Най-големият страх на европейските пенсионери вече не е пенсията, а цената на живота
В продължение на десетилетия диалогът за пенсиите в Европа се въртеше към един главен въпрос: ще има ли страната задоволително средства, с цел да изплаща пенсиите в бъдеще. Това беше тематиката на държавни управления, синдикати, икономисти и интернационалните институции. Днес обаче паниката последователно се измества. За милиони пенсионери най-големият риск към този момент не е дали пенсията ще бъде изплатена в точния момент, а дали ще стигне до края на месеца. Това е основна смяна, тъй като демонстрира, че вниманието се реалокира от съществуването на системата към качеството на живота в нея.
На хартия Европа продължава да има едни от най-силните пенсионни модели в света. В страни като Германия, Франция, Нидерландия, Швеция и Дания държавната отбрана е доста по-развита спрямо доста други райони. Но мощната система не значи автоматизирано спокоен пенсионер. Ако пенсията се усилва с 5%, а разноските за живот порастват с 8%, действителният стандарт на живот стартира да отслабва.
Това стана изключително очевидно след последните инфлационни години. Цените на храните, силата, жилищните услуги и медикаментите набъбнаха в съвсем цяла Европа. Макар годишният ритъм на повишаване да се успокои, равнището на цените остана трайно по-високо. Това е значимата разлика. Когато повишаването спадне от 10% до 3%, цените не се връщат обратно. Те просто порастват по-бавно, само че от към този момент доста по-висока основа.
За пенсионерите този развой е изключително мъчителен. Работещ човек може да изиска по-висока заплата, да смени работа или да добави спомагателен приход. Пенсионерът нормално разчита на закрепен месечен приход. Именно по тази причина повишаването при възрастните хора се усеща доста по-силно.
Пенсия на 20: Младите влагат, тъй като не имат вяра на системата
Разговорите за пенсия към този момент не са непокътнати за хора в края на кариерата им
Къде боли най-вече
Пенсионерите харчат по-голям дял от прихода си за съществени потребности. Това значи храна, ток, отопление, медикаменти, превоз и жилище. Ако цената на почивките се увеличи, това е неприятно. Ако цената на медикаментите се увеличи, това е пряк удар върху бюджета и здравето.
Например, в случай че едно домакинство в пенсионна възраст е харчило 300 евро месечно за храна преди няколко години, а през днешния ден заплаща 380 евро за сходна кошница, това е действително обедняване. Ако сметката за отопление е била 100 евро, а в леден месец доближи 170 евро, напрежението се натрупва.
Източник:
Жилището към този момент не е цялостна отбрана
Дълго време личното жилище се възприемаше като естествена сигурност за старини. Това е правилно единствено отчасти. Да притежаваш дом значи, че не плащаш наем, само че не значи нулеви разноски.
В доста европейски страни притежаването на лично жилище става все по-скъпо, тъй като наред с ежедневните сметки порастват и редица спомагателни разноски. Ремонтите нарастват поради по-високите цени на труда и материалите, поддръжката на постройките изисква все по-големи бюджети, а застраховките се оскъпяват в резултат на климатични опасности и по-скъпи компенсации.
В редица общини се покачват и локалните налози, до момента в който таксите за общи елементи, асансьори, покриви и ръководство на постройките натоварват изключително по-възрастните притежатели с закрепени приходи. Допълнително напрежение основават и новите условия за енергийно възобновяване, които постоянно постановат съществени вложения в изолираност, дограма, отоплителни системи и рационализация на сградния фонд. Така жилището, което дълго време се възприемаше като знак на сигурност в старини, последователно се трансформира и в източник на възходящи финансови отговорности.
В Германия и Нидерландия наемният напън остава висок. В Испания и Португалия повишаването на парцелите и туристическият напън трансформираха доста локални пазари. В България собствеността е всеобща, само че доста жилища са остарели и изискват все по-скъпи поправки.
" Пенсионните фондове имат капитал от €15 милиарда и могат да се окажат ключ към икономическия ни растеж "
Пред Money.bg приказва Росен Иванов, ръководител на УС на BESCO
Българският случай е по-чувствителен
В България казусът се усеща по-остро, тъй като приходите остават доста по-ниски по отношение на огромна част от Европейския съюз, до момента в който цените в редица съществени категории последователно се приближават до европейските равнища. Именно това основава най-голямото напрежение. Не е належащо сметките да бъдат трагично високи, с цел да натоварят бюджета на пенсионера. Достатъчно е приходът да бъде стеснен.
Ако възрастен човек разполага с 800 до 1,000 лв. месечно, даже относително умерено нарастване на цените има сериозен резултат. Покачване на питателните артикули с 10%, по-високи сметки за ток през зимата, поскъпнали медикаменти или неочакван ремонт могат бързо да трансформират финансовото равновесие на семейството. Един зимен месец със сметки за електрическа енергия, вода, отопление, медикаменти и хранителни разноски елементарно може да погълне огромна част от наличния приход, оставяйки най-малък запас за други потребности.
Българската обстановка се усложнява и от структурата на жилищния фонд. Много пенсионери живеят в по-стари жилища или къщи, които изискват поправки, промяна на дограма, покриви, съоръжения или спомагателни разноски за отопление. Това значи, че даже личното жилище, което обичайно се възприема като сигурност, постоянно носи непрекъснати разноски.
Друг значим фактор е ролята на фамилията. В България фамилната взаимопомощ остава основен обществен буфер. Деца подкрепят родители, родители гледат внуци, а няколко генерации нерядко живеят дружно или споделят разноски. Това понижава напрежението и предотвратява по-дълбоки обществени проблеми, само че в същото време прикрива слабостите на системата. Част от устойчивостта идва не от институциите, а от семействата. Ако фамилната поддръжка отслабне заради емиграция, ниски приходи или демографски промени, натискът би станал доста по-видим.
Пенсионната промяна най-накрая започва. Как да изберем верния мултифонд?
Пред Money.bg приказва доцент доктор Жеко Милев, заместник-ръководител на Катедра " Финанси " в УНСС
Здравето е скритият финансов риск
Европа като цяло разполага с по-силни публични здравни модели по отношение на доста други райони, само че това не значи нулев разход за възрастните хора. На процедура пенсионерите постоянно заплащат доплащания за лекуване, медикаменти, консумативи, превоз до лечебни заведения, частни прегледи поради дълго очакване или грижа в домашна среда.
В България този напън се усеща изключително мощно. Много възрастни хора заплащат проучвания, прегледи и медикаменти непосредствено от джоба си. При хронични болести месечният разход може да стане непрекъснат и забележителен. За човек с стеснен приход това постоянно значи сложен избор сред лекуване, отопление или други съществени потребности.
Здравният риск е подценяван, тъй като рядко идва едновременно. По-често се натрупва последователно посредством дребни, само че непрекъснати разноски. Именно по тази причина той е толкоз рисков за семейства без спестявания.
Европа застарява
Над цялата тематика стои и по-голямата демографска картина. По-малко работещи устоят повече пенсионери. Това е простата икономическа действителност на застаряваща Европа. Тя не значи автоматизирано срив на системите, само че значи дълготраен напън върху бюджетите, пенсионната възраст, данъчната тежест и размера на бъдещите пенсии.
Франция към този момент сподели какъв брой сензитивен е въпросът посредством огромни митинги против увеличението на пенсионната възраст. В Италия и Испания предизвикването се усилва от по-слаб стопански напредък и високи държавни задължения. Германия разполага с по-силна икономическа база, само че също навлиза в интервал на по-неблагоприятна възрастова конструкция и дефицит на работна мощ.
За България тематиката е още по-сложна, тъй като към застаряването се прибавят емиграция и стесняване на работоспособното население. Това значи, че в бъдеще по-малка група работещи ще би трябвало да поддържа по-голяма група пенсионери, в случай че не се компенсира посредством по-висока продуктивност, по-дълъг трудов живот или промени.
Големият въпрос за идващите години няма да бъде единствено дали пенсионните системи могат да заплащат. Въпросът ще бъде дали могат да обезпечат заслужен стандарт на живот в общество с по-дълъг живот, по-високи разноски и по-малко работещи хора.
Сравнителна картина в Европа
Държава
Основна мощ
Основен риск за пенсионерите
Германия
Силна стопанска система и релативно постоянна система
Високи наеми, сила, застаряване
Франция
Щедра обществена отбрана
Натиск върху бюджета и пенсионна възраст
Нидерландия
Силни спомагателни пенсионни фондове
Скъпи жилища и висок разход за живот
Италия
Семейна поддръжка и обичайно висока благосъстоятелност
Слаб напредък и държавен дълг
Испания
Силен фамилен модел
Безработица при младите и жилищен напън
България
Висока благосъстоятелност на жилища
Ниски приходи и мощна сензитивност към цени
Истинският боязън е всекидневен, не теоретичен
Пенсионерите рядко мислят за бюджетен недостиг, за коефициенти сред работещи и пенсионери или за дълготрайни актюерски прогнози. Това са значими тематики за икономистите и институциите, само че не и езикът на ежедневния живот. Хората в пенсионна възраст мислят доста по-конкретно и доста по-практично. Те мислят за цената на хляба, за месечната сметка в супермаркета, за зимния разход за ток и отопление, за ремонта на покрива, за счупения бойлер, за медикаментите, за прегледа при експерт и за помощта към децата или внуците. Това е същинската стопанска система на старостта.
За човек с стеснен приход даже дребни промени имат огромно значение. Поскъпване на храната с 20 или 30 лв. месечно може да наподобява малко на макро равнище, само че за пенсионер това постоянно значи отвод от друго ползване. Допълнителен разход за медикаменти може да измести бюджета за отопление. Неочакван ремонт на пералня или теч в банята може да натовари семейството за месеци напред. Именно по този начин финансовият напън се усеща действително - не посредством огромните цифри в бюджета, а посредством поредност от дребни удари върху всекидневния живот.
Политиците постоянно спорят дали системата ще бъде устойчива след двадесет години. Хората обаче задават доста по-непосредствен въпрос: резистентен ли е приходът ми този месец. Ако пенсията покрива сметките единствено до двадесето число, тогава дълготрайните обещания звучат далечни и нереални. Това е разминаването сред институционалната логичност и човешката действителност.
Какво евентуално предстои
Следващото десетилетие евентуално ще изисква ново равновесие в съвсем цяла Европа. Държавната пенсия ще остане главният дирек на системата и обществената отбрана, само че все по-често няма да бъде задоволителна сама по себе си за стандарт на живот, непосредствен до този преди пенсиониране. Това значи, че спомагателните източници на сигурност ще стават все по-важни.
По-голяма роля евентуално ще имат персоналните спестявания, доброволните пенсионни схеми, приходите от активи, собствеността върху парцел, по-дългият трудов живот и по-гъвкавата работа след пенсионна възраст. В доста страни ще се предизвиква последователно пенсиониране, при което човек не стопира внезапно работа, а понижава натоварването поетапно. Това е стопански рационален модел, тъй като резервира приход и опит в системата.
За страни като България това значи и потребност от доста по-висока финансова просвета. Когато приходите са по-ниски, всяка неточност коства повече. Липсата на авариен фонд, несъразмерната задлъжнялост, отсъствието на дълготрайно обмисляне или неподготвеното пенсиониране се усещат доста по-силно. При ниска база няма огромна възглавница за неточности.
Ще нараства и смисъла на фамилната тактика. Все повече семейства ще мислят освен самостоятелно, а сред поколенията - по какъв начин родители, деца и внуци могат да си оказват помощ посредством жилище, грижи, време и финансов запас. Това към този момент се случва в България, само че евентуално ще стане още по-важно.
Финален извод
Големият европейски риск не е неочакван срив на пенсионните системи. По-вероятният риск е последователно обедняване на част от възрастното население без едно трагично събитие, което да притегли внимание. Това е по-тиха, само че и по-опасна рецесия, тъй като се развива постепенно и постоянно остава скрита зад статистиката.
Най-големият боязън на пенсионерите към този момент не е дали ще има пенсия. Най-големият боязън е дали пенсията ще обезпечи заслужен живот, успокоение и известна независимост на избор. Разликата сред двете е голяма. Първото е административен въпрос, който страната може да реши на хартия. Второто е въпрос за качеството на обществото, за действителната мощ на стопанската система и за отношението към хората след дейния им трудов живот.
В последна сметка една страна не се прави оценка единствено по растежа, бюджета или дълга си. Тя се прави оценка и по това по какъв начин живеят хората, които към този момент са работили цялостен живот и в този момент разчитат на сигурност. Именно там пенсионният въпрос се трансформира от финансова тематика в честен тест за обществото.
*Материалът е с изчерпателен и информативен темперамент и не съставлява финансов, данъчен, капиталов или пенсионен съвет. Условията и системите се разграничават по страни и самостоятелни условия.
На хартия Европа продължава да има едни от най-силните пенсионни модели в света. В страни като Германия, Франция, Нидерландия, Швеция и Дания държавната отбрана е доста по-развита спрямо доста други райони. Но мощната система не значи автоматизирано спокоен пенсионер. Ако пенсията се усилва с 5%, а разноските за живот порастват с 8%, действителният стандарт на живот стартира да отслабва.
Това стана изключително очевидно след последните инфлационни години. Цените на храните, силата, жилищните услуги и медикаментите набъбнаха в съвсем цяла Европа. Макар годишният ритъм на повишаване да се успокои, равнището на цените остана трайно по-високо. Това е значимата разлика. Когато повишаването спадне от 10% до 3%, цените не се връщат обратно. Те просто порастват по-бавно, само че от към този момент доста по-висока основа.
За пенсионерите този развой е изключително мъчителен. Работещ човек може да изиска по-висока заплата, да смени работа или да добави спомагателен приход. Пенсионерът нормално разчита на закрепен месечен приход. Именно по тази причина повишаването при възрастните хора се усеща доста по-силно.
Пенсия на 20: Младите влагат, тъй като не имат вяра на системата
Разговорите за пенсия към този момент не са непокътнати за хора в края на кариерата им
Къде боли най-вече
Пенсионерите харчат по-голям дял от прихода си за съществени потребности. Това значи храна, ток, отопление, медикаменти, превоз и жилище. Ако цената на почивките се увеличи, това е неприятно. Ако цената на медикаментите се увеличи, това е пряк удар върху бюджета и здравето.
Например, в случай че едно домакинство в пенсионна възраст е харчило 300 евро месечно за храна преди няколко години, а през днешния ден заплаща 380 евро за сходна кошница, това е действително обедняване. Ако сметката за отопление е била 100 евро, а в леден месец доближи 170 евро, напрежението се натрупва.
Източник:
Жилището към този момент не е цялостна отбрана
Дълго време личното жилище се възприемаше като естествена сигурност за старини. Това е правилно единствено отчасти. Да притежаваш дом значи, че не плащаш наем, само че не значи нулеви разноски.
В доста европейски страни притежаването на лично жилище става все по-скъпо, тъй като наред с ежедневните сметки порастват и редица спомагателни разноски. Ремонтите нарастват поради по-високите цени на труда и материалите, поддръжката на постройките изисква все по-големи бюджети, а застраховките се оскъпяват в резултат на климатични опасности и по-скъпи компенсации.
В редица общини се покачват и локалните налози, до момента в който таксите за общи елементи, асансьори, покриви и ръководство на постройките натоварват изключително по-възрастните притежатели с закрепени приходи. Допълнително напрежение основават и новите условия за енергийно възобновяване, които постоянно постановат съществени вложения в изолираност, дограма, отоплителни системи и рационализация на сградния фонд. Така жилището, което дълго време се възприемаше като знак на сигурност в старини, последователно се трансформира и в източник на възходящи финансови отговорности.
В Германия и Нидерландия наемният напън остава висок. В Испания и Португалия повишаването на парцелите и туристическият напън трансформираха доста локални пазари. В България собствеността е всеобща, само че доста жилища са остарели и изискват все по-скъпи поправки.
" Пенсионните фондове имат капитал от €15 милиарда и могат да се окажат ключ към икономическия ни растеж "
Пред Money.bg приказва Росен Иванов, ръководител на УС на BESCO
Българският случай е по-чувствителен
В България казусът се усеща по-остро, тъй като приходите остават доста по-ниски по отношение на огромна част от Европейския съюз, до момента в който цените в редица съществени категории последователно се приближават до европейските равнища. Именно това основава най-голямото напрежение. Не е належащо сметките да бъдат трагично високи, с цел да натоварят бюджета на пенсионера. Достатъчно е приходът да бъде стеснен.
Ако възрастен човек разполага с 800 до 1,000 лв. месечно, даже относително умерено нарастване на цените има сериозен резултат. Покачване на питателните артикули с 10%, по-високи сметки за ток през зимата, поскъпнали медикаменти или неочакван ремонт могат бързо да трансформират финансовото равновесие на семейството. Един зимен месец със сметки за електрическа енергия, вода, отопление, медикаменти и хранителни разноски елементарно може да погълне огромна част от наличния приход, оставяйки най-малък запас за други потребности.
Българската обстановка се усложнява и от структурата на жилищния фонд. Много пенсионери живеят в по-стари жилища или къщи, които изискват поправки, промяна на дограма, покриви, съоръжения или спомагателни разноски за отопление. Това значи, че даже личното жилище, което обичайно се възприема като сигурност, постоянно носи непрекъснати разноски.
Друг значим фактор е ролята на фамилията. В България фамилната взаимопомощ остава основен обществен буфер. Деца подкрепят родители, родители гледат внуци, а няколко генерации нерядко живеят дружно или споделят разноски. Това понижава напрежението и предотвратява по-дълбоки обществени проблеми, само че в същото време прикрива слабостите на системата. Част от устойчивостта идва не от институциите, а от семействата. Ако фамилната поддръжка отслабне заради емиграция, ниски приходи или демографски промени, натискът би станал доста по-видим.
Пенсионната промяна най-накрая започва. Как да изберем верния мултифонд?
Пред Money.bg приказва доцент доктор Жеко Милев, заместник-ръководител на Катедра " Финанси " в УНСС
Здравето е скритият финансов риск
Европа като цяло разполага с по-силни публични здравни модели по отношение на доста други райони, само че това не значи нулев разход за възрастните хора. На процедура пенсионерите постоянно заплащат доплащания за лекуване, медикаменти, консумативи, превоз до лечебни заведения, частни прегледи поради дълго очакване или грижа в домашна среда.
В България този напън се усеща изключително мощно. Много възрастни хора заплащат проучвания, прегледи и медикаменти непосредствено от джоба си. При хронични болести месечният разход може да стане непрекъснат и забележителен. За човек с стеснен приход това постоянно значи сложен избор сред лекуване, отопление или други съществени потребности.
Здравният риск е подценяван, тъй като рядко идва едновременно. По-често се натрупва последователно посредством дребни, само че непрекъснати разноски. Именно по тази причина той е толкоз рисков за семейства без спестявания.
Европа застарява
Над цялата тематика стои и по-голямата демографска картина. По-малко работещи устоят повече пенсионери. Това е простата икономическа действителност на застаряваща Европа. Тя не значи автоматизирано срив на системите, само че значи дълготраен напън върху бюджетите, пенсионната възраст, данъчната тежест и размера на бъдещите пенсии.
Франция към този момент сподели какъв брой сензитивен е въпросът посредством огромни митинги против увеличението на пенсионната възраст. В Италия и Испания предизвикването се усилва от по-слаб стопански напредък и високи държавни задължения. Германия разполага с по-силна икономическа база, само че също навлиза в интервал на по-неблагоприятна възрастова конструкция и дефицит на работна мощ.
За България тематиката е още по-сложна, тъй като към застаряването се прибавят емиграция и стесняване на работоспособното население. Това значи, че в бъдеще по-малка група работещи ще би трябвало да поддържа по-голяма група пенсионери, в случай че не се компенсира посредством по-висока продуктивност, по-дълъг трудов живот или промени.
Големият въпрос за идващите години няма да бъде единствено дали пенсионните системи могат да заплащат. Въпросът ще бъде дали могат да обезпечат заслужен стандарт на живот в общество с по-дълъг живот, по-високи разноски и по-малко работещи хора.
Сравнителна картина в Европа
Държава
Основна мощ
Основен риск за пенсионерите
Германия
Силна стопанска система и релативно постоянна система
Високи наеми, сила, застаряване
Франция
Щедра обществена отбрана
Натиск върху бюджета и пенсионна възраст
Нидерландия
Силни спомагателни пенсионни фондове
Скъпи жилища и висок разход за живот
Италия
Семейна поддръжка и обичайно висока благосъстоятелност
Слаб напредък и държавен дълг
Испания
Силен фамилен модел
Безработица при младите и жилищен напън
България
Висока благосъстоятелност на жилища
Ниски приходи и мощна сензитивност към цени
Истинският боязън е всекидневен, не теоретичен
Пенсионерите рядко мислят за бюджетен недостиг, за коефициенти сред работещи и пенсионери или за дълготрайни актюерски прогнози. Това са значими тематики за икономистите и институциите, само че не и езикът на ежедневния живот. Хората в пенсионна възраст мислят доста по-конкретно и доста по-практично. Те мислят за цената на хляба, за месечната сметка в супермаркета, за зимния разход за ток и отопление, за ремонта на покрива, за счупения бойлер, за медикаментите, за прегледа при експерт и за помощта към децата или внуците. Това е същинската стопанска система на старостта.
За човек с стеснен приход даже дребни промени имат огромно значение. Поскъпване на храната с 20 или 30 лв. месечно може да наподобява малко на макро равнище, само че за пенсионер това постоянно значи отвод от друго ползване. Допълнителен разход за медикаменти може да измести бюджета за отопление. Неочакван ремонт на пералня или теч в банята може да натовари семейството за месеци напред. Именно по този начин финансовият напън се усеща действително - не посредством огромните цифри в бюджета, а посредством поредност от дребни удари върху всекидневния живот.
Политиците постоянно спорят дали системата ще бъде устойчива след двадесет години. Хората обаче задават доста по-непосредствен въпрос: резистентен ли е приходът ми този месец. Ако пенсията покрива сметките единствено до двадесето число, тогава дълготрайните обещания звучат далечни и нереални. Това е разминаването сред институционалната логичност и човешката действителност.
Какво евентуално предстои
Следващото десетилетие евентуално ще изисква ново равновесие в съвсем цяла Европа. Държавната пенсия ще остане главният дирек на системата и обществената отбрана, само че все по-често няма да бъде задоволителна сама по себе си за стандарт на живот, непосредствен до този преди пенсиониране. Това значи, че спомагателните източници на сигурност ще стават все по-важни.
По-голяма роля евентуално ще имат персоналните спестявания, доброволните пенсионни схеми, приходите от активи, собствеността върху парцел, по-дългият трудов живот и по-гъвкавата работа след пенсионна възраст. В доста страни ще се предизвиква последователно пенсиониране, при което човек не стопира внезапно работа, а понижава натоварването поетапно. Това е стопански рационален модел, тъй като резервира приход и опит в системата.
За страни като България това значи и потребност от доста по-висока финансова просвета. Когато приходите са по-ниски, всяка неточност коства повече. Липсата на авариен фонд, несъразмерната задлъжнялост, отсъствието на дълготрайно обмисляне или неподготвеното пенсиониране се усещат доста по-силно. При ниска база няма огромна възглавница за неточности.
Ще нараства и смисъла на фамилната тактика. Все повече семейства ще мислят освен самостоятелно, а сред поколенията - по какъв начин родители, деца и внуци могат да си оказват помощ посредством жилище, грижи, време и финансов запас. Това към този момент се случва в България, само че евентуално ще стане още по-важно.
Финален извод
Големият европейски риск не е неочакван срив на пенсионните системи. По-вероятният риск е последователно обедняване на част от възрастното население без едно трагично събитие, което да притегли внимание. Това е по-тиха, само че и по-опасна рецесия, тъй като се развива постепенно и постоянно остава скрита зад статистиката.
Най-големият боязън на пенсионерите към този момент не е дали ще има пенсия. Най-големият боязън е дали пенсията ще обезпечи заслужен живот, успокоение и известна независимост на избор. Разликата сред двете е голяма. Първото е административен въпрос, който страната може да реши на хартия. Второто е въпрос за качеството на обществото, за действителната мощ на стопанската система и за отношението към хората след дейния им трудов живот.
В последна сметка една страна не се прави оценка единствено по растежа, бюджета или дълга си. Тя се прави оценка и по това по какъв начин живеят хората, които към този момент са работили цялостен живот и в този момент разчитат на сигурност. Именно там пенсионният въпрос се трансформира от финансова тематика в честен тест за обществото.
*Материалът е с изчерпателен и информативен темперамент и не съставлява финансов, данъчен, капиталов или пенсионен съвет. Условията и системите се разграничават по страни и самостоятелни условия.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ