Ето защо изражението на лицето не показва истинските чувства
В продължение на епохи имаме вяра, че израженията на лицето отразяват най-дълбоките ни страсти. Но нови проучвания демонстрират, че това напълно не е по този начин.
Докато правят проучвания на страстите и израженията на лицето в Папуа-Нова Гвинея през 2015-а, психолози откриват нещо изненадващо.
Те демонстрират на тробриандци - поданици на остров Тробриан - нормалното за Западния свят изражение на боязън - необятно отворени очи и зяпнала уста. Тробриандците са приканени да разпознават какво виждат, само че те не го дефинират като изражение на боязън, а като проява на опасност и експанзия.
С други думи това, което считаме за повсеместен израз на боязън, надалеч не важи за всички.
Но в случай че тробриандците имат друга интерпретация на израженията на лицето, какво значи това?
Една нова и радваща се на все по-голяма поддръжка доктрина гласи, че израженията на лицето не показват възприятията ни. Вместо надеждна илюстрация на прочувственото ни положение, те демонстрират желанията ни и обществените ни цели.
Лицето е като " пътен знак, който въздейства на придвижването край него ". То е метод, по който насочваме траекторията на обществено взаимоотношение.
Това не значи, че интензивно се опитваме да манипулираме другите посредством изражението на лицето, макар че от време на време може и да го вършим. Усмивките и гримасите ни може да са чисто инстинктивни.
Но израженията ни са по-малко проява на това, което се случва вътре в нас, и повече сигнал, който изпращаме за това, което желаем да се случи след това. Вашето съвършено изражение на гадност да вземем за пример може да демонстрира, че не сте задоволени от метода, по който върви диалогът и желаете дой да поеме в друга посока.
Според някои експерти това е единствената разумна причина лицевите изражения да еволюират. Те са на мнение, че лицата постоянно издават някаква значима и потребна инфорамция и на комуникиращия, и на възприемащия.
Въпреки че звучи рационално, тази доктрина се развива много дълго.
Идеята, че емоцииите са фундаментални, инстинктивни и изразявани посредством лицето, е надълбоко вградена в западната просвета. Древните гърци са приемали " пристрастеностите " за диаметралност на здравия разум; през XVII век, философът Рене Декарт формулира шест съществени " пристрастености ", които могат да имат отражение върху рационалното мислене.
После Шарл льо Брун ги е свързал с лицето, като е изобразил " анатомично точна и уместно нюансирана лицева настройка за всяка картезианска пристрастеност.
През 60-те и 70-те години научната мисъл стартира да поддържа концепцията, че няколко базови страсти могат универсално да бъдат разбрани посредством изражения на лицето.
В разнообразни страни по света ученият Пол Екман приканва доброволци да съчетаят фотоси на лицеви изражения с страсти или прочувствени обстановки. Неговите проучвания демонстрират, че някои изражения и съответстващите им страсти, биват разпознати от хора от всички култури.
Тези " базови страсти " са благополучие, изненада, омерзение, боязън, горест и яд. В наши дни заветът на теориите на Екман участва на всички места: от плакатите " Емоции ", които виждате в предучилищните групи с карикатурните усмивки и гримаси, до стратегия на американското държавно управление, целяща да разпознава евентуални терористи.
Но тази позиция постоянно е имала своите съперници. Някои имат вяра, че израженията ни са заучено държание.
Ново изследване оспорва два от главните фундаменти на теорията за базовите страсти. Първото е концепцията, че някои страсти са универсално споделяни и разпознаваеми на всички места. Второто е убеждението, че израженията на лицето са надеждно отражение на тези страсти. Това са две разнообразни тези, които в действителност постоянно биват смесвани от учените.
Въпросното ново изследване са базира на скорошни разработки, направени след месеци измежду културата на тробриандците от Папуа-Нова Гвинея, както и на племето мвани в Мозамбик. И измежду двете туземни групи е открито, че участниците в проучването не свързват страстите с лицата по същия метод, по който го вършат западняците.
И разминаването не е било единствено в лицето, демонстриращо боязън. Когато им е било показано усмихнато лице, единствено дребен % от тробриандците споделят, че индивидът на фотографията е благополучен. Около половината от участниците, приканени да го опишат индивида със лични думи, са го определили като " смеещ се ": дума, обвързвана с деяние, не усеща.
Няколко са описали усмихнатото лице като изразяващо " магията на привличането ", неповторима разпозната от тробриандците страст, която е разказана като " възторжено обаяние ", чувство за положително въздействие на магия.
Сходни рекации са открити и при други племенни групи - племето химба в Намибия и хадза в Танзания.
И двете групи, приканени да опишат лицево изражение със лични думи, не са описвали изражението като " щастливо " или " тъжно ". Те вместо това са се концентрирали върху дейностите на хората на фотосите (като са ги описали като смеещи се или плачещи) или са екстраполирали аргументи за изражението ( " Някой е починал " ).
С други думи, никой от откривателите не е разкрил доказателства, че това, което стои зад лицевото изражение, в това число и това дали изражението въобще показва дълбока страст, е вродено или разбираемо за всички.
Допълнително затруднение е фактът, че даже когато лицевите ни изражения се поясняват от другите като демонстриращи несъмнено възприятие, те може да посочат страст, която в действителност не изживяваме.
В разбор от 2017 година на към 50 проучвания, учените са открили, че лимитирано малцинство от човешки лица отразяват действителните им усеща. Според съавтора на разбора Райнер Райсензайн, има едно съществено изключение: радостното въодушевление, което съвсем постоянно води до усмивка или смях.
Райсензайн се колебае по какъв начин да пояснява тези резултати, тъй като е от старомодните учени. Той обаче счита, че има съществени еволюционни аргументи за това да не разкриваме вътрешното си положение пред другите хора: това ни слага в неизгодна позиция.
Ако израженията ни не отразяват действително възприятията ни, последствията от това може да са големи.
Една от тях е в региона на изкуствения разсъдък (ИИ), по-конкретно в роботиката. Доста хора образоват изкуствен интелект и обществени роботи посредством типичен " плакатни " изражения. Но в случай че някой, който се намръщи на робот, показва нещо друго от елементарното чувство за злощастие, ИИ може да реагира погрешно на това.
Няма метод да се планува по какъв начин роботите би трябвало да реагират, когато видят усмихнато лице или смръщено лице, или яростно лице.
Трябва да имате някакви знания за ролята на индивида във връзка с вас, за историята ви дружно, преди да знаете какво значи това лице. Консултанти на компании-разработчици на ИИ считат, че ИИ, подготвен да извлича заключения от контекстни ориентири, ще е по-ефективен.
За множеството от нас обаче новото проучване ще има максимален резултат върху метода, по който интерпретираме обществените взаимоотношения и връзки. Оказва се, че евентуално ще споделяме по-добре, в случай че одобряваме израженията на лицата не като проява на скрити страсти, а като деен опит да ни бъде предадено обръщение.
Хората би трябвало да разчитат израженията " ненапълно като пътни знаци, като стрелка на железопътна линия: натам ли да поемем, или насам в диалога? "
Намръщването на лицето на ваша другарка може и да не показва истински гняв; може би тя просто желае да се съгласите с нейната позиция. Намусването на сина ви не отразява безусловно тъга; той може просто да желае да му съчувствате или да го отбраните от неуместна обстановка.
Вземете смеха да вземем за пример. Моментът и методът, по който се смеете в обществена обстановка, е от решаващо значение. Смях в подобаващ миг може и да не разкрива същинска вътрешна наслада от това, което се случва, а да демонстрира, че не обръщате изключително внимание на диалога, или даже да показва неприязън.
Лицата ни може би даже показват още по-голяма прозорливост. Сравнението с кукловоди като израженията ни са сходни на невидими влакна, които се опитваме да употребявате, с цел да манипулирате другия.
И, естествено, другият също ни манипулира. В последна сметка хората сме обществени същества.
Източник: webcafe.bg
Докато правят проучвания на страстите и израженията на лицето в Папуа-Нова Гвинея през 2015-а, психолози откриват нещо изненадващо.
Те демонстрират на тробриандци - поданици на остров Тробриан - нормалното за Западния свят изражение на боязън - необятно отворени очи и зяпнала уста. Тробриандците са приканени да разпознават какво виждат, само че те не го дефинират като изражение на боязън, а като проява на опасност и експанзия.
С други думи това, което считаме за повсеместен израз на боязън, надалеч не важи за всички.
Но в случай че тробриандците имат друга интерпретация на израженията на лицето, какво значи това?
Една нова и радваща се на все по-голяма поддръжка доктрина гласи, че израженията на лицето не показват възприятията ни. Вместо надеждна илюстрация на прочувственото ни положение, те демонстрират желанията ни и обществените ни цели.
Лицето е като " пътен знак, който въздейства на придвижването край него ". То е метод, по който насочваме траекторията на обществено взаимоотношение.
Това не значи, че интензивно се опитваме да манипулираме другите посредством изражението на лицето, макар че от време на време може и да го вършим. Усмивките и гримасите ни може да са чисто инстинктивни.
Но израженията ни са по-малко проява на това, което се случва вътре в нас, и повече сигнал, който изпращаме за това, което желаем да се случи след това. Вашето съвършено изражение на гадност да вземем за пример може да демонстрира, че не сте задоволени от метода, по който върви диалогът и желаете дой да поеме в друга посока.
Според някои експерти това е единствената разумна причина лицевите изражения да еволюират. Те са на мнение, че лицата постоянно издават някаква значима и потребна инфорамция и на комуникиращия, и на възприемащия.
Въпреки че звучи рационално, тази доктрина се развива много дълго.
Идеята, че емоцииите са фундаментални, инстинктивни и изразявани посредством лицето, е надълбоко вградена в западната просвета. Древните гърци са приемали " пристрастеностите " за диаметралност на здравия разум; през XVII век, философът Рене Декарт формулира шест съществени " пристрастености ", които могат да имат отражение върху рационалното мислене.
После Шарл льо Брун ги е свързал с лицето, като е изобразил " анатомично точна и уместно нюансирана лицева настройка за всяка картезианска пристрастеност.
През 60-те и 70-те години научната мисъл стартира да поддържа концепцията, че няколко базови страсти могат универсално да бъдат разбрани посредством изражения на лицето.
В разнообразни страни по света ученият Пол Екман приканва доброволци да съчетаят фотоси на лицеви изражения с страсти или прочувствени обстановки. Неговите проучвания демонстрират, че някои изражения и съответстващите им страсти, биват разпознати от хора от всички култури.
Тези " базови страсти " са благополучие, изненада, омерзение, боязън, горест и яд. В наши дни заветът на теориите на Екман участва на всички места: от плакатите " Емоции ", които виждате в предучилищните групи с карикатурните усмивки и гримаси, до стратегия на американското държавно управление, целяща да разпознава евентуални терористи.
Но тази позиция постоянно е имала своите съперници. Някои имат вяра, че израженията ни са заучено държание.
Ново изследване оспорва два от главните фундаменти на теорията за базовите страсти. Първото е концепцията, че някои страсти са универсално споделяни и разпознаваеми на всички места. Второто е убеждението, че израженията на лицето са надеждно отражение на тези страсти. Това са две разнообразни тези, които в действителност постоянно биват смесвани от учените.
Въпросното ново изследване са базира на скорошни разработки, направени след месеци измежду културата на тробриандците от Папуа-Нова Гвинея, както и на племето мвани в Мозамбик. И измежду двете туземни групи е открито, че участниците в проучването не свързват страстите с лицата по същия метод, по който го вършат западняците.
И разминаването не е било единствено в лицето, демонстриращо боязън. Когато им е било показано усмихнато лице, единствено дребен % от тробриандците споделят, че индивидът на фотографията е благополучен. Около половината от участниците, приканени да го опишат индивида със лични думи, са го определили като " смеещ се ": дума, обвързвана с деяние, не усеща.
Няколко са описали усмихнатото лице като изразяващо " магията на привличането ", неповторима разпозната от тробриандците страст, която е разказана като " възторжено обаяние ", чувство за положително въздействие на магия.
Сходни рекации са открити и при други племенни групи - племето химба в Намибия и хадза в Танзания.
И двете групи, приканени да опишат лицево изражение със лични думи, не са описвали изражението като " щастливо " или " тъжно ". Те вместо това са се концентрирали върху дейностите на хората на фотосите (като са ги описали като смеещи се или плачещи) или са екстраполирали аргументи за изражението ( " Някой е починал " ).
С други думи, никой от откривателите не е разкрил доказателства, че това, което стои зад лицевото изражение, в това число и това дали изражението въобще показва дълбока страст, е вродено или разбираемо за всички.
Допълнително затруднение е фактът, че даже когато лицевите ни изражения се поясняват от другите като демонстриращи несъмнено възприятие, те може да посочат страст, която в действителност не изживяваме.
В разбор от 2017 година на към 50 проучвания, учените са открили, че лимитирано малцинство от човешки лица отразяват действителните им усеща. Според съавтора на разбора Райнер Райсензайн, има едно съществено изключение: радостното въодушевление, което съвсем постоянно води до усмивка или смях.
Райсензайн се колебае по какъв начин да пояснява тези резултати, тъй като е от старомодните учени. Той обаче счита, че има съществени еволюционни аргументи за това да не разкриваме вътрешното си положение пред другите хора: това ни слага в неизгодна позиция.
Ако израженията ни не отразяват действително възприятията ни, последствията от това може да са големи.
Една от тях е в региона на изкуствения разсъдък (ИИ), по-конкретно в роботиката. Доста хора образоват изкуствен интелект и обществени роботи посредством типичен " плакатни " изражения. Но в случай че някой, който се намръщи на робот, показва нещо друго от елементарното чувство за злощастие, ИИ може да реагира погрешно на това.
Няма метод да се планува по какъв начин роботите би трябвало да реагират, когато видят усмихнато лице или смръщено лице, или яростно лице.
Трябва да имате някакви знания за ролята на индивида във връзка с вас, за историята ви дружно, преди да знаете какво значи това лице. Консултанти на компании-разработчици на ИИ считат, че ИИ, подготвен да извлича заключения от контекстни ориентири, ще е по-ефективен.
За множеството от нас обаче новото проучване ще има максимален резултат върху метода, по който интерпретираме обществените взаимоотношения и връзки. Оказва се, че евентуално ще споделяме по-добре, в случай че одобряваме израженията на лицата не като проява на скрити страсти, а като деен опит да ни бъде предадено обръщение.
Хората би трябвало да разчитат израженията " ненапълно като пътни знаци, като стрелка на железопътна линия: натам ли да поемем, или насам в диалога? "
Намръщването на лицето на ваша другарка може и да не показва истински гняв; може би тя просто желае да се съгласите с нейната позиция. Намусването на сина ви не отразява безусловно тъга; той може просто да желае да му съчувствате или да го отбраните от неуместна обстановка.
Вземете смеха да вземем за пример. Моментът и методът, по който се смеете в обществена обстановка, е от решаващо значение. Смях в подобаващ миг може и да не разкрива същинска вътрешна наслада от това, което се случва, а да демонстрира, че не обръщате изключително внимание на диалога, или даже да показва неприязън.
Лицата ни може би даже показват още по-голяма прозорливост. Сравнението с кукловоди като израженията ни са сходни на невидими влакна, които се опитваме да употребявате, с цел да манипулирате другия.
И, естествено, другият също ни манипулира. В последна сметка хората сме обществени същества.
Източник: webcafe.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ