Европейските банки най-накрая са на прав път
В продължение на повече от десетилетие една от най-надеждните истории в световните финанси е изоставането в представянето на европейските банки по отношение на техните сътрудници в Съединени американски щати, както във връзка с облагата, по този начин и във връзка с възвръщаемостта на вложителите. Кредиторите в Европа към момента търгуват със 70% под пика си от 2007 година преди световната финансова рецесия - равнище, което американските кредитори доближиха още веднъж през 2018 година, написа Bloomberg.
Но нещата на Стария континент се оправят. През последните три месеца европейските банки изпревариха американските с 20% в доларово изражение. Има две съществени аргументи, заради които това може да е освен това от подправена зора.
Първо, тяхната доходност се усъвършенства. Години наред след рецесията европейските банки останаха обременени с неприятни заеми. След това, когато политиците понижиха лихвените проценти до нула и под тях, чистите лихвени маржове пострадаха. Повечето откриха, че не могат да трансферират негативните лихви на своите инвеститори. В резултат на това тяхната възвръщаемост на личния капитал се провали, приблизително малко над 3% през последните 10 години, съгласно данни на централната банка.
Тъй като в този момент лихвите се движат нагоре, вероятностите за облага се усъвършенстваха. Около три четвърти от европейските банки до момента са отчели резултати за 2022 година и приблизително са надхвърлили прогнозите на анализаторите за облага преди налози с към 13%. Ключът - чистият приход от лихви, който е надхвърлил консенсусните прогнози с към 6%. Двете най-големи италиански банки, Unicredit SpA и Intesa Sanpaolo SpA, регистрираха годишен растеж на чистия лихвен приход от над 40% през четвъртото тримесечие, а за бранша като цяло междинният растеж е към 30%.
Точно както банките не предаваха измененията на лихвените проценти на клиентите си по пътя надолу, те не го вършат и по пътя назад нагоре – макар че този път това е в тяхна изгода. Основните лихвени проценти са се повишили с 300 базисни пункта в еврозоната от юли насам. Според данните на централната банка обаче, италианските банки са трансферирали единствено 5% от нарастването, а испанските банки - 2%. Тази така наречен “бета на депозита “ се чака да нарасне, до момента в който банките се състезават да задържат депозити, само че въпреки всичко ще са на облага.
Италианските банки алармират, че евентуално ще трансферират единствено 30-40% от кумулативните покачвания на лихвите до края на 2023 година, испанските банки предложиха 20-25%. По време на конференция за приходите Джеймс декор Молтке - основен финансов шеф на Deutsche Bank AG - означи, че
забавянето на преоценката на депозитите продължава, всъщност, да изненадва в посока нагоре “.
Американските банки завоюваха от същата наклонност предходната година, само че защото Федералният запас стартира да покачва лихвите по-рано и по-агресивно, този попътен вятър отслабва. И със свиването на депозитите в Съединени американски щати има по-голяма конкуренция за тези, които остават – характерност, която към момента не е явна в Европа. JPMorgan Chase & Co. планува чистият лихвен приход за 2023 година да спадне с съвсем 10% по отношение на темпото си през четвъртото тримесечие, като цяло американските банки се насочват надолу с към 5%.
Следователно, за първи път отдавна, европейските банки демонстрират по-силен подтик на облага от банките в Съединени американски щати. След повече от десетилетие на отчаяние, анализаторите започнаха да надграждат прогнозите за приходите.
Втората причина за засиления инвеститорски интерес към европейските банки е нарасналото им предпочитание и дарба да връщат непотребния капитал на акционерите. Между 2014 година и 2022 година европейските банки натрупаха към 200 милиарда евро спомагателен капитал, значително по разпореждане на регулаторите. Тяхното финансово състояние в този момент е по-сигурно – не на последно място заради растежа на облагата – и политиците дадоха зелена светлина да върнат част от тях.
Надзорните органи са проучили дълготрайните финансови траектории на банките, като откриха, че съвсем всички те са съвместими с плануваните разпределения “, сподели предходната седмица основният регулатор на банките Андреа Енрия, ръководител на Надзорния съвет на ЕЦБ.
Най-големите европейски банки тази година ще разпределят над половината от своята брутна облага за 2022 година Голяма част от това ще бъде посредством назад изкупуване на акции, исторически по-скоро функционалност от другата страна на Атлантика (Banco Santander SA има уеб страница, обясняваща концепцията за своите акционери). И въпреки всичко с доста европейски банки, които могат да се похвалят с по-високи равнища на капитал от американските банки, противоположното им изкупуване може да бъде по-съществено.
Средният коефициент на регулаторен капитал за европейските банки в този момент е към 14%, в съпоставяне със единствено 10% измежду районните банки в Съединени американски щати. В резултат на това се чака европейските банки да се заемат съществено с противоположното изкупуване, намалявайки броя на акциите с една десета от пика, което се съпоставя с 6% понижение през първите четири години на стратегиите за назад изкупуване на акции в Съединени американски щати, съгласно анализатори от Autonomous Research. Всъщност тази година европейските банки връщат повече като дял от пазарната стойност на акционерите посредством назад изкупуване, в сравнение с американските банки.
Не всички европейски банки са в такова цветущо състояние. Credit Suisse Group AG се насочва към “значителна загуба “ през 2023 година и откакто преди малко събра към 4 милиарда швейцарски франка пресен капитал, скоро няма да прави повече от " номинално “ погашение на акционерите. Но другаде има възприятие на убеденост, че след години на догонване със Съединени американски щати, европейските банки най-сетне са на прав път.
Но нещата на Стария континент се оправят. През последните три месеца европейските банки изпревариха американските с 20% в доларово изражение. Има две съществени аргументи, заради които това може да е освен това от подправена зора.
Първо, тяхната доходност се усъвършенства. Години наред след рецесията европейските банки останаха обременени с неприятни заеми. След това, когато политиците понижиха лихвените проценти до нула и под тях, чистите лихвени маржове пострадаха. Повечето откриха, че не могат да трансферират негативните лихви на своите инвеститори. В резултат на това тяхната възвръщаемост на личния капитал се провали, приблизително малко над 3% през последните 10 години, съгласно данни на централната банка.
Тъй като в този момент лихвите се движат нагоре, вероятностите за облага се усъвършенстваха. Около три четвърти от европейските банки до момента са отчели резултати за 2022 година и приблизително са надхвърлили прогнозите на анализаторите за облага преди налози с към 13%. Ключът - чистият приход от лихви, който е надхвърлил консенсусните прогнози с към 6%. Двете най-големи италиански банки, Unicredit SpA и Intesa Sanpaolo SpA, регистрираха годишен растеж на чистия лихвен приход от над 40% през четвъртото тримесечие, а за бранша като цяло междинният растеж е към 30%.
Точно както банките не предаваха измененията на лихвените проценти на клиентите си по пътя надолу, те не го вършат и по пътя назад нагоре – макар че този път това е в тяхна изгода. Основните лихвени проценти са се повишили с 300 базисни пункта в еврозоната от юли насам. Според данните на централната банка обаче, италианските банки са трансферирали единствено 5% от нарастването, а испанските банки - 2%. Тази така наречен “бета на депозита “ се чака да нарасне, до момента в който банките се състезават да задържат депозити, само че въпреки всичко ще са на облага.
Италианските банки алармират, че евентуално ще трансферират единствено 30-40% от кумулативните покачвания на лихвите до края на 2023 година, испанските банки предложиха 20-25%. По време на конференция за приходите Джеймс декор Молтке - основен финансов шеф на Deutsche Bank AG - означи, че
забавянето на преоценката на депозитите продължава, всъщност, да изненадва в посока нагоре “.
Американските банки завоюваха от същата наклонност предходната година, само че защото Федералният запас стартира да покачва лихвите по-рано и по-агресивно, този попътен вятър отслабва. И със свиването на депозитите в Съединени американски щати има по-голяма конкуренция за тези, които остават – характерност, която към момента не е явна в Европа. JPMorgan Chase & Co. планува чистият лихвен приход за 2023 година да спадне с съвсем 10% по отношение на темпото си през четвъртото тримесечие, като цяло американските банки се насочват надолу с към 5%.
Следователно, за първи път отдавна, европейските банки демонстрират по-силен подтик на облага от банките в Съединени американски щати. След повече от десетилетие на отчаяние, анализаторите започнаха да надграждат прогнозите за приходите.
Втората причина за засиления инвеститорски интерес към европейските банки е нарасналото им предпочитание и дарба да връщат непотребния капитал на акционерите. Между 2014 година и 2022 година европейските банки натрупаха към 200 милиарда евро спомагателен капитал, значително по разпореждане на регулаторите. Тяхното финансово състояние в този момент е по-сигурно – не на последно място заради растежа на облагата – и политиците дадоха зелена светлина да върнат част от тях.
Надзорните органи са проучили дълготрайните финансови траектории на банките, като откриха, че съвсем всички те са съвместими с плануваните разпределения “, сподели предходната седмица основният регулатор на банките Андреа Енрия, ръководител на Надзорния съвет на ЕЦБ.
Най-големите европейски банки тази година ще разпределят над половината от своята брутна облага за 2022 година Голяма част от това ще бъде посредством назад изкупуване на акции, исторически по-скоро функционалност от другата страна на Атлантика (Banco Santander SA има уеб страница, обясняваща концепцията за своите акционери). И въпреки всичко с доста европейски банки, които могат да се похвалят с по-високи равнища на капитал от американските банки, противоположното им изкупуване може да бъде по-съществено.
Средният коефициент на регулаторен капитал за европейските банки в този момент е към 14%, в съпоставяне със единствено 10% измежду районните банки в Съединени американски щати. В резултат на това се чака европейските банки да се заемат съществено с противоположното изкупуване, намалявайки броя на акциите с една десета от пика, което се съпоставя с 6% понижение през първите четири години на стратегиите за назад изкупуване на акции в Съединени американски щати, съгласно анализатори от Autonomous Research. Всъщност тази година европейските банки връщат повече като дял от пазарната стойност на акционерите посредством назад изкупуване, в сравнение с американските банки.
Не всички европейски банки са в такова цветущо състояние. Credit Suisse Group AG се насочва към “значителна загуба “ през 2023 година и откакто преди малко събра към 4 милиарда швейцарски франка пресен капитал, скоро няма да прави повече от " номинално “ погашение на акционерите. Но другаде има възприятие на убеденост, че след години на догонване със Съединени американски щати, европейските банки най-сетне са на прав път.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ