Как лютата чушка „Български морков“ се върна у дома след десетилетия забрава
В продължение на десетилетия един неповторим български вид люта чушка живее единствено в спомените на старите градинари и по пожълтелите страници на задгранични книги. „ Български морков “ – със своя пламтящо оранжев цвят и лютивина, която разсънва всяко осезание – напуща родните полета по време на Студената война и потъва в давност. Докато един ден, измежду редовете на британски онлайн азбучник, потомственият градинар и създадел на фермата за люти чушки “Люта Ферма ” Христо Родинов не го открива и взема решение, че този усет, роден под българското слънце, би трябвало да се върне вкъщи.
Завръщането на един пропуснат усет
Онова, което стартира като любознание през 2013 година, бързо се трансформира в задача – да се възроди вид, който носи името и духа на България, само че е непокътнат само в чужбина. „ Български морков “ е от фамилията на шипките и се среща под разнообразни имена, като „ Румънка “ или „ Унгарска чушка “, само че във всички авторитетни каталози за люти сортове попада с български генезис.
След несполучливи опити да открие семена у нас, в това число посредством Изпълнителна организация по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС), Христо стига до решението да ги внесе от Англия. Така в оранжериите на „ Люта плантация “ във варненското село Страшимирово се засаждат първите растения от сорта от десетилетия насам, с цел да се върне у нас един усет, загубен във времето.
Днес „ Български морков “ още веднъж пораства на родна земя на повърхност от 2-3 декара в градините на лютата плантация. Сортът е прочут с ароматния си усет и лютивина сред 10 000 и 30 000 единици по скалата на Сковил. Плодът е с форма и цвят, напомнящи дребен морков – зелен първоначално и блестящо оранжев при цялостна зрялост.
Капризен, само че несравним
Макар да е основан в България, „ Български морков “ е придирчив вид, който изисква самообладание и специфични грижи. Променливото време през последните две години в допълнение затруднява развъждането му, споделят от „ Люта плантация “. Всяка чушка има своите особености – по лютивина, мирис и условия – по тази причина във фермата всеки вид се отглежда в обособена оранжерия.
Това е трудоемък метод, който изисква повече площи, работа и непрекъснат надзор, само че подсигурява чист усет и точна лютивина. Лютите чушки са самоопрашващи се растения, което значи, че в случай че се разнообразни сортове бъдат засадени дружно, усетът и силата им могат да се трансформират – нещо, което „ Люта плантация “ не позволява.
Грижата за екзотичните плодове стартира още преди засаждането – със зелено наторяване от потребни култури, които обогатяват почвата. В оранжериите край Страшимирово засаждат невен за здраве на почвата и отбрана от вируси, а сред редовете – рози, които служат като „ тревога “ при поява на листни въшки. Вместо нападателни химикали, се употребяват биоагенти – потребни инсекти, които изяждат вредителите и се грижат за растенията, с цел да доближат до потребителите в най-хубавото си положение.
Завръщането на един пропуснат усет
Онова, което стартира като любознание през 2013 година, бързо се трансформира в задача – да се възроди вид, който носи името и духа на България, само че е непокътнат само в чужбина. „ Български морков “ е от фамилията на шипките и се среща под разнообразни имена, като „ Румънка “ или „ Унгарска чушка “, само че във всички авторитетни каталози за люти сортове попада с български генезис.
След несполучливи опити да открие семена у нас, в това число посредством Изпълнителна организация по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС), Христо стига до решението да ги внесе от Англия. Така в оранжериите на „ Люта плантация “ във варненското село Страшимирово се засаждат първите растения от сорта от десетилетия насам, с цел да се върне у нас един усет, загубен във времето.
Днес „ Български морков “ още веднъж пораства на родна земя на повърхност от 2-3 декара в градините на лютата плантация. Сортът е прочут с ароматния си усет и лютивина сред 10 000 и 30 000 единици по скалата на Сковил. Плодът е с форма и цвят, напомнящи дребен морков – зелен първоначално и блестящо оранжев при цялостна зрялост.
Капризен, само че несравним
Макар да е основан в България, „ Български морков “ е придирчив вид, който изисква самообладание и специфични грижи. Променливото време през последните две години в допълнение затруднява развъждането му, споделят от „ Люта плантация “. Всяка чушка има своите особености – по лютивина, мирис и условия – по тази причина във фермата всеки вид се отглежда в обособена оранжерия.
Това е трудоемък метод, който изисква повече площи, работа и непрекъснат надзор, само че подсигурява чист усет и точна лютивина. Лютите чушки са самоопрашващи се растения, което значи, че в случай че се разнообразни сортове бъдат засадени дружно, усетът и силата им могат да се трансформират – нещо, което „ Люта плантация “ не позволява.
Грижата за екзотичните плодове стартира още преди засаждането – със зелено наторяване от потребни култури, които обогатяват почвата. В оранжериите край Страшимирово засаждат невен за здраве на почвата и отбрана от вируси, а сред редовете – рози, които служат като „ тревога “ при поява на листни въшки. Вместо нападателни химикали, се употребяват биоагенти – потребни инсекти, които изяждат вредителите и се грижат за растенията, с цел да доближат до потребителите в най-хубавото си положение.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ