В птичето царство у нас гургулицата е добре позната и

В птичето царство у нас гургулицата е добре позната и скъпа като ловджийски обект. Тя е елегантна птица, много по-дребна от гривека, с който са от едно семейство.

Сред орнитологичните изненади в последните 10 години е попадането на този до неотдавна елементарен тип птици измежду застрашените. Популацията е толкоз намаляла, че в прилежаща Сърбия ловът на гургулици е неразрешен от закона. Такива забрани се приготвят в Беларус и Русия.

Тази хубавица в птичия свят заслужава да бъде опазена. Гургулицата, която избира своя сателит един път за цялостен живот, е знак на честност във Англия. Често я бъркат с гугутката, само че гургулицата е по-красива и е прелетна.

Какво може да се научи още за гургулицата и за нейното място в фамилията на гълъбите? За задачата би трябвало да се прегледа тази забавна птица.

Класификация и етимология на гургулицата

Гургулицата е с латинско наименование Steptopelia turtur и е член на фамилията на гълъбите - Columbidae. Тя е най-дребният член на това семейство.

Описана е публично от шведския натуралист Карл Линей през 1758 година в Х издание на Sistema Naturae. Той слага гургулицата с всички останали гълъби от семейство Columbidae и изковава биномиалното име Columbа turtur. Специфичният епитет туртур е латинската дума за костенурка.

Сега типът е подложен в жанр Streptopelia, който е въведен през 1855 година от френския орнитолог Чарлз Люсиен Бонапарт.

Признати са 4 подвида:

- северният повдид се следи в Европа, Мадейра и Канарските острови до западен Сибир;

- персийски подвид, който се следи в Северозападна Африка до Иран и Западен Китай;

- сахарски подвид - живее в Южна Сахара;

- египетски подвид - среща се в Египет и северен Судан.

Въпреки изписването на името като turtur птицата няма връзка с костенурката, а е оприличаване на звука, който издава птицата при пеене.

Името на рода е от старогръцкото Steptos, което се превежда като яка и pelia, което е думата за гълъб.

Описание на гургулицата

Най-дребният представител на гълъбовите птици у нас е с размери 26-28 сантиметра дължина и тегло от 100-156 грама, а размахът на крилата е 48-53 сантиметра.

Гургулицата може да бъде разпозната по кафявия цвят на гърба си и черно-бялото райе в профил на врата. Опашката е добре забележима - клиновидна, а външните опашни пера са с бели върхове, крайните две са също с бели външни ветрила.

Когато се гледа изпод, с помощта на белите ветрила под опашката, открояващи тъмните основи, наподобява на черно леке на бяла основа. Вижда се и когато птицата стопира да пие вода и повдига разперената си опашка. Зрялата птица има глава, шия, плещи в синьо-сиво, а крилата са канелени на цвят, изпъстрени с черно.

Гушката и предната част на гърдите са с нюанс на винен цвят, а коремчето е бяло. Черно-бялата лепенка в профил на врата на гургулицата отсъства при младите птици, които са с едноцветна кафява багра.

Човката на птичето е черна, а краката и ирисите на очите са червени. Младата птица е с кафяви крайници. Възрастов диморфизъм съществува, само че е едва изразен. Малките пилета са покрити със сламеножълт пух.

Разпространение, местообитания и държание на гургулицата

Гургулицата е мигриращ тип със западен палеарктически обсег, обхващащ по-голямата част от Европа и Близкия изток, в това число Турция. Този европейско-туркестански тип гнезди в Европа и е прелетен. Зимува южно от Сахара, Сенегал и Судан.

Плътността на популацията е неравномерна, като най-висока е в регионите с разредени гори и мозайка от дървета и шубраци наоколо по открити площи.

Пролетният прелет е през април, а отлитат на юг през септември. Най-многобройни са в равнините. Това е птица на открити, а не на гъсти гори. Често се храни на земята. От време на време гнезди в огромни градини, само че е извънредно плаха, евентуално поради големия ловджийски напън. Полетът се разказва като насочен, само че не е удивително бърз. Полетът е като този на елементарния дървесен гълъб, само че се чува пукането на крилата при слизане надолу.

Пристигайки през пролетта, гургулицата известява този факт със своята разхлаждаща, мъркаща, само че много дълбока и вибрираща ария, при която се чува тон присъщ тон, дал научното име на птицата. През есента гургулиците образуват огромни ята, които могат да се видят наоколо до обработваеми площи.

Гургулицата прекарва по-голямата част от деня по дърветата. На земята слиза заран и по здрач, когато се храни и по обяд, когато пие вода.

Преди да отлети наесен гургулицата се храни със засилена активност, с цел да се приготви за есенния прелет.

Хранене на гургулицата

Семената съставляват главната храна на гургулицата. През първата половина на лятото тя яде главно семената на диви растения, а през втората част на културни типове. Особен афинитет има към семената на маслодайните растения като слънчогледа, конопа и други.

Яде също по този начин инсекти, а охлювите са деликатес. Самата птица е плячка за редица хищници. Жертва е на кръстатия орел, бухала, елементарния мишелов, дребния ястреб, само че по-често на огромния ястреб. Могат да станат жертва и на земни хищници.

Размножаване на гургулицата

Гургулицата гнезди поединично или в рехави групи като избира широколистни гори, овощни градини, паркове, крайречни насаждания, дребни горички измежду обработваемите площи, а от време на време и единични дървета в полето.

Гнездовият сезон стартира през април или началото на май. Гургулицата избира ниски дървета до 1. 5-2 метра и високите шубраци, най-вече до 2-3 метра от земята. Там свива плоско, направено от клечки гнездо. То прозира и постоянно изпод се виждат яйцата. Понякога употребява остарели гнезда на пойни птички - на грозда и на червеногърбата сврачка най-често.

Гнездовият интервал е от втората половина на април до края на юли. Мътила и люпила могат да се видят и през август също по този начин. Само по време на размножителния интервал може да се чуе гласът на гургулицата.

У нас гургулицата гнезди 2 пъти в годината. Броят на яйцата в гнездото е минимум две. Мътят ги и двамата родители в продължение на 13-14 дни.

Яйцата са бели, елипсовидни по форма. Размерите им са най-често 29. 6 на 22. 5 милиметра. Приличат доста на яйцата на гугутката, само че са малко по-малки. За дребните пиленца се грижат и двете птици солидарно.

Малките напущат гнездото на 16-18 дни. Този къс интервал на обгрижване дава опция на двойката да отгледа две потомства, през май и през юни-юли.

Стопанско значение и бройка на гургулицата

Гургулицата има стопанско значение главно тъй като е известен ловджийски обект. Ловът е позволен от втората събота на август всяко лято.

Гнездовата популация в България е сред 25 хиляди и 80 хиляди двойки, а международната популация като цяло е много огромна. След 1970 година обаче европейската бройка е спаднала на половина.

Този внезапен скок надолу се дължи на променените аграрни практики, при което семената и издънките на плавалите, с които гургулицата се храни са по-оскъдни, също така отстрелът на птиците също играе роля за упадъка. Най-многобройна е популацията на птиците в равнинните елементи. Това важи и за нашата страна.