Посягам да жъна онова, което другите са посели за мене ♥ ГЬОТЕ за творчеството си
В продължение на 9 години, до самата си гибел през 1832 година, популярният стихотворец, драматург, политик и хуманист Йохан Волфганг декор Гьоте споделя своите размисли за живота и изкуството пред литературния си асистент Екерман. Така се раждат „ Разговорите на Екерман с Гьоте ”, скъпо произведение на международната литература, представящо пълнокръвния облик и темперамент на великия стихотворец и влъхва.
В същина всички ние сме групови същества, както и да се представяме. Защото, какъв брой малко сме и какъв брой малко имаме от това, което можем да назовем в чист смисъл наша благосъстоятелност! Ние всички би трябвало да възприемаме и да се учим от ония, които са били преди нас, и от тия, които са с нас. Дори и най-големият талант не би отишъл надалеч, в случай че трябваше всичко да черпи единствено от своята психика. Но това нещо мнозина прекомерно положителни хора не схващат и като бълнуват за автентичност, половин живот се лутат в мрачевина.
Аз дължа моите творби в никой случай единствено на моята мъдрост, а на хиляди лица и неща вън от мене, които ми предлагаха материал за творчеството. Луди и мъдри, ясни и лимитирани мозъци, деца, юноши и старци – всички ми разказваха какво им е на душата, какво мислят, по какъв начин живеят и действуват и какъв опит са натрупали и на мене не оставаше друго, с изключение на да протягам ръка и да ожънвам това, което другите са посели за мене.
В същина празна работа е дали някой получава нещо от себе си или от други, дали действува самичък или посредством други – основното е човек да има мощна воля, както и умелост и неизменност, с цел да организира това нещо – всичко останало е безразлично.
Фрагмент от „ Разговори с Гьоте ”, Йохан Петер Екерман, изд. „ Наука и изкуство ”, 1966
* Йохан Волфганг декор Гьоте - Портрет от Йозеф Карл Щилер, 1828 година, bg.wikipedia.org
