Конският грип, който парализира САЩ
В продължение на епохи конете дават основна сила за построяването и развитието на градовете. Сега конският грип ясно демонстрира какъв брой е значимо партньорството сред индивида и животното. Когато инфектираните коне стопират да работят, дружно с тях стопира и всичко останало. Пандемията провокира обществена и икономическа парализа, сравнима с това, което би се случило през днешния ден, в случай че нефтените помпи пресъхнат или електрическата мрежа спре.
В ера, когато мнозина чакат да заменят коня с обещаващите нови парни и електрически технологии, конският грип припомня на американците за дълга им към тези животни. Това увещание ще подхранва зараждащото се, само че към момента нежно придвижване за промяна – кръстоносният поход за преустановяване на жестокостта към животните.
Нечифтокопитният грип се появява за първи път в края на септември при коне, които пасат отвън Торонто. В рамките на дни множеството животни в претъпканите обори на града към този момент са хванали вируса. Правителството на Съединени американски щати се пробва да забрани канадските коне, само че дейностите са подхванати прекомерно късно. В рамките на месец градовете по границата са инфектирани и „ канадската болест по конете “ се трансформира в северноамериканска зараза. Към декември вирусът доближи американското крайбрежие на Персийския залив и при започване на 1873 година пораждат огнища в градовете на Западното крайбрежие.
Симптомите на заболяването са недвусмислени. Конете развиват раздразнителна кашлица и треска; с увиснали уши, те залитат и от време на време падат от безсилие. Според една оценка тя убива 2% от към 8-те милиона коня в Северна Америка. Още доста животни страдат от признаци, които продължават със седмици.
По това време знанията за зараждането на заболяванията са към момента спорни, а учените са на 20 години от идентифицирането на вирусите. Собствениците на коне въпреки всичко имат няколко сравнително надеждни възможности за попречване на инфекцията. Те дезинфекцират конюшните си, усъвършенстват фуража на животните и ги покриват с нови одеяла. В един текст в Chicago Tribune написа, че мнозина измъчвани и преуморени коне в страната ще умрат от потрес от това ненадейно излияние на добрина. По времето, когато ветеринарните грижи са към момента примитивни, някои се пробват да разпространяват много съмнителни медикаменти: джин и джинджифил, тинктури от арсен и даже излекуване с религия.
През целия 19 век претъпканите градове в Америка страдат от чести епидемии от смъртоносни заболявания като холера, дизентерия и жълта тресчица. Много хора се опасяват, че конският грип ще прескочи и към тях. Макар че това в никакъв случай не се случва, отстраняването на милиони коне от стопанската система съставлява друга опасност: отрязва градовете от решаващите доставки на храна и гориво, тъкмо когато наближава зимата.
Конете са прекомерно заболели, за да теглят въглища от мините, да носят разнообразни култури до пазара или пък първични материали до индустриални центрове. Страховете от „ глад за въглища “ довеждат до скок на цените на горивата. Тонове храна изгниват на доковете. Влаковете отхвърлят да стопират в някои градове, където депата преливат от неотнесени артикули. Икономиката потъва в стръмна криза.
Всеки аспект от живота търпи последици. Салоните пресъхват без доставки на бира, а пощальоните употребяват ръчни колички, с цел да носят пощата. Принудени да пътуват пешком, по-малко хора участват на сватби и погребения. Отчаяни компании и компании наемат хора, които да изтеглят каруците им със стока до пазара.
Най-лошото от всичко е, че пожарникарите към този момент не могат да разчитат на конете теглят тежките си цистерни и коли. На 9 ноември 1872 година пагубен пожар унищожава огромна част от центъра на Бостън, когато пожарникарите стигат прекомерно постепенно пешком до мястото на случая. Както се показва един редактор, вирусът разкрива на всички, че конете не са просто частна благосъстоятелност, а „ колела в нашата велика обществена машина, чието прекъсване означава силен удар по всички обществени класове на обществото ни “.
Разбира се, грипът удря по конете най-много – изключително когато обезверени или коравосърдечни стопани ги принуждават да работят въпреки заболяването им, което много постоянно убива животните. Докато кашлящи, заболели коне залитат по улиците, става явно, че тези неуморни прислужници на индивида живеят къси и брутални животи. Е. Л. Годкин, редакторът на The Nation, назовава лекуването им „ срам за цивилизацията… заслужен за тъмните епохи “.
Хенри Берг
Хенри Берг представя същия мотив още от 1866 година, когато основава Американското общество за предварителна защита на жестокостта към животните – първата организация в страната, отдадена на тази идея. Берг прекарва по-голямата част от зрелия си живот, преследвайки несполучлива кариера като драматург, като се устоя от огромно завещание. Той открива същинското си предопределение на 53-годишна възраст.
Мотивиран по-малко от любовта си към животните и много повече от омразата си към човешката свирепост, той употребява своето благосъстояние, връзки и литературen гений, с цел да лобира в законодателния орган на Ню Йорк, който да одобри първия актуален закон в нацията за битка с жестокостта към животни. С предоставените от този закон пълномощия на полиция, Берг и сътрудниците му сътрудници, обикалят улиците на Ню Йорк, с цел да пазят животните от премеждия, които могат да бъдат избегнати.
Докато конският грип вилнее, Берг заема поста си по огромни кръстовища в Ню Йорк, спирайки каляски, впрягове и каруци, с цел да инспектира животните, които ги дърпат за признаци на заболяването. Висок и благороден, то се облича безупречно, постоянно с цилиндър и сребърен бастун, а дългото му лице е окичено с увиснали мустаци. Твърдейки, че да караш болни коне да работят е рисково и грубо, той подрежда доста от добичетата да се върнат назад в конюшните си и от време на време изпраща ездачите им на съд.
Трафикът последователно се натрупва, когато мрънкащите пасажери са принудени да слязат и да вървят пеш – транспортните компании заплашват да съдят Берг. Критиците го осмиват като подведен фен на животните, който се грижи повече за конете, в сравнение с за хората, само че доста повече хора приветстват работата му. Сред опустошенията на конския грип идеята на Берг отговаря отлично на момента.
В най-мрачния си период епидемията оставя доста американци да се чудят дали светът, който познават, в миналото ще се възвърне, или античната връзка сред коне и хора ще бъде вечно разрушена от мистериозната болест. Но докато тя тече, градовете, заглушени от епидемията, последователно се възвръщат. Пазарите се отварят още веднъж, товарните хранилища стартират да се оправят с доставките и конете се връщат на работа.
Гробът на Хенри Берг
И въпреки всичко въздействието на този шокиращ период продължава, принуждавайки доста американци да обърнат внимание на причините по отношение на казуса с жестокостта към животните. В последна сметка изобретяването на електрическите колички и мотора с вътрешно горене вземат решение моралните предизвикателства пред градовете, поддържани от коне.
Междувременно придвижването на Берг припомня на американците, че конете не са безчувствени машини, а сътрудници в построяването и ръководството на актуалния град – уязвими същества, способни да страдат и заслужаващи отбраната на закона.
