Поучителна притча за истинската любов
В притчите човек може да открие от дълго време издирван отговор, поука и очакване, а даже и своето предопределение. Ето една алегория, която ще ни помогне да разберем коя е същинската обич в живота, предоставена ни от.
Веднъж младият възпитаник, разчувствуван от любовните си трепети, попитал своя житейски ментор:
– Учителю, имам увлечение към три девойки. Едната ме впечатлява с неземната си хубост. Щом я видя, сърцето ми стартира да бие бясно. Втората е огромна умница. Мога да си приказвам с нея по през целия ден и отново няма да ми омръзне. Третата пък произлиза от знатно семейство. Когато съм с нея, получавам в обилие всевъзможни богатства. И към трите изпитвам доста мощни усеща, само че не знам коя обичам същински.
Изслушвайки описа на своя възпитаник, мъдрият преподавател незабавно отсякъл:
– Не обичаш същински нито едно от девойките. Ако искаш да си с някого поради външния му тип, това не е същинска обич, а единствено пристрастеност, която ще се изпари с времето. Ако искаш да си с някоя госпожица поради красивия ѝ разум, отново не е същинска обич, а единствено удивление. Ако пък искаш да си с някого, тъй като те боготвори и те обсипва с благосъстояния, също не е същинска обич. Това е единствено полза!
– А какво е любовта тогава? – запитал тогава ученикът.
– Любовта е да обичаш някого и самичък да не знаеш за какво си избрал тъкмо него. Истинската любов е неуместна, необяснима и даже налудничава. Тя не се нуждае от причина, с цел да съществува.
Виж още:
