакваш тя да се увеличи внезапно, защото това се сблъсква с настройките на актуалните хора, устрема им към все по-високи равнища на обучение, личностно развиване, търсене и налагане на място в обществото и най-много нараснали упования и стремежи за бъдещето на децата им, което е назад съразмерно на репродуктивните настройки.
Населението на България застарява. Това е безспорен факт, като ние се превърнахме в първата страна в международната история, в която при един от двата пола (женския, съгласно данни на Национален статистически институт, при преброяването 2011 г.) най-голямата кохорта население към този момент е в пенсионна възраст (60-64 години). Няма по какъв начин този факт да не ни тормози, защото след себе си води доста съществени стопански, обществени и психически последици. Застаряването на популацията е развой, присъщ за целия развъртян свят, като единствено в Европа междинната дълготрайност на живота е повишена над 2,5 пъти в границите на един век, от към 40 години при започване на XX в. до над 80 година при започване на XXI в., и продължава да нараства, като в обозримо бъдеще ще доближи 90 години. Тук България се вписва обикновено, даже малко изостава, защото със своите 74,7 година междинна дълготрайност на живота ние сме на едно от последните места в Европейски Съюз, дружно с Латвия, Литва, Хърватия и други
Трябва да спрем да изнасяме неточни данни и информация, свързани с демографските процеси. Да се постараем да ограничим до най-малко разпространението и налагането на мнение, че демографската рецесия е почнала през днешния ден, с това държавно управление и т.н, тъй като това са демографски процеси, почнали преди 20-30 години, по които не е работено съответно. Нека се надигнем пред действителните проблеми и да потърсим съответни решения.
В момента от демографска позиция България има два доста съществени казуса – фрапантните несъответствия сред районите в страната и непрекъснатата емиграция на младежи. Това са действителните проблеми на България. Абсурдно е за такава дребна територия да има такива фрапантни демографски, стопански и обществени диспропорции. За да може една система да действа обикновено и да прогресира, тя се нуждае от условен баланс сред обособените си съставни детайли. Приемайки страната за такава система, тя се нуждае от условен баланс сред обособените си райони. По тази причина България би трябвало да вложи доста старания в работеща районна политика с акцент в демографски и стопански депресивните райони.
Вторият ни проблем е директно разследване от първия. България продължава да губи посредством емиграцията най-жизнеспособната част от своето население, в което е вложила значително средства да бъде то образовано и квалифицирано. Да, светът се глобализира и технологизира, вследствие на което хората от ден на ден ще пътуват и работят на разнообразни места от тези, в което са родени, само че просперитетът на едно общество е директно подвластен от дейната, образована и квалифицирана част от него. Това е втората посока, в която би трябвало да насочим своите старания, с цел да разгадаем демографските си проблеми.
Можем умерено да кажем, че са подхванати и първите стъпки и по двата въпроса. От 2017 година Министерството на труда и обществената политика стартира създаването на районни демографски политики, съобразени със спецификите на районите, социално-икономическата реалност в тях, демографските трендове, етнопсихологията на популацията и традициите. В Стралджа в учебно заведение „ Св. Св. Кирил и Методий “ се опитва от 2017 година исландският модел за справяне с учебната експанзия и консолидираното на малцинствените групи още от най-ранна детска възраст. Правят се промени в образованието, на от ден на ден места се приказва за неговата дуална форма, което да реши част от проблемите на пазара на труда, свързани с острия недостиг на високо и приблизително квалифицирана работна ръка.
Бяха положени доста старания от страна на държавното управление за установяване размера на минималната заплата. От 2018г. тя се увеличи на 510 лв., с ясното схващане, че е нужно да се оправим с ниските приходи, които са една от главните аргументи младежите да не престават да напущат страната. Радостното е, че през последните 2-3 години се вижда, въпреки и не толкоз масиран, само че въпреки всичко забележим, развой на реемиграция.
Често резултатите не са забележими, а в демографията в действителност е належащо повече време, с цел да се усети действително смяната, тъй като един демографски цикъл от време на време може да продължи повече от 10-15 години.
Трябва ясно да отчетем и да осъзнаем, че демографските проблеми на страната не са от през днешния ден или през вчерашния ден, а още от началото на прехода.
Единственото, което би трябвало да създадем в този момент, е да вземем верните решения, в случай че желаеме след 10-15 години да не приказваме към този момент за демографска рецесия, а за демографски рестарт на България. Всичко това, колкото и да наподобява мъчно, е постижимо, само че единствено с обединените старания на цялото ни общество.
В края на предходната година още веднъж нашумя в медиите въпросът за ниската раждаемост в страната. Отново заваляха апокалиптични разбори и прогнози за това по какъв начин си отиваме и по какъв начин през 2017 година раждаемостта в България е най-ниска, откогато имаме наблюдения по тематиката. Взет самичък по себе си, този факт е правилен, само че изключен от причинно-следствените връзки на историята не носи никаква информация. Родили са се 56 436 бебета до ноември 2017 година (Националният статистически институт ще излезе със своите дефинитивни данни през април 2018 г.)
Според мен, нищо сензационно не се е случило в региона на демографията в България през 2017 година Да, родените бебета са рекордно малко, само че през 2018 година ще бъдат още по-малко, същото ще се случи и през 2019 година Това е по този начин, само че не тъй като са се трансформирали репродуктивните настройки на хората в страната или се е случило нещо изключително, а тъй като в репродуктивна възраст навлизат хората, родени в годините на максимален демографски колапс за страната (1993-2003 година, с безспорен пик от -7‰ на естествения приръст през 2007 г.). Както знаем, демографските процеси са с отсрочен резултат и в действителност през днешния ден берем горчивите плодове на недалновидната обществена и демографска политика тогава или на тоталната й липса. Заради бездействието на политиците през 90-те години на предишния век през днешния ден в репродуктивна възраст имаме все по-малко хора и това дефинира все по-ниската ни раждаемост. И както споделих, тя ще продължи да понижава, тъй като това се съчетава с продължаващата емиграция на хора в дейна възраст. За това, в случай че желаеме най-сетне да получим положителни демографски резултати в България и прекъсване на това демографско проваляне, се нуждаем от нов вид демографско мислене и осмисляне на процесите. И най-важното е да спрем с популисткото говорене по тематиката и да се заемем с работа.
Да, несъмнено имаме ниска раждаемост през 2017 година, само че по този индикатор не се разграничаваме от страните в развития свят. Дори в противен случай, с коефициента си на „ детност “ от 1,4 се вписваме обикновено в демографските трендове на Европа, където няма страна с коефициент на детност над 2. Разбира се, може да показваме своята огромна носталгия по времената с многодетни фамилии, само че при сегашната динамичност на живота, ценностна система на хората, високи равнища на обучение, урбанизация, технологизиране на света, връщането към тях е малко евентуално. За това би трябвало да насочим напъните си към стабилизиране на двудетния модел на фамилиите, а не да се стремим към внезапно повдигане на раждаемостта.
В този аспект към този момент съм писала за политиката на Унгария, която изживя сходна на България демографска рецесия при започване на XXI в., с натурален приръст от порядъка на -5‰. Държавата вложи доста старания в дейна политика, като от 2016 година обезпечава безплатна помощ от фрапиращите 33 000 евро на семейство, което в границите на 10 години би трябвало да има три деца. Тази немислима, заради финансовите измерения за България политика, даде своите резултати и през днешния ден Унгария е с – 3‰ натурален приръст, т.е съвсем двойно е подобрила обстановката си, само че за жалост не е съумяла да реши дефинитивно казуса. Много мъчно е в актуалния развъртян свят да стимулираш единствено с финансови ограничения раждаемостта и да очакваш тя да се увеличи внезапно, защото това се сблъсква с настройките на актуалните хора, устрема им към все по-високи равнища на обучение, личностно развиване, търсене и налагане на място в обществото и най-много нараснали упования и стремежи за бъдещето на децата им, което е назад съразмерно на репродуктивните настройки.
Населението на България застарява. Това е безспорен факт, като ние се превърнахме в първата страна в международната история, в която при един от двата пола (женския, съгласно данни на Национален статистически институт, при преброяването 2011 г.) най-голямата кохорта население към този момент е в пенсионна възраст (60-64 години). Няма по какъв начин този факт да не ни тормози, защото след себе си води доста съществени стопански, обществени и психически последици. Застаряването на популацията е развой, присъщ за целия развъртян свят, като единствено в Европа междинната дълготрайност на живота е повишена над 2,5 пъти в границите на един век, от към 40 години при започване на XX в. до над 80 година при започване на XXI в., и продължава да нараства, като в обозримо бъдеще ще доближи 90 години. Тук България се вписва обикновено, даже малко изостава, защото със своите 74,7 година междинна дълготрайност на живота ние сме на едно от последните места в Европейски Съюз, дружно с Латвия, Литва, Хърватия и други
Трябва да спрем да изнасяме неточни данни и информация, свързани с демографските процеси. Да се постараем да ограничим до най-малко разпространението и налагането на мнение, че демографската рецесия е почнала през днешния ден, с това държавно управление и т.н, тъй като това са демографски процеси, почнали преди 20-30 години, по които не е работено съответно. Нека се надигнем пред действителните проблеми и да потърсим съответни решения.
В момента от демографска позиция България има два доста съществени казуса – фрапантните несъответствия сред районите в страната и непрекъснатата емиграция на младежи. Това са действителните проблеми на България. Абсурдно е за такава дребна територия да има такива фрапантни демографски, стопански и обществени диспропорции. За да може една система да действа обикновено и да прогресира, тя се нуждае от условен баланс сред обособените си съставни детайли. Приемайки страната за такава система, тя се нуждае от условен баланс сред обособените си райони. По тази причина България би трябвало да вложи доста старания в работеща районна политика с акцент в демографски и стопански депресивните райони.
Вторият ни проблем е директно разследване от първия. България продължава да губи посредством емиграцията най-жизнеспособната част от своето население, в което е вложила значително средства да бъде то образовано и квалифицирано. Да, светът се глобализира и технологизира, вследствие на което хората от ден на ден ще пътуват и работят на разнообразни места от тези, в което са родени, само че просперитетът на едно общество е директно подвластен от дейната, образована и квалифицирана част от него. Това е втората посока, в която би трябвало да насочим своите старания, с цел да разгадаем демографските си проблеми.
Можем умерено да кажем, че са подхванати и първите стъпки и по двата въпроса. От 2017 година Министерството на труда и обществената политика стартира създаването на районни демографски политики, съобразени със спецификите на районите, социално-икономическата реалност в тях, демографските трендове, етнопсихологията на популацията и традициите. В Стралджа в учебно заведение „ Св. Св. Кирил и Методий “ се опитва от 2017 година исландският модел за справяне с учебната експанзия и консолидираното на малцинствените групи още от най-ранна детска възраст. Правят се промени в образованието, на от ден на ден места се приказва за неговата дуална форма, което да реши част от проблемите на пазара на труда, свързани с острия недостиг на високо и приблизително квалифицирана работна ръка.
Бяха положени доста старания от страна на държавното управление за установяване размера на минималната заплата. От 2018г. тя се увеличи на 510 лв., с ясното схващане, че е нужно да се оправим с ниските приходи, които са една от главните аргументи младежите да не престават да напущат страната. Радостното е, че през последните 2-3 години се вижда, въпреки и не толкоз масиран, само че въпреки всичко забележим, развой на реемиграция.
Често резултатите не са забележими, а в демографията в действителност е належащо повече време, с цел да се усети действително смяната, тъй като един демографски цикъл от време на време може да продължи повече от 10-15 години.
Трябва ясно да отчетем и да осъзнаем, че демографските проблеми на страната не са от през днешния ден или през вчерашния ден, а още от началото на прехода.
Единственото, което би трябвало да създадем в този момент, е да вземем верните решения, в случай че желаеме след 10-15 години да не приказваме към този момент за демографска рецесия, а за демографски рестарт на България. Всичко това, колкото и да наподобява мъчно, е постижимо, само че единствено с обединените старания на цялото ни общество.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ