Учени реконструират лица на отдавна починали хора
В продължение на хиляди години хората са се опитвали да съживят черепите на мъртвите си. С помощта на модерни технологии и антична ДНК това към този момент е както изкуство, по този начин и просвета, заяви „ National Geographic ”.
Това е моментът, който не стопира Оскар Нилсън да се ослушва - момент, в който археологията и изкуството се сблъскват.
След дълги месеци, прекарани в реконструиране на лицевата конструкция на от дълго време умрял човек в студиото му в Стокхолм, Нилсон стартира да нанася пласт " кожа " върху най-новия си силиконов бюст. Той употребява все по-тънки игли, с цел да сътвори бръчки и пори, нанася бои, които улавят същността на човешкия епидермис, и вкарва безпределно дребни косъмчета в творението си. След това отваря клепачите му.
" То незабавно се трансформира в лице ", споделя Нилсон, квалифициран археолог и ваятел, който специализира в 3D реконструкции на лица на антични хора.
Нилсон не е самичък: Лицевите реконструкции са все по-популярен метод за доближаване към предишното. Но основаването на реорганизация не е единствено въпрос на глина и уверени ръце. Това е развой, който води изкуството до границата на науката, а науката - до границата на изкуството, а резултатите от него могат да спрат дъха ви. Ето по какъв начин археолозите вдъхват нов живот на лицата от човешката история.
Практиката на реорганизация на лица е по-стара, в сравнение с си мислите: както написа един екип от биоархеологически откриватели, " концепцията за възкръсване на череп е част от човешката история от хиляди години ". В неолитния Левант отпреди към 10 800 години и в къснонеолитния Анадол отпреди към 8500 години, изясняват те, " черепите са били изкопавани, откакто е минало обществено задоволително време, след което са били покривани с гипс, глина и пигменти, които са били оформяни и рисувани, с цел да наподобяват на мъртвия човек ", съобщи.
Бащите на актуалната реорганизация на лицето през XIX в. употребяват сходни тактики, само че прибавят знанията и опита на квалифицирани лекари и анатоми. Водени от желанието да възхваляват и романтизират почитани, само че умряли обществени персони, те първо изследват костите на мъртвеца, преди да приближат външния му тип до скулптурата.
Една такава статуя е не какъв да е, а именитият композитор Йохан Себастиан Бах. През 1894 година в опит да откри дали ексхумираните човешки остатъци, открити в немски църковен двор, са в действителност на Бах, немският анатом Вилхелм Хис се пробва да реконструира лицето на композитора. Анатомистът прави това, като нанася глина непосредствено върху черепа, употребявайки данни за междинната дълбочина на лицевата тъкан, събрани от проучването на лицата на 27 човешки натрупа. Полученото лице наподобява на съществуващите портрети на Бах, което убеждава историците, че скелетът евентуално е принадлежал на починалия композитор - и по-късно служи като основа за бъдещи творби на изкуството и за повторното заравяне на Бах в Лайпциг.
Това провокира възходящ теоретичен интерес към анатомията на човешкото лице и фините разлики в дълбочината на лицето и образуването на тъканите, които вършат всяко лице неповторимо. Данните за дебелината на лицевите тъкани, основани от тези ранни анатоми, към момента се употребяват от експерти по реорганизация на лицето като Нилсон.
Това е моментът, който не стопира Оскар Нилсън да се ослушва - момент, в който археологията и изкуството се сблъскват.
След дълги месеци, прекарани в реконструиране на лицевата конструкция на от дълго време умрял човек в студиото му в Стокхолм, Нилсон стартира да нанася пласт " кожа " върху най-новия си силиконов бюст. Той употребява все по-тънки игли, с цел да сътвори бръчки и пори, нанася бои, които улавят същността на човешкия епидермис, и вкарва безпределно дребни косъмчета в творението си. След това отваря клепачите му.
" То незабавно се трансформира в лице ", споделя Нилсон, квалифициран археолог и ваятел, който специализира в 3D реконструкции на лица на антични хора.
Нилсон не е самичък: Лицевите реконструкции са все по-популярен метод за доближаване към предишното. Но основаването на реорганизация не е единствено въпрос на глина и уверени ръце. Това е развой, който води изкуството до границата на науката, а науката - до границата на изкуството, а резултатите от него могат да спрат дъха ви. Ето по какъв начин археолозите вдъхват нов живот на лицата от човешката история.
Практиката на реорганизация на лица е по-стара, в сравнение с си мислите: както написа един екип от биоархеологически откриватели, " концепцията за възкръсване на череп е част от човешката история от хиляди години ". В неолитния Левант отпреди към 10 800 години и в къснонеолитния Анадол отпреди към 8500 години, изясняват те, " черепите са били изкопавани, откакто е минало обществено задоволително време, след което са били покривани с гипс, глина и пигменти, които са били оформяни и рисувани, с цел да наподобяват на мъртвия човек ", съобщи.
Бащите на актуалната реорганизация на лицето през XIX в. употребяват сходни тактики, само че прибавят знанията и опита на квалифицирани лекари и анатоми. Водени от желанието да възхваляват и романтизират почитани, само че умряли обществени персони, те първо изследват костите на мъртвеца, преди да приближат външния му тип до скулптурата.
Една такава статуя е не какъв да е, а именитият композитор Йохан Себастиан Бах. През 1894 година в опит да откри дали ексхумираните човешки остатъци, открити в немски църковен двор, са в действителност на Бах, немският анатом Вилхелм Хис се пробва да реконструира лицето на композитора. Анатомистът прави това, като нанася глина непосредствено върху черепа, употребявайки данни за междинната дълбочина на лицевата тъкан, събрани от проучването на лицата на 27 човешки натрупа. Полученото лице наподобява на съществуващите портрети на Бах, което убеждава историците, че скелетът евентуално е принадлежал на починалия композитор - и по-късно служи като основа за бъдещи творби на изкуството и за повторното заравяне на Бах в Лайпциг.
Това провокира възходящ теоретичен интерес към анатомията на човешкото лице и фините разлики в дълбочината на лицето и образуването на тъканите, които вършат всяко лице неповторимо. Данните за дебелината на лицевите тъкани, основани от тези ранни анатоми, към момента се употребяват от експерти по реорганизация на лицето като Нилсон.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ