Притча за пропиляното щастие
В притчите човек може да открие от дълго време издирван отговор, поука и очакване, а даже и своето предопределение. Ето една алегория за пропиляното благополучие, която ще ни покаже за какво би трябвало да обръщаме внимание на дребните неща, предоставена ни от Съновник.бг.
Живял един човек, който желал да реализира 3 свои фантазии – да се ожени за красива жена, да има блестяща кариера и да стане прочут.
Една зима огромна компания щяла да го интервюира за свободно място. Той се стараел да не закъснее за срещата, тъй като това бил неговият късмет да реализира фантазията си за кариера.
Докато вървял към компанията, той видял по какъв начин един възрастен мъж паднал на улицата. Човекът погледнал падналия, само че решил, че е пийнал и не му оказал помощ да се изправи, бързайки за изявлението. Събеседването обаче не минало добре и той не получил мечтаната работа.
В една лятна вечер този човек инцидентно видял натрупа улични артисти и решил да изгледа тяхното зрелище. След края на етюда при него се доближила една от актрисите, преоблечена като бабичка и гримирана като смешник, която го попитала дали е харесал играта. Но индивидът решил, че актрисата ще желае пари и не ѝ дал отговор.
През една дъждовна вечер, до момента в който този човек се прибирал вкъщи от рожден ден на другар, видял жена, която плачела на една от пейките. Жената също го видяла и го помолила да поговорят, единствено с цел да показа фамилната си покруса. Човекът обаче бил доста изтощен и не обърнал внимание на молбите ѝ.
Този човек умрял в самотност, а живота му бил трагичен. Когато срещнал своя ангел-хранител на небето, той го попитал за какво ориста не му е помогнала, с цел да сбъдне своите 3 стремежи.
Ангелът обаче му дал отговор, че е имал шанса да осъществя и трите си фантазии, само че не е имал очите, с цел да види отворените пред него порти.
Падналият човек на улицата бил генералният шеф на компанията, в която имал изявление. Ако бе отделил единствено минута да му помогне, щял да има блестяща кариера.
Актрисата, преоблечена като бабичка, била хубавицата, за която желал да се ожени. И в случай че беше поговорил с нея, щели да се влюбят и да се раздават на фамилно благополучие до края на дните си.
А дамата, която плачела под дъжда, била писателка. Ако бе извършил молбата ѝ да изслуша нещастието ѝ, тя щеше да се въодушеви и да напише книга, която да посвети на него, изпълнявайки желанието му да стане прочут.
Виж още:
