В противовес на обнадеждаващия старт на 2025, започнала с пълноправното

В контраст на обнадеждаващия старт на 2025, почнала с пълноправното приемане на България в Шенген и подаването на молба за участие в еврозоната, годината завършва с поредност от отрицателни равносметки.

Това демонстрира националното представително.

На този декор публичната поддръжка за избухналите при започване на декември най-големи през последното десетилетие митинги е разбираемо висока и консистентна:

Политизацията на обществото и на младите генерации допускат начало на доста по-динамично развиване на електоралните процеси спрямо последните няколко години.

Към момента се открояват няколко трендове, които сигурно ще продължат да търпят развиване:

Проучването е извършено в интервала 5 – 12 декември 2025г. и е част от регулярния мониторинг на организацията, осъществено е със лични средства. Проведено е измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.

РАВНОСМЕТКА ЗА 2025 И ОЧАКВАНИЯ ЗА 2026

Отминаващата 2025 година беше белязана от динамичност и промени, както в страната, по този начин и в света.

За България тя стартира с встъпването на постоянното държавно управление на Росен Желязков и завършва след всеобщи митинги с неговата оставка. Страната ни стана част от сухопътния Шенген и след поредност от сполучливи стъпки е на прага на въвеждането на еврото от началото на 2026 година.

В геополитически проект събитията значително бяха повлияни от началото на втория мандат на президента Доналд Тръмп, който доста промени интернационалните връзки и метода за решение на военните спорове.

На този декор се резервира наклонността българите да правят оценка отминаващата година като по-успешна за тях и фамилиите им, в сравнение с за страната и света.

Продължава да е поляризирана равносметката за 2025 година в персонален аспект – 23% я правят оценка като по-добра от миналата, за 26% тя е по-лоша, а за 51% няма основна смяна. За последните няколко години, след Ковид пандемията, няма значима динамичност в персоналните самооценки за годината, които варират във времето в границите на няколко процентни пункта. Най-успешна е 2025 година за хората в дейна възраст, както и за висшистите и жителите на столицата. По-неудовлетворени остават възрастните и жителите на селата.

Годината за България се прави оценка като по-добра от миналата от 10%, до момента в който за пет пъти и половина повече интервюирани (56%) си е останала по-лоша. Промените в света се правят оценка положително от 8% от интервюираните, до момента в който 60% са на противоположното мнение. Тук е налице по-значим спад на негативните отзиви от близо четиринадесет пункта и растеж в позитивните от три пункта. Липса на основна смяна както за страната, по този начин и за света установяват близо една трета от българите.

В упованията за 2026 година се резервира записаното през годините разбиране на хората, че те ще се оправят по-добре с провокациите в личния си живот, в сравнение с че проблемите пред България и света ще намерят решение. Въпреки това има някои обилни промени в упованията за идната година – растеж на скептицизма в персонален аспект и за развиването на страната и спад в отрицателните упования за света.

Увереност, че годината ще е сполучлива за тях показват 35%, на противоположното мнение са 27%, а мненията за липса на основна смяна са към този момент най-вече – 38%. При упованията за 2026 година има спад на оптимистите от осем пункта и растеж на песимистите от единадесет пункта. В основата им са терзанията за растящите цени и спада на покупателната дарба.

При упованията за развиването на страната делът на оптимистите остава неизменен – 28%, само че песимистите нарастват за една година от 40% на 45%. Причините за това могат да бъдат търсени в незнайните, свързани със задаващата се политическа рецесия и опцията тя да бъде преодоляна след предварителните парламентарни избори. Най-оптимистични са младежите и хората на възраст до 40 години, а по-притеснени остават пенсионерите и безработните.

Негативни не престават да са и упованията за развиването на света. Въпреки това има ясно изразен спад на песимистите от шест пункта, които към днешна дата доближават до 39%. При оптимистите смяна няма и те още веднъж са 26%.

На прага сред отминаващата и идната година равносметките, страховете и очакванията на хората са взаимосвързани. Затова и думите, които характеризират 2025 година директно кореспондират с това, което чакаме през 2026 година.

„ Евро “ е думата, която характеризира в най-голяма степен отминаващата година и в същото време символизира 2026, защото процесът стартира през актуалната, а ще завърши с въвеждането на новата валута през идната. Това касае директно всекидневието на всеки българин и несъмнено ще е водещото събитие в историческите информации за нашето съвремие. На второ място в оценките и упованията е една ясно изразена съпротива - „ война “ за 2025, и „ мир “ за 2026.

Устойчива във вътрешнополитически проект, настояща за актуалната и идната година, е „ инфлацията “, която тормози българите в сегашното и в упованията им за бъдещето. Във вътрешнополитически проект 2025 година ще остане с „ митинги “, „ корупция “ и „ оставка “, а упованията са свързани с „ вяра “ и „ смяна “ като резултат от „ избори “.

ДЕЙНОСТТА НА ИНСТИТУЦИИТЕ ПОД ПРИЦЕЛ

След месеци на съществени политически, стопански и обществени провокации съдружното държавно управление подаде оставка под натиска на всеобщи цивилен митинги и напуща ръководството със 17% позитивни, 25% неутрални и 58% негативни оценки.

Министър-председателят Росен Желязков се отдръпва от поста с 21% позитивни, 30% неутрални и 49% негативни оценки. Тези нива са съизмерими с отношението към болшинството съдружни кабинети и техните министър председатели през последните 15 години в края на ръководствата им.

Далеч по-силна е публичната незадоволеност от активността на 51-то Народно събрание, трансформирало се в терен на нестихваща политическа борба и нелицеприятни подиуми. В края на годината Народното събрание получава утвърждение от едвам 5%, отрицание от 69% и 26% неутрално отношение, като даже последователите на показаните в него партии са мощно сериозни.

Председателят на Народно събрание Рая  Назарян се употребява с доверие от 14%  (предимно симпатизанти на ГЕРБ), съмнение от 45% и 41% неутрални оценки.

Президентът Румен Радев резервира водещи позиции по институционален рейтинг, само че също е обиден от цялостната отрицателна наклонност. Доверието в него спада с 4 пункта до 35%, против 33% съмнение и 32% неутрално отношение. Той продължава да притегля благосклонностите на гласоподавателите на Българска социалистическа партия и националистически партии, само че острите офанзиви против въвеждането на еврото и позициите му по геополитически тематики дистанцират последователите на проевропейски обединения.

И през тази година публичните настройки към правосъдната система остават на нормалните нива на съмнение. Най-критично е отношението към и. ф. Главен прокурор Борислав Сарафов (4% позитивни, 38% неутрални и 58% негативни оценки). Одобрението за активността на съда е 14%, против 53% отрицание и 33% неутрално отношение.

ДОВЕРИЕ В ПАРТИИ И ЛИДЕРИ

Политическите турбуленции от последните месеци завихриха партии и водачи в (не)очаквано торнадо, приземяването от което зависи от умеенето им да ръководят посоката напразно, или да отворят в точния момент избавителен парашут. Моментните електорални настройки на гласоподавателите обрисуват наклонност към нов фрагментиран парламент и сближаващи се позиции сред главните съперници:




Няколко детайла в настройките на гласоподавателите насочват вниманието към очакване за значими разбърквания при евентуални предварителни избори напролет:

Избирателната интензивност: В седмицата на митингите и държавната оставка, заявената подготвеност за включване в предварителен избор нараства с 5 до 7 пункта (т.е., може да се чака до урните да излязат сред 300 и 500 хиляди души повече). Сред неяснотите в това отношение към момента е какво ще бъде държанието на интензивно присъединилото се в митингите Поколение Z.

Потенциалът на партии, отвън участниците в сегашния парламент: Почти 10 на 100 от деклариралите, че желаят да гласоподават заявяват, че ще дадат поддръжката си за други партии, а 13.3% - че към момента не са създали избор. Дялове, които към този момент не са консолидирани към съответни политически играчи, само че са задоволително високи, с цел да трансформират картината.

ЗА ПРОТЕСТИТЕ И СЛЕД ПРОТЕСТИТЕ - НАГЛАСИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ОЧАКВАНИЯ

Бързото разгръщане на най-големите митинги от последните 10 години сложи и ръководещи, и съпротива в напълно нова политическа обстановка.

Проучването на Алфа Рисърч, което започва няколко дни след първия огромен митинг на 1-ви декември и завърши ден след подадената оставка на държавното управление, улавя както публичните настроения в разгара на митингите, по този начин и резонанса от почналите питания – „ накъде след тях “.

Резултатите по основния въпрос – публичната поддръжка за митингите – демонстрират доста високо, национално по обсег, утвърждение. 59% показват цялостна взаимност с тях, против 16% на противоположното мнение.

Одобрението господства във всички обществени и електорални групи, като се изключи симпатизантите на ГЕРБ-СДС и разколебаната позиция на последователите на Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. Неодобрението от 16 на 100 е надалеч под сумата от електоралната поддръжка на ръководещите партии.

Между тези два полюса се разполага една забавна наклонност, която изследването записва – 25% считат митингите за обективни и заради това отчасти ги поддържат, НО се притесняват, че те могат да доведат до неприемлива политическа опция. Тази позиция се споделя от всеки втори симпатизант на ГЕРБ, всеки трети на Българска социалистическа партия и на Движение за права и свободи – Ново Начало и доста едва – от последователите на останалите политически сили.

Високата обществена сила на митингите, бързото им разпространяване в огромен брой градове и чувството за силата на гражданската интензивност, промени и оптиката за стабилността на актуалното ръководство – нещо, което до напълно скоро се смяташе за нереалистично.

В изследването 58% от интервюираните показаха мнение, че митингите би трябвало да продължат и да се стигне до оставка на държавното управление, против 24%, съгласно които кабинетът трябваше да продължи работата си. В този смисъл, ходът с подадената оставка на държавното управление незабавно след третия огромен митинг, съответстваше на публичните упования, само че и сложи партиите в обстановка, в която да преценяват държанието си с динамично изменящите се публични настройки. 

А точно, какво ръководство, към кои политически сили е задоволително и/или мечтано от българите? 7.6% са за ръководство към ГЕРБ и ДПС-Ново Начало; по 16 на 100, съвсем паритет, за ръководство към ГЕРБ, само че без ДПС-НН и за ръководство, построено към други от актуалните партии, без тези две. 40% избират ръководство към „ нова политическа мощ “.

В разграниченото и фрагментирано българско общество липсва ОБАЧЕ ясна визия, а още по-малко консенсус – каква би трябвало да е тя.

На база на статистическия разбор и при ангажимента, че още не са известни участниците в изборната конкуренция, могат да се изведат единствено няколко ориентировъчни разпределения на тези 40 на 100. Ако Румен Радев излезе персонално със собствен политически план, той може да притегли към половината от тези гласоподаватели. Останалите 20 на 100 се разпръскват сред разнообразни други хипотетични планове – евроскептични и националистически; десни; центристки, социал-демократически; проевропейски.

От това дали въобще ще отиде до урните това болшинство от 40%, и по какъв начин ще се структурира неговият избор, ще зависят три доста значими за близкото бъдеще резултата: какъв ще е изходът от идните предварителни избори; ще се образува ли държавно управление след тях и какъв ще бъде характерът на бъдещото ръководство.